Стоян Панчев: Страните в еврозоната стават зомби-икономики
Стоян Панчев е приключил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна стопанска система, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Бил е учител в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Икономистът Стоян Панчев във връзка на желанието на политици предизборно да се усили минималната работна заплата и заетостта.И още: Планът за еврото би трябвало да бъде мигновено изхвърлен на боклука на историята и да се стартира сериозен разбор и спор за по кое време, по какъв начин и за какво България да е в еврозоната.
- Господин Панчев, депутатите от 48-ото Народно заседание направиха поръчки за ремонт на несъразмерните разходи на държавното управление на „ Промяната “, само че в един миг даже и при удължаването на бюджета стигаме до увеличение на разноските. Как се стопира инфлация с такива ограничения?
С сходни ограничения не се стопира инфлацията, в противен случай подхранва се да бушува по-силно и за по-дълго. Има ясна академична литература, която демонстрира, че огромните бюджетни дефицити въздействат отрицателно на опитите за битка с инфлацията, изключително когато са провокирани от административно нарастване на приходите. Имаме ли огромни дефицити, ще бутаме цените нагоре. Що се отнася съответно до поръчките, аз съм доста песимистичен към всевъзможни изказвания на политически сили за осъществяване на консервативна фискална политика. Намираме се в обстановка, при която няма партия, подготвена да поеме икономическата болежка, нужна за действителна битка с инфлацията. Кой би си разрешил да върне обратно нарасналите пенсии или да задържа растежа на приходите? Искам да обърна особено внимание на програмата за понижаване на разноските на бизнеса, свързани с електрическата сила – поставеният таван от 200 лева./МВтч за 2023 г е на процедура 20% понижение от досегашната оптималната цена. Сравнете тези цифри с цената на спот пазара през днешния ден, които демонстрират съвсем 800 лева./ МВтч и ще разберете, че сходен таван не може да бъде държан дълготрайно. Разбира се, бизнесът не е отговорен за тази обстановка, нито за паричната политика на ЕЦБ и Фед, която докара до тези цени, нито за енергийните неточности на Европа. Затова, дано има обезщетения в този момент, само че да се работи за по-близки до пазара решения, като разнообразни пулове електрическа енергия за локалната промишленост и експорт, тъй че най-скъпият производител и покупател за експорт да не затварят спот пазара и надлежно да не дефинират цената за локалния бизнес. И, несъмнено, да се работи за повече предложение на енергийния пазар. В момента казусът с предлагането е сериозен – имаме прекъсване на един реактор в АЕЦ „ Козлодуй “ от което незабавно видяхме скок в цените, имаме неработещ ПАВЕЦ „ Чаира “, имаме блокаж на плановете за локален рандеман на газ, имаме безкрайни нелогични „ екологични “ процедури за построяването на нови мощности, имаме опасност от затваряне на въглищната промишленост поради Плана за възобновяване и резистентност, имаме проблеми с финансовите вложения в енергетиката, възпирани от „ зелени “ политики. Изобщо фокусът тук би трябвало да е доста сериозен и към смяна.
- Как ще повлияе нарастването на минималната работна заплата (МРЗ) върху обществените заплащания от държавния бюджет?
Ефектът от повишението на минималната работна заплата върху бюджета е обвързван с повишението на разнообразни обществени заплащания като финансови помощи, заплащане на приемни фамилии, персонални асистенти и други Според калкулации на Министерство на финансите, показани от министър Велкова пред Народното събрание, приблизителните спомагателни разноски за републиканския бюджет, произлизащи от нарастването на МРЗ от 710 на 850 лева са почти 1 милиарда лева, спомагателните доходи ще са към 397 млн. лева, което води до чист резултат от близо минус 600 млн. лева Т.е. това са спомагателните пари, които ще би трябвало да се плануват към разходната част за 2023 година
- В кои браншове може да настъпят съкращения, а от там и да имаме нови безработни през 2023 година поради нарастването на МРЗ, каквито опасения към този момент показаха специалисти?
