Св. мъченици Марин и Астерий Св. преподобномъченик Дометий Персийски и двамата му ученици. Св. преподобни Ор Черноризец .в. преподобни Пимен Многоболезнени. Св. Потамия чудотворка
Страдание на светите мъченици Марин и Астерий
В дните на езическите царе Валериан и на неговия наследник Галиен* в Рим живял един почтен и благодетелен придворен, на име Астерий, който изповядвал Христовата религия. Той бил благороден и богат човек и се употребил с благоразположението на царете. По време на гоненията, които бил повдигнати против Христовата Църква, Астерий строго пазел благочестието, без да крие своята религия в Господа Иисуса Христа.
Веднъж, когато се намирал в рамките на Палестина, свети Астерий пристигнал в град Кесария Филипова**, прочут у финикийците под името Панеади. В този град, обитаем с идолопоклонници, имало бит да се прави езическо тържество покрай извора, изтичащ от планината Панеас. Оттук, допускат, води началото си и река Иордан.
В деня на този празник принасяната на беса жертва ставала невидима: обитаващият там бяс похищавал жертвата, скривайки я от очите на хората и заслепените от заблуждението си езичници прославяли тази бесовска машинация като велико знамение. Христовият раб Астерий, като участвал на самия бесовски празник, не могъл да не изпита болежка в сърцето си поради заблуждението и душевната слепота на прелъстения народ. Той повдигнал очите си към небето, издигнал ръце и с религия се помолил на Христа Бога да изгони беса, който прелъстявал народа. И бесът тутакси бил пропъден от Божията мощ, и бесовското знамение се прекратило: всички виждали с очите си жертвата, тя към този момент не се скривала както по-рано и не ставала невидима. А когато чудото престанало да се прави, към този момент не се правило и празненството, защото езичниците престанали да се събират при изворите.
Така молитвата на свети Астерий, съединена с религия, очистила това място от бесовската сквернота.А неговото страдалчество за Христа, по Божие убеждение, станало по следния метод.
* Кесария Палестинска Речник- по този начин се наричал в дълбока античност градът или кулата на Стратон. Този град бил възобновен от Ирод Велики, който го нарекъл Кесария в чест на император Август. Той се намирал на брега на Средиземно море. Св. деятел Павел по времето на своите мисионерски пътешествия нееднократно идвал в него (Деян. 9:30; 21:8) и прекарал тук две години като пандизчия (Деян. 23:23; 24:27; 25:4-6). В този град живеел стотникът Корнилий който свети деятел Петър обърнал към Христа и кръстил (Деян., 10 гл.). Тук живеел и свети деятел Филип (Деян. 21:8); тук също починал и Агрипа, изумен от ангел и изяден от червеи (Деян. 12:20-23). В Евангелието Кесария Палестинска не се загатва.
В другата Кесария - Кесария Палестинска* - живеел един благороден и богат боец на име Марин, само че той бил още по-благороден посредством вярата си в Христа и още по-богат - посредством положителните си каузи. Другарите му в полка го подтиквали да заеме мястото на стотника, което останало свободно след гибелта на заемащия го преди този момент боец.
Докато Марин се готвел да го заеме, различен един боец, който му завиждал и самичък желаел да стане стотник, отишъл при съдията Ахеос. Той разкрил на съдията, че Марин, бидейки християнин, не желае да принася жертви на боговете и на изображенията на царете, а заради това - добавил доносчикът - подобен човек, по силата на римските закони, не би трябвало да се слага за стотник.
Съдията призовал Марин и го попитал каква религия изповядва. Като чул от него, че е християнин, му дал три часа, с цел да размишления: да избере живота или гибелта. За свети Марин имало два пътя: или да принесе езическата жертва и да остане жив, или да почине за изповядването на Христовата религия.
В това време епископът на Кесария Палестинска Тетеик пристигнал при Христовия изповедник и го завел в църквата, като му дал душеполезни директиви. След това, като влезнал дружно с него в светия олтар, епископът, акцентирайки с ръка светото Евангелие и воинския меч, с който бил въоръжен Марин, споделил:
- Избери едно от тия две неща, почтени мъжо: или да носиш този меч, с цел да служиш краткотрайно на земния цар, а след гибелта си да получиш безконечна погибел, или - да станеш боец на небесния Цар, да положиш душата си за Неговото пресвето Име, което е написано в тази книга, и да царуваш дружно с Него в безкрайните епохи.
Свети Марин показал светото Евангелие и с гореща обич го целунал, показвайки, че е подготвен да отиде на гибел поради Христа. Тогава епископът му споделил:
- Прилепи се с цялата си душа към Бога и укрепяван от Неговата мощ, приеми това, което самичък избра за себе си.
След това отпуснал свети Марин с думите:
- Иди си с мир.
Когато свети Марин излизал от църквата, глашатаят стоял при вратите на съда и високо призовавал Марин по име, защото трите часа към този момент били минали. Като влезнал в съдилището, свети Марин по-безстрашно и отпреди изповядал, че е християнин, пред всички популяризирал Христовото име и порицал езическото нечестие. Съдията произнесъл смъртна присъда, след което светият страдалец бил изведен отвън града и обезглавен.
