Проблемът вече не е Путин, а каква ще бъде Русия след диктатора
Стефан Иванов
Преди месец разгласих собствен интернационален разбор в електронното издание. В него ясно предвиждах идните стъпки на Путин и експанзията, която той ще проявиq в случай че не бъде спрян в точния момент. Получих около многото поздравления и десетина путинофилски трудове, които обясняваха, че това е агитация и Русия в никакъв случай няма да нападне Украйна. Русия, представете си, била миролюбива страна!!! Впрочем това беше непосредствено ехтене от едно изказване на говорителката на съветското външно министерство – известната и у нас приятелка Захарова, която иронично попита „ нали щяхме да атакуваме Украйна, дайте ни дата и час “. Американските сведения за подготовка за военни дейности били „ агитация “. Е, оказа се, че „ часът и датата “ са били планувани доста от дълго време,
пропагандата идва от Кремъл
Всички знаем по какъв начин се развиха нещата единствено няколко дни по-късно. Мощното военно навлизане на Русия и офанзивата освен против „ сепаратистките “ Донецк и Луганск, а и против столицата Киев. Бомбардиране на лечебни заведения и жилищни блокове, похищение на кметове и невиждано настървение против „ братския славянски християнски украински народ “. Използване на мюсюлмански терористи и наемници. Милиони дами и деца в бежанска вълна. Частичното излизане от унеса, в който бяха изпаднали водачите на свободния свят, както и ненадейно героичната опозиция на украинския народ (парадоксално точно Путин го сплоти против себе си), към този момент удържат спора в рамките на някогашната руска република. Но към този момент всеки естествен човек знае, че в случай че Киев падне, Путин няма да се спре до такава степен. Следващата е Молдова, а посочените с пръст България и Румъния са изцяло допустимо продължение на това незаконно безумство.
По аналогията с 1939 година, която направих към този момент в упоменатия разбор. Прави положително усещане и
събуждането на част от българския народ
и обръщането му против агресора от Москва. Не мога да не отбележа и вълната от българска взаимност със страдащия украински народ и неговите бежанци, част от тях – наши сънародници. Разбира се, има и други българи, само че за тях не си заслужава да се приказва.
Няколко седмици след началото на войната против Украйна, ориста на Путин е към този момент ясна за всички естествени хора. Не е нужно да си ясновидец, с цел да го видиш в бункера с ориентиран към себе си револвер. В преносния смисъл той към този момент е там, остава да забележим дали обезверената дипломация ще предотврати този сюжет и в директния му смисъл. Путин е явен към този момент на целия свят. Оказа се - даже на Сърбия, Турция и Венецуела.
Путин към този момент е минало
Както преди години беше ясно за Милошевич и излезе лозунга „ Свършен е! “, въпреки той още да беше на власт. Проблемът към този момент не е Путин! Проблемът е в цялостното положение на страната Русия. Там и през днешния ден, даже и по данни на опозиционния център за проучване на публичното мнение, три четвърти от руснаците утвърждават нападението над Украйна. Гласовете срещу са героични, само че самотни. Митингите против войната са незначително малобройни спрямо мащаба на Русия и броя на жителите й. В този смисъл главният проблем през днешния ден е
каква ще бъде Русия след Путин
Защото се видя, че комунизмът като идеология поврежда ментално освен едно потомство. Някой ще каже „ Ама за какво да се месим във вътрешните работи на Русия? “. Да, склонен съм частично. И Русия би трябвало да живее, несъмнено, оня живот, който си избере сама, това си е нейна работа. Не и когато заплашва целия сват обаче! Задължително е интернационалната общественост да направи всичко допустимо, с цел да отнеме от Русия опцията да остане генератор на бъдещи войни и нуклеарна злополука, с което си играе Путинова Русия. Как – не знам, има мъдреци – да мислят. Довчера някои западни държавни водачи си правеха бизнес с Путин и неговите олигарси, вземаха големи заплати от съветските монополисти, а през днешния ден вият в отбрана на демокрацията. По-важното обаче е другото – Русия след украинската война ще има потребност от огромна смяна. Защото в случай че концепцията е да сменяем Андропов с Черненко, или пък да продължим „ без Димитров – по димитровски! “, то тази игра към този момент е играна. Без необикновен триумф!