Правилно насочвате диалога към връзката сред минималната заплата и пазара на труда. Имаме проучвания на търсенето и предлагането на работна ръка в България, които удостоверяват познатото от учебниците отрицателно съответствие сред минималната работна заплата и заетостта. С други думи, доказателствата демонстрират, че увеличението на административния „ под “ на възнагражденията води до загуба на работни места – съгласно данни на Института за пазарна стопанска система, съотношението за България от годините след рецесията през 2008 година е при 100 лева нарастване на МРЗ, следва към 1,5 п.п. спад в заетостта. Разбира се, това зависи в огромна степен от цялостната икономическа обстановка, само че е реалност, че за някои работещи ще има по-високи, публични заплати, за други ще има загуба на работни места. Нещо повече, не приказваме единствено за редуциране на наети, само че и за наемане на по-малко хора, за увеличение на цените на избрани артикули, изключително на услуги, които към този момент леко изостават от останалата инфлация, понижаване на други фирмени разноски и така нататък Що се отнася до кои браншове – това са услугите на дребно, туризъм, строителство. Като вършим уточнението, че е допустимо и просто цялостно прекосяване в сивия бранш за някои служащи. Личният ми спомен от 2015 година, когато работих за малко във Вашингтон, включваше тъкмо миг, в който там внезапно беше нараснала минималната работна заплата. В редица заведения за бързо хранене бяха прибегнали до унищожаване на касите, обслужвани от служащи, като те бяха сменени от машини с екран, посредством които клиентите сами си избират мечтаните артикули. Стане ли служащият по-скъп от своя принос, търси се той да се замести с капитал.
- Ще Ви върна още веднъж на ускорената инфлация и идното приемане на еврото през 2024 година - за какво се изричат отзиви, че инфлацията може да стане непрекъснато събитие?
Инфлацията ще е непрекъснато събитие, даже и да не влезем в еврозоната през 2024 година Въпросът е, че в случай че това се случи, в случай че България изостави лв. и валутния ръб, и ги замести с евро, ще има спомагателен, освен това сериозен, напън върху цените в посока нагоре. Еврото ще донесе спомагателна инфлация над тази, която чакаме по принцип. Единият източник на по-високи цени през еврото е прочут на всички – става дума за инфлация от „ закръглянето “ по магазините, която се движи към 0,5 п.п. и не е нещо изключително огромно като еднократен резултат. Проблемът идва от два други източника на инфлация – първият е неналичието на конвергенция, т.е. фактът, че приходи у нас изостават съществено от тези в страните от еврозоната и са на към 53-54% от междинните за валутния съюз. Опасно е изоставаща стопанска система да става част от еврозоната, тъй като цените в неразвитото стопанство стартират бързо да настигат тези в по-развитото. Поради тази причина, Унгария да вземем за пример е сложила сама на себе си условие за конвергенция, за настигане на Европа, преди да мисли за приемане на евро. Доходите би трябвало са 90% от междинните, другояче е рисково, споделят специалистите от унгарската централна банка. Третият и максимален източник на спомагателна инфлация е промяната на паричната система – от валутен ръб, доста затегната система, към еврото -много разхлабена система, което води до спомагателен скок на инфлацията, както демонстрират проучванията на доцент Димитър Чобанов. Този спомагателен, дълготраен скок в цените идва през нарастването на паричното предложение и паричния мултипликатор. Не е инцидентно, че страните минали от валутен ръб към евро имат консистентно най-високата инфлация в Европейски Съюз – това са Естония и Литва.
- Но ето, че в документите на по Плана за приемане на еврото четем, че това ще способства за:„ стопански подтик към устойчиви структурни промени в поддръжка на растежа “. Не е ли това позитивно обръщение и прогноза?