На неговата мъченическа кончина участвал свети Астерий, който по Божие устроение в същото време пристигал в града. След страдалческата гибел на свети Марин, той снел от себе си скъпоценната си одежда и обвил в нея честното тяло и главата на мъченика и като го занесъл на раменете си до избраното място, самичък го погребал с чест.
Затова и самият той се удостоил с страдалчески венец. Нечестивите езичници го заловили и му отсекли главата[30] и по подобен метод свети Астерий, дружно със свети Марин, предстанал в лика на светите мъченици пред небесния Цар - Христа.
Това станало при царуването на Галиен, който наследил престола след гибелта на своя татко Валериан.Заради кръвта на множеството християни, която пролял, Валериан бил осъден от Божия яд: по време на стълкновение с персите, те удържали победа над римляните и той попаднал в плен на персийския цар Саворий. Отвели го в Персия и там Валериан служел като ходило на Саворий, когато той се качвал на коня си. При това Валериан не можел да бъде изплатен от позорния плен: Саворий не желаел да го замени за никакви съкровища, скъпейки тази популярност, че имал опцията да стъпва върху шията на римския цар.
След като дълготрайно издевателствал над Валериан, персийският цар най-после заповядал да му одерат кожата пред целия народ и да го посипят със сол. Така зле погинал злият, започвайки безконечните страдания още в този живот.
Тази крах на неговия татко уплашила Галиен. Той познал в нея Божието наказване поради безмилостното проливане на християнската кръв. Затова Галиен издал декрет за всички области на Римската страна, който нареждал да се приключи гонението против християните и да се позволи на епископите свободно да ръководят своите църкви. Но преди указът да доближи в Кесария Палестинска, светите Марин и Астерий приели мъченическа гибел за Христа и влезнали в насладата на своя Господ и нашия Владика Иисус Христос, Който цари дружно с Отца и Светия Дух.
Св. преподобномъченик Дометий Персийски и двамата му възпитаници
Св. Дометий се родил в Персия като богохулник във времето на Константин Велики. Като дребен той се срещнал с Христовата религия, оставил езичеството и се кръстил. Толкова доста той обикнал същинската религия, че напуснал всичко светско и станал духовник в един манастир до гр. Низибия.След като поживял тук известно време, той поискал да се отдаде на безгласен живот.
Затова напуснал манастира и отишъл в една пуста планина, където се настанил в пещера. Чрез пост, молитва, бдение и богомислие той достигнал такава светост и съвършенство, че изцерявал от всевъзможни заболявания. В тия лимити пристигнал Юлиан Отстъпник. Той чул за Дометий и пратил люде да зазидат отшелника в пещерата жив, дружно с двама негови възпитаници. Така приключил живота си този Божи ласкател и се преселил в Царството небесно. Това станало в 363 година.
Тропар
Подвизавал се постнически на планината с всеоръжието на кръста си погубил опълчението на невеществените врагове, всеблажени, и дружно с това мъжествено си се облякъл в страдалчество. Заради двете си се увенчал от Бога, преподобномъчениче Дометие, вечнопаметни.
Кондак
Превъзмогнал тленното и погубващо умуване, преподобномъчениче Дометие, си бил популярен ментор на монасите, непобоял се от яростта на царя, нежелаещ да уважава Христа, истинния Бог. Затова и си умрял, възпявайки: Бог е с мене и никой не може да ни победи.
Преставянето на преподобни Ор Черноризец
В Тиваида Египетска *, прилежаща на Етиопия ** страна, измежду монашестващите живеел чудноват мъж, на име Ор, който основал голям брой манастири, чиито монаси, към хиляда на брой, се намирали под неговото управление. Той бил към този момент деветдесетгодишен, декориран със старините си старец-схимонах, който имал неизмеримо благолепна осанка: лицето му разкривало такава одушевеност, че той приличал на безплътно създание. Преподобният Ор почнал своя подвижнически живот в далечната пустиня, където претърпял доста години в цялостно усамотение, пазейки най-строг пост. След това, по Божие предписание, той се преселил оттова и устроил манастир покрай един град.
За да няма потребност братята да вървят надалеч за дърва, той със личните си ръце насадил гора към него. А до неговото идване тук нямало нито едно дърво. Така се грижел преподобният освен за душевното избавление на братята, само че и за нужното за телесния живот, като се стараел монасите в нищо да не търпят дефицит. А до момента в който живеел в далечната пустиня, се хранел единствено с треви и корени, които му изглеждали като изключително вкусна храна. Вода пиел единствено когато намирал. По-голямата част от деня и нощта преподобни Ор посвещавал на усърдна молитва. Той водел подобен живот до дълбока напреднала възраст. И ето, един път насън му се явил ангел Господен, който му споделил:
- Ти ще станеш отец на мнозина, тъй като на теб ще се поверят доста души и доста хиляди ще наставиш на пътя на спасението. В бъдещия живот ще получиш премия, съответна на цифрата на тия, които си придобил за избавление. Не изпадай в подозрение, размишлявайки какъв брой ще ти е належащо за удовлетворяването на телесните потребности на такова голям брой люде. При теб в нищо не ще има недостиг; ще имаш всичко, за което се помолиш на Бога.
След това привидение старецът се преселил по-близо до обитаемоте места. Отначало той си построил дребна килийка и насадил зеленчуци. И тук, както и по-рано в далечната пустиня, преподобни Ор се хранел единствено със зеленчуци, а и тях вкусвал единствено в неголямо количество; постоянно той приемал храна един път в седмицата. По-рано той не умеел да чете, само че след преселването му от далечната пустиня, Господ му подал дара да схваща писанията. Когато един от братята му донесъл книга, той я отворил и почнал да чете, все едно че от дълго време владеел книжното изкуство.
