„Сега”: Фандъкова ще принуждава софиянци да карат екологични автомобили
Столичани ще би трябвало да се изравнят по екостандарти за колите си с най-богатите европейци и ще бъдат допускани в града единствено с коли от най-голям клас или с нулеви излъчвания на газовете. Това ще се случи, в случай че се извърши желанието на кметицата Йорданка Фандъкова, която се подписа под общо писмо с кметовете на Рим, Париж, Амстердам, Мадрид, Копенхаген, Виена, Брюксел и Хелзинки с гледище в Европейски Съюз да се вкарат единни по-строги ограничения за понижаване замърсяването на въздуха от превоз, заяви „ Сега ”.
Писмото е изпратено до Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз, който след по-малко от два месеца ще мине под председателството на България. Тъй като афишира, че „ идните месеци ще бъдат решаващи за въвеждане на амбициозни стандарти за излъчванията на автомобилните газове и за ефикасни контролни режими ", може да се чака, че България ще стане координатор на тази самодейност.
Кметовете упорстват за четири ограничения. Първата е до края на 2017 година да бъдат въведени наложителни автомобилни проби на европейско и национално равнище, както и непоколебим контрол от организациите, които ги управляват.
Втората мярка планува да се изработят общи стандарти за допустимите излъчвания на въглероден двуокис с небосвод 2025 година и 2030 година, като задачата е последователно понижаване на излъчванията от стандартни транспортни средства и необятно въвеждане на транспортни средства с нулеви излъчвания, в това число от колите. Трябва да се добавят съществуващите регулации за въглеродни излъчвания от коли със наложителни цели за продажба на транспортни средства с нулеви излъчвания, като се обезпечи европейски пазар за нулеви излъчвания.
Също по този начин ще се предложи нов ограничаващ норматив Евро 7 за автомобилните газове, който да е софтуерно безпристрастен и да разрешава на градовете в Европа да отговорят на напътствията за качество на въздуха на Световната здравна организация.
Ако концепциите станат факт, това ще значи замяна на съвсем целия авто парк в България. Най-усъвършенстваните коли сега се създават по стандартите Евро-5, Евро-6 и Евро-6+. Очаква се стандартът Евро-7 да стартира да се ползва от 2019 година, като „ софтуерната индиферентност ” ще значи, че той ще е идентичен за бензиновите и дизеловите коли, а не както в този момент да се позволява разлика сред двата вида мотори.
Според последни данни, огласени в средата на октомври от Европейската асоциация на вносителите на коли за възрастта на всеобщите коли в Европейски Съюз през 2016 година, българите карат най-старите коли в Европа. Средната възраст на колите в Европейски Съюз като цяло е 10.7 години, а при нас - над 20 години. Пред България по овехтялост на автопарка се подреждат Полша - 17 години, Латвия и Литва - 16 години, Румъния - 15 години, Унгария, Чехия и Гърция - по 14 години. Други кметове от източноевропейски столици с изключение на Фандъкова не са се подписали под писмото.
По брой коли на 1000 поданици българите се приближават до междинното ниво в Европа - 510 у нас по отношение на 573 в Европейски Съюз. Министерство на вътрешните работи регистрира, че към 40% от автомобилния парк в България е над 20 години при общо регистрирани през 2016 година над 4 млн. автомобила, което значи, че към 1,6 млн. леки коли над 20 години се движат по пътищата у нас. Едва 17% от колите са под 10 години. Миналата година у нас са били закупени и регистрирани малко над 26 000 нови автомобила при импортирани от Европейски Съюз над 266 000 използвани коли.
Писмото е изпратено до Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз, който след по-малко от два месеца ще мине под председателството на България. Тъй като афишира, че „ идните месеци ще бъдат решаващи за въвеждане на амбициозни стандарти за излъчванията на автомобилните газове и за ефикасни контролни режими ", може да се чака, че България ще стане координатор на тази самодейност.
Кметовете упорстват за четири ограничения. Първата е до края на 2017 година да бъдат въведени наложителни автомобилни проби на европейско и национално равнище, както и непоколебим контрол от организациите, които ги управляват.
Втората мярка планува да се изработят общи стандарти за допустимите излъчвания на въглероден двуокис с небосвод 2025 година и 2030 година, като задачата е последователно понижаване на излъчванията от стандартни транспортни средства и необятно въвеждане на транспортни средства с нулеви излъчвания, в това число от колите. Трябва да се добавят съществуващите регулации за въглеродни излъчвания от коли със наложителни цели за продажба на транспортни средства с нулеви излъчвания, като се обезпечи европейски пазар за нулеви излъчвания.
Също по този начин ще се предложи нов ограничаващ норматив Евро 7 за автомобилните газове, който да е софтуерно безпристрастен и да разрешава на градовете в Европа да отговорят на напътствията за качество на въздуха на Световната здравна организация.
Ако концепциите станат факт, това ще значи замяна на съвсем целия авто парк в България. Най-усъвършенстваните коли сега се създават по стандартите Евро-5, Евро-6 и Евро-6+. Очаква се стандартът Евро-7 да стартира да се ползва от 2019 година, като „ софтуерната индиферентност ” ще значи, че той ще е идентичен за бензиновите и дизеловите коли, а не както в този момент да се позволява разлика сред двата вида мотори.
Според последни данни, огласени в средата на октомври от Европейската асоциация на вносителите на коли за възрастта на всеобщите коли в Европейски Съюз през 2016 година, българите карат най-старите коли в Европа. Средната възраст на колите в Европейски Съюз като цяло е 10.7 години, а при нас - над 20 години. Пред България по овехтялост на автопарка се подреждат Полша - 17 години, Латвия и Литва - 16 години, Румъния - 15 години, Унгария, Чехия и Гърция - по 14 години. Други кметове от източноевропейски столици с изключение на Фандъкова не са се подписали под писмото.
По брой коли на 1000 поданици българите се приближават до междинното ниво в Европа - 510 у нас по отношение на 573 в Европейски Съюз. Министерство на вътрешните работи регистрира, че към 40% от автомобилния парк в България е над 20 години при общо регистрирани през 2016 година над 4 млн. автомобила, което значи, че към 1,6 млн. леки коли над 20 години се движат по пътищата у нас. Едва 17% от колите са под 10 години. Миналата година у нас са били закупени и регистрирани малко над 26 000 нови автомобила при импортирани от Европейски Съюз над 266 000 използвани коли.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