Светослав Иванов: Външната ни политика е пленена, но не от чужденци, а от българи
Стопкадър бТВ
Водещият на „ 120 минути “ Светослав Иванов изригна с жесток коментар във връзка по отношение на драмите в служебния кабинет по отношение на това кой да бъде външен министър.
Ето какво съобщи той по бТВ:
„ Дами и Господа, тази седмица получихме следващото доказателство за подценената външна политика на България. Този комплициран свят, в който множеството вътрешни събития се моделират от външни фактори и процеси да превърнеш Министерството на външните работи в ябълка на раздора.
За следващ път в рамките единствено на няколко месеца към този момент приказваме за лимитирано и локално мислене, което от ден на ден смалява така и така разтърсената роля на България на интернационалната сцена. В някои системи, примерно като американската, министърът на външните работи е отделено от структурата на кабинета и останалите министри, и инцидентно единствено той е държавен секретар.
В европейските системи външните министри постоянно са вицепремиери. Защото обсегът на ресора е прекомерно огромен и значим за действието на едно държавно управление.
У нас сега следим странна обстановка, в която апетитите за Министерството на външните работи първо пропукаха ротацията в кабинета, който отиде в историята, а по-късно беше обект на две вътрешни и ротации в придвижване за длъжностен министър.
Първо беше посочен някогашен консул в Австрия, понастоящем пенсионер, а по-късно и кариерен посланик, който по към момента неразбираеми аргументи провокира недоволството от най-близката за служебния кабинет партия ГЕРБ. Преди това пък учен Денков от учебен трябваше да стане външния министър на България, от което стартира и разривът до началото на разглобяването.
Вчера пък стана ясно, че служебният министър председател Главчев желал той да съвместява длъжностите министър председател и външен министър. Каша стана претъпкана, защото президентът отхвърля да подпише промените, което значи че конституционните промени на разпадналата се коалиция се лишили до дъно пълномощията му върху състава на служебния кабинет.
По цялата тази обстановка можем да създадем няколко извода за положението по върховете на Българската външна политика. Тя е в цялостен синхрон с хаотичността на вътрешните политика или както е споделил Уилям Гладстоун, един от дребното английски политици, станали известни с поддръжката си към българите, първият принцип на външната политика постоянно е положителното държавно управление вкъщи.
Стабилен кабинет обрича външната политика на всяка страна и мъчно задграничните сътрудници на България ще запомнят кой от кого е посочен и от името на България ли приказва или от името на политическия си водач, или на някой различен в доста по-сложни времена.
Политическите водачи у нас са подхождали доста по-далновидно към външната политика на страната през 1994 година, когато България още веднъж се ръководи от длъжностен кабинет. За министър на външните работи беше посочена авторитетната и космополитната фигура на Иван Станчов, който три години по-рано стана дипломат на България във Англия, поради което се отхвърли от американското си поданство.
Но тогава е имало тактика, откакто този човек връчва изобретателните си писма на Кралица Елизабет II, облечен в костюма, с който неговия дядо връчва изобретателните си писма като дипломат на Царство България на бащата на Елизабет.
Значи той би трябвало да бъде употребен с името си, с престижа си, с магнетизма си, с контактите си, в случай че щете със фамилната си история. За страдание сега тъкмо това мислене, дебене на квоти и игри за систематизиране на властта Министерството на външните работи не следва да е феодално притежание на една или друга партия, а външния оглед на нашата страна.
Ообено, когато пред България стоят деликатни външни проблеми. И тук не става въпрос за еврозоната и Шенген, тези две цели са свързани с групово изпитание на всички институции, а за чисто външно политически проблеми, като двамата български моряци Любомир Чанев и Даниел Веселинов, които към този момент шести месец са в плен на хутите в Йемен.
Някога сходни събития предизвикваха обединяване на институции, ангажиране на задграничните сътрудници ангажиране на обществото, имаше гласност.
Странно, волно или несъзнателно този проблем беше изтикан в периферията на политическия дневен ред, затулен зад думата европлантизъм, която към този момент някои политици у нас мощно компрометираха.
Да сте чули за някаква интензивност по въпроса или формулиране на български позиции към събитията през тази призма.
Освобождаването на българските Медици в Либия през 2007 година, сполучливото освобождение на българските водачи от Судан, малко по-късно и сполучливите договаряния за стартирането на български филантропичен служащ от Сомалия, бяха образец за добра работа да дипломация, президент и служби сега, в който България се нуждаеше.
Сега следим тъкмо противоположното – разделяне, при което никой не носи отговорност за нищо. Само думи и изказвани закани. Погледнато на тази среда от вътрешната страна, наподобява в действителност доста уморително, а погледното извън, може би още повече външната ни политика е пленена, само че не от чужденци, а от българи.
