Столичният общински съвет () се тресе. Но не заради уличена

Столичният общински съвет () се тресе. Но не поради уличена в корупция социална поръчка, закъсалия градски превоз или мръсотията в София, а поради ориста на един монумент.

Тлеещ спор с 30-годишна отминалост, чийто пламък лумна, откакто водачът на ГЕРБ Бойко Борисов реши да се конкурира с “Демократична България ” за
гласовете на колебаещите се десни в София,
също и на съперниците на съветската експанзия в Украйна. Сигналният изстрел от Борисов да се почне акцията с Паметника на Съветската войска е като от револвер за еърсофт с топчета. Премахването му от Княжеската градина опира в решението на регионалния шеф на София, а той пък знаем от чия дума зависи – на президента Румен Радев.

Парата отиде в свирката, а свирката виеше като сирена на сесията на СОС на 9 март, когато се обсъждаше тематиката, а по постройката хвърляха яйца и алена багра симпатизанти на Българска социалистическа партия, “Възраждане ”, “Левицата ”, “Атака ”. Все политически сили, обединени не от определението “леви ”, а от „ проруски “, които с цялостно право могат да се запишат в Интернационала на русофилите, в случай че към този момент не са подали молби за участие.

През миналото от 10 ноември 1989 година насам време политолози, политици и политикани на няколко пъти обявяваха края на българския преход. Но точката ще бъде поставена тогава, когато Паметникът на Съветската войска (ПСА) напусне столичния център и се изправи до звездата от Партийния дом в един музеен двор. Взривяването на мавзолея, в който беше мумията на Георги Димитров, и демонтирането на паметника “1300 години България ” също лишиха години и акумулираха мощна гражданска сила. Но
демонтирането на ПСА и преместването му в Музея
на социалистическото изкуство има символното значение на избавление на столицата, а и страната, от ботуша на един непознат режим, подчиняващ политици и процеси в България на нездравословни за националната ѝ сигурност зависимости.

Конюнктурните ползи на политическите сили се пробват да забързат процеса не тъй като им пука за края на прехода, а заради калкулацията на гласове, които пресмятат, че биха получили. По-безопасно е да се бориш с бронзов солдат с автомат, в сравнение с с кремълските зависимости на политици, висши държавни служители, предприемачи, медии.

Крясъците за или срещу премахването на Паметника на Съветската войска не вършат ГЕРБ по-десни, нито Българска социалистическа партия повече проруски, функциите от дълго време са ясни. Но те сполучливо скриват както неналичието на изявени претенденти за кмет на София – като се изключи Борис Бонев от “Спаси София ”, по този начин и обществено разискване на проблемите. От години
има съмнения за корупция при публичните поръчки на София,
за калпавия ремонт на “Граф Игнатиев ” се намеси даже Европейската прокуратура, само че опозицията в СОС не извади обществено нито една опорочена поръчка. Медии разкриха баснословните суми, плащани за пейки, кошчета за отпадък, знаци и светофари, само че какво от това? Има подозрения, че големите суми за непорочност не се харчат по предопределение, резултатът е забележим за всички – един доста замърсен град отвън периметъра към опашката на коня на “Цар Освободител ”, само че още веднъж мъртвило.

Със сумата от близо 667 милиона лв. Столична община е в топ три на
най-големите възложители на публични поръчки за 2022 година
трета след Агенция “Пътна инфраструктура ” (АПИ) и Енергийния систематичен оператор, и дори преди АЕЦ “Козлодуй ”. И в случай че към този момент се ревизират някои контракти за АПИ, няма нито един случай, обвързван със Столична община, който да е осветлен.

Но не всички са еуфорични за премахването на ПСА. Кандидат-депутатът от коалиция “Продължаваме смяната ” – “Демократична България ” Христо Петров (Ицо Хазарта), лидер на листата в 25-МИР, не споделя
“дивата еуфория за моменталическото махане на Паметника ”.
По NOVA в неделя той се възпротиви с аргумента, че “от една страна, това е монумент на окупатори и би трябвало да се махне, само че в случай че погледнем цялостната картина – това е следващата тематика, която ни разделя ”.

Срещу разделянето се разгласи и служебният министър председател Гълъб Донев, който сподели, че “в разгара на предизборната акция,
политиците не би трябвало да опълчват хората едни на други,
а да търсят взаимни решения, тъй че по най-хубавия метод историята да бъде предмет, който учим, който помни нашето минало, нашите събития и герои, от които да се учим ”. Сиреч, дано си стои, след това ще му мислим. В реалност огромно мислене ще падне, в случай че въобще се стигне до такава степен – би трябвало да се разгласи търг за демонтажа, след това конкурс за идейни планове какво да се прави с мястото, а може да се откри и някой да апелира и всичко отново ще се проточи.

Местните избори наближават и претендентите за кметове може да се упражняват в сладкодумство за ПСА/МОЧА. (На предходните един несбъднат подобен претендент – арх. Борислав Игнатов, се беше размечтал,
в случай че стане кмет на София, да трансформира ПСА в паметник “България над всичко ”
а гербът на България да се инсталира на върха на паметника, откакто оттова се отстрани скулптурната група).

Дали пък паметникът да не остане, само че не като паметник, величаещ руския окупатор, а като експонат на модерното градско изкуство – в случай че Банкси го изрисува. Провокация вместо агитация, обръщение вместо факсимиле.

А през това време някой да се заеме с проблемите на София.

Текстът е публикуван  в „ Дойче веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.