Страданията, това е пролетта на живота ♥ Петър ДЪНОВ
Страдания
„ Не можем ли да живеем без премеждия? “ Може, само че ще жабунясате, ще плесенясате. Хората, които страдат, по-дълго живеят. Човек, който страда, ще стане невредим за гибелта. Човечеството единствено в една фаза на своето развиване минава през региона на страданията. Те каляват нервната система, с цел да издържи новата светлина, която ще пристигна. Първо човек се облича с дрехата на младостта. Тази дреха назовават „ дреха на страданието “. Ето за какво, който не може да облече тази дреха, не може да се подмлади, не може да се назова млад. Това е закон. Работете в пролетта. Страданията, това е пролетта на живота. Радостта, това е старостта на живота. В старостта вътре работим. Онзи, който не е работил извън както би трябвало, и от вътрешната страна няма да може да работи. Ако в страданията си работил хубаво извън, и в старостта ще работиш още по-хубаво от вътрешната страна. Тогава ще имаме два метода за подмладяване. В страданията ще се подмладим, и в насладите ще се подмладим. Сега сме в най-хубавите времена.
Във всяка къща съвсем пеят и свирят. Във всяка къща все крякат всичките, всичко е хубаво. Сега, че крякат, че пеят, че свирят, че погрешно пеят, нищо не значи. Туй предпочитание на всички да пеят, е положително. Скърбите не престават живота. Без скърби и премеждия човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, в сравнение с е в този момент. Колкото по-развито е човечеството в умствено отношение, толкоз по-големи са страданията му. Засега заболяванията са способи за продължение на живота. Това са потвърдили доста учени. Те споделят, че деца, които са боледували доста през своето детинство, като пораснат, могат повече да устоят. Обаче, в случай че някои деца не са боледували, като пораснат, и най-слабата болест не могат да устоят. И ще видите, че един подобен човек, едвам пристигнал до 30 години, умира. Болестта го завлича елементарно.
Вие не поставяйте парите като изискване за живот. Вие би трябвало да знаете, че като спечелите, тогава точно сте претенденти за гибелта. Като осиромашеете, вие сте претенденти за живота. Трябва ли тогава да считате сиромашията за злощастие? Сиромасите живеят повече, в сравнение с живеят богатите. Деца, които са боледували, живеят повече от деца, които са били здрави. Това се вижда от ред статистически данни. Хора, които са минали през огромни тествания, имат по-дълъг живот от тези, които не са минавали през огромни тествания. Като знаете това, вие не би трябвало да се обезсърчавате. Всичко е планувано съгласно законите на икономията в природата. Сегашните тествания в живота демонстрират, че вие сте в ситуацията на растенията в природата. Изпитанията не са нищо друго, с изключение на бурите в природата, които идат да подобрят кръвообращението, теченията във вашия живот. Ако тези стихии не дойдат, вие бедствате да изсъхнете. Само че тези стихии не би трябвало да бъдат толкоз мощни, че да изгубите и тялото си. Те единствено би трябвало да усъвършенстват ситуацията ви, само че не и да го утежняват. Следователно страданията в живота не са нищо друго, с изключение на една спестовност на природата за усъвършенстване на вашия живот.
Радостите и веселието пък е за поникване в живота. Когато животът пораства и строи, това е здравето. Огъването, разрушаването, това са заболяванията и страданията. Страданията и заболяванията, това са вътрешният градеж, а насладите и придобивките, това са външният градеж. Като разбере по този начин нещата, човек ще бъде подготвен да се помири, да проработи в света. За кураж в този момент ще ви кажа: щом имате премеждия, по-дълго ще живеете. А, както виждам, нито един от вас не желае да почине. Когато някой пристигна при мене и ми се оплаква от страданията, аз споделям: „ Няма ти нищо “. „ Как няма ми нищо! Тебе ти е необятно към врата! “ Аз му споделям: „ Радвам се на моите премеждия, в случай че нямам премеждия, ще ми турят бялата риза “. Не че желая да ви насърча, не че аз утвърждавам страданията, само че зная, че страданията в този живот на безпорядъка правят една доста хубава работа. Страданията са едно богатство. Аз разбирам, страданията не са богатство на безконечния порядък на нещата. Страданията са богатство за този свят на безпорядъка, едно богатство са те. Следователно дребното положително е за предпочитане пред огромното зло. Аз не споделям: „ Ела, зло, че без тебе по-зло “, само че споделям: „ Малкото положително е за предпочитане пред огромното зло “. Защо ще ми е огромното зло? Малкото положително, колкото и да е малко, то е за предпочитане. Човек се подмладява посредством мъчение; който не се мъчи - остарява. Говоря за мъчения, които произтичат от самата Природа, а не за мъчения, които сами си сътворяваме.