Заедно с това преподобният Ор получил от Бога власт над бесовете: при него принудително довеждали бесновати, които говорели пред всички за скрито осъществяваните от преподобния богоугодни каузи. И доста други изцеления направил преподобният посредством даруваната му свише Христова берекет. При преподобни Ор почнали да се стичат голям брой искащи да се подвизават под негово управление и скоро се събрали забележителен брой монашествуващи, чийто ментор и началник бил преподобният. Той имал бит по-напред да вкусва духовна храна, а след това към този момент да пристъпва към телесната: единствено откакто се бил причастил с Божествените Тайни, той отивал на трапезата, поучавайки братята с боговдъхновени директиви или с душеполезни разкази. Веднъж за наставление на братята той разказал следното:
- Аз видях в пустинята един мъж, който в продължение на три години не вкуси земна храна; на всеки два дни ангел Господен му донасяше небесна храна, която заменяше и водата.
- Познавам - им споделил различен път преподобни Ор - един духовник, при който се явили бесове, които били приели типа на небесните воинства и ангелските чинове. Те му показали огнена каляска, на която като че ли стоял някакъв цар, обграден от популярност. Този цар споделил на монаха:
- Ти обладаваш всички добродетели, в този момент ти остава единствено да ми се поклониш и аз ще те взема, сходно на Илия (4Царств., 2 гл.) на огнената каляска и ще те възнеса на нея.
Като чул тия думи, монахът изпаднал в размисъл:
- Какво значи това? - размишлявал той. - Аз непрекъснато се покланям на моя Спасител, Който е и мой Цар. И в случай че това е Той, тогава не би желал от мен да се поклоня, знаейки, че аз всеки път Му се покланям.
След като размислил по този начин, монахът споделил:
- Аз имам собствен Цар, на Когото непрекъснато се покланям. А ти не си мой цар.
Тогава бесовете тутакси изчезнали дружно със своя цар и с колесницата.
Преподобни Ор разказвал това на братята, като че ставало дума за някой различен, само че мнозина от тях добре знаели, че в действителност то е станало с него. Преподобният бил доста привлекателен и милосърден към всички. Когато при него идвал някой брат и изразявал предпочитание да живее с него, той за един ден му построявал килия. Заемайки се за тази работа, преподобният Ор призовавал цялото приятелство и всички с старание се стичали да му оказват помощ: едни носели камъни, други - пясък, трети - вода, четвърти - дърва и по този метод още на вечерта килията ставала подготвена.
След като я давал на новодошлия брат, преподобни Ор го снабдявал в задоволително количество и с всичко належащо за поддържането на живота му. Бог в обилие изпращал на Своя ласкател всичко, което той просел от Него. За преподобния отец съществува и следният роман, който се отнася към времето от неговия живот, когато имал единствено един възпитаник:
Веднъж при настъпването на светлия празник на Христовото Възкресение този възпитаник му споделил:
- Знаеш ли, отче, че в този момент е Пасха и ние би трябвало да я честваме както и всички честват.
- Е, сине мой - отвърнал старецът, - аз забравих, че в този момент е Пасха.
И като излязъл от килията, преподобни Ор застанал под откритото небе и издигнал ръцете си нагоре. Така той стоял три дни, без да се помръдне, предавайки се на разсъждение за Бога. След три дни той се върнал в килията и споделил:
- Ето, чадо, съгласно мярата на моите сили, и аз отпразнувах Пасхата.
- Какво прави ти, отче? - попитал ученикът.
- За монаха - отвърнал старецът - празникът и Пасхата се състоят в това - неговият разум да премине, както Израил (Изх., 14 гл.), със сухи нозе по морето на житейската суетност и да се приближи към Бога. Монахът, като се отстранява от забележимия свят, се доближава до невидимия Бог; а когато се привързва към земните предмети, посредством това отстранява себе си от невеществения Бог.
Бидейки отец на доста братя, преподобният познавал живота и делата на всеки от тях, и даже скрито осъществените.
* В 90-ата година от рождението си, към 390 година
Така един път някакъв странстващ духовник, който страдал от порока на лъжата, като идвал при преподобния, скрил облеклата си. Като се явил полугол пред него, той го помолил да му даде облекла. Преподобни Ор тутакси го изобличил пред всички в неистина, като извадил скритата дреха. Всички братя се проникнали от боязън, като видели, че преподобният отец знае тайните и това, което е прикрито за другите; и никой не се осмелявал да скрие нещо от него или където и да е, надалеч от неговите очи, да извърши нещо незаконно, тъй като Бог му откривал всичко.
След като наставил мнозина на пътя на спасението, освен монаси, само че и мирски хора, преподобният Ор се преставил в Господа*, преселил се в небесните обители и бил присъединен към лика на великите преподобни отци, които предстоят пред престола на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото е славата во веки веков.
