Стереотипните убеждения ни карат да си мислим, че водолюбивите птици

Стереотипните убеждения ни карат да си мислим, че водолюбивите птици не се мокрят. Една от най-известните водолюбиви птици - огромният корморан, явно не знае тази причинност, по тази причина прекарва огромна част от времето си в грижи за оперението си след всеки лов на риба. Често на брега може да се види цяло ято корморани, които излагат крилата и опашките си на слънце и вятър.

Тези забележителни рибари са чисто черни, само че от време на време сред тях се раждат и корморани с бели пера. Това събитие е по-рядко даже от белите врани.

Кормораните са типични морски птици и постоянно провеждат взаимен лов на риба дружно с други типични представители на морските пернати - пеликаните.

Пеликанът бие със мощни удари на крилата си водата и по този начин прогонва рибата към плитчините, където корморанът я държи заклещена, до момента в който всички рибари не се нахранят.

Много са забавните обстоятелства към живота на черните риболовци, а те са в действителност забележителни птици, които за жалост към този момент под опасност.

Класификация на огромния корморан

Големият корморан е с латинско наименование Phalacrocorax carbo е птица от фамилията на Корморановите. Големият корморан е най-едър от трите типа корморани, които гнездят на територията на България. На остров Цибър на Дунав се намира най-голямата им колония.

Този представител на фамилията на морските птици разговорно се назовава огромна дяволица или карабатак, сходно на дребния корморан, а латинското наименование на рода е минало от страгръцки, където phalacros е плешив, а korax е гарван. На латински carbo значи въглен.

Големите корморани се срещат с названия като европейски корморани, белогърди корморани, черни махорки и елементарни корморани. Описани са 6 до 8 подвида на птицата, които живеят в сладки води и на морския бряг. Два от типовете са включени в Червената книга.

Разпространение и местообитания на огромния корморан

Големият корморан гнезди в огромна част от Стария континент, Австралия и атлантическото крайбрежие на Северна Америка.

В Нова Зеландия птицата е известна като черна махорка. Този тип птици е доста публикуван. Северните птици мигрират на юг и зимуват по всяко крайбрежие, което е добре снабдено с риба.

Птицата гнезди в колонии наоколо до влажни зони, реки и предпазени крайбрежни води. Плитките водни местообитания, като крайбрежията на океаните и огромните езера и реки са местата, където може да бъде следен огромният корморан.

Как наподобява огромният корморан?

Големият корморан е огромна черна птица, която по размери и линия на тялото прилича патица. Това е професионалният риболовец измежду водолюбивите птици. В размерите варирането е в доста необятни граници според от типа. Теглото варира от 1. 5 до 5. 3 кг, като мъжките са по-едри и по-тежки от женските. Номиналният тип е към 10 % по-голям и от най-малкия тип.

Най-леките междинни тегла са 2. 28 кг за мъжки и 1. 94 кг за женски. Най-тежките са 3. 68 за мъжки и 2. 94 за женски.

Дължината на птицата също варира, от 70 до 102 сантиметра, а размахът на крилата от 121 до 160 сантиметра. В оцветяването доминира тъмният, съвсем черен цвят със зеленикав или мрачно виолетов нюанс. Главата е тъмна, като през размножителния интервал мъжките имат тънки пера белезникави пера в профил на главата. Благородно изглеждаща като сива коса, украсата придава незабравим тип на птицата.

Младите първоначално са с кафяво оперение, с ярки петна по корема и шията и получават оперението на възрастни, когато станат на 4 години.

Сивият клюн на огромния корморан е закривен като рибарска кука, а вътре в устата са ситуирани жлебове по повърхността на небцето и това пречи на рибата да се изплъзва. Структурата на клюна е доста характерна. Поради огромната пъргавина на връзките, той се отваря необятно и корморанът гълтам елементарно даже огромни риби.

Силните крайници с ципи са идеално пригодени за бързо плуване и маневрено напредване във водата, само че на сушата не са подобаващи за вървене, тъй като основават нестабилна позиция и занимателен ход.