Преди месец разгласих собствен интернационален разбор в електронното издание. В него ясно предвиждах идните стъпки на Путин и експанзията, която той ще проявиq в случай че не бъде спрян в точния момент. Получих около многото поздравления и десетина путинофилски трудове, които обясняваха, че това е агитация и Русия в никакъв случай няма да нападне Украйна. Русия, представете си, била миролюбива страна!!! Впрочем това беше непосредствено ехтене от едно изказване на говорителката на съветското външно министерство – известната и у нас приятелка Захарова, която иронично попита „ нали щяхме да атакуваме Украйна, дайте ни дата и час “. Американските сведения за подготовка за военни дейности били „ агитация “. Е, оказа се, че „ часът и датата “ са били планувани доста от дълго време,
пропагандата идва от Кремъл
Всички знаем по какъв начин се развиха нещата единствено няколко дни по-късно. Мощното военно навлизане на Русия и офанзивата освен против „ сепаратистките “ Донецк и Луганск, а и против столицата Киев. Бомбардиране на лечебни заведения и жилищни блокове, похищение на кметове и невиждано настървение против „ братския славянски християнски украински народ “. Използване на мюсюлмански терористи и наемници. Милиони дами и деца в бежанска вълна. Частичното излизане от унеса, в който бяха изпаднали водачите на свободния свят, както и ненадейно героичната опозиция на украинския народ (парадоксално точно Путин го сплоти против себе си), към този момент удържат спора в рамките на някогашната руска република. Но към този момент всеки естествен човек знае, че в случай че Киев падне, Путин няма да се спре до такава степен. Следващата е Молдова, а посочените с пръст България и Румъния са изцяло допустимо продължение на това незаконно безумство.
По аналогията с 1939 година, която направих към този момент в упоменатия разбор. Прави положително усещане и
събуждането на част от българския народ
и обръщането му против агресора от Москва. Не мога да не отбележа и вълната от българска взаимност със страдащия украински народ и неговите бежанци, част от тях – наши сънародници. Разбира се, има и други българи, само че за тях не си заслужава да се приказва.
Няколко седмици след началото на войната против Украйна, ориста на Путин е към този момент ясна за всички естествени хора. Не е нужно да си ясновидец, с цел да го видиш в бункера с ориентиран към себе си револвер. В преносния смисъл той към този момент е там, остава да забележим дали обезверената дипломация ще предотврати този сюжет и в директния му смисъл. Путин е явен към този момент на целия свят. Оказа се - даже на Сърбия, Турция и Венецуела.
Путин към този момент е минало
Както преди години беше ясно за Милошевич и излезе лозунга „ Свършен е! “, въпреки той още да беше на власт. Проблемът към този момент не е Путин! Проблемът е в цялостното положение на страната Русия. Там и през днешния ден, даже и по данни на опозиционния център за проучване на публичното мнение, три четвърти от руснаците утвърждават нападението над Украйна. Гласовете срещу са героични, само че самотни. Митингите против войната са незначително малобройни спрямо мащаба на Русия и броя на жителите й. В този смисъл главният проблем през днешния ден е
каква ще бъде Русия след Путин
Защото се видя, че комунизмът като идеология поврежда ментално освен едно потомство. Някой ще каже „ Ама за какво да се месим във вътрешните работи на Русия? “. Да, склонен съм частично. И Русия би трябвало да живее, несъмнено, оня живот, който си избере сама, това си е нейна работа. Не и когато заплашва целия сват обаче! Задължително е интернационалната общественост да направи всичко допустимо, с цел да отнеме от Русия опцията да остане генератор на бъдещи войни и нуклеарна злополука, с което си играе Путинова Русия. Как – не знам, има мъдреци – да мислят. Довчера някои западни държавни водачи си правеха бизнес с Путин и неговите олигарси, вземаха големи заплати от съветските монополисти, а през днешния ден вият в отбрана на демокрацията. По-важното обаче е другото – Русия след украинската война ще има потребност от огромна смяна. Защото в случай че концепцията е да сменяем Андропов с Черненко, или пък да продължим „ без Димитров – по димитровски! “, то тази игра към този момент е играна. Без необикновен триумф!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