Житие на преподобния наш отец Пимен Многоболезнени
Пристъпвайки към описа за блажения Пимен, да спрем нашето внимание върху неговото велико геройство в страданията и отсам да се поучим, че заболяването би трябвало да се понася търпеливо и че силата Божия в отпадналост се демонстрира.Блажени Пимен бил болен още от своето рождение; заболяването не го оставила през целия му живот, само че тази болест на тялото не разрешила да се развие в него заболяването на душата. Той бил чист от пороци и пазел девство още от майчината си вътрешност. Неведнъж умолявал своите родители да му разрешат да се уедини в манастир, с цел да одобри пострижение в монашеския облик, само че заради мощната си обич към него те отказвали да изпълнят молбите му, желаейки да го имат за собствен правоприемник след гибелта си. Веднъж, по действието на Божествения Промисъл, който устроява всичко, с цел да води то към положително, блажени Пимен изключително тежко болен, тъй че даже не се и надявал към този момент да оздравее. Принудени от нуждата, родителите му тогава го донесли в Печерския манастир [1], умолявайки живеещите в него преподобни отци да се помолят, та техният наследник да бъде спасен от заболяването.
Но усърдните молебствия на монасите не донасяли излекуване на болящия; молитвата на блажения била по-силна от молитвите на всички тях. Той измолвал от Господа за себе си още по-тежка болест, защото се страхувал, че откакто оздравее, родителите му още веднъж ще го отведат от манастира и по този метод ще го лишат от опцията да получи пострижение. Поради това, до момента в който неговите татко и майка седели до него, без да му разрешават да одобри пострижение [2], блажени Пимен мощно скърбял и се молел на Бога, та Той да извърши желанието му, по какъвто метод Му е угодно. И ето - една нощ, когато родителите му и прислужниците им били потънали в бездънен сън, при него пристигнали светли ангели, едни от тях - в облика на прелестни юноши, а други изглеждали като игумена и братята от манастира. В ръцете си те носели светото Евангелие, свещи, власеница, тога, покривало и всичко останало, което е нужно при пострижението.
- Искаш ли да те пострижем? - попитали те преподобния.
Той с наслада дал отговор:
- Искам! Господ ви изпрати, господари мои! Изпълнете желанието на сърцето ми!
И те незабавно почнали да му задават избраните въпроси, извършвайки всичко, което е положено в устава на монашеското пострижение. Така те го постригали във великия благ облик, облекли го в тога и покривало, като го нарекли Пимен. След като му дали, съгласно обичая, запалена свещ, те му споделили:
- В продължение на четиридесет дни и нощи тази свещ няма да угасне.
[3] Преподобният Теодосий, най-близкият съмишленик на преподобния Антоний, бил след това и свещеник на Киево-Печерския манастир. При него манастирът изключително доста се увеличен и братството се нараснало, а духовният подвижнически живот на монасите възсиял, сходно на светилник, подложен на високо място. Освен че умно ръководел братята, преподобният, обхванат от пламенна обич към ближните, изливал своите благодеяния и върху хората, живеещи в света: утешавал скърбящите, подкрепял изнемогващите, хранел гладните, обличал нищите, успокоявал болните и престарелите. Той умрял на 3 май 1074 година, на 65 години от рождението си. Мощите му на първо време били заровени в пещерата, където той се подвизавал, а когато била приключена огромната каменна черква, отдадена на Успението на Пресвета Богородица, която почнала да се строи по негово време, мощите му били пренесени в нея и положени в дясната страна на притвора.
Заедно с това, те му предсказали, че заболяването му ще го съпътства през целия му живот, а избавянето му от нея ще бъде знак за скорошното настъпване на неговата гибел. След като дали целувание на блажени Пимен, те се отдръпнали в църквата, където върху ковчега на преподобния Теодосий [3] сложили косите му, които завили в парче плат.
Монасите, които се намирали в околните килии, като чули песнопения, разбудили останалите, мислейки, че или игуменът с някои от братята постригва болния, или - че той се е преставил. Те се отправили към килията, където лежал преподобният. Тук намерили бащата, майката и прислужниците заспали. Монасите ги разбудили и забелязали, че килията е изпълнена с благовоние и че болният, обзет цялостен от наслада и забавление, е облечен в монашеска дреха.
- Кой те пострига и какви са тези песнопения, които се носеха тук, само че които твоите родители не чуха? - попитали те преподобния.
- Аз мисля - дал отговор той, - че ме пострига, като ме назова Пимен, игуменът, който пристигна тук с братята. Те пяха това, което сте чули. Те също ми дадоха и тая свещ, която виждате, като ми споделиха, че тя ще гори непрестанно в продължение на четиридесет дни и нощи. След това сложиха косите ми в забрадка и се отдръпнаха с тях в църквата.
[4] Църковният ключар, на който е предоставено пазенето на църковното имущество и върху който лежи задължението да следи за осъществяването на устава на църковното свещенодействие.
Като чули това, монасите побързали да отидат в църквата, само че когато стигнали до нея, я намерили затворена. Те събудили клисарите и ги попитали дали някой е влизал в църквата след вечерните молебствия. Клисарите отвърнали, че никой не е влизал, защото и ключовете се намират у еклесиарха [4].
Събудили и еклесиарха (но той никому не бил давал ключовете и с никого не бил влизал в църквата). Монасите взели ключовете и влезнали в храма и фактически намерили увити в забрадка коси върху ковчега на преподобния Теодосий. После известили за всичко това игумена. Той доста се удивил и усърдно почнал да търси - кой би могъл да постриже преподобния Пимен, само че неговите търсения останали напразни. Тогава за всички станало явно, че пострижението, по Божие предписание, е било осъществено от свети ангели.
