Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет

Роден е Стефан Стамболов

Стефан Николов Стамболов е изтъкнат български общественик, бунтовник, политик, стихотворец и публицист. Той взима интензивно присъединяване в Старозагорското въстание през 1875 година и Априлското въстание през 1876 година
След Освобождението на България е един от дейните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и рецесията след преврата от 1886 година се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването и от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), въпреки и подложено на критика поради преследванията на опозиционни политици, слага основите на подема на България през идващите две десетилетия. Стамболов е третият по дълготрайност на ръководството си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков.
Ранни години
Стефан Стамболов е роден на 31 януари / 12 февруари 1854 година в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е заговорник от Велчовата завера (1835) и съидейник на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов пораства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунито.
Образованието си стартира в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870–1872), само че не я приключва, защото е изключен за връзки с съветски революционери. През 1873 година за малко е преподавател в Търново, след което отпътува за Румъния.
Участие в националнореволюционните битки
По време на общо заседание на БЦБО през ноември 1876 година - Стамболов е предпоследен на задния ред
Стамболов е пратеник на Търновския революционен комитет на Общото заседание на Българския революционен централен комитет на 2-3 септември 1874. През есента е изпратен от БРЦК в България, като заместител на Левски, за възкръсване на революционните комитети. На идната година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя сподвижник Христо Ботев („ Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова “). Стамболов взе участие в Общото заседание на БРЦК на 24 август 1875 година, на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за деятел в Старозагорския революционен окръг, където е измежду ръководителите на Старозагорското въстание.
След неуспеха на Старозагорското въстание, Стамболов още веднъж отпътува за Румъния. На 13 октомври 1875 година взе участие в събранието на БРЦК в Гюргево, който взема решение за образуване на общо въстание напролет на идната година. Определен за основен деятел на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което би трябвало да се дефинира дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, съумява да избяга в Румъния, където взе участие в управлението на Българското централно благотворително общество и издава учредения от Ботев вестник „ Нова България “.
По време на Руско-турската война (1877-1878) е боен сътрудник на вестник „ Новое время “. Участва в акцията за доставка на храна и фураж за Действуващата Руска войска.
Според решенията на Берлинския контракт, огромна част от земите обитаеми най-вече с българи, включително и Македония, остават в рамките на Османската империя. Един от създателите на комитетите Единство. Стамболов взе участие в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва концепцията за изпращане на апостоли, които да приготвят народа за протест.
Държавник
Стамболов през 1878 година
Още по времето на Учредителното заседание (1879) Стефан Стамболов е измежду най-активните последователи на Либералната партия. Той е депутат във І /1879/ II (1880-1881), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894) Обикновено Народно събраниеи III и IV Велико национално заседание. Подпредседател е на II (1881) и IV (1884) Обикновено Народно заседание и ръководител на IV Обикновено Народно заседание (1884-1886). Министър ръководител на България от 20 август 1887 до 19 май 1894. Основател и началник на Народнолибералната партия / стамболовисти /.
Съединението и Сръбско-българската война
Като ръководител на Народното събрание е първото публично лице в Княжество България, което поддържа Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година Макар и ръководител на Народното събрание, Стамболов взе участие като доброволец в Сръбско-българската война, която пази Съединението на бойното поле. Съединението и неговата отбрана са удар за съветските имперски ползи на Балканите, които не включват съществуването на съединена България отвън съветските условия.
Политическата рецесия 1886-1887. Регент
През май 1886 група русофил отпред с съветския офицер Набаков вършат опит за нападение над княза, който е предстоящ на посещаване в Бургас. Те са осуетени и съумяват посредством намесата на съветския дипломатически представител в града да се укрият и избягат ненаказани. През август друга група офицери-русофили, подтикнати от Русия, правят прелом и детронират княз Александър I Батенберг. Стамболов се афишира уверено против преврата и провежда контрапреврат, довел до връщането в Княжество България на княз Александър I Батенберг.
След официално доброволната абдикация на княз Александър I на 26 август 1886 година, Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887). Провежда избори и привиква III Велико Народно заседание (1886-1887), което избира нов княз Фердинанд I.
През октомври Налбоков и неговите съидейници подвигат с поддръжката на съветски боен транспортен съд протест в Бургас, които е сподавен от Айтоската армейска част, отпред с Коста Паница.
Министър-председател
След избора на княза, Стамболов оглавява държавното управление на основаната от него Народнолиберална партия (1887 – 1894). Задачите, които си слага, са: отбрана на българската самостоятелност, успокояване на страната, ускорение на стопанското развиване, подсилване на интернационалното състояние на България и отбрана на българската идея в териториите, избрани от Санстефанския кротичък контракт, само че останали отвън българската страна.
