(Стефан Цанев © Снимка на фотографа Мая Любенова) Небесните жители

(Стефан Цанев © Снимка на фотографа Мая Любенова)

Небесните поданици (фрагмент от „ Мравки и богове “)

… Като отмина Конника, пред Секула зина голямата паст на Голямата Мадарска пещера, която усилваше звуците като великанско гърло – човекът вътре в нея говореше безшумно, а мощният му глас се чуваше на стотици крачки надалеч:

– Както свидетелствува апостолът: „ Аз, Йоан, когато на Тайната вечеря се бях облегнал па гърдите на Господа нашего Иисуса Христа, рекох: Господи, когато падна Сатаната, на кое място обитаваше той? Отговори ми: Сатаната бе изхвърлен от Божието седалище и като слезе тук, на твърдта, и не можа да откри мир, замоли Отца, казвайки: Бъди толерантен по отношение на мене, аз всичко ще ти върна. Тогава Бог Отец се смили над него, даде му успокоение да направи каквото пожелае до седми ден – за което свидетелствува и Матей в глава 4-та, 8-ми и 9-и стих на своето Евангелие: И като възведе Иисуса на една планина висока, Дяволът му сподели всичките царства на Вселената. И рече тогава Дяволът на Христа: Тебе ще дам властта над всички тези царства и славата им, тъй като тя е на мене предадена, и аз я давам комуто ща. Поклони ми се – и всичко това ще бъде твое!

Секула се придвижи внимателно натам, откъдето идеше гласът, видя пред себе си силуети на хора, на мъже и дами, доста хора се бяха стълпили пред Голямата пещера.

– Може ли някой да подарява нещо, в случай че не е негово? – извиси се невидимият глас, удари се в отвесните скали, полетя към небето, удари се в небесната корав и се върна още веднъж на земята: – Всичко материално и очевидно на този свят е дело на Дявола, и плътта човешка е от Дявола. Небесният наш Баща не прави нищо на този свят: нито развива цветовете, нито налива зърното, нито зачева, нито ражда, нито убива – Бог не прави каквото и да било на този земен свят и вие не хвърляйте тиня в лицето на Бога, като го вършиме съпричастен на вашите каузи и на всяко земно зло! Само мисълта и словото са от Бога и който се задоволява с тях – той е Богу благ и е небесен гражданин, хвърлеи от Дявола в пъкъла тук, на земята.

Секула се притаи зад гърбовете на сенките от последната редица и заслуша като омагьосана.

– Защото може ли Бог да сътвори сходен свят комплициран и нетърпим? – питаше я невидимият глас. – Може ли Бог самичък да убива това, което е основал? Може ли Бог да повери думите си на хора, които вършат от тях вериги и бичове за другите, а чревоугодства и разврат за себе си?

Господи, елементарни ми – прошепна си Секула, – аз съм се питала същото... И другото, което чу по-късно, също си го бе помисляла:

– И църквата е създание материално, тоест Дяволово. И свещениците, монасите, презвитерите, архимандритите, епископите, владиците и патриарсите са богато платени и скъпо облечени прислужници на Дявола.

Ако приказваме за Харитон – рече си Секула, – няма неточност, и съм му го казвала в очите...

– Карат ни да целуваме кръста – продължаваше гласът, – понеже на него бил разпнат Христос. Ако заколят на някого сина – ще целува ли той ножа, с който е заклан синът му? Ако Христос беше обесен – на въжето ли щяхме да се кланяме? Ако беше набит на прът – на кола ли? Карат ни да се кланяме на иконите, само че както споделя Йоан: „ Дечица, пазете се от идоли! Нито гласа му сте чули, нито лицето му сте видели “ – тогава по какъв начин може да бъде рисуван Бог? Не Бог е основал индивида по собствен облик и сходство, а човек осквернява Бога, като го уподобява на себе си, както конският господ би приличал на кон, а кучешкият – на куче, по този начин и човешкият наподобява на човек – не лицето па Бога, неверни човешки лица са облиците върху иконите, Богородиците на тях са ликовете на развратни дами, деспотите са изрисувани като апостоли, лихварите като самаряни, а убийците като светци, измежду тях преди всичко цар Борис синеубиецът!

