КНСБ: Стоки поскъпват много повече от нивото на инфлация – между 50% и 120%
Стоките, които сега българите купуват най-масово, са поскъпнали с доста по-висок % от междинните равнища на инфлация.
Тези данни изнесе Любослав Костов, шеф на Института за обществени и синдикални проучвания (ИССИ) към Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ).
“Потреблението на българина, в неговата всеобща част е насочено към артикули и услуги от дребната потребителска кошница.
Характерното за държанието на икономическите субекти, е че когато им понижава покупателната дарба, те се ориентират тъкмо към такива артикули – самун, сирене, кисело мляко, яйца.
Точно тези, които нарастват с много повече от междинната инфлация, с сред 50% и 120% ”, изясни Костов в ефира на Българска национална телевизия.
“Средните приходи в България не водят до междинен стандарт на живот за българина ”, изясни още синдикалистът.
По думите му спрямо множеството страни в Европа у нас растежът при приходите е с по-нисък ритъм.
От КНСБ не престават да упорстват за повишение на минималната работа заплата на 850 лв. от 1 юли 2023 година, както и повишението й до хиляда лв. от 1 януари 2024 година.
“За да бъдат заложени тези промени, оптимално бързо би трябвало да бъде признат бюджетът за тази година.
Заради закона за удължено деяние на бюджета от предходната година, на никое място няма растеж на приходите в държавния бранш, а в други браншове заплатите са замразени ”, изясни още икономическият специалист на КНСБ.
По думите му сега бизнесът е по-добър шеф от страната.
От КНСБ показаха данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана в страната. Те са въз основата на заплата за прехрана за четвъртото тримесечие на 2022 година.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на един работещ човек, живеещ самичък, е 1351 лв.. Общата стойност на месечната прехрана на тричленно семейство с дете е 2432 лв.. От КНСБ регистрират, че приходът, нужен за прехрана, нараства с 2,4% на тримесечна база и 17,7% на годишна база.
Тези данни изнесе Любослав Костов, шеф на Института за обществени и синдикални проучвания (ИССИ) към Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ).
“Потреблението на българина, в неговата всеобща част е насочено към артикули и услуги от дребната потребителска кошница.
Характерното за държанието на икономическите субекти, е че когато им понижава покупателната дарба, те се ориентират тъкмо към такива артикули – самун, сирене, кисело мляко, яйца.
Точно тези, които нарастват с много повече от междинната инфлация, с сред 50% и 120% ”, изясни Костов в ефира на Българска национална телевизия.
“Средните приходи в България не водят до междинен стандарт на живот за българина ”, изясни още синдикалистът.
По думите му спрямо множеството страни в Европа у нас растежът при приходите е с по-нисък ритъм.
От КНСБ не престават да упорстват за повишение на минималната работа заплата на 850 лв. от 1 юли 2023 година, както и повишението й до хиляда лв. от 1 януари 2024 година.
“За да бъдат заложени тези промени, оптимално бързо би трябвало да бъде признат бюджетът за тази година.
Заради закона за удължено деяние на бюджета от предходната година, на никое място няма растеж на приходите в държавния бранш, а в други браншове заплатите са замразени ”, изясни още икономическият специалист на КНСБ.
По думите му сега бизнесът е по-добър шеф от страната.
От КНСБ показаха данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана в страната. Те са въз основата на заплата за прехрана за четвъртото тримесечие на 2022 година.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на един работещ човек, живеещ самичък, е 1351 лв.. Общата стойност на месечната прехрана на тричленно семейство с дете е 2432 лв.. От КНСБ регистрират, че приходът, нужен за прехрана, нараства с 2,4% на тримесечна база и 17,7% на годишна база.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