Страхът – наш приятел и враг
Страхът във всичките му измерения съпровожда непрекъснато човешкия живот. Страхувал се е още първобитният човек – от светкавиците и гръмотевиците, от дивите зверове. Страхува се и дребното дете – от тъмното, този атавистичен боязън от скритото незнайно, обитаемо с какво ли не. Страхува се и порасналия актуален човек. Формите на страха са многочислени – очевидни и подтиснати, осъзнати и не.
Непременно неприятно ли е да се страхуваш? Категорично не. Страхът - рационален, обмислен и овладян, ни прави внимателни. Дава ни опция да претеглим плюсовете и минусите на обстановката, а не да се хвърлим като безумци с главата напред. Предпазва ни от неточности. Всеизвестно е, че и най-смелите не са хора, които въобще не се опасяват, а постъпват по избран метод макар страховете си, надмогвайки ги, овладявайки ги. Победата над страховете – посредством разнообразни рискови спортове, да вземем за пример, ни прави по-уверени, по-силни, основава ни самочувствието на спечелили. Разбира се, животът не е нито единствено победи, нито единствено загуби – в него има и върхове и спадове и страховете ни са част от целия този житейски цикъл. Важното е човек да съумее да напипа вярната доза и да рискува, надделявайки страховете си, премерено.
Защото страхът от наш другар, който ни пази от беди и крайности в постъпките, се трансформира в наш зложелател, в случай че ни прави безволеви, нерешителни. Ако поради него избираме постоянно да чакаме да се случи нещо отвън нас, което да промени това, от което сме недоволни в живота си, вместо сами да се хванем в ръце и да действаме. Печелят единствено смелите, споделя друга мъдрост. И е вярна, тъй като в случай че придобиеш смелостта за смяна, 50 на 50 можеш или да спечелиш, или да загубиш. Когато стоиш в изходна позиция, без да предприемаш нищо – житейската ти загуба е на 100 %. Ако се отдадеш в плен на страховете си, има заплаха животът да премине край теб, а ти да останеш негов въздържан фен – нещо, което след време може да те кара единствено да съжаляваш, без опция за каквато и да е смяна.
Разбира се, в доста от случаите придобиването на храброст за дадена житейска постъпка, изключително за фундаменталните неща, изисква ред условия, които съвсем съответстват с изискванията за революционна обстановка. Изчерпаните старания да крепиш фамилията могат да те подбуден към смелостта да сложиш завършек на една провалена връзка, макар страхът пред това, което те чака. Невъзможността да си намериш работа по специалността, която си упражнявал до момента – да ти даде куража да започнеш занапред да учиш нещо напълно друго или да се специализираш в друга сфера Недостатъчният домакински бюджет – да потърсиш работа в различен град или в чужбина.
Ако досегашната обстановка е тотално изчерпана, прави те трагичен, по-добре е да прецениш новата стъпка от всички страни, да надмогнеш страховете от смяната и да действаш, в сравнение с да стоиш въздържан, да се самосъжаляваш, да вегетираш и постепенно да тлееш. Така че ДА на страха, който ни защищава от безумни ходове, НЕ на страха, който би ни спрял по пътя да живеем пълноценно и свястно.
Непременно неприятно ли е да се страхуваш? Категорично не. Страхът - рационален, обмислен и овладян, ни прави внимателни. Дава ни опция да претеглим плюсовете и минусите на обстановката, а не да се хвърлим като безумци с главата напред. Предпазва ни от неточности. Всеизвестно е, че и най-смелите не са хора, които въобще не се опасяват, а постъпват по избран метод макар страховете си, надмогвайки ги, овладявайки ги. Победата над страховете – посредством разнообразни рискови спортове, да вземем за пример, ни прави по-уверени, по-силни, основава ни самочувствието на спечелили. Разбира се, животът не е нито единствено победи, нито единствено загуби – в него има и върхове и спадове и страховете ни са част от целия този житейски цикъл. Важното е човек да съумее да напипа вярната доза и да рискува, надделявайки страховете си, премерено.
Защото страхът от наш другар, който ни пази от беди и крайности в постъпките, се трансформира в наш зложелател, в случай че ни прави безволеви, нерешителни. Ако поради него избираме постоянно да чакаме да се случи нещо отвън нас, което да промени това, от което сме недоволни в живота си, вместо сами да се хванем в ръце и да действаме. Печелят единствено смелите, споделя друга мъдрост. И е вярна, тъй като в случай че придобиеш смелостта за смяна, 50 на 50 можеш или да спечелиш, или да загубиш. Когато стоиш в изходна позиция, без да предприемаш нищо – житейската ти загуба е на 100 %. Ако се отдадеш в плен на страховете си, има заплаха животът да премине край теб, а ти да останеш негов въздържан фен – нещо, което след време може да те кара единствено да съжаляваш, без опция за каквато и да е смяна.
Разбира се, в доста от случаите придобиването на храброст за дадена житейска постъпка, изключително за фундаменталните неща, изисква ред условия, които съвсем съответстват с изискванията за революционна обстановка. Изчерпаните старания да крепиш фамилията могат да те подбуден към смелостта да сложиш завършек на една провалена връзка, макар страхът пред това, което те чака. Невъзможността да си намериш работа по специалността, която си упражнявал до момента – да ти даде куража да започнеш занапред да учиш нещо напълно друго или да се специализираш в друга сфера Недостатъчният домакински бюджет – да потърсиш работа в различен град или в чужбина.
Ако досегашната обстановка е тотално изчерпана, прави те трагичен, по-добре е да прецениш новата стъпка от всички страни, да надмогнеш страховете от смяната и да действаш, в сравнение с да стоиш въздържан, да се самосъжаляваш, да вегетираш и постепенно да тлееш. Така че ДА на страха, който ни защищава от безумни ходове, НЕ на страха, който би ни спрял по пътя да живеем пълноценно и свястно.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