Любослав Костов: Цените на храните в България надминаха средноевропейските
Българинът купува 15 пъти дребната кошница с една заплата, а германецът - 30 пъти
България публично е страната с най-скъпото олио, прясно мляко и ориз в целия Европейски съюз, до момента в който покупателната дарба на популацията остава на дъното на класацията. Това демонстрират новите данни на КНСБ за месец януари 2026 година, показани през днешния ден от основния икономист на синдиката Любослав Костов.
Пропастта в стандарта
Данните разкриват фрапантна разлика в действителната стойност на парите у нас и в Западна Европа. Според разбора на синдиката, един работещ на минимална заплата в Германия може да си разреши да закупи така наречен " дребна потребителска кошница " (включваща 21 съществени стоки) 30 пъти с месечния си приход. В същото време, българинът на минимална заплата може да изпълни същата кошница едвам 15 пъти.
" Достигнахме европейски цени и даже ги надхвърлихме. За другите артикули, които следим, отново сме в челната петица. В същото време, по покупателната дарба, сме на последно място ", съобщи Любослав Костов, представен от NOVA.
115% разлика сред борса и щанд
Икономическият разбор на КНСБ подчертава върху големия марж сред цените на едро и тези, които потребителите заплащат на касата. При някои артикули надценките варират сред 15% и 115%.
" При картофите, да вземем за пример, разликата сред цените на едро и дребно е 115%. При сиренето и при хляба също приказваме за сред 50% и 80% ", уточни Костов.
Синдикатите повдигат въпроса дали тези разлики са резултат на справедливи стопански фактори или на липса на ефикасен надзор от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за отбрана на потребителите (КЗП). Икономическата логичност сочи, че в тези проценти влизат Данък добавена стойност, превоз, заплати, наеми и брак на продукцията, само че съгласно КНСБ маржовете остават подозрително високи.
Регионални монополи и ценови потрес
Наблюдението на синдиката разкрива и друга тревожна наклонност – неналичието на конкуренция в по-малките регионални градове води до парадоксално по-високи цени от тези в София.
В градове като Монтана и Враца, където пазарът се държи от дребен брой огромни работодатели и търговски вериги, главните хранителни артикули се продават доста по-скъпо от пазарните равнища в огромните центрове. Според Костов точно слабата конкуренция разрешава поддържането на изкуствено повишени цени в тези райони, което в допълнение натоварва бюджетите на семействата в Северозападна България.
Данните за януари демонстрират още, че общата стойност на дребната потребителска кошница е повишена с 1.3% единствено за последния месец, което алармира, че инфлационният напън върху най-бедните семейства не отслабва.
България публично е страната с най-скъпото олио, прясно мляко и ориз в целия Европейски съюз, до момента в който покупателната дарба на популацията остава на дъното на класацията. Това демонстрират новите данни на КНСБ за месец януари 2026 година, показани през днешния ден от основния икономист на синдиката Любослав Костов.
Пропастта в стандарта
Данните разкриват фрапантна разлика в действителната стойност на парите у нас и в Западна Европа. Според разбора на синдиката, един работещ на минимална заплата в Германия може да си разреши да закупи така наречен " дребна потребителска кошница " (включваща 21 съществени стоки) 30 пъти с месечния си приход. В същото време, българинът на минимална заплата може да изпълни същата кошница едвам 15 пъти.
" Достигнахме европейски цени и даже ги надхвърлихме. За другите артикули, които следим, отново сме в челната петица. В същото време, по покупателната дарба, сме на последно място ", съобщи Любослав Костов, представен от NOVA.
115% разлика сред борса и щанд
Икономическият разбор на КНСБ подчертава върху големия марж сред цените на едро и тези, които потребителите заплащат на касата. При някои артикули надценките варират сред 15% и 115%.
" При картофите, да вземем за пример, разликата сред цените на едро и дребно е 115%. При сиренето и при хляба също приказваме за сред 50% и 80% ", уточни Костов.
Синдикатите повдигат въпроса дали тези разлики са резултат на справедливи стопански фактори или на липса на ефикасен надзор от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за отбрана на потребителите (КЗП). Икономическата логичност сочи, че в тези проценти влизат Данък добавена стойност, превоз, заплати, наеми и брак на продукцията, само че съгласно КНСБ маржовете остават подозрително високи.
Регионални монополи и ценови потрес
Наблюдението на синдиката разкрива и друга тревожна наклонност – неналичието на конкуренция в по-малките регионални градове води до парадоксално по-високи цени от тези в София.
В градове като Монтана и Враца, където пазарът се държи от дребен брой огромни работодатели и търговски вериги, главните хранителни артикули се продават доста по-скъпо от пазарните равнища в огромните центрове. Според Костов точно слабата конкуренция разрешава поддържането на изкуствено повишени цени в тези райони, което в допълнение натоварва бюджетите на семействата в Северозападна България.
Данните за януари демонстрират още, че общата стойност на дребната потребителска кошница е повишена с 1.3% единствено за последния месец, което алармира, че инфлационният напън върху най-бедните семейства не отслабва.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