Столичната болница Св. София има намерение да отвори нова база

Столичната болница „ Св. София " има желание да отвори нова база с 500 кревати във Варна. Има ли потребност в района от такава клиника, какъв брой са лечебните заведения в този момент, кой ще работи в нея и за какво новите лечебни заведения не стопират да се роят, от сайта Clinica.bg беседват с проф. Петко Маринов. Той е представител на частната болница „ Еврохоспитал " във Варна и е декан на Факултета по фармация при Медицински университет – Варна.

- Проф. Маринов, има ли във Варна частни лечебни заведения?

- Във Варна сега има 10 частни лечебни заведения, т.е. от 18 съществуващи лечебни заведения в града – множеството са частни. Вярно е, че трите най-големи лечебни заведения във Варна са държавни – УМБАЛ „ Св. Марина ", която е втората най-голяма болница в България, „ Св. Анна " – някогашната окръжна, и ВМА-Варна. Но в града съществуват и 10 частни лечебни заведения, от които две са многопрофилни, а останалите са профилирани за интензивно лекуване, както и за рехабилитация.

- Предполагам, че в региона има още лечебни заведения?

- Да, има още две – в Девня и в Провадия. За Варна като област лечебните заведения са 20, от които 10 са частни. Истината е, че ние нямаме толкоз огромна частна болница, каквато предлага доктор Христо Мазнейков, само че верният въпрос е дали имаме потребност.

- И какъв е отговорът – имате ли потребност?

- Според формалните мнения на БЛС, РЗИ и РЗОК такава потребност няма, откакто данните демонстрират приложимост на легловия фонд от към 50%. Така че решението би трябвало да бъде взето въз основата на мнението на способените институции във Варна, тъй като те най-добре знаят какви са потребностите на жителите на локално равнище.

- И въпреки всичко вие сте част от този град, а и сте частен вложител в опазването на здравето му, какво е вашето виждане – има ли нужда от нова огромна болница и има ли сега достъп до качествени медицински услуги?

- На база на обективните данни на способените институции, се вижда ясно, че няма такава нужда.

На втората част от въпроса – имат ли достъп жителите до високоспециализирана и качествена здравна помощ, отговорът е да. Не бива да забравяме, че Варна е академични град и трите най-големи лечебни заведения образоват освен студенти по медицина, само че и специализанти и те са ковачницата на фрагменти главно за района. А УМБАЛ „ Св. Марина " с изключение на, че е втората по величина в страната, е и най-високотехнологичната, по тази причина се дава като образец за европейска болница. Имаме и и редица профилирани лечебни заведения за онкологични болести, АГ, очни, хирургически, за рехабилитация. Вероятно има някои варненци, които търсят здравна помощ помощ в София, само че и доста пациенти от други области търсят и намират помощ във Варна. Зависи от желанията на пациентите. Във Варна работят десетки пъти повече хабилитирани лекари и експерти, в сравнение с може да предложи доктор Мазнейков в една нова болница в града.

- Имат ли избор къде да работят медицинските експерти във Варна или са превърнати в „ крепостни селяни "?

- Не мога да кажа, че има такава процедура, аз персонално не знам за такива случаи. Мисля, че който е изискал да си смени работното място, го е направил. Медицинските експерти в града имат право на избор къде да работят.

- А има ли недостиг на фрагменти във Варна?

- Въпросът с фрагментите е настоящ и то освен за Варна. Въпреки, че това е един от университетските градове и тук има дефицит. Самият факт, че в системата работят хора на пенсионна възраст, го демонстрира. И една от аргументите за това е, че завършващите в България студенти по медицина намират своята реализация в чужбина. Така че „ апетит " за експерти има и който се появи на пазара на труда ще откри метод да се осъществя.

- Как ще се отрази на този „ апетит " появяването на една нова болница с 500 кревати?

- Заявката е в новата болница да работят 600 души, от които огромна част ще са лекари, мъчно ми е да си го показва, само че евентуално ще се обезлюдят други лечебни заведения. А това, че тук ще дойдат да работят един или два дни в седмицата лекари от София надали взема решение казуса и не това е методът за даване на качествени медицински услуги. Според мен е порочна процедура разкриването на втора база, тъй като по този начин заобикаляме ЗЛЗ, където процедурата за нова болница е много по-трудна. Най-лесният метод да се получи незабавно позволение за работа е посредством нов адрес.

- Защо е това безпределно предпочитание на частните вложители да разкриват нови лечебни заведения, толкоз ли е печелившо?

- „ Еврохоспитал " е най-голямата частна болница във Варна, има 80 кревати и мога да кажа, че активността е обвързвана с доста компликации. Ако управлението би трябвало да поддържа добра база, то би трябвало непрестанно да влага в развиването на тази болница. Когато има поръчка за откриване на нова болница нормално в нея се планува осъществяване на „ печеливши действия ".

- Трябва ли да оставим болничният пазар да се развива по този несдържан метод, по който се случва сега или би трябвало да има работеща регулация?

- Регулация има и сега, мисля, че отварянето на нова болница в последните години значително става посредством съдействието на лобита. По каналния ред, в случай че тръгне някой да прави болница, надали ще се получи.

- Тоест, регулация има, само че не важи за всички?

- Можем да кажем, че регулацията разрешава да се заобикаля ЗЛЗ по някакъв метод. Явно хората, които са съумели, са намерили метод.

- Но по този начин ли би трябвало да бъде – да има двоен критерий?

- Разбира се, че не би трябвало. Мисля, че е безсмислено да се основават нови структури. Ние сме на едно от първите места в Европейски Съюз по дейни кревати, а използваемостта демонстрира, че 50% от тях стоят празни. От друга страна неналичието на здравни фрагменти – лекари и медицински сестри, да не приказваме за спомагателен личен състав като санитари, е огромен. Тоест, от една страна имаме анализите на районните здравни институции за неналичието на нужда от нова болница, от друга недостиг на фрагменти, и въпросът е за какво и по какъв начин една такава огромна болница ще действа.

- Това е по този начин, само че каква е рецептата, с цел да спре отварянето на лечебни заведения, от които явно нямаме потребност и то при изискване, че имаме законодателство, което не е неприятно, само че се заобикаля? Какъв е потребният ход в това състояние и какви ще са следствията, в случай че нес е направи?

- Това е добър въпрос с доста сложен отговор. Мисля, че това, което е регламентирано в ЗЛЗ е вярно и с цел да се получи позволение за нова болница, министърът не би трябвало да гледа в тавана, а да следва процедурата със мнения от РЗОК, РЛК, РЗИ, НЗОК, ИАМН. При позитивни мнения отвред министърът дава позволение, само че когато и където има негативни мнения на районно равнище, процедурата би трябвало да бъде спряна.

- Бихте споделили на хората, които ще вземат крайното решение?

- Да съблюдават процедурите в закона.