130-годишен стенопис в къщата на Калиопа се руши
Стените и таванът на втория етаж са изографисани през далечната 1886 година
Паднала е част от тавана на реставрираната през 1974 година къща, оповестяват от . Музеят на градския обичай е монумент на културата и повече от година към този момент се чака утвърждение на Министерството на културата за осъществяване на ремонта и възобновяване на стенописите.
Легендата за къщата споделя, че тя е била подарена на дама с името Калиопа от шефа на дунавския вилает Мидхат паша. Искал да я впечатли и решил да ѝ направи подарък – къщата. Но сега, в който трябвало да ѝ я даде, пашата схванал, че Калиопа е омъжена, споделя етнологът и организатор в Музея на градския обичай Искра Тодорова. Тя добавя още, че Мидхат паша бил много находчив и по тази причина измислил грациозен метод да ѝ подари къщата, без да стане публичен скандал.
Организирал съревнование за дамите от града, като те трябвало да стрелят по гълъбчета и победителката щяла да получи къщата. „ Естествено задачата е да я получи Калиопа. Мидхат паша е задоволително авторитетен, че да го уреди. Затова всички други дами стреляли с халосни патрони, единствено тя с същински. И с цел да се подсигури двойно, заповядал на един турски боец да ѝ оказва помощ от едно скришно ъгълче. Сещате се, че Калиопа печели това съревнование и като премия получава къщата ”, продължава описа си за легендата Искра Тодорова.
Историческите свидетелства описват, че първите сведения за къщата датират от края на 19-ти век. Те разказват прехвърлянето на къщата от брачната половинка на пруския консул Екатерина Калиш към Стефан Камбуров – виден русенец, участник в комитета за приемане на Българска екзархия в Цариград. По негово предпочитание стените и таванът на втория етаж са изографисани през 1886 година от австрийския живописец Шарл Шаусберг, чийто автограф може да бъде забелязан и през днешния ден при посещаване на туристическия обект. ”Той работи цяла година, с цел да направи красивите фрески в къщата и те към този момент са на близо 130 години ”, прибавя още уредникът в музея.
Стенописите били реставрирани през 1974 година.
През 1989 година къщата на Екатерина Калиш отваря порти за своите гости, трансформирайки се в първия у нас Етнографски музей, показващ градска просвета. На първия етаж се разполагат краткотрайни изложения на разнообразни сбирки от фонда на историческия музей. Вторият етаж показва образцов интериор на богат градски дом с неговите присъщи пространства, който дружно с създадените в Австрия и Германия мебели и богата порцеланова декорация, споделя за огромния паричен фонд на русенския жител.
Именно на втория етаж предходната година през лятото от тавана се откъснало огромно парче. Една заран, когато отишли на работа, уредниците видели, че това е станало през нощта. И макар неприятната обстановка, били по-малко разтревожени, че случаят не се е случил денем, когато доста гости преглеждат музея. Допускат, че повода да падне част от тавана са вибрациите. Къщата е на булевард „ Придунавски ”, където трафикът е натоварен. „ Освен това нашите догатки са, че евентуално един от катализаторите това да се случи е огромният ремонт, който направиха на кея. Имаше доста, доста трептения ”, добавя Искра Тодорова.
За да бъде възобновен степописът и да се резервира останалата част от тавана, е сложено краткотрайно укрепително скеле. В стаята е лимитирано и визитата на доста хора. През годината се наложило два пъти комисии от Министерството на културата да удостоверяват нуждата от ремонт. Въпреки че през предишното лято от Регионалния исторически музей в Русе реагирали незабавно. „ Това, което зависеше от нас, ние сме го създали незабавно. Подадохме сигнал до министерството както го изисква закона, защото къщата на Калиопа е монумент на културата т.е. влизаме в специфичен режим на ръководство и реституция. Те не могат да бъдат стартирани, без да има автограф на министъра ”, поясни Искра Тодорова. Но евентуално поради честите смени в Министерството на културата разрешението се забавило.
В момента работна група приготвя план за ремонт и ново изографисване. Част от екипа е известният реставратор Ясен Янков. Той изясни, че планът, който се приготвя сега, включва първо градивно мнение на инж. Пенев, повсеместен план на арх. Ангелов и експертно решение на Ясен Янков за самата реституция. „ Първо ще се направи подсилване на шипките към ребрата, по-късно следват мазилки с друга зърнометрия, най-после се излиза на равнището на съществуващия стенна живопис и по-късно към този момент се осъществя самата рисунка ”, сподели реставраторът.
