Страх ли ви е да скочите с главата напред в

Страх ли ви е да скочите с главата напред в смяната, просто тъй като „ е минало време “?

Героят на тази история, която бихме желали да споделим с вас, потвърждава, че в никакъв случай не е късно да започнеш да живееш своя живот. На 49-годишна възраст Андрю напуща своята работа, трансформира метода си на живот и става студент. Днес, 4 години по-късно, той към този момент има правна степен – една отколешна негова фантазия. Това е историята на Андрю…

Сестра ми видя реклама във вестника – търсеха помощник на нотариус, който може да написа бързо, без да гледа в клавишите. Звънна ми и ми сподели: „ Можеш да пишеш бързо и постоянно си си мечтал да бъдеш юрист. Пробвай се, може би това е твоят късмет “. Наистина, когато бях по-млад, мечтаех, че ще стана юрист. Но да промениш живота си, когато си съвсем на 50? Изглеждаше ми необичайно, беше ме боязън.

Аз съм химик, само че даже и като колежанин работех в областта на доставките. Тази специалност слагаше храна на масата ми и макар че не бе фантазията на живота ми, ми позволяваше да имам еластичен график. Винаги има потребност от снабдители. Аз пък от своя страна трябваше да работя колкото се може по-близо до дома, с цел да се грижа за болните си родители.

Когато станах на 40, изгубих майка си и татко си. Тогава си помислих, че бих могъл да сменя работата си и даже може би да подхвана втора кариера. За първи път имах време за себе си, време да бленувам и възнамерявам. Не можех обаче да си показва по какъв начин бих могъл да изградя кариера в областта на правораздаването или да отида до някой нотариус и да кажа „ Искам да работя тук “. В края на краищата – сходна работа изисква години, прекарани в правно учебно заведение, както и съответната тапия. Липсата на вътрешна мощ и убеденост, както и страхът, че ще наподобявам неуместно и тъпо, ме спираха да направя това решение.

В края на краищата обаче го взех: аз, 49-годишен мъж, преди малко бях претърпял няколко интервенции на ставите си, влязох в офиса на нотариуса с бастунче в ръка и споделих: „ Нуждаете се от помощник? Наемете ме! Мога да пиша с всички пръсти, без да виждам към клавиатурата. Не съм юрист, само че съумях да печеля трибунал в спор, обвързван с банкрутиралата банка, в която държах спестяванията си. Познавам законите добре. “ Почувствах се изненадващо убеден. Нямах високи упования за заплата и заявих почтено следното: „ Готов съм да работя на процедура за каквито пари кажете. “ Моят предстоящ началник ме слушаше тихичко, след което ме подкани да напиша къс текст. След ме назначи, казвайки: „ Заплатата ти ще бъде 350 $. Ако се докажеш, тази цифра ще пораства. “ На идващия ден бях помощник на юрист.

Бях благополучен. Години наред се съмнявах в живота си. Занимавах се с ръководство на капитала, само че бях посветил цялото си свободно време на проучването на закона и изчитането на гражданския кодекс. Интересът ми към правото се криеше в дългогодишните борби с бюрокрацията. Действах като самообразован юрист, който искаше обективни решения както за себе си, по този начин и за приятелите ми. Всичко стартира след една несполучлива среща с нотариус, който (докато формализираше наследството ми) отхвърли да вземе поради изгодите на татко ми, деец от войната. Бях разгневен. Изучавах правото и истината бе на моя страна. Подадох недоволство и причините ми бяха безапелационни. Един юрист даже ми се обади, с цел да ми се извини, че не е посветил задоволително време на случая ми. В края на краищата даже станахме другари. Оказа се много добър юрист.

