Стотици украинци, ранени от руски ракети и мини, останаха без

Костите ми се разпадаха. Те загубиха краката си във войната, но сега се изправят отново

Стотици украинци, ранени от съветски ракети и мини, останаха без крака. В изискванията на война и продължаващи бомбардировки, лекарите им оказват помощ да се възстановят. А някои от тях и да могат още веднъж да вървят. Всичко това е допустимо и поради художници, които продават изкуството си, с цел да им оказват помощ.

Две дами от прилежащите градове Северодонецк и Лисичанск в Украйна споделят ориста на доста свои сънародници, изгубили крайник или ръка във войната.

Преди няколко месеца Ирина Ясман губи съвсем цялото си семейство по време на съветски обстрел, а самата тя остава без единия си крайник. Олга Чурбанова е изумена от противопехотна мина и също се постанова да ампутират крайници ѝ, споделя.

Сега и двете дами към този момент имат протези и даже са се научили да вървят с тях. Олга към този момент се разхожда из Лвов , а Ирина към момента тренира в рехабилитационния център. Но преди два месеца те единствено са мечтали за протези и за естествен живот. Сега към този момент имат проекти за бъдещето.

" Опитвам се да се изправя на крайници допустимо най-бързо. Искам да послужвам сама на себе си. Не че в този момент единствено седнал съм, само че всичко се прави от някой различен вместо мен. Не става по този начин ", споделя Ирина.

Олга прибавя, че желанието ѝ да върне щерка си допустимо най-бързо я е стимулирало да получи протезата в доста къс период. След гърмежа 7-годишното момиченце остава при баба си в Лисичанск, който по това време е окупиран от съветската войска.

" Чувствам се доста комфортно с протезата. Много съм признателна за нея, към този момент съм пълностоен човек ", радва се Олга, че към този момент не се придвижва с инвалидна количка.

" Мога да вървя, даже на дълги дистанции. Това е крачка напред за мен - да не съм подвластна от някой различен, да се движа и да виждам света. И имам дете, с което мога да се разхождам, да играем ", споделя още тя.

Предизвикателство е обаче да можеш да използваш протеза с убеденост. Едно е да вървиш по гладък под във фитнеса, а напълно друго - по тротоар, хлъзгави павета, бордюри и стъпала.

" Тротоарните плочки в Лвов несъмнено са предизвикателство ", усмихва се Олга с убеденост, че скоро ще се оправи и с това.

Ирина също се пробва да овладее протезата допустимо най-скоро. Но към този момент не върви толкоз добре, колкото желае.

" Когато излязох на улицата - имаше такива талази от асфалт с дупки с вода. Много е мъчно. Първия път, когато вървях, стигнах единствено до портата, а след това около болничното заведение и се прибрах мокра ", разказва тя своите разходки.
" Костите ми се разпадаха като зеле "
На 17 май Ирина Ясман е в двора на къщата си, когато е изумена от шрапнел при масиран обстрел. За момент облеклата по нея и косата ѝ са безусловно обгорени - в този момент тя едвам стартира да пораства.

Нараняванията по тялото ѝ са толкоз тежки, че Ирина надали би оживяла, в случай че беше сама. Но, за благополучие, внукът на дамата е наоколо и е незасегнат.

" Той е на 16 години и на процедура ме избави. Изскочи на открито, аз бях на земята. Изтича при съседите, извика за помощ и две дами и ме завлякоха с една количка. Навсякъде падаха клони, камъни, стреляха по постройките и всичко летеше надолу ", споделя Ирина.

Тя е откарана първо в болница в Краматорск , по-късно е превозена до Днипро, а след това до Лвов. Но поради многочислените си пострадвания и разтърсване на мозъка не си спомня съвсем нищо от това време. Левият ѝ крайник е толкоз съществено повреден, че никакви медикаменти не могат да облекчат болката.
Докторът усети миризмата от крайници, към този момент миришеше на мъртвец.
" Костите ми се разпадаха като зеле ", демонстрира тя белезите.

