Стойчо Стоев: Направих доста компромиси със себе си
Стойчо Стоев към този момент не е отпред на Локомотив София. Специалистът взе решение преди паузата за националните тимове да напусне поста старши треньор, поради поредицата от слаби игри и резултати. Те натежаха и това докара до смяната. Червено-черните бяха поети от някогашния състезател на отбора Данило Дончич. За всичко това и какъв брой мъчно решение е взел, „ Тема Спорт “ потърси Стойчо Стоев за малко изявление.
Г-н Стоев, 10 дни след решението да напуснете родния Локомотив София, промени ли се нещо във възгледите ви, преосмислихте нещата?
– Решението беше назряло в мен, не е внезапно. Така се случи, че последният мач с Етър беше неоснователен, загубихме вкъщи с 1:3, и това натежа.
Имаше ли късмет да останете още, да извършите компромис със себе си и да преглътнете и този път?
– Аз направих много взаимни отстъпки със себе си. Накрая не мисля, че беше удачно да не преставам с тях. Нямаше смисъл.
Толкова трагични ли бяха нещата в Локомотив София?
– Просто не се получиха нещата. Не е това, което ми се искаше, като тим да видя. Върнах се в Локомотив София не да претърпяваме или да се борим да не изпаднем. А да се опитам да направя състав, с който да се преценяват всички съперници в Първа лига. Но по ред аргументи не се получи и по тази причина взех решението да напусна поста. Нямаше смисъл да продължаваме в тази тенденция. Можех да остана, тъй като не съм имал някакви други аргументи с изключение на моите персонални. А точно, че виждах, че това, което желая по никакъв метод не се осъществя, като хрумвания на терена. Това беше главното. По-добре вероятно различен треньор да се опита да извади Локомотив София от положението, в което се намира, от тази заспалост, в която бе изпаднал.
Не му отива това състояние на Локо София…
– Точно по този начин. Все отново това ми е родният клуб. И в случай че бях на друго място, с такава цел, може би нямаше да взема това решение. Но тук става въпрос за моя дом – за Локомотив София и аз не се усещах окей. Ако беше различен тим едва ли щях да се съглася да го поема. Знаех какъв брой е мъчно с издръжката, тъй като съвсем единствено един човек се е заел с нея и не е елементарно. Но на Локомотив нямаше по какъв начин да откажа.
Значи не съжалявате за решението си да поемете тима, в този момент през призмата на времето?
– Не, няма защо да скърбя. Може би щях да скърбя, в случай че бях отказал поканата. Все отново приказваме за Локомотив, нищо че изпитах съществени компликации, чисто спортно-технически приказвам. Но това отново споделям си ми е родният клуб и нямаше по какъв начин да откажа.
Чисто организационно и селекционно имахте ли някакви забележки, разлики с управлението?
– Селекциите се дефинират по отношение на бюджета, с който разполагаш. Дали ще бъдат тези състезатели или техният еквивалент – нямаше да има разлика. Не бих споделил, че имам някакви искания по отношение на управлението.
Значи не са били те проводника за вашето решение?
– Не, никога. Ние не се познаваме от през вчерашния ден с съвсем всички, които работят в клуба, в това число и притежателя. Нашите връзки постоянно са били хем професионални, хем другарски. В това отношение аз нямах проблеми и благодаря.
Сега следва дерби със Славия, който също не е в добра форма в последно време. Какво очаквате от конфликта?
– Когато пристигна нов треньор първоначално постоянно има някакъв подтик. Дано се получи, в случай че стане да се резервира и така… И в Славия имат своите проблеми. Отборът, който загуби в това дерби може да затъне и да се срине още повече. Затова този мач е извънредно значим и за двата тима. Победата в него ще вдъхне някаква вяра и малко повече убеденост на спечелилия.
Данило Дончич потърси ли ви за препоръки и информация по отношение на тима?