При тези думи всички се снишиха, огледаха се, смълчаха се напълно. Гласът обаче не спираше, все по-неистово се възвисяваше в притаилата се тишина:

– И нафората е самун елементарен, използван от всички, а виното е същото, което пият по кръчмите. Обаче споделят ни: „ Иисус взе хляба, преломи го и рече: яжте, това е тялото мое. Взе чашата с вино и сподели: пийте, това е моята кръв “ – що за канибалска пристрастеност да ядеш плътта на Бога и да пиеш кръвта му? Ако Христовото тяло би имало размерите на Хемус, то и тогава от дълго време би било изядено от тези богоеди!

Тук гласът стана корав, не сдържаше яростта си:

– Някога Христос беше Бог на бедните и онеправданите, само че богатите и властниците го направиха собствен Бог – като ни карат да се кланяме на Бога им, ний на тях се кланяме. Те убиха старите ни богове, убиха Перун, убиха Тангра, само че запомнете: те ще убият и новия Бог! Защото царете, князете, болярите и другите чиновници на властта са също прислужници на Дявола и всички, които работят за тях, са омразни на същинския Бог, по тази причина никой не би трябвало да им се подчинява! Както е казано: „ Не допускай никакво принуждение над себе си, откъдето и да иде то – от меч или слово, от цар или Бог, даже когато е от любов! "

Звездите към този момент оредяваха, отвесните скали се обрисуваха тъмни и страшни върху просветляващото небе. Невидимият глас замълча и след това заприказва добродушно:

– Ако измежду вас има мои почитатели, дано поради мене никой да не се излага на заплаха, във всичко се преструвайте, не хвърляйте бисерите си пред свинете! Защото аз не съм като Христос немилосърден, с цел да ви кажа като него, че в случай че някой се отхвърли от мен пред хората, и аз ще се отрека от него. Вие при потребност и се отричайте от мене, и ме проклинайте, всичко правете и говорете против мене, и отново се връщайте към мен – и аз ще ви приема още веднъж с наслада...

Слънчевите лъчи близнаха скалата над Голямата пещера, гласът се чуваше по-слабо, беше станал спокоен и мил:

– Каквото е индивидът на Земята, това е и Слънцето във Вселената. Земята танцува към Слънцето дружно с другите пет планети като деца към майка си. Танцувайте и вие от наслада, небесни поданици, и пейте, щом небесното величие се покаже на хоризонта, тъй като Слънцето е окото на Бога.

И всички се извърнаха, обърнаха се на изток и когато слънцето се появи върху далечния небосвод над равнината, запяха безшумно и монотонно, и разперили ръце, размахваха ги гладко, като да бяха криле на щъркели, всички бяха облечени в дълги бели облекла, краката им не се виждаха и в утринния полумрак в действителност приличаха на огромни бели птици, които, правейки леки подскоци, се готвят да полетят...

Секула също махаше неудобно ръце, стараеше се – да не вземат да я познаят, че е непозната, популярност Богу, дългата й кенарена риза бе бяла като ризите на всички, размахваше бели криле и дружно с бялото ято постепенно се отдалечаваше от пещерата. И тогава гласът доизрече няколко думи, те идеха отдалеко, само че я настигнаха и тези думи я стреснаха:

– Виното е било грозде, уви, от виното не може да се посади лоза. Човече, иди при лозата и се учи от нея по какъв начин да живееш: тя не убива, а единствено ражда, тя дава, без да взема. Раздавайте всичко, с цел да имате всичко! Казах.

И млъкна.

От: „ Мравки и богове “, Стефан Цанев, Изд. ИК „ Жанет-45 “, 2000
Стефан Цанев © Снимка на фотографа Мая Любенова, bg.wikipedia.org