Този случай ме въодушеви. Започнах да оказвам помощ на приятелите си да подават искове и да редактират текстовете в своите контракти. Виждах ясно по какъв начин доста представители на властта използваха нашата правна неначетеност по допустимо най-безочливия метод. Ние обаче можехме да ги победим чрез тяхното лично оръжие: като четем законите деликатно, интерпретираме двузначните изречения и най-много – ясно и правилно заявяваме събитията на белия лист хартия. Най-неочаквано тази борба стартира да ми носи наслаждение. Защитавах правата на другите, предпазвах ги от несправедливостта, усещах горделив всякога, когато печелех дело и доказвах на всеки представител на властта, че не можеш да се отървеш от индивида, просто като напълниш главата му с безсмислени правни приказки.

А в този момент, в нотариата, започнах да встъпвам в областта на правните препоръки. Абонирах се за имейли на правна тема, систематизирани закони и така нататък Започнах да чета най-различна литература по тематиката. И всякога осъзнавах все по-ясно, че разликата сред дилетант и професионален юрист е голяма. Липсваше ми систематизираното главно знание и най-много – правна степен, без която не можех да напредна в кариерата. Шефът ми, който постоянно поддържаше моя възторг, стартира да ме кара да получа правно обучение. Аз съм един не изключително млад плешив мъж. Как щях да наподобявам до младо момче, което даже няма мустаци? Тази мисъл ме тревожеше. Притеснявах се дали няма да избера неправилния лицей. Проучвах рейтингите на правните учебни заведения, посещавах мероприятия, отдадени на развиването на втора кариера, и в края на краищата се записах в Националния юридически институт.

Мина известно време. Накрая признах пред сътрудниците си, че съм още веднъж студент. Чувствах се неудобно. Че ще се проваля, че ще ми е прекомерно мъчно да изучавам. Паметта и концентрацията ми към този момент не бяха същите. Постепенно обаче привикнах към новия темп и за три години получих 5-ца единствено един път. Всичко останало – шестици. Така че в този момент мога да заявя умерено, че човек може да учи на каквато и да е възраст.

Перфектните оценки и новата ми тапия ми донесоха голямо задоволство. Обичах да изучавам и учех добре. Най-важното нещо в моята нова кариера обаче бе това, че взех решението изцяло умишлено. Не го направих по простъпка, както когато бях млад. Знам, че мога да се гордея със себе си.

Приятелите ми твърдяха, че смяната на кариерата на 49-годишна възраст изисква сериозна мотивация и кураж, защото множеството хора по това време към този момент обмислят пенсиониране. При мен обаче бе тъкмо  противоположното. Решението да сменя специалността си ми донесе голямо облекчение – към този момент не се постановяваше да работя само за пари. Пък и разполагам с време, с цел да реализира кариерните си цели (за благополучие, при юристите няма възрастови ограничения). Това, което одобрявам в моята специалност е, че нотариусът постоянно се намира на едно и също разстояние от всички участници в даден спор или съглашение. Той е над протичащото се. Прокурорът постоянно упреква, юристът – пази, корпоративният юрист – брани ползите на организацията. Нотариусът обаче изяснява правата и задължението и на двете страни. Като рефер. Тази самостоятелност ми се нравеше.

Моята цел в живота си е да оказвам помощ на хората да упражняват своите права. Професионалните ми познания ми разрешават да пазя всеки от хищните бюрократи и да се боря за правдивост. А това ми дава нови сили и същинско задоволство.

В рамките на 9 месеца, откакто започнах да работя в нотариуса, заплатата ми се усили доста и продължаваше да нараства на всеки 3 месеца. Завърших колежа и сега се приготвям за правния си изпит. Бъдещата ми роля на юрист наподобява на една ръка разстояние. Напълно задоволен съм от живота и знам къде би трябвало да бъда. Успях да преборя страховете си. Превъзмогнах психическите комплекси и съм мощно стимулиран. Може  и да звуча претенциозно, само че желая да направя страната си по-комфортна за хората и се надявам, че те ще почитат повече законите. С други думи – съумях да открия същинското си предопределение в живота.