В дните на езическите царе Валериан и на неговия наследник Галиен* в Рим живял един почтен и благодетелен придворен, на име Астерий, който изповядвал Христовата религия. Той бил благороден и богат човек и се употребил с благоразположението на царете. По време на гоненията, които бил повдигнати против Христовата Църква, Астерий строго пазел благочестието, без да крие своята религия в Господа Иисуса Христа.
Веднъж, когато се намирал в рамките на Палестина, свети Астерий пристигнал в град Кесария Филипова**, прочут у финикийците под името Панеади. В този град, обитаем с идолопоклонници, имало бит да се прави езическо тържество покрай извора, изтичащ от планината Панеас. Оттук, допускат, води началото си и река Иордан.
В деня на този празник принасяната на беса жертва ставала невидима: обитаващият там бяс похищавал жертвата, скривайки я от очите на хората и заслепените от заблуждението си езичници прославяли тази бесовска машинация като велико знамение. Христовият раб Астерий, като участвал на самия бесовски празник, не могъл да не изпита болежка в сърцето си поради заблуждението и душевната слепота на прелъстения народ. Той повдигнал очите си към небето, издигнал ръце и с религия се помолил на Христа Бога да изгони беса, който прелъстявал народа. И бесът тутакси бил пропъден от Божията мощ, и бесовското знамение се прекратило: всички виждали с очите си жертвата, тя към този момент не се скривала както по-рано и не ставала невидима. А когато чудото престанало да се прави, към този момент не се правило и празненството, защото езичниците престанали да се събират при изворите.
Така молитвата на свети Астерий, съединена с религия, очистила това място от бесовската сквернота.А неговото страдалчество за Христа, по Божие убеждение, станало по следния метод.
* Кесария Палестинска Речник- по този начин се наричал в дълбока античност градът или кулата на Стратон. Този град бил възобновен от Ирод Велики, който го нарекъл Кесария в чест на император Август. Той се намирал на брега на Средиземно море. Св. деятел Павел по времето на своите мисионерски пътешествия нееднократно идвал в него (Деян. 9:30; 21:8) и прекарал тук две години като пандизчия (Деян. 23:23; 24:27; 25:4-6). В този град живеел стотникът Корнилий който свети деятел Петър обърнал към Христа и кръстил (Деян., 10 гл.). Тук живеел и свети деятел Филип (Деян. 21:8); тук също починал и Агрипа, изумен от ангел и изяден от червеи (Деян. 12:20-23). В Евангелието Кесария Палестинска не се загатва.
В другата Кесария - Кесария Палестинска* - живеел един благороден и богат боец на име Марин, само че той бил още по-благороден посредством вярата си в Христа и още по-богат - посредством положителните си каузи. Другарите му в полка го подтиквали да заеме мястото на стотника, което останало свободно след гибелта на заемащия го преди този момент боец.
Докато Марин се готвел да го заеме, различен един боец, който му завиждал и самичък желаел да стане стотник, отишъл при съдията Ахеос. Той разкрил на съдията, че Марин, бидейки християнин, не желае да принася жертви на боговете и на изображенията на царете, а заради това - добавил доносчикът - подобен човек, по силата на римските закони, не би трябвало да се слага за стотник.
Съдията призовал Марин и го попитал каква религия изповядва. Като чул от него, че е християнин, му дал три часа, с цел да размишления: да избере живота или гибелта. За свети Марин имало два пътя: или да принесе езическата жертва и да остане жив, или да почине за изповядването на Христовата религия.
В това време епископът на Кесария Палестинска Тетеик пристигнал при Христовия изповедник и го завел в църквата, като му дал душеполезни директиви. След това, като влезнал дружно с него в светия олтар, епископът, акцентирайки с ръка светото Евангелие и воинския меч, с който бил въоръжен Марин, споделил:
- Избери едно от тия две неща, почтени мъжо: или да носиш този меч, с цел да служиш краткотрайно на земния цар, а след гибелта си да получиш безконечна погибел, или - да станеш боец на небесния Цар, да положиш душата си за Неговото пресвето Име, което е написано в тази книга, и да царуваш дружно с Него в безкрайните епохи.
Свети Марин показал светото Евангелие и с гореща обич го целунал, показвайки, че е подготвен да отиде на гибел поради Христа. Тогава епископът му споделил:
- Прилепи се с цялата си душа към Бога и укрепяван от Неговата мощ, приеми това, което самичък избра за себе си.
След това отпуснал свети Марин с думите:
- Иди си с мир.
Когато свети Марин излизал от църквата, глашатаят стоял при вратите на съда и високо призовавал Марин по име, защото трите часа към този момент били минали. Като влезнал в съдилището, свети Марин по-безстрашно и отпреди изповядал, че е християнин, пред всички популяризирал Христовото име и порицал езическото нечестие. Съдията произнесъл смъртна присъда, след което светият страдалец бил изведен отвън града и обезглавен.
На неговата мъченическа кончина участвал свети Астерий, който по Божие устроение в същото време пристигал в града. След страдалческата гибел на свети Марин, той снел от себе си скъпоценната си одежда и обвил в нея честното тяло и главата на мъченика и като го занесъл на раменете си до избраното място, самичък го погребал с чест.