Взел основно присъединяване в три несполучливи въстания, Стамболов осъзнава, че на този стадий, поради ползите на Великите сили, единственият сполучлив път за национално обединяване е дипломатическият. В своята политика той е воден от правилото за сплотеност на Македония с другите балкански страни, заради което отхвърля сръбското предложение за съюз против султана. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на другарство и напън по отношение на султана. В резултат са реализирани редица църковни и просветни придобивки, което води до пробуждане на българския детайл в Македония. В лицето на Османската империя Стамболов вижда нужен съдружник против сръбските и гръцки ползи в Македония. Тази политика е съчетана с построяването на съвременна войска по европейски стандарти, която в бъдеще да извърши задачата на национално обединяване. Стамболов организира политика на неотстъпчивост и лавиране по отношение на Великите сили в името на националния интерес. По този метод той съумява да подписа преференциални за българската стопанска система търговски контракти.
Стамболов следва пламенно политика за икономическо развиване на страната въз основата на три съществени правилото: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива дейна законодателна активност с очебийно протекционистичен темперамент. Приема закон за поощряване на производството на локални тъкани, закон, който дефинира железниците за благосъстоятелност на страната. Така предотвратява заплахата от изпадане на страната в икономическа взаимозависимост. Развива банковото и застрахователното дело, слага основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.
Стамболов остро се опълчва на всеки опит за вмешателство в българските каузи, изключително на Русия. За реализиране на тази цел Стамболов подхваща редица крути ограничения, които се употребяват като доказателство за съществуването на диктаторски режим. Приети са законите против разбойничеството и за ограничаване на печата. Стамболов неведнъж пробва да усъвършенства взаимоотношенията с Русия. Въпреки това на 6 ноември 1886 година Русия скъсва дипломатическите връзки с България. С поддръжката на Русия през февруари 1887 година избухва втори офицерски скрит план (виж Офицерски протест (1887)), който е сподавен от държавните войски.
Два пъти съветските ръководещи кръгове се пробват да подкупят Стамболов да в профил княз Фердинанд. На 29 септември 1889 година княз Владимир Долгоруков му прави предложение: „ В Русия Ви смятат за повече кадърен да бъдете шеф на България. Само Кобург да няма “, само че получава отвод. Другото предложение е от пристигналия в България през 1890 година граф С.С. Татишчев, всекидневен представител на ръководещите кръгове в Русия: " Императорът желае изпъждането на Кобурга и предлага за това всички нужни средства. ", и предлага начална сума от 30 милиона рубли. Стамболов не се съгласява да в профил княза. От този миг нататък съветската дипломация взема решение да в профил Стамболов посредством княз Фердинанд.
През януари 1890 година майор Коста Паница прави несполучлив опит за прелом с поддръжката на Русия. Стамболов упорства за решителни ограничения против сходни дейности и през юни Паница е екзекутиран. Това провокира недоволството на проруските кръгове и на македонската емиграция, представители на която провеждат несполучлив опит за неговото ликвидиране през март 1891 година.
Русофобската политика на Стамболов е в прорез с упоритостите на Фердинанд I за публично самопризнание. Фердинанд I, търсейки дипломатическата поддръжка на Русия, отстранява държавното управление на Стамболов през 1894 година. Именно при такава конюнктура настава краят на 8-годишното ръководство на Народнолибералната партия и нейния водач Стамболов, одобряван за най-значимия български общественик.
За това оказват помощ грубите дейности на властта, насилията, полицейският произвол, засилили публичното неодобрение против ръководството на Стамболов.
В началото на 1894 година Стамболов попада в центъра на гръмък обществен скандал, откакто на 11 март 1894 година Мария Милкова, брачна половинка на капитан Тодор Матров и балдъза на военния министър Михаил Савов, упреква министър-председателя Стефан Стамболов в любовна връзка със самата нея и със брачната половинка на Савов. Михаил Савов реагира извънредно остро и се пробва да провежда двубой със Стамболов, вследствие на което е отхвърлен от държавното управление. Случаят провокира мощно неодобрение против Стамболов, изключително в офицерските среди. И след развода на Савов абсурдът продължава, в това число с издание на частна преписка във вестниците, и става мотив Стамболов на няколко пъти да подава оставката си, която в последна сметка е призната от княз Фердинанд на 20 май. Според модерни откриватели, като Георги Марков, в основата на абсурда стои княз Фердинанд, който се пробва да си обезпечи поддръжката на армията за отстраняването на Стамболов.
Управлението на Стефан Стамболов е особено с дейна законодателна и практическа активност за обезпечаването на икономическата самостоятелност на България и превъзмогване на общата и многопосочна назадничавост на страната. С тези стъпки е сложено началото на държавен протекционизъм в българската стопанска система. В годините 1887-1894 е сложена основата на тези процеси, които трансформират България в най-динамично разрастващата се балканска страна.
Последни месеци
И след отстраняването му от държавното управление княз Фердинанд и новото държавно управление на Константин Стоилов не престават да се притесняват от въздействието на Стамболов и търсят способи за неговото компрометиране. На 24 август 1894 година той е задържан за малко, поради рецензии към княза в изявление за немски вестник, а след освобождението му е замерван с камъни на улицата от последователи на държавното управление. Военният министър Рачо Петров провежда следствие, опитващо се да потвърди, че Стамболов е провел атентата против самия себе си през 1891 година, при който умира финансовия министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекъснато в края на годината. Стамболов отхвърля да напусне родината си, макар заканите за кавга и опита за ликвидиране.
На 3/15 юли 1895 година Стефан Стамболов е грубо посечен на улицата от Михаил Ставрев - Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е възмездие за гибелта на Коста Паница - някогашен сподвижник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за боен прелом и в следствие е екзекутиран. Стамболов е атакуван два дни преди делегацията за помиряване с Русия да бъде призната от Николай II.
Източник: Уикипедия