– Не, той задоволително добре ще си види в подготвителния режим положението на тима и качествата на футболистите. Сам ще си преценя. Това да се обадиш на предходния треньор съгласно към този момент е отживялост. Всеки ментор си има совите визии за развиване на тима, както и наблюдения и се стреми да си ги извършва.
Г-н Стоев, 10 дни след решението да напуснете родния Локомотив София, промени ли се нещо във възгледите ви, преосмислихте нещата?
– Решението беше назряло в мен, не е внезапно. Така се случи, че последният мач с Етър беше неоснователен, загубихме вкъщи с 1:3, и това натежа.
Имаше ли късмет да останете още, да извършите компромис със себе си и да преглътнете и този път?
– Аз направих много взаимни отстъпки със себе си. Накрая не мисля, че беше удачно да не преставам с тях. Нямаше смисъл.
Толкова трагични ли бяха нещата в Локомотив София?
– Просто не се получиха нещата. Не е това, което ми се искаше, като тим да видя. Върнах се в Локомотив София не да претърпяваме или да се борим да не изпаднем. А да се опитам да направя състав, с който да се преценяват всички съперници в Първа лига. Но по ред аргументи не се получи и по тази причина взех решението да напусна поста. Нямаше смисъл да продължаваме в тази тенденция. Можех да остана, тъй като не съм имал някакви други аргументи с изключение на моите персонални. А точно, че виждах, че това, което желая по никакъв метод не се осъществя, като хрумвания на терена. Това беше главното. По-добре вероятно различен треньор да се опита да извади Локомотив София от положението, в което се намира, от тази заспалост, в която бе изпаднал.
Не му отива това състояние на Локо София…
– Точно по този начин. Все отново това ми е родният клуб. И в случай че бях на друго място, с такава цел, може би нямаше да взема това решение. Но тук става въпрос за моя дом – за Локомотив София и аз не се усещах окей. Ако беше различен тим едва ли щях да се съглася да го поема. Знаех какъв брой е мъчно с издръжката, тъй като съвсем единствено един човек се е заел с нея и не е елементарно. Но на Локомотив нямаше по какъв начин да откажа.
Значи не съжалявате за решението си да поемете тима, в този момент през призмата на времето?
– Не, няма защо да скърбя. Може би щях да скърбя, в случай че бях отказал поканата. Все отново приказваме за Локомотив, нищо че изпитах съществени компликации, чисто спортно-технически приказвам. Но това отново споделям си ми е родният клуб и нямаше по какъв начин да откажа.
Чисто организационно и селекционно имахте ли някакви забележки, разлики с управлението?
– Селекциите се дефинират по отношение на бюджета, с който разполагаш. Дали ще бъдат тези състезатели или техният еквивалент – нямаше да има разлика. Не бих споделил, че имам някакви искания по отношение на управлението.
Значи не са били те проводника за вашето решение?
– Не, никога. Ние не се познаваме от през вчерашния ден с съвсем всички, които работят в клуба, в това число и притежателя. Нашите връзки постоянно са били хем професионални, хем другарски. В това отношение аз нямах проблеми и благодаря.
Сега следва дерби със Славия, който също не е в добра форма в последно време. Какво очаквате от конфликта?
– Когато пристигна нов треньор първоначално постоянно има някакъв подтик. Дано се получи, в случай че стане да се резервира и така… И в Славия имат своите проблеми. Отборът, който загуби в това дерби може да затъне и да се срине още повече. Затова този мач е извънредно значим и за двата тима. Победата в него ще вдъхне някаква вяра и малко повече убеденост на спечелилия.
Данило Дончич потърси ли ви за препоръки и информация по отношение на тима?
– Не, той задоволително добре ще си види в подготвителния режим положението на тима и качествата на футболистите. Сам ще си преценя. Това да се обадиш на предходния треньор съгласно към този момент е отживялост. Всеки ментор си има совите визии за развиване на тима, както и наблюдения и се стреми да си ги извършва.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