И до ден сегашен не мога да схвана, кои ще са тези „ структурни промени в поддръжка на растежа “ – няма такова нещо в литературата или в историята на еврото. Структурните промени, породени от еврозоната, са такива, водещи към по-висока инфлация, както говорихме по-рано, и към по-висока задлъжнялост. Точно структурата на тласъците в еврозоната води държавните управления към това да натрупат нови задължения като преди всичко субсидира цената на дълга,намалява изкуствено лихвите и по-късно, когато дългът стане неуправляем, изкупува новите излъчвания ДЦК на вторичния пазар, държейки стопанската система в полу-мъртво положение. Страните в еврозоната стават зомби-икономики с натрупването на все по-високи задължения. Такова е ситуацията на Италия сега, която има дълг към Брутният вътрешен продукт от порядъка на 170%/БВП. От шест години, третата стопанска система в Европа не може действително да осъществя лична, пазарна емисия на дълг и по този метод нито може да направи структурни промени за напредък, нито може да реформира нещо въобще в стопанството си. Подобно е положението на Гърция, а скоро и на още други страни-членки на еворозоната. Така че, това, което ми цитирате от Плана за въвеждане на еврото е девиз, не професионално умозаключение на експерти.
- Защо преди коронакризата, или даже след международната рецесия през 2008 година структурните проблеми в Еврозоната не бяха във фокуса на финансистите у нас, а в този момент внезапно и то безусловно в навечерието сякаш на приемането на еврото този въпрос се слага в дебатите?
Първата причина, най-малко в случай че приказваме за България, е че преди 2018 година имаше доста по-здравословен и по-сериозен спор на експертно равнище за плюсовете и минусите на премахването на лв. и борда и надлежно на приемането на еврото. Т.е. проблемите на еврото се обсъждаха без политическата украска, която следим сега, обсъждаха се на равнище има ли смисъл едно такова деяние, по кое време, за какво и прочие В момента диалогът е свален извънредно ниско и към този момент е наподобява на нескопосана пропагандна акция. В момента едната страна на този значим и огромен спор желае да пренебрегва икономическите данни, желае да пренебрегва наличната научна литература, желае даже да пренебрегва позициите на специалисти, като тези в Българска народна банка, в Българска академия на науките, в университетите, и просто да „ прокара “ влизането в еврозоната като висш политически акт. Подобно държание е нездравословно и ще докара до неподходящи последици. Иначе, в случай че човек наблюдава деликатно 20-годишната история на еврозоната, може да забележи, че на към всеки пет години, тя е в рецесия и се нуждае от ново избавяне. Дизайнът, по който е основана еврозоната, не работи още от времето, когато е бил единствено на хартия, и е съществено подложен на критика от стотици икономисти, в това число и нобелови лауреати. Та, ние ще слушаме още за проблемите на еврозоната, те предстоят, значимото е да не сме вътре и да би трябвало да плащаме за тях.
- И в този момент какво съветвате политиците, вие, финансистите? Да изчакат внимателно или да следват написания План за приемане на еврото?
Със сигурност би трябвало да се изчака. Както беше споделил подуправителят на Българска народна банка преди години – няма смисъл да се тича към горяща къща. А къщата на еврозоната в действителност гори, става дума за най-голямата инфлационна рецесия в Европа от последните 40 години, която е провокирана тъкмо от Европейската централна банка. Между другото, същото, на експертен език, споделят и икономистите на Българска народна банка в черновата на отчета за еврото, който в никакъв случай няма да бъде публично приключен, тъй като заключенията му не съответстват с желанията на избрани политици. Анализът на специалистите в банката е към този момент обществено наличен, само че без „ публични “ изводи – всеки може да прочете написаното вътре и самичък да си направи изводите. Изобщо не става дума за мед и масло, както ни убеждават всякакви някогашни министри със противоречиви репутации. Напоследък около полемиките за Шенген още веднъж стана дума за Румъния, която явно се оправя по-добре от нас в много връзки. При северните ни съседи е стигнато до консенсус въпросът с еврото да се преглежда през 2029 година, не в средата на инфлационна рецесия. За страдание сме в типичната за нас обстановка - политическата класа желае нещо, което не е подкрепено от българите (между 50-60% са срещу премахването на лв., единствено 20% го поддържат, съгласно всички социологически изследвания), и в това време е нездравословно и разрушително в дълготрайна вероятност. В този ред на мисли, Планът за еврото би трябвало да бъде мигновено изхвърлен на боклука на историята и да се стартира сериозен разбор и спор за по кое време, по какъв начин и за какво България да е в еврозоната.