Опашката му е дълга, а гърлото жълто. Птиците са безшумни, само че през размножителния интервал издават гърлени звуци.

Поведение и метод на живот на огромния корморан

Тъй като корморанът е съвършен рибар, тези птици са употребявани в риболова от хората. Корморанът се завързва с шнур към гърлото, която е добре стегната, с цел да не може да погълне огромните риби и се спуска във водата. Птицата лови рибата, а риболовците я извличат, като принуждават корморана да отвори устата си.

Големият корморан лети със скорост към 50 километра в час, само че е кадърен да развие до 92 километра в час.

Придвижват се под водата с краката си, като прибират крилата и ръководят придвижването с опашката си.

Тези птици са дейни денем и доста обществени, по тази причина гнездят на колонии. Склонни са да изоставен местата за нощуване, с цел да търсят храна рано заран и се връщат в границите на 1-2 часа след заминаването. Прекарват относително малко време в търсене на храна, а по-голямата част в отмора наоколо до местата за хранене.

Предполага се, че има подчиненост при тях, въпреки данните да са доста нищожни.

Размерите на диапазона, който съблюдават сред гнездата си, не е явен, само че се регистрира честност към мястото на гнездене и то се употребява и идната година. Общуват между тях с необятен диапазон от дрезгави позвънявания. Възрастните носят вода на дребните пилета в човките си и ги пръскат с нея, с цел да предотвратят топлинен стрес.

Хранене на огромния корморан

Големият корморан се храни с риба, която лови посредством гмуркане. Средното тегло на рибите, ловени от корморана, се усилва с намаление температурата на въздуха и водата, като през лятото е 30 грама, 109 грама през топла зима и 157 грама през студена зима.

Кормораните употребяват всевъзможен тип риба с подобаващ размер, като през зимата ловят главно торпедовидни риби. Загубите на риба в някои сладководни системи заради презимуване на колонии от корморани е забележителна и това води до спор с риболовците и рибовъдните стопанства.

Големият корморан лови плячката си като се гмурка за към 28 секунди на дълбочина до 5. 8 метра и лови рибата с клюна си. Около 60 % от гмурканията са в бентосната зона и към 10 % в пелагичната, а останалите в зони сред двете.

Проучванията демонстрират, че слухът им е еволюирал, с цел да се употребява добре под водата. Тези акомодации са оказали въздействие на чуването им във въздуха, то е с намалена сензитивност.

Не бива обаче да се основава усещане, че огромният корморан яде еднообразна храна. Менюто му се състои от сардина, аншоа, херинга, миди, ракообразни, жаби, морски костенурки, водни змии.

Размножаване на огромния корморан

Големият мъжки короман избира и пази гнездовата си територия. Двойките са моногамни, 11 % от тях остават дружно няколко години.

Мъжките притеглят женските с маховете на крилата си. Те ги повдигат нагоре и на открито, като демонстрират белите петна по бедрата си. Двойките поддържат връзка като преплитат вратовете си и вършат други придвижвания в синхрон. Гнезденето е в огромни колонии, постоянно с други типове, както корморани, по този начин и чайки, пеликани и други водни птици.

Времето за размножаване варира според от типа. В тропиците се развъждат целогодишно, тези в по-топлите региони по-рано от тези в студените. Гнездото е или на земята, или на дърво и е направено от пръчки, водорасли, облицовано с пера и трева.

Женската снася от 1 до 7, само че най-често 3-5 яйца, синкаво-зелени на цвят и ги мъти поредно с мъжкия.

Яйцата се излюпват от 28 до 31 дни. Малките са голи и слепи, с пух по тях, до към края на първата седмица от живота си, хранят ги двамата родители с полуразградена риба първоначално, а след това с по-дребни цели рибки.

След 44 до 55 дни дребните напущат гнездото и се причисляват към общите места за нощуване, само че са хранени от родителите още 2-3 месеца.

Младите стартират на собствен ред да се развъждат на 3-годишна възраст.

Най-старият див корморан е живял 22 години, само че междинната дълготрайност на живота им е 15 години.