Стотици сигнали за кражба на лични данни за последната година.

Стотици сигнали за кражба на персонални данни за последната година. Откъде изтича персоналната ни информация и кой злоупотребява с нея? След като мъж се оказа дебитор с 5 заема, без да ги е теглил. Може ли обаче да се окажем клиенти на компания за бързи заеми, без да сме кандидатствали за заем? И да се наложи да връщаме пари, които не сме теглили?

Личните данни включват всяка информация, посредством която можем да бъдем физически разпознати - като да вземем за пример: име, дата на раждане, фотография, адрес на е-поща, телефонен номер, информация за кредитна карта, IP адрес, информация в обществените мрежи, предава Нова телевизия.

Тихомир Янкуловски схваща, че е дебитор след позвъняване за отложен заем. Той не е теглил заем. Справка в Българската национална банка демонстрира, че изтеглените от негово име заеми са повече от един. Твърди, че до момента в който заемите са теглени е бил на промяна като водач в градския превоз. И демонстрира пътен лист. След като схваща, че е излъган Тихомир подава тъжба в столичното 8 районно ръководство на полицията. Сигнал е изпратен и до прокуратурата.

Цанко Цалов от Комисията за отбрана на персоналните данни споделя, че с цел да се извърши такава машинация несъмнено става въпрос за кражба на идентичност.

„ Подмяната на идентичност най-често става с кражба на персонални данни, описват специалистите. С тях се фалшифицират документи, с които измамниците получават изтеглените пари на гише. След като към този момент са утвърдени за заем - по интернет ”, споделя той.

„ В доста от случите се изготвя документ от името на този кредитоискател и със фотография на някой различен, който в същия миг е причинител. Физически, или по електронен път се получават данните на „ кредитополучателя ”, изготвя се документ с погрешно наличие. Могат да бъдат добити по доста и разнообразни способи – това става от интернет, от фейсбук, от обществените мрежи; чисто физически, от пощенската кутия, от сметки, от попълване на контракти за мобилни услуги. Тези пробиви се получават и при регистратора в хотела, и при този, който ни предлага мобилна услуга. Тези хора би трябвало да бъдат тествани  дали не са с престъпна регистрация ”, споделя Надя Петрова от „ Икономическа полиция ”.

В някои от случаите персонална карта даже не е нужна на измамниците. Тъй като желаният заем идва непосредствено по сметка. Притежателят й обаче не е явен.

„ Най-често имаме случаи, в които тази сметка е на финансово муле – човек, който е ниско образован, на който му е отворена сметка – даже и не схваща, че има някаква транзакция по сметката. Много постоянно наркозависими или алкохолозависим подписва документ за опериране с тази сметка на трето лице ”, споделя Надя Петрова.

От Комисията за отбрана на персоналните данни поучават да внимаваме на кого предоставяме персоналните си данни. И изключително при преснемане на персоналните ни карти. Те упорстват и за по-строги инспекции на претендентите за заем от компаниите, които отпускат бързите заеми. От комисията упорстват и за санкции за компании, които не ревизират деликатно кой желае заема.

Само за предходната година в КЗЛД са подадени над 500 сигнала – главно против банкови институции, телекоми и политически партии.

Николай Цветанов от Асоциацията на компаниите за бързи заеми сподели, че всяка компания, която се занимава професионално с сходна активност, влага голям запас в построяването на надеждни системи за идентификация на физическите лица.

„ Пробиви има, както при бързите заеми, по този начин и при този тип услуги, който се дава в страната и опитите са много и стават все по-находчиви и съобразителни измамниците ”, сподели той.

„ Той се задължава да даде избран вид информация, която да даде в голям брой и разнообразни бази данни – това води до неговата идентификация. Най-малкото физически най-после той би трябвало да отиде и да изтегли сумата ”, съобщи Цветанов. Той акцентира, че лицата, които са титуляри на въпросните сметки, по които се превеждат сумите на кредите, би трябвало да се явяват с персоналните си карти пред фирмените чиновници.

„ Проверката се случва на две равнища – един път при кредитирането и има физическа среща, когато се предава сумата.  Тя не се трансферира виртуално някъде,  а се трансферира или по банкова сметка или на каса на снабдител на подобен вид услуги, където лицето физически би трябвало да се показа ”, добави той.

„ Опитите са доста, някой път съумяват да излъжат системата заради съобразителност, само че физически най-после лицето, което получава сумата постоянно е разкривано. Накрая несъмнено следва намесата на полицията, прокуратура, съд до момента в който той не бъде дейно наказан. ”

„ Няколко са фирмите от разнообразни сектори, които имат копие от нашия документ за идентичност – това е информацията, която най-осторожно би трябвало да пазим като консуматори. Това са банките, нотариусите, застрахователи, застрахователни сътрудници, поднадзорни на ДАНС лица. Просто жителите би трябвало да доста деликатни да бъдат, когато дават копие от своя документ за идентичност. Не тъй като ни го желаят непременно, а единствено там, където законът позволява ”, споделя той. Според него законът категорично задължава браншовете, които пазят документите ни, да го вършат допустимо най-отговорно.

„ Ако измамата се откри се стартира следствие от полицията и откакто се потвърди, че лицето не е изтеглило заема, то не трябва задължавано да го върне ”, описа Цветанов.

Той акцентира, че не на всички места, където ни желаят персонална карта сме задължени да я даваме.