Източник: Труд
- Господин Панчев, депутатите от 48-ото Народно заседание направиха поръчки за ремонт на несъразмерните разходи на държавното управление на „ Промяната “, само че в един миг даже и при удължаването на бюджета стигаме до увеличение на разноските. Как се стопира инфлация с такива ограничения?
С сходни ограничения не се стопира инфлацията, в противен случай подхранва се да бушува по-силно и за по-дълго. Има ясна академична литература, която демонстрира, че огромните бюджетни дефицити въздействат отрицателно на опитите за битка с инфлацията, изключително когато са провокирани от административно нарастване на приходите. Имаме ли огромни дефицити, ще бутаме цените нагоре. Що се отнася съответно до поръчките, аз съм доста песимистичен към всевъзможни изказвания на политически сили за осъществяване на консервативна фискална политика. Намираме се в обстановка, при която няма партия, подготвена да поеме икономическата болежка, нужна за действителна битка с инфлацията. Кой би си разрешил да върне обратно нарасналите пенсии или да задържа растежа на приходите? Искам да обърна особено внимание на програмата за понижаване на разноските на бизнеса, свързани с електрическата сила – поставеният таван от 200 лева./МВтч за 2023 г е на процедура 20% понижение от досегашната оптималната цена. Сравнете тези цифри с цената на спот пазара през днешния ден, които демонстрират съвсем 800 лева./ МВтч и ще разберете, че сходен таван не може да бъде държан дълготрайно. Разбира се, бизнесът не е отговорен за тази обстановка, нито за паричната политика на ЕЦБ и Фед, която докара до тези цени, нито за енергийните неточности на Европа. Затова, дано има обезщетения в този момент, само че да се работи за по-близки до пазара решения, като разнообразни пулове електрическа енергия за локалната промишленост и експорт, тъй че най-скъпият производител и покупател за експорт да не затварят спот пазара и надлежно да не дефинират цената за локалния бизнес. И, несъмнено, да се работи за повече предложение на енергийния пазар. В момента казусът с предлагането е сериозен – имаме прекъсване на един реактор в АЕЦ „ Козлодуй “ от което незабавно видяхме скок в цените, имаме неработещ ПАВЕЦ „ Чаира “, имаме блокаж на плановете за локален рандеман на газ, имаме безкрайни нелогични „ екологични “ процедури за построяването на нови мощности, имаме опасност от затваряне на въглищната промишленост поради Плана за възобновяване и резистентност, имаме проблеми с финансовите вложения в енергетиката, възпирани от „ зелени “ политики. Изобщо фокусът тук би трябвало да е доста сериозен и към смяна.
- Как ще повлияе нарастването на минималната работна заплата (МРЗ) върху обществените заплащания от държавния бюджет?
Ефектът от повишението на минималната работна заплата върху бюджета е обвързван с повишението на разнообразни обществени заплащания като финансови помощи, заплащане на приемни фамилии, персонални асистенти и други Според калкулации на Министерство на финансите, показани от министър Велкова пред Народното събрание, приблизителните спомагателни разноски за републиканския бюджет, произлизащи от нарастването на МРЗ от 710 на 850 лева са почти 1 милиарда лева, спомагателните доходи ще са към 397 млн. лева, което води до чист резултат от близо минус 600 млн. лева Т.е. това са спомагателните пари, които ще би трябвало да се плануват към разходната част за 2023 година
- В кои браншове може да настъпят съкращения, а от там и да имаме нови безработни през 2023 година поради нарастването на МРЗ, каквито опасения към този момент показаха специалисти?