Затова и самият той се удостоил с страдалчески венец. Нечестивите езичници го заловили и му отсекли главата[30] и по подобен метод свети Астерий, дружно със свети Марин, предстанал в лика на светите мъченици пред небесния Цар - Христа.
Това станало при царуването на Галиен, който наследил престола след гибелта на своя татко Валериан.Заради кръвта на множеството християни, която пролял, Валериан бил осъден от Божия яд: по време на стълкновение с персите, те удържали победа над римляните и той попаднал в плен на персийския цар Саворий. Отвели го в Персия и там Валериан служел като ходило на Саворий, когато той се качвал на коня си. При това Валериан не можел да бъде изплатен от позорния плен: Саворий не желаел да го замени за никакви съкровища, скъпейки тази популярност, че имал опцията да стъпва върху шията на римския цар.
След като дълготрайно издевателствал над Валериан, персийският цар най-после заповядал да му одерат кожата пред целия народ и да го посипят със сол. Така зле погинал злият, започвайки безконечните страдания още в този живот.
Тази крах на неговия татко уплашила Галиен. Той познал в нея Божието наказване поради безмилостното проливане на християнската кръв. Затова Галиен издал декрет за всички области на Римската страна, който нареждал да се приключи гонението против християните и да се позволи на епископите свободно да ръководят своите църкви. Но преди указът да доближи в Кесария Палестинска, светите Марин и Астерий приели мъченическа гибел за Христа и влезнали в насладата на своя Господ и нашия Владика Иисус Христос, Който цари дружно с Отца и Светия Дух.
Св. преподобномъченик Дометий Персийски и двамата му възпитаници
Св. Дометий се родил в Персия като богохулник във времето на Константин Велики. Като дребен той се срещнал с Христовата религия, оставил езичеството и се кръстил. Толкова доста той обикнал същинската религия, че напуснал всичко светско и станал духовник в един манастир до гр. Низибия.След като поживял тук известно време, той поискал да се отдаде на безгласен живот.
Затова напуснал манастира и отишъл в една пуста планина, където се настанил в пещера. Чрез пост, молитва, бдение и богомислие той достигнал такава светост и съвършенство, че изцерявал от всевъзможни заболявания. В тия лимити пристигнал Юлиан Отстъпник. Той чул за Дометий и пратил люде да зазидат отшелника в пещерата жив, дружно с двама негови възпитаници. Така приключил живота си този Божи ласкател и се преселил в Царството небесно. Това станало в 363 година.
Тропар
Подвизавал се постнически на планината с всеоръжието на кръста си погубил опълчението на невеществените врагове, всеблажени, и дружно с това мъжествено си се облякъл в страдалчество. Заради двете си се увенчал от Бога, преподобномъчениче Дометие, вечнопаметни.
Кондак
Превъзмогнал тленното и погубващо умуване, преподобномъчениче Дометие, си бил популярен ментор на монасите, непобоял се от яростта на царя, нежелаещ да уважава Христа, истинния Бог. Затова и си умрял, възпявайки: Бог е с мене и никой не може да ни победи.
Преставянето на преподобни Ор Черноризец
В Тиваида Египетска *, прилежаща на Етиопия ** страна, измежду монашестващите живеел чудноват мъж, на име Ор, който основал голям брой манастири, чиито монаси, към хиляда на брой, се намирали под неговото управление. Той бил към този момент деветдесетгодишен, декориран със старините си старец-схимонах, който имал неизмеримо благолепна осанка: лицето му разкривало такава одушевеност, че той приличал на безплътно създание. Преподобният Ор почнал своя подвижнически живот в далечната пустиня, където претърпял доста години в цялостно усамотение, пазейки най-строг пост. След това, по Божие предписание, той се преселил оттова и устроил манастир покрай един град.
За да няма потребност братята да вървят надалеч за дърва, той със личните си ръце насадил гора към него. А до неговото идване тук нямало нито едно дърво. Така се грижел преподобният освен за душевното избавление на братята, само че и за нужното за телесния живот, като се стараел монасите в нищо да не търпят дефицит. А до момента в който живеел в далечната пустиня, се хранел единствено с треви и корени, които му изглеждали като изключително вкусна храна. Вода пиел единствено когато намирал. По-голямата част от деня и нощта преподобни Ор посвещавал на усърдна молитва. Той водел подобен живот до дълбока напреднала възраст. И ето, един път насън му се явил ангел Господен, който му споделил:
- Ти ще станеш отец на мнозина, тъй като на теб ще се поверят доста души и доста хиляди ще наставиш на пътя на спасението. В бъдещия живот ще получиш премия, съответна на цифрата на тия, които си придобил за избавление. Не изпадай в подозрение, размишлявайки какъв брой ще ти е належащо за удовлетворяването на телесните потребности на такова голям брой люде. При теб в нищо не ще има недостиг; ще имаш всичко, за което се помолиш на Бога.
След това привидение старецът се преселил по-близо до обитаемоте места. Отначало той си построил дребна килийка и насадил зеленчуци. И тук, както и по-рано в далечната пустиня, преподобни Ор се хранел единствено със зеленчуци, а и тях вкусвал единствено в неголямо количество; постоянно той приемал храна един път в седмицата. По-рано той не умеел да чете, само че след преселването му от далечната пустиня, Господ му подал дара да схваща писанията. Когато един от братята му донесъл книга, той я отворил и почнал да чете, все едно че от дълго време владеел книжното изкуство.