Ирина си спомня и по какъв начин в един миг съдов хирург ѝ споделя, че би трябвало да ампутират крайници ѝ.

" Докторът усети миризмата от крайници, към този момент миришеше на мъртвец. Той ме погледна и сподели: " Не можем да спасим крайници, това е ".

Жената е в толкоз тежко положение, че даже няма мощ да изпадне в нервност от ужасната вест. Някак си приема ориста си.

Лекарите споделят, че Ирина е била толкоз слаба, че не са рискували да ѝ слагат цялостна анестезия, по тази причина се постанова да създадат ампутацията с локална.

" Чувах и усещах, когато разрязваха костите ", спомня си интервенцията Ирина.

След нея също е доста мъчно. Всичко я боли.

" И към момента имах осколка в черния си дроб, направиха рентгенови фотоси и я извадиха. Лекарят ме избави. Имах шанс, че Богдан Григориевич ме одобри. Той е доктор, целунат от Бога. Толкова съм му признателна! ", разчувства се Ирина.
" Видях, че пръстите ми са изчезнали "
Олга Чурбанова от Лисичанск лежи в отделението до Ирина в болничното заведение в Лвов. Тя губи крайници си, откакто стъпва на противопехотна мина, до момента в който върви с майка си към гаража. Движат се деликатно настрана от пътя, само че за малко Олга се разсейва, заглеждайки се в бомбардирана къща и горящи наоколо жилища.
Виждах ставите си, кръвоносните си съдове, по какъв начин кръвта ми пулсира.
" Направих една крачка - и след това не помня нищо. Само че по някаква причина седях на тротоара и гледах майка ми, която беше цялата в кръв. Тя ме погледна и сподели:

" Кракът ти.. ". Отговорих: " Какъв крайник? ". Погледнах и видях, че пръстите ми са изчезнали. Виждах ставите си, кръвоносните си съдове, виждах по какъв начин кръвта ми пулсира ", спомня си кошмара тя.

Оказва се, че е стъпила върху така наречен петолъчка - дребна противопехотна мина.

След гърмежа Олга бързо губи кръв - огромни артерии в краката ѝ са изумени. Но и тя има шанс - незабавно е откарана от украински военни в болница, а по-късно със аероплан - до Лвов.

Но вкъщи, в окупирания Лисичанск, остават дъщеричката ѝ, майка ѝ и парализираният ѝ татко. Заради компликациите да бъде превозен, фамилията не е могло да се изтегля.

След месеци продължителна разлъка, в този момент, когато Олга още веднъж може да върви, тя още веднъж се радва на живот дружно с детето си.
Изкуство, което лекува
След ампутацията Олга и Ирина са включени в стратегия за протезиране, само че преди да се стигне до такава степен, те дълго вършат специфични извършения - учат се да вървят с патерици и да пазят равновесие. И на двете е препоръчано да им слагат протези в чужбина, само че те вземат решение да не напущат Украйна.

Лекарите споделят, че това, което пречи на пациента да свикне с протезата, се развива първо в главата му. За мнозина срамът, шумът и ненужното внимание от страна на минувачите постоянно са проблем.

" Всички шумове и придвижвания в близост са доста разсейващи ", споделя рехабилитаторът Александър Герасименко .

" Обясняваме на пациента пътя, който би трябвало да извървим, с цел да преминем дружно през него. Протезирането не е реалност, а развой. Процес, който лишава време ".

Ирина потвърждава с напредъка си - процесът на рехабилитация няма да отнеме доста време. Спокойно извършва извършения пред телевизионните камери и танцува пред светкавиците на фотоапаратите. Скоро тя ще се реалокира по-близо до дома си, в Харковска област. Планира да отгледа внука си, който към този момент е цялостен сирак - родителите му умират при съветските бомбардировки.

Новият живот на Ирина и Олга става вероятен, с помощта на украински художници, които оказват помощ да бъдат събрани пари за протези. Артистите дават гратис своите платна и статуи на клиниката, а приходите от продажбата им се употребяват за разработване на протезите. Събрани са десетки хиляди евро.