Стоейки гордо в равнината Солсбъри в южна Англия, Стоунхендж е

Стоейки гордо в равнината Солсбъри в южна Англия, Стоунхендж е един от най-емблематичните монументи в целия свят като над 1 милион души идват да го видят всяка година. И въпреки всичко доста малко се знае за тази структура; цялостното неявяване на писмен материал значи, че можем единствено да спекулираме по отношение на неговото основаване, значение и предопределение. В резултат на това Стоунхендж е непрекъснат източник на догадки и чуденки – от най-ранните регистрирани туристи до днешните археолози и учени, които работят там.

Мястото, както го виждаме, е неразбория от каменни стълбове. В кръга може да се влезе единствено при специфични обиколки, тъй че за множеството посетители мястото е очевидно единствено отдалеко. През 2018 година историкът Майлс Ръсел – част от екип, който прави разкопки в централния дял на Стоунхендж при първото археологическо следствие там за последните 70 години – разкрива редица любопитни факти за известното място.

Построен на няколко стадия, Стоунхендж стартира преди към 5000 години като просто заграждение, където праисторическите хора погребват мъртвите след кремация. Каменен кръг е повдигнат в центъра на паметника през късния неолит, към 2500 година прочие н. е.

В Стоунхендж се употребяват два типа камъни: по-големите сарсени и по-малките сини камъни. Повечето археолози имат вяра, че сарсените са донесени от Марлборо Даунс (на 35 километра), до момента в който сините камъни идват от хълмовете Пресели в югозападен Уелс (250 километра). Точният способ на преместване не е прочут, само че камъните евентуално са били придвижени благодарение на водни мрежи.

Във Англия има доста хенджове, само че Стоунхендж не е измежду тях. Терминът разказва повдигнати земни площи с вътрешна канавка; Канавката на Стоунхендж е отвън повдигнатата повърхност, което значи, че не е същински хендж. Ейвбъри, на няколко километра на север, е може би най-известният същински хендж.

Камъните от сарсен в Стоунхендж може да наподобяват огромни (и са), само че към 1/4 от по-голямата част от тях са заровени подземен, с цел да са по-стабилни. Камък 56, най-големият оживял изправен камък във вътрешната част, стърчи на 6.58 метра над земята, а 2,13 метра от него са заровени подземен, което му дава обща височина от 8,71 метра.

На най-ранното си изображение – в Scala Mundi (Хроника на света), формирана към 1340 година – Стоунхендж се появява в четириъгълна форма. Но паметникът е нарисуван по-скоро накратко.

Първоначално към заграждението има единствено два входа – необятен на североизток и по-малък от южната страна. Днес има доста повече „ входове “, което е основно в следствие от образуването по-късно на пътеки, които в миналото са пресичали паметника.

В заграждението се намира кръг от 56 дупки, прочут като дупките на Обри (кръстени на Джон Обри, който ги разпознава през 1666 г.). Целта им остава незнайна, само че някои имат вяра, че в миналото тези дупки са държали камъни или стълбове.

Каменните ситуации в Стоунхендж са издигнати по време на „ огромна смяна в праисторията “, споделят от English Heritage, „ точно когато новите стилове в керамиката и познанията в обработката на метали, дружно с прехода към погребението на хора с гробовни блага, се популяризират в Европа. “

Римска керамика, камък, железни предмети и монети са открити при разнообразни разкопки в Стоунхендж. В отчет през 2010 година се споделя, че са открити доста по-малко средновековни артефакти, което допуска, че мястото е било употребявано по-спорадично през интервала.

Стоунхендж има дълги връзки с астрономите, се споделя още в отчета от 2010 година През 1720 година доктор Халей употребява магнитно отклоняване и ситуацията на изгряващото слънце, с цел да оцени възрастта на Стоунхендж. Той заключава, че датата е 460 година прочие н. е. През 1771 година пък Джон Смит разсъждава, че почти 30 камъка от сарсен, умножени по 12 астрологични знака, се равняват на 360 дни в годината, до момента в който вътрешният кръг съставлява лунния месец.

През 80-те години на 19 век, откакто прави някои от първите научно регистрирани разкопки на мястото, Чарлз Дарвин стига до заключението, че земните червеи са значително отговорни за потъването на камъните на Стоунхендж в почвата.

До началото на 20 век има повече от 10 записани разкопки и мястото е било в „ тъпо положение “. По-късно обаче Обществото на антикварите лобира притежателя на земята сър Едмонд Антробъс и предлага да спомага за опазването му.