Заедно с това преподобният Ор получил от Бога власт над бесовете: при него принудително довеждали бесновати, които говорели пред всички за скрито осъществяваните от преподобния богоугодни каузи. И доста други изцеления направил преподобният посредством даруваната му свише Христова берекет. При преподобни Ор почнали да се стичат голям брой искащи да се подвизават под негово управление и скоро се събрали забележителен брой монашествуващи, чийто ментор и началник бил преподобният. Той имал бит по-напред да вкусва духовна храна, а след това към този момент да пристъпва към телесната: единствено откакто се бил причастил с Божествените Тайни, той отивал на трапезата, поучавайки братята с боговдъхновени директиви или с душеполезни разкази. Веднъж за наставление на братята той разказал следното:
- Аз видях в пустинята един мъж, който в продължение на три години не вкуси земна храна; на всеки два дни ангел Господен му донасяше небесна храна, която заменяше и водата.
- Познавам - им споделил различен път преподобни Ор - един духовник, при който се явили бесове, които били приели типа на небесните воинства и ангелските чинове. Те му показали огнена каляска, на която като че ли стоял някакъв цар, обграден от популярност. Този цар споделил на монаха:
- Ти обладаваш всички добродетели, в този момент ти остава единствено да ми се поклониш и аз ще те взема, сходно на Илия (4Царств., 2 гл.) на огнената каляска и ще те възнеса на нея.
Като чул тия думи, монахът изпаднал в размисъл:
- Какво значи това? - размишлявал той. - Аз непрекъснато се покланям на моя Спасител, Който е и мой Цар. И в случай че това е Той, тогава не би желал от мен да се поклоня, знаейки, че аз всеки път Му се покланям.
След като размислил по този начин, монахът споделил:
- Аз имам собствен Цар, на Когото непрекъснато се покланям. А ти не си мой цар.
Тогава бесовете тутакси изчезнали дружно със своя цар и с колесницата.
Преподобни Ор разказвал това на братята, като че ставало дума за някой различен, само че мнозина от тях добре знаели, че в действителност то е станало с него. Преподобният бил доста привлекателен и милосърден към всички. Когато при него идвал някой брат и изразявал предпочитание да живее с него, той за един ден му построявал килия. Заемайки се за тази работа, преподобният Ор призовавал цялото приятелство и всички с старание се стичали да му оказват помощ: едни носели камъни, други - пясък, трети - вода, четвърти - дърва и по този метод още на вечерта килията ставала подготвена.
След като я давал на новодошлия брат, преподобни Ор го снабдявал в задоволително количество и с всичко належащо за поддържането на живота му. Бог в обилие изпращал на Своя ласкател всичко, което той просел от Него. За преподобния отец съществува и следният роман, който се отнася към времето от неговия живот, когато имал единствено един възпитаник:
Веднъж при настъпването на светлия празник на Христовото Възкресение този възпитаник му споделил:
- Знаеш ли, отче, че в този момент е Пасха и ние би трябвало да я честваме както и всички честват.
- Е, сине мой - отвърнал старецът, - аз забравих, че в този момент е Пасха.
И като излязъл от килията, преподобни Ор застанал под откритото небе и издигнал ръцете си нагоре. Така той стоял три дни, без да се помръдне, предавайки се на разсъждение за Бога. След три дни той се върнал в килията и споделил:
- Ето, чадо, съгласно мярата на моите сили, и аз отпразнувах Пасхата.
- Какво прави ти, отче? - попитал ученикът.
- За монаха - отвърнал старецът - празникът и Пасхата се състоят в това - неговият разум да премине, както Израил (Изх., 14 гл.), със сухи нозе по морето на житейската суетност и да се приближи към Бога. Монахът, като се отстранява от забележимия свят, се доближава до невидимия Бог; а когато се привързва към земните предмети, посредством това отстранява себе си от невеществения Бог.
Бидейки отец на доста братя, преподобният познавал живота и делата на всеки от тях, и даже скрито осъществените.
* В 90-ата година от рождението си, към 390 година
Така един път някакъв странстващ духовник, който страдал от порока на лъжата, като идвал при преподобния, скрил облеклата си. Като се явил полугол пред него, той го помолил да му даде облекла. Преподобни Ор тутакси го изобличил пред всички в неистина, като извадил скритата дреха. Всички братя се проникнали от боязън, като видели, че преподобният отец знае тайните и това, което е прикрито за другите; и никой не се осмелявал да скрие нещо от него или където и да е, надалеч от неговите очи, да извърши нещо незаконно, тъй като Бог му откривал всичко.
След като наставил мнозина на пътя на спасението, освен монаси, само че и мирски хора, преподобният Ор се преставил в Господа*, преселил се в небесните обители и бил присъединен към лика на великите преподобни отци, които предстоят пред престола на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото е славата во веки веков.
