Стилът на Тарантино е стил, който никога не може да

Стилът на Тарантино е жанр, който в никакъв случай не може да се сбърка. Актьор, режисьор, сценарист или продуцент – във всичко, с което се заеме, оставя своя неповторим отпечатък и съумява да провокира публиката към прекарвания и страсти, които са изцяло непредвидени.

Коефициентът на просветеност на Куентин Тарантино е 160. Но този факт надали изненадва някой. И макар че е човек, който не е ходил в учебно заведение по изкуствата, се прочува още при започване на 90-те години с особеното си виждане и показване на архетиповата система на американския живот. Кръв, писъци, трупове, изобилна доза цинизъм и ужасяващи подиуми, подобаващи най-вече за лица  над 18 години – да, надали ще сбъркате неговия жесток почерк.

(Quentin Tarantino by Mark Selige, 2000)

Нещо ме спираше в учебно заведение. Не мога даже да се преструвам, че съм заинтригуван от неща, от които не съм.

Когато хората ме питат дали съм ходил на кино учебно заведение, аз споделям „ Не, вървях на кино “.

Не е нужно да знаеш по какъв начин се прави филм. Ако в действителност обичаш киното с цялото си сърце и с задоволително пристрастеност, не би могъл да направиш нещо друго от прекрасен филм.

Ако искаш да направиш кино – просто го направи. Не чакай дарения, не чакай идеални условия. Просто го направи.

Не мога да кажа, че не съм имал упования, само че несъмнено те надминаха това, което смятах, че  ще реализира. Единственото, което направих, е да  вкарам в лентата нещата, които постоянно съм искал  да видя в един филм и които смятам за готини. Явно това се хареса на хората и те останаха прелестно сюрпризирани.

Не имам вяра в елитарността. Не мисля, че публиката е някакъв малоумен човек, изравен по-ниско от мен. Аз съм публиката.

Откровено казано, обиграните публики не са проблем. Проблем са тъпите публики.

Когато се появи Криминале, хората си викаха, „ Уау, в никакъв случай преди не бях виждал подобен филм. Значи можело да се вършат и такива неща? “ Сега към този момент това надали е по този начин. Вече не дръзвам да се присмивам на никого. Мислех си, че хората ще гледат Джанго без окови или Гадни копелета и ще мислят, че сме прекалили, само че те ги одобриха. Публиката се усещаше на солидна почва. Нямаше неща като „ Квай пък в този момент таз дивотия? “ А и хората схващат, че аз върша жанрово кино. Не се усещат комплицирани. Не мислят, че го върша неправилно. Разбират го.

(Quentin Tarantino, Pulp Fiction, 1994)

(John Travolta and Quentin Tarantino on the set of Pulp Fiction, 1994)

(Harvey Keitel and Quentin Tarantino on the set of Pulp Fiction, 1994)

(John Travolta and Samuel L. Jackson in Pulp Fiction directed by Quentin Tarantino, 1994)

(John Travolta and Uma Thurman in Pulp Fiction directed by Quentin Tarantino, 1994)

(Uma Thurman in Pulp Fiction directed by Quentin Tarantino, 1994)

Писателят би трябвало да има малко гласче, което му нашепва: „ Кажи истината. Разкрий няколко секрети “.

Дори за най-интересния човек, в случай че разкажеш живота му от началото до край, това ще е шибан отегчителен филм.

Крада от всеки филм юридически в миналото. Ако това не се харесва на хората, кофти, да не вървят да го гледат.

Ще се изфукам със следното: аз съм един от тези пет души, които са спечелили по два Оскара за Оригинален сюжет. Другите четирима са Уди Алън, Чарлз Бракет, Били Уайлдър и Пади Чайефски. Сега, Уди Алън ни бие всичките. Той е спечелил три, тъй че, в случай че и аз печеля три, ще съм наедно с Уди.

Аз съм приет кинаджия от моето потомство, който води глутницата. Хичкок е гледал по какъв начин други хора употребяват техниките му, и това също е било ужасно. Спилбърг гледаше по какъв начин копират техниките му. Това просто значи, че имате огромно въздействие. Преди въобще да бях направил някакъв филм, кардиналното ми изказване беше, че желая да върша филми, които, в случай че бъдат гледани от младежи, ще ги накарат сами да желаят да вършат филми. Това е нещо, за което сигурно мога да кажа, че съм постигнал.