Правилно насочвате диалога към връзката сред минималната заплата и пазара на труда. Имаме проучвания на търсенето и предлагането на работна ръка в България, които удостоверяват познатото от учебниците отрицателно съответствие сред минималната работна заплата и заетостта. С други думи, доказателствата демонстрират, че увеличението на административния „ под “ на възнагражденията води до загуба на работни места – съгласно данни на Института за пазарна стопанска система, съотношението за България от годините след рецесията през 2008 година е при 100 лева нарастване на МРЗ, следва към 1,5 п.п. спад в заетостта. Разбира се, това зависи в огромна степен от цялостната икономическа обстановка, само че е реалност, че за някои работещи ще има по-високи, публични заплати, за други ще има загуба на работни места. Нещо повече, не приказваме единствено за редуциране на наети, само че и за наемане на по-малко хора, за увеличение на цените на избрани артикули, изключително на услуги, които към този момент леко изостават от останалата инфлация, понижаване на други фирмени разноски и така нататък Що се отнася до кои браншове – това са услугите на дребно, туризъм, строителство. Като вършим уточнението, че е допустимо и просто цялостно прекосяване в сивия бранш за някои служащи. Личният ми спомен от 2015 година, когато работих за малко във Вашингтон, включваше тъкмо миг, в който там внезапно беше нараснала минималната работна заплата. В редица заведения за бързо хранене бяха прибегнали до унищожаване на касите, обслужвани от служащи, като те бяха сменени от машини с екран, посредством които клиентите сами си избират мечтаните артикули. Стане ли служащият по-скъп от своя принос, търси се той да се замести с капитал.
- Ще Ви върна още веднъж на ускорената инфлация и идното приемане на еврото през 2024 година - за какво се изричат отзиви, че инфлацията може да стане непрекъснато събитие?
Инфлацията ще е непрекъснато събитие, даже и да не влезем в еврозоната през 2024 година Въпросът е, че в случай че това се случи, в случай че България изостави лв. и валутния ръб, и ги замести с евро, ще има спомагателен, освен това сериозен, напън върху цените в посока нагоре. Еврото ще донесе спомагателна инфлация над тази, която чакаме по принцип. Единият източник на по-високи цени през еврото е прочут на всички – става дума за инфлация от „ закръглянето “ по магазините, която се движи към 0,5 п.п. и не е нещо изключително огромно като еднократен резултат. Проблемът идва от два други източника на инфлация – първият е неналичието на конвергенция, т.е. фактът, че приходи у нас изостават съществено от тези в страните от еврозоната и са на към 53-54% от междинните за валутния съюз. Опасно е изоставаща стопанска система да става част от еврозоната, тъй като цените в неразвитото стопанство стартират бързо да настигат тези в по-развитото. Поради тази причина, Унгария да вземем за пример е сложила сама на себе си условие за конвергенция, за настигане на Европа, преди да мисли за приемане на евро. Доходите би трябвало са 90% от междинните, другояче е рисково, споделят специалистите от унгарската централна банка. Третият и максимален източник на спомагателна инфлация е промяната на паричната система – от валутен ръб, доста затегната система, към еврото -много разхлабена система, което води до спомагателен скок на инфлацията, както демонстрират проучванията на доцент Димитър Чобанов. Този спомагателен, дълготраен скок в цените идва през нарастването на паричното предложение и паричния мултипликатор. Не е инцидентно, че страните минали от валутен ръб към евро имат консистентно най-високата инфлация в Европейски Съюз – това са Естония и Литва.
- Но ето, че в документите на по Плана за приемане на еврото четем, че това ще способства за:„ стопански подтик към устойчиви структурни промени в поддръжка на растежа “. Не е ли това позитивно обръщение и прогноза?