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Хроники

В Иран побеждава Ислямската гражданска война

Подписан е Парижкият кротичък контракт

Екатерина Дафовска става олимпийска шампионка по биатлон в Нагано

Създадено е ЩАЗИ

Умира Капитан Петко Войвода Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Над 600 машини чистят пътищата, мощен вя...
Над 600 машини почистват републиканските пътища в регионите със снеговалеж. Най-много машини работят в Североизточна България - в област...
Американец простреля четирима и се самоуби Западът се опасява от напредък на автократи... Отбелязваме Месни Заговезни Организация на обединените нации: Сирийският спор влезе в една от н... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Руски аероплан със 71 души на борда се ра...
Руски пътнически аероплан, извършващ вътрешен полет, се разруши край Москва малко след излитането си от столичното летище " Домодедово ", съ...
Дневен хороскоп за 12 февруари Петима са ранени при злополука на магистр... Седмичен хороскоп за 11-18 февруари Прогноза за времето - 11 февруари (неделя) НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Преди и в този момент: полови грехове, хомосек...
Разврат, гейове, трети пол? Истанбулската спогодба няма нищо общо с човешката половост, само че в България се надигна мощен интерес към...
Радев изпрати съболезнования до Путин след... В съветския аероплан е имало трима чужденци, м... Граждани желаеха оставката на Кошлуков с... Йотова: Държавата е в голям дълг пред бъ...