След като планът бъде утвърден от комисия, се чака финансиране от Министерството на културата за възобновяване на стенописите.
Паднала е част от тавана на реставрираната през 1974 година къща, оповестяват от . Музеят на градския обичай е монумент на културата и повече от година към този момент се чака утвърждение на Министерството на културата за осъществяване на ремонта и възобновяване на стенописите.
Легендата за къщата споделя, че тя е била подарена на дама с името Калиопа от шефа на дунавския вилает Мидхат паша. Искал да я впечатли и решил да ѝ направи подарък – къщата. Но сега, в който трябвало да ѝ я даде, пашата схванал, че Калиопа е омъжена, споделя етнологът и организатор в Музея на градския обичай Искра Тодорова. Тя добавя още, че Мидхат паша бил много находчив и по тази причина измислил грациозен метод да ѝ подари къщата, без да стане публичен скандал.
Организирал съревнование за дамите от града, като те трябвало да стрелят по гълъбчета и победителката щяла да получи къщата. „ Естествено задачата е да я получи Калиопа. Мидхат паша е задоволително авторитетен, че да го уреди. Затова всички други дами стреляли с халосни патрони, единствено тя с същински. И с цел да се подсигури двойно, заповядал на един турски боец да ѝ оказва помощ от едно скришно ъгълче. Сещате се, че Калиопа печели това съревнование и като премия получава къщата ”, продължава описа си за легендата Искра Тодорова.
Историческите свидетелства описват, че първите сведения за къщата датират от края на 19-ти век. Те разказват прехвърлянето на къщата от брачната половинка на пруския консул Екатерина Калиш към Стефан Камбуров – виден русенец, участник в комитета за приемане на Българска екзархия в Цариград. По негово предпочитание стените и таванът на втория етаж са изографисани през 1886 година от австрийския живописец Шарл Шаусберг, чийто автограф може да бъде забелязан и през днешния ден при посещаване на туристическия обект. ”Той работи цяла година, с цел да направи красивите фрески в къщата и те към този момент са на близо 130 години ”, прибавя още уредникът в музея.
Стенописите били реставрирани през 1974 година.
През 1989 година къщата на Екатерина Калиш отваря порти за своите гости, трансформирайки се в първия у нас Етнографски музей, показващ градска просвета. На първия етаж се разполагат краткотрайни изложения на разнообразни сбирки от фонда на историческия музей. Вторият етаж показва образцов интериор на богат градски дом с неговите присъщи пространства, който дружно с създадените в Австрия и Германия мебели и богата порцеланова декорация, споделя за огромния паричен фонд на русенския жител.
Именно на втория етаж предходната година през лятото от тавана се откъснало огромно парче. Една заран, когато отишли на работа, уредниците видели, че това е станало през нощта. И макар неприятната обстановка, били по-малко разтревожени, че случаят не се е случил денем, когато доста гости преглеждат музея. Допускат, че повода да падне част от тавана са вибрациите. Къщата е на булевард „ Придунавски ”, където трафикът е натоварен. „ Освен това нашите догатки са, че евентуално един от катализаторите това да се случи е огромният ремонт, който направиха на кея. Имаше доста, доста трептения ”, добавя Искра Тодорова.
За да бъде възобновен степописът и да се резервира останалата част от тавана, е сложено краткотрайно укрепително скеле. В стаята е лимитирано и визитата на доста хора. През годината се наложило два пъти комисии от Министерството на културата да удостоверяват нуждата от ремонт. Въпреки че през предишното лято от Регионалния исторически музей в Русе реагирали незабавно. „ Това, което зависеше от нас, ние сме го създали незабавно. Подадохме сигнал до министерството както го изисква закона, защото къщата на Калиопа е монумент на културата т.е. влизаме в специфичен режим на ръководство и реституция. Те не могат да бъдат стартирани, без да има автограф на министъра ”, поясни Искра Тодорова. Но евентуално поради честите смени в Министерството на културата разрешението се забавило.
В момента работна група приготвя план за ремонт и ново изографисване. Част от екипа е известният реставратор Ясен Янков. Той изясни, че планът, който се приготвя сега, включва първо градивно мнение на инж. Пенев, повсеместен план на арх. Ангелов и експертно решение на Ясен Янков за самата реституция. „ Първо ще се направи подсилване на шипките към ребрата, по-късно следват мазилки с друга зърнометрия, най-после се излиза на равнището на съществуващия стенна живопис и по-късно към този момент се осъществя самата рисунка ”, сподели реставраторът.
След като планът бъде утвърден от комисия, се чака финансиране от Министерството на културата за възобновяване на стенописите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