И до ден сегашен не мога да схвана, кои ще са тези „ структурни промени в поддръжка на растежа “ – няма такова нещо в литературата или в историята на еврото. Структурните промени, породени от еврозоната, са такива, водещи към по-висока инфлация, както говорихме по-рано, и към по-висока задлъжнялост. Точно структурата на тласъците в еврозоната води държавните управления към това да натрупат нови задължения като преди всичко субсидира цената на дълга,намалява изкуствено лихвите и по-късно, когато дългът стане неуправляем, изкупува новите излъчвания ДЦК на вторичния пазар, държейки стопанската система в полу-мъртво положение. Страните в еврозоната стават зомби-икономики с натрупването на все по-високи задължения. Такова е ситуацията на Италия сега, която има дълг към Брутният вътрешен продукт от порядъка на 170%/БВП. От шест години, третата стопанска система в Европа не може действително да осъществя лична, пазарна емисия на дълг и по този метод нито може да направи структурни промени за напредък, нито може да реформира нещо въобще в стопанството си. Подобно е положението на Гърция, а скоро и на още други страни-членки на еворозоната. Така че, това, което ми цитирате от Плана за въвеждане на еврото е девиз, не професионално умозаключение на експерти.
- Защо преди коронакризата, или даже след международната рецесия през 2008 година структурните проблеми в Еврозоната не бяха във фокуса на финансистите у нас, а в този момент внезапно и то безусловно в навечерието сякаш на приемането на еврото този въпрос се слага в дебатите?
Първата причина, най-малко в случай че приказваме за България, е че преди 2018 година имаше доста по-здравословен и по-сериозен спор на експертно равнище за плюсовете и минусите на премахването на лв. и борда и надлежно на приемането на еврото. Т.е. проблемите на еврото се обсъждаха без политическата украска, която следим сега, обсъждаха се на равнище има ли смисъл едно такова деяние, по кое време, за какво и прочие В момента диалогът е свален извънредно ниско и към този момент е наподобява на нескопосана пропагандна акция. В момента едната страна на този значим и огромен спор желае да пренебрегва икономическите данни, желае да пренебрегва наличната научна литература, желае даже да пренебрегва позициите на специалисти, като тези в Българска народна банка, в Българска академия на науките, в университетите, и просто да „ прокара “ влизането в еврозоната като висш политически акт. Подобно държание е нездравословно и ще докара до неподходящи последици. Иначе, в случай че човек наблюдава деликатно 20-годишната история на еврозоната, може да забележи, че на към всеки пет години, тя е в рецесия и се нуждае от ново избавяне. Дизайнът, по който е основана еврозоната, не работи още от времето, когато е бил единствено на хартия, и е съществено подложен на критика от стотици икономисти, в това число и нобелови лауреати. Та, ние ще слушаме още за проблемите на еврозоната, те предстоят, значимото е да не сме вътре и да би трябвало да плащаме за тях.
- И в този момент какво съветвате политиците, вие, финансистите? Да изчакат внимателно или да следват написания План за приемане на еврото?
Със сигурност би трябвало да се изчака. Както беше споделил подуправителят на Българска народна банка преди години – няма смисъл да се тича към горяща къща. А къщата на еврозоната в действителност гори, става дума за най-голямата инфлационна рецесия в Европа от последните 40 години, която е провокирана тъкмо от Европейската централна банка. Между другото, същото, на експертен език, споделят и икономистите на Българска народна банка в черновата на отчета за еврото, който в никакъв случай няма да бъде публично приключен, тъй като заключенията му не съответстват с желанията на избрани политици. Анализът на специалистите в банката е към този момент обществено наличен, само че без „ публични “ изводи – всеки може да прочете написаното вътре и самичък да си направи изводите. Изобщо не става дума за мед и масло, както ни убеждават всякакви някогашни министри със противоречиви репутации. Напоследък около полемиките за Шенген още веднъж стана дума за Румъния, която явно се оправя по-добре от нас в много връзки. При северните ни съседи е стигнато до консенсус въпросът с еврото да се преглежда през 2029 година, не в средата на инфлационна рецесия. За страдание сме в типичната за нас обстановка - политическата класа желае нещо, което не е подкрепено от българите (между 50-60% са срещу премахването на лв., единствено 20% го поддържат, съгласно всички социологически изследвания), и в това време е нездравословно и разрушително в дълготрайна вероятност. В този ред на мисли, Планът за еврото би трябвало да бъде мигновено изхвърлен на боклука на историята и да се стартира сериозен разбор и спор за по кое време, по какъв начин и за какво България да е в еврозоната.
Източник: Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