Житие на преподобния наш отец Пимен Многоболезнени
Пристъпвайки към описа за блажения Пимен, да спрем нашето внимание върху неговото велико геройство в страданията и отсам да се поучим, че заболяването би трябвало да се понася търпеливо и че силата Божия в отпадналост се демонстрира.Блажени Пимен бил болен още от своето рождение; заболяването не го оставила през целия му живот, само че тази болест на тялото не разрешила да се развие в него заболяването на душата. Той бил чист от пороци и пазел девство още от майчината си вътрешност. Неведнъж умолявал своите родители да му разрешат да се уедини в манастир, с цел да одобри пострижение в монашеския облик, само че заради мощната си обич към него те отказвали да изпълнят молбите му, желаейки да го имат за собствен правоприемник след гибелта си. Веднъж, по действието на Божествения Промисъл, който устроява всичко, с цел да води то към положително, блажени Пимен изключително тежко болен, тъй че даже не се и надявал към този момент да оздравее. Принудени от нуждата, родителите му тогава го донесли в Печерския манастир [1], умолявайки живеещите в него преподобни отци да се помолят, та техният наследник да бъде спасен от заболяването.
Но усърдните молебствия на монасите не донасяли излекуване на болящия; молитвата на блажения била по-силна от молитвите на всички тях. Той измолвал от Господа за себе си още по-тежка болест, защото се страхувал, че откакто оздравее, родителите му още веднъж ще го отведат от манастира и по този метод ще го лишат от опцията да получи пострижение. Поради това, до момента в който неговите татко и майка седели до него, без да му разрешават да одобри пострижение [2], блажени Пимен мощно скърбял и се молел на Бога, та Той да извърши желанието му, по какъвто метод Му е угодно. И ето - една нощ, когато родителите му и прислужниците им били потънали в бездънен сън, при него пристигнали светли ангели, едни от тях - в облика на прелестни юноши, а други изглеждали като игумена и братята от манастира. В ръцете си те носели светото Евангелие, свещи, власеница, тога, покривало и всичко останало, което е нужно при пострижението.
- Искаш ли да те пострижем? - попитали те преподобния.
Той с наслада дал отговор:
- Искам! Господ ви изпрати, господари мои! Изпълнете желанието на сърцето ми!
И те незабавно почнали да му задават избраните въпроси, извършвайки всичко, което е положено в устава на монашеското пострижение. Така те го постригали във великия благ облик, облекли го в тога и покривало, като го нарекли Пимен. След като му дали, съгласно обичая, запалена свещ, те му споделили:
- В продължение на четиридесет дни и нощи тази свещ няма да угасне.
[3] Преподобният Теодосий, най-близкият съмишленик на преподобния Антоний, бил след това и свещеник на Киево-Печерския манастир. При него манастирът изключително доста се увеличен и братството се нараснало, а духовният подвижнически живот на монасите възсиял, сходно на светилник, подложен на високо място. Освен че умно ръководел братята, преподобният, обхванат от пламенна обич към ближните, изливал своите благодеяния и върху хората, живеещи в света: утешавал скърбящите, подкрепял изнемогващите, хранел гладните, обличал нищите, успокоявал болните и престарелите. Той умрял на 3 май 1074 година, на 65 години от рождението си. Мощите му на първо време били заровени в пещерата, където той се подвизавал, а когато била приключена огромната каменна черква, отдадена на Успението на Пресвета Богородица, която почнала да се строи по негово време, мощите му били пренесени в нея и положени в дясната страна на притвора.
Заедно с това, те му предсказали, че заболяването му ще го съпътства през целия му живот, а избавянето му от нея ще бъде знак за скорошното настъпване на неговата гибел. След като дали целувание на блажени Пимен, те се отдръпнали в църквата, където върху ковчега на преподобния Теодосий [3] сложили косите му, които завили в парче плат.
Монасите, които се намирали в околните килии, като чули песнопения, разбудили останалите, мислейки, че или игуменът с някои от братята постригва болния, или - че той се е преставил. Те се отправили към килията, където лежал преподобният. Тук намерили бащата, майката и прислужниците заспали. Монасите ги разбудили и забелязали, че килията е изпълнена с благовоние и че болният, обзет цялостен от наслада и забавление, е облечен в монашеска дреха.
- Кой те пострига и какви са тези песнопения, които се носеха тук, само че които твоите родители не чуха? - попитали те преподобния.
- Аз мисля - дал отговор той, - че ме пострига, като ме назова Пимен, игуменът, който пристигна тук с братята. Те пяха това, което сте чули. Те също ми дадоха и тая свещ, която виждате, като ми споделиха, че тя ще гори непрестанно в продължение на четиридесет дни и нощи. След това сложиха косите ми в забрадка и се отдръпнаха с тях в църквата.
[4] Църковният ключар, на който е предоставено пазенето на църковното имущество и върху който лежи задължението да следи за осъществяването на устава на църковното свещенодействие.
Като чули това, монасите побързали да отидат в църквата, само че когато стигнали до нея, я намерили затворена. Те събудили клисарите и ги попитали дали някой е влизал в църквата след вечерните молебствия. Клисарите отвърнали, че никой не е влизал, защото и ключовете се намират у еклесиарха [4].
Събудили и еклесиарха (но той никому не бил давал ключовете и с никого не бил влизал в църквата). Монасите взели ключовете и влезнали в храма и фактически намерили увити в забрадка коси върху ковчега на преподобния Теодосий. После известили за всичко това игумена. Той доста се удивил и усърдно почнал да търси - кой би могъл да постриже преподобния Пимен, само че неговите търсения останали напразни. Тогава за всички станало явно, че пострижението, по Божие предписание, е било осъществено от свети ангели.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