За да се подмлади, човек безусловно би трябвало да има рационални премеждия. Ако знаете по какъв начин да страдате, ще се подмладите. Понеже бягате от страданията и не ги оценявате, остарявате. Ако човек и насладата не прави оценка, остарява. За да се продължи животът, належащо е сегашните премеждия да се понижат. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система. Човек, който се мъчи, остарява; грижите, скърбите състаряват. В новата логика на психиката би трябвало да се пазите от следното: в случай че не разбирате законите на Природата, то дълбоките прекарвания, дълбоките морални разтърсвания, изживени погрешно, могат да ви състарят прибързано и да ви лишат от силата на вашата младост. Когато пък остарелият преживее една наслада вярно, той се подмладява, добива нови сили. Който посреща страданието с наслада, ще живее дълго. Момък, който остане правилен на любовта си, ще живее дълго. Човек, който не смесва храните, ще живее дълго. Ученикът би трябвало с наслада да посреща страданията и да се радва, тъй като от тях ще научи нещо положително. Разбере ли страданията, той ще се подмлади. Човек може да живее 120 години, само че той би трябвало да има такова разположение на духа, че отдето и да дойдат талази, каквито премеждия и удари да му дойдат, да не провокират в него никакви разтърсвания. Ако страданията в живота създават разтърсвания в индивида, той надали ще може да доживее 50 години. Ще се мъчите като великани със успокоение и самообладание, без да губите равновесието си.
Казвам: във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си злощастие, при най-голямата си неудача, благодари на Бога за всичко това и си кажи: „ Аз ще потвърдя на Бога, че имам Любов към Него “. Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз назовавам „ младежи “ тия, които героичен могат да носят най-големи премеждия. Герои би трябвало да бъдете! Само по този метод ще се подмладите.
Дойде ли ви някое страдалчество, турете го на гърба си, поносете го малко и след това го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. Страданието се плаши от остарелия човек. То желае младеж да го носи на гърба си, с цел да се беседва с него и да му изяснява смисъла на страданията. Вие казвате: „ Лесно се приказва за страданието, само че мъчително се носи “. Герои желае светът! Той търси млади, мощни хора, с такива мозъци, които да обгръщат всички мозъци и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето богатство е богатство за всички хора и богатството на всички хора е и наше богатство. Затова всеки би трябвало да каже: „ Аз по тази причина се родих “. Защо? „ За да пребивавам в безсмъртието. “ „ Аз по тази причина се родих. “ Защо? „ За да пребивавам в ред и порядък. “ „ Аз по тази причина се родих. “ Защо? „ За да пребивавам, цъфтя и узрявам. “ „ Затова се родих. “ Защо? „ Да потвърждавам Истината и да покажа, че това, което Бог е основал, не се унищожава. “ Слънцето не се унищожава. Разрушават се единствено тези неща, които човек е направил. Ако нещата в Природата се унищожават, това демонстрира, че те са направени от други някои същества, а не са направени от Бога. В старостта не може да има умелост, младият може да има умелост. И до момента в който вие страдате, вие сте млади. Престанат ли страданията, вие сте остарели. Тъй е на земята! За другия свят е различен въпрос. На земята, щом престанат страданията, вие сте остарели. Щом престанат наслади и скърби, ти си стар. Щом престане сиромашията и благосъстоянието, вие сте остарели. Щом престане знанието, вие сте остарели, на 120 години сте.
Радвайте се, щом страдате, радвайте се, когато страдате - вие сте млад! Щом имате предпочитание да забогатеете, вие сте млад. Щом ви е боязън, че ще остареете, вие сте остарял. Във всичките желания, които човешката душа има, туй е хубавото. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невероятно. Понеже като се освободите от страха, заплахите идват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой смел ръката я няма, на различен смел окото му няма, ухото няма. Какво ви употребява това дръзновение, когато изгубваш крайник, ръка? По-добре да си нерешителен, да са всичките ти удове на място, и мозъкът ти, и сърцето ти да е на място, в сравнение с да си от безстрашните и да си лишен от доста удове. То е ново мнение, да се осмислят нещата в хората. Така би трябвало да мислите. При неразумните премеждия съществува гибелта. В света има по-малко страдалчество, повече гибел. Хората имат доста малко премеждия, хората повече умират. Човек, преди да страда, умира. Имате ли някой монумент на страдащи хора? Но на умрели хора колкото желаете монументи има. Светът е цялостен единствено с монументи на умрели хора. Та в този момент искам вие да си образувате монументи на вашите премеждия. Да има повече монументи на страданията, в сравнение с гибелта. Единственото разчистване, което би трябвало да стане в света, е да се понижат паметниците на гибелта и да се усилят паметниците на страданието. Засега за предпочитане е да се усилят паметниците на страданието. И в мозъка ни когато остане една концепция като монумент, оня който е извел поука от своите премеждия, той заобикаля гибелта.
В мозъка си би трябвало да имате монумент на страданието, а не на гибелта. И в настоящето верую, че хората въздигат монументи на Христа, за неговата гибел, там е грешката. Трябва да се по-дигнат монументи на страданията на Христа, а не на неговата гибел. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв срам е то! Христос като умря, какво закупи? Достатъчно е един човек да почине от такава позорна гибел, няма за какво да умират двама души. Да няма потребност да се повтаря опита. Казва: „ Да умрем като Христа “. Не, да страдаме като Христа има смисъл, само че да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме единствено, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш, то е рационално. Ако умреш и не възкръснеш, то не е рационално.
Избрано от: „ Книга на живите “, Петър Дънов, изд. „ Астрала “, 2010 година
Снимка: petardanov.com