Добрите хрумвания оцеляват.

Има единствено един лист, който е по-красноречив от листата с режисьорите, спечелили " Златна палма ". Това е описът с режисьорите, които не са печелили премията.

Обичам исторически филми, само че не съм почитател на костюмните драми. Друг род, към който нямам отношение, са биографичните филми. Те са просто огромни извинения за актьорите, с цел да получат Оскар. Това компрометира киното.

(Quentin Tarantino on the set of Django Unchained, 2012)

(Quentin Tarantino in Sukiyaki Western Django directed by Takashi Miike, 2007)

Е, има една дребна част от мен, която би желала да има вяра, че всичко живо се намира под мое въздействие, само че това е просто мегаломанията ми.

Насилието е форма на кино развлечение.

Аз просто описвам историите си и върша моите неща. Обичам да встъпвам навътре в жанровете и да проучвам поджанровете. В жанровете, с които се занимавам, има сензационни неща, има принуждение, било то филми за престъпност, кунг-фу, самурайски филми, касапски, филми с гонене, те естествено се поддават на насилието.

Работата на писателя е освен да написа за себе си, само че и за останалата част от човечеството и да го изследва – метода на говорене на другите хора, фразите, които употребяват. И главата ми е гъба, която попива. Аз чувам това, което другите споделят, виждам особеното държание, хората ми споделят някоя смешка и аз я помня, хората ми описват някоя забавна история от живота си и аз я помня.

Когато стартирам да върша филм, когато към този момент имам концепцията в главата си, аз стартирам да дълбая персоналната си сбирка от музика, с цел да намеря точното съвпадане сред персонажа и музиката, духът на кино лентата.

Когато си малко дете и имаш кошмари, тичаш в леглото на родителите си, само че майка ми беше строга с мен. След избрана възраст те ме отпращаха назад в моето легло и аз осъзнах, че не мога да си разреша лукса да имам кошмари повече, тъй като не мога да търча при мама. Така че стопирах да имам кошмари.

Бях много ядосан младеж, само че в случай че и в този момент бих бил ядосан, това щеше да бъде като „ Сега пък какъв ми е казусът? “ Животът ми е в действителност страховит. Толкова огромна необичайност е човек да бъде в моята позиция в изкуството. Как бих могъл да се гневя на нещо? Е, нервирам се от време на време, само че съумявам да се отпусна. Животът е прекомерно къс.

Мисля, че героите ми ще бъдат може би най-важното завещание, което ще остане от мен.

(Quentin Tarantino on the set of Pulp Fiction, 1994)

Може би фактът, че не се отхвърлих, е това, с което се гордея най-вече в живота си.

Супермен не става Супермен. Супермен е роден Супермен. Когато Супермен се разсънва заран, той е Супермен. Другото му Аз е Кларк Кент. Кларк Кент е метода, по който Супермен ни възприема... И какви са характерностите на Кларк Кент? Той е слаб, нерешителен...той е страхливец. Кларк Кент е рецензията на Супермен към цялата човешка раса.

Това може и да наподобява малко егоистично, само че нямам чувство, че се намирам в конкуренция с който и да е. Конкурирам се единствено със самия себе си.

Социалните критици не значат нищо за мен. Наистина е елементарно човек да ги пренебрегва, тъй като аз имам вяра 100 % в това, което правя. Така че всевъзможни отрицатели в името на публичното богатство могат просто да се шибат. Може и да са спънка за даден миг, само че откакто този миг отмине, те постоянно се оказват масло в моя огън.

Ако би трябвало да изпитвам носталгия по 90-те, то най-малко заради обстоятелството, че по това време хората към момента не бяха подвластни от всичката тази технология, от самото начало.

Представата, че някой гледа мой филм на телефон мощно ме потиска.

За лирика нямате потребност от технологии.

(Quentin Tarantino by Levon Biss, 2000)

Снимки: The Red List