Фандъкова: Столичната община дава над 200 000 лева за строителство на църкви
Столичната община ще даде над 200 000 лв. за поддръжка и строителство на църкви. Това съобщи кметът Йорданка Фандъкова, която дружно с посланика на Армения у нас Армен Саргсян, ревизира по какъв начин текат строителните действия на арменския катедрален храм „ Света Богородица”, съобщи БГНЕС. Той ще е първият храм у нас на арменската общественост. Градежът му стартира през далечната 2007 година и до през днешния ден той към момента не е приключен.
„ Общината подкрепя строителството му от 2011 година и до този миг сме отпуснали към 350 000 лв.. В новия отчет за поддръжка и строителство на църкви сме заложили да дадем още 40 000 лв. за арменската черква. Ще подпомогнем и още храмове. 50 000 лева даваме за храма „ Св. Пророк Илия “ в Княжево, 40 000 за довършването на гробищния храм в Бакърена фабрика, към 50 000 лева за създаване на отоплителна апаратура за Синагогата и 50 000 лв. за Кремиковския манастир. Там подкрепяме построяването на общежитие, защото тамошният свещеник е доста деятелен и се занимава с просветна активност. В манастира се организират и зелени учебни заведения и всичко, това което прави отеца е доста значимо във време, в което нямаме положително духовно обучение “, съобщи Фандъкова.
Тя акцентира, че е извънредно щастлива от обстоятелството, че по време на нейния мандат в София до предходната година са построени пет нови църкви в „ Младост “, „ Желява “, „ Владая “ „ Долни Богров “ и „ Лозенец “. Със удовлетворение означи, че арменската черква е на финалната права и в нея остават да се извършат единствено довършителни действия.
„ Катедралният храм ще бъде петият в това централно градско пространство и удостоверение за религиозната приемливост, която имат столичани към другите вероизповедания. В радиус от към 1 км съжителстват православния храм „ Св. Неделя “, Синагогата, джамията, католическият храм и тук ще се включи и арменския храм “, изясни кметът.
„ Става дума за храм въпреки всичко. Тук ще има двор, който ще е публичен. Градинката ще бъде актуализирана - с пейки и с отвесна планировка. Винаги, когато стартира нещо ново, би трябвало да има разговор с жителите. Когато става въпрос за просветителна или духовна институция би трябвало да сме по-разбиращи, в случай че желаеме децата ни да се възпитават в духовни полезности “, съобщи Фандъкова.
Тя добави, че храмът се намира върху общинска земя, която е дадена на общината по време когато кмет на града е бил Стефан Софиянски. Фандъкова акцентира, че арменската общественост има единствено право на строителство, а не е притежател на имота.
До една година се надяваме катедралния храм „ Света Богородица” да отвори порти. Това сподели Виктор Баръмов, който е член на църковното настоятелство.
„ Строителството в действителност стартира от дълго време. В момента се опитваме да дадем къси периоди за довеждане докрай на храма. Остават ни към още 350 000 лв. вложения, с цел да може той да отвори порти. Поели сме уговорката да създадем една хубава градинка дружно с този храм “, съобщи Баръмов.
Той изясни, че в църквата няма да има фрески, а на стените ще бъдат сложени огромни икони, както и че е планувано слагането на стъклописи. По думи на Баръмов арменската общественост у нас е към 20 000 души, които са разпределени в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и София. Той акцентира, че храмът е от изключителна значимост за тях, защото сега няма черква, която да е предопределен за общността. Представителят на настоятелството посочи, че през 30-те години на предишния век е била съборена арменската черква в града и оттогава се обитават в Арменския дом, в който има пригодена зала, която в този момент извършва функционалностите на черква.
„ Общината подкрепя строителството му от 2011 година и до този миг сме отпуснали към 350 000 лв.. В новия отчет за поддръжка и строителство на църкви сме заложили да дадем още 40 000 лв. за арменската черква. Ще подпомогнем и още храмове. 50 000 лева даваме за храма „ Св. Пророк Илия “ в Княжево, 40 000 за довършването на гробищния храм в Бакърена фабрика, към 50 000 лева за създаване на отоплителна апаратура за Синагогата и 50 000 лв. за Кремиковския манастир. Там подкрепяме построяването на общежитие, защото тамошният свещеник е доста деятелен и се занимава с просветна активност. В манастира се организират и зелени учебни заведения и всичко, това което прави отеца е доста значимо във време, в което нямаме положително духовно обучение “, съобщи Фандъкова.
Тя акцентира, че е извънредно щастлива от обстоятелството, че по време на нейния мандат в София до предходната година са построени пет нови църкви в „ Младост “, „ Желява “, „ Владая “ „ Долни Богров “ и „ Лозенец “. Със удовлетворение означи, че арменската черква е на финалната права и в нея остават да се извършат единствено довършителни действия.
„ Катедралният храм ще бъде петият в това централно градско пространство и удостоверение за религиозната приемливост, която имат столичани към другите вероизповедания. В радиус от към 1 км съжителстват православния храм „ Св. Неделя “, Синагогата, джамията, католическият храм и тук ще се включи и арменския храм “, изясни кметът.
„ Става дума за храм въпреки всичко. Тук ще има двор, който ще е публичен. Градинката ще бъде актуализирана - с пейки и с отвесна планировка. Винаги, когато стартира нещо ново, би трябвало да има разговор с жителите. Когато става въпрос за просветителна или духовна институция би трябвало да сме по-разбиращи, в случай че желаеме децата ни да се възпитават в духовни полезности “, съобщи Фандъкова.
Тя добави, че храмът се намира върху общинска земя, която е дадена на общината по време когато кмет на града е бил Стефан Софиянски. Фандъкова акцентира, че арменската общественост има единствено право на строителство, а не е притежател на имота.
До една година се надяваме катедралния храм „ Света Богородица” да отвори порти. Това сподели Виктор Баръмов, който е член на църковното настоятелство.
„ Строителството в действителност стартира от дълго време. В момента се опитваме да дадем къси периоди за довеждане докрай на храма. Остават ни към още 350 000 лв. вложения, с цел да може той да отвори порти. Поели сме уговорката да създадем една хубава градинка дружно с този храм “, съобщи Баръмов.
Той изясни, че в църквата няма да има фрески, а на стените ще бъдат сложени огромни икони, както и че е планувано слагането на стъклописи. По думи на Баръмов арменската общественост у нас е към 20 000 души, които са разпределени в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и София. Той акцентира, че храмът е от изключителна значимост за тях, защото сега няма черква, която да е предопределен за общността. Представителят на настоятелството посочи, че през 30-те години на предишния век е била съборена арменската черква в града и оттогава се обитават в Арменския дом, в който има пригодена зала, която в този момент извършва функционалностите на черква.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