Водещият на „ 120 минути “ Светослав Иванов изригна с жесток коментар във връзка по отношение на драмите в служебния кабинет по отношение на това кой да бъде външен министър.
Ето какво съобщи той по бТВ:
„ Дами и Господа, тази седмица получихме следващото доказателство за подценената външна политика на България. Този комплициран свят, в който множеството вътрешни събития се моделират от външни фактори и процеси да превърнеш Министерството на външните работи в ябълка на раздора.
За следващ път в рамките единствено на няколко месеца към този момент приказваме за лимитирано и локално мислене, което от ден на ден смалява така и така разтърсената роля на България на интернационалната сцена. В някои системи, примерно като американската, министърът на външните работи е отделено от структурата на кабинета и останалите министри, и инцидентно единствено той е държавен секретар.
В европейските системи външните министри постоянно са вицепремиери. Защото обсегът на ресора е прекомерно огромен и значим за действието на едно държавно управление.
У нас сега следим странна обстановка, в която апетитите за Министерството на външните работи първо пропукаха ротацията в кабинета, който отиде в историята, а по-късно беше обект на две вътрешни и ротации в придвижване за длъжностен министър.
Първо беше посочен някогашен консул в Австрия, понастоящем пенсионер, а по-късно и кариерен посланик, който по към момента неразбираеми аргументи провокира недоволството от най-близката за служебния кабинет партия ГЕРБ. Преди това пък учен Денков от учебен трябваше да стане външния министър на България, от което стартира и разривът до началото на разглобяването.
Вчера пък стана ясно, че служебният министър председател Главчев желал той да съвместява длъжностите министър председател и външен министър. Каша стана претъпкана, защото президентът отхвърля да подпише промените, което значи че конституционните промени на разпадналата се коалиция се лишили до дъно пълномощията му върху състава на служебния кабинет.
По цялата тази обстановка можем да създадем няколко извода за положението по върховете на Българската външна политика. Тя е в цялостен синхрон с хаотичността на вътрешните политика или както е споделил Уилям Гладстоун, един от дребното английски политици, станали известни с поддръжката си към българите, първият принцип на външната политика постоянно е положителното държавно управление вкъщи.
Стабилен кабинет обрича външната политика на всяка страна и мъчно задграничните сътрудници на България ще запомнят кой от кого е посочен и от името на България ли приказва или от името на политическия си водач, или на някой различен в доста по-сложни времена.
Политическите водачи у нас са подхождали доста по-далновидно към външната политика на страната през 1994 година, когато България още веднъж се ръководи от длъжностен кабинет. За министър на външните работи беше посочена авторитетната и космополитната фигура на Иван Станчов, който три години по-рано стана дипломат на България във Англия, поради което се отхвърли от американското си поданство.
Но тогава е имало тактика, откакто този човек връчва изобретателните си писма на Кралица Елизабет II, облечен в костюма, с който неговия дядо връчва изобретателните си писма като дипломат на Царство България на бащата на Елизабет.
Значи той би трябвало да бъде употребен с името си, с престижа си, с магнетизма си, с контактите си, в случай че щете със фамилната си история. За страдание сега тъкмо това мислене, дебене на квоти и игри за систематизиране на властта Министерството на външните работи не следва да е феодално притежание на една или друга партия, а външния оглед на нашата страна.
Ообено, когато пред България стоят деликатни външни проблеми. И тук не става въпрос за еврозоната и Шенген, тези две цели са свързани с групово изпитание на всички институции, а за чисто външно политически проблеми, като двамата български моряци Любомир Чанев и Даниел Веселинов, които към този момент шести месец са в плен на хутите в Йемен.
Някога сходни събития предизвикваха обединяване на институции, ангажиране на задграничните сътрудници ангажиране на обществото, имаше гласност.
Странно, волно или несъзнателно този проблем беше изтикан в периферията на политическия дневен ред, затулен зад думата европлантизъм, която към този момент някои политици у нас мощно компрометираха.
Да сте чули за някаква интензивност по въпроса или формулиране на български позиции към събитията през тази призма.
Освобождаването на българските Медици в Либия през 2007 година, сполучливото освобождение на българските водачи от Судан, малко по-късно и сполучливите договаряния за стартирането на български филантропичен служащ от Сомалия, бяха образец за добра работа да дипломация, президент и служби сега, в който България се нуждаеше.
Сега следим тъкмо противоположното – разделяне, при което никой не носи отговорност за нищо. Само думи и изказвани закани. Погледнато на тази среда от вътрешната страна, наподобява в действителност доста уморително, а погледното извън, може би още повече външната ни политика е пленена, само че не от чужденци, а от българи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