Защо Черно море променя цвета си - никак не е безобидно
Стеа-Мария Митева, Дойче веле
Видяхте ли сателитната фотография, която демонстрира, че Черно море е трансформирало цвета си? Проблематично ли е това изменение и защо приказва то?
Видяхте ли сателитната фотография на НАСА, на коятоЧерно мореизглежда тюркоазено синьо, вместо тъмносиньо, какъвто еобикновено цветът му? Докато в медиите и обществените мрежи изменениетов цвета на морето се дискутираше оживено,в научните среди вБългариятази вест не провокира особена изненада.
На какво се дължи по-светлият цвят на Черно море
Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, изясни пред Дъждовни води, че по-светлият цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктон. Това са микроводорасли, които не могат да се видят с просто око. Затоваот плажа може и да не откриете ясна разлика - такава може да се следи единствено от забележителна височина, да вземем за пример от дрон или спътник.
Изследователката изяснява, че явлението е особено за Черноморието в средата на лятото, само че измененията в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен разцвет всяка година. И въпреки фитопланктонът да не съставлява директна заплаха за индивида, появяването му е сигнал за някои сериознипроблеми в Черно море.
" Нашето Черноморие има проблем с пречиствателните станции, тъй като те са проектирани за избран брой туристи, нозаради взрива в строителствототози потенциал е надхвърлен. По-скоро това е казусът, в сравнение с цветът на морето ", казвад-р Бекова и напомня за повредата със спуканата пречиствателната тръба под Варненското езеро, която към момента не е поправена.
Изследователката отбелязва, че органичните боклуци в следствие отчовешката активност основават удобна среда за популацията на фитопланктона. А това напълно не е безобидно. Когато фотосинтезира, фитопланктонът черпи О2 от водния пласт, в който живеят риби, бентоси и миди. В Черно море богатото на О2 пространство е лимитирано до дълбочина от 150 метра, а в резултат на цъфтежа на фитопланктон то става още по-малко, изяснява доктор Бекова. Според изследователката това може да докара до фрапантно понижаване на рибната популация в морето.
Черноморските жители са изправени и пред друго съществено предизвикателство - климатичните промени. Сигурно сте забелязали, че в последно време цацата е по-малко и по-дребна.Това се дължи на по-топлата вода през зимата. " Колкото по-висока температура имаме, толкоз по-рано се случва половото съзряване при рибите. А колкото по-малка е рибата, толкоз по-некачествен материал дава тя за идващото потомство ", казвад-р Бекова и изяснява, че стоплянето не разрешава на междинния воден пласт в Черно море да стане задоволително леден и да стопира сероводорода от дълбоките води да прониква нагоре при живите организми. Хидробиоложката предизвестява, че в случай че стоплянето продължи с бързи темпове, има огромна вероятностда се стигне до всеобща гибел при рибите.
Катаклизми в популациите на морската фауна провокират освен естествените феномени, само че и безотговорната човешка активност. Спомняте ли си по кое време за финален пътсте яли черноморска скумрия? Вероятно е било доста от дълго време, тъй като този тип риба е един от окончателно изгубените в резултат на свръхулов исилно замърсяване в Черно море.
Проблемът със замърсяването
Д-р Бекова отбелязва, че с въвеждането на регулации за преодоляване на свръхулова в екосистемата последователно стартира да се открива баланс. Борбата със замърсяването обаче продължава. Изследователката споделя за проучване, в границите на което нейни сътрудници са разкрили над 30 частицимикропластмасав рибата барбун и над 1000 частици в морския кефал. В тази връзка доктор Бекова обръща внимание на притеснителния факт, че по пътя на хранителната верига тези микрочастици доближават и до индивида, а това съставлява сериозен проблем. Затова ихтиоложката приканва всички хора и изключително туристите по Черноморието да пазят морето и околната среда чисти. " Всеки човек обича да поддържа непорочност в личната си къща, а околната среда е нашата огромна къща. Колкото по-чиста я пазим, толкоз по-добре ще се усещаме ние самите ", заключаватя.
Видяхте ли сателитната фотография, която демонстрира, че Черно море е трансформирало цвета си? Проблематично ли е това изменение и защо приказва то?
Видяхте ли сателитната фотография на НАСА, на коятоЧерно мореизглежда тюркоазено синьо, вместо тъмносиньо, какъвто еобикновено цветът му? Докато в медиите и обществените мрежи изменениетов цвета на морето се дискутираше оживено,в научните среди вБългариятази вест не провокира особена изненада.
На какво се дължи по-светлият цвят на Черно море
Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, изясни пред Дъждовни води, че по-светлият цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктон. Това са микроводорасли, които не могат да се видят с просто око. Затоваот плажа може и да не откриете ясна разлика - такава може да се следи единствено от забележителна височина, да вземем за пример от дрон или спътник.
Изследователката изяснява, че явлението е особено за Черноморието в средата на лятото, само че измененията в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен разцвет всяка година. И въпреки фитопланктонът да не съставлява директна заплаха за индивида, появяването му е сигнал за някои сериознипроблеми в Черно море.
" Нашето Черноморие има проблем с пречиствателните станции, тъй като те са проектирани за избран брой туристи, нозаради взрива в строителствототози потенциал е надхвърлен. По-скоро това е казусът, в сравнение с цветът на морето ", казвад-р Бекова и напомня за повредата със спуканата пречиствателната тръба под Варненското езеро, която към момента не е поправена.
Изследователката отбелязва, че органичните боклуци в следствие отчовешката активност основават удобна среда за популацията на фитопланктона. А това напълно не е безобидно. Когато фотосинтезира, фитопланктонът черпи О2 от водния пласт, в който живеят риби, бентоси и миди. В Черно море богатото на О2 пространство е лимитирано до дълбочина от 150 метра, а в резултат на цъфтежа на фитопланктон то става още по-малко, изяснява доктор Бекова. Според изследователката това може да докара до фрапантно понижаване на рибната популация в морето.
Черноморските жители са изправени и пред друго съществено предизвикателство - климатичните промени. Сигурно сте забелязали, че в последно време цацата е по-малко и по-дребна.Това се дължи на по-топлата вода през зимата. " Колкото по-висока температура имаме, толкоз по-рано се случва половото съзряване при рибите. А колкото по-малка е рибата, толкоз по-некачествен материал дава тя за идващото потомство ", казвад-р Бекова и изяснява, че стоплянето не разрешава на междинния воден пласт в Черно море да стане задоволително леден и да стопира сероводорода от дълбоките води да прониква нагоре при живите организми. Хидробиоложката предизвестява, че в случай че стоплянето продължи с бързи темпове, има огромна вероятностда се стигне до всеобща гибел при рибите.
Катаклизми в популациите на морската фауна провокират освен естествените феномени, само че и безотговорната човешка активност. Спомняте ли си по кое време за финален пътсте яли черноморска скумрия? Вероятно е било доста от дълго време, тъй като този тип риба е един от окончателно изгубените в резултат на свръхулов исилно замърсяване в Черно море.
Проблемът със замърсяването
Д-р Бекова отбелязва, че с въвеждането на регулации за преодоляване на свръхулова в екосистемата последователно стартира да се открива баланс. Борбата със замърсяването обаче продължава. Изследователката споделя за проучване, в границите на което нейни сътрудници са разкрили над 30 частицимикропластмасав рибата барбун и над 1000 частици в морския кефал. В тази връзка доктор Бекова обръща внимание на притеснителния факт, че по пътя на хранителната верига тези микрочастици доближават и до индивида, а това съставлява сериозен проблем. Затова ихтиоложката приканва всички хора и изключително туристите по Черноморието да пазят морето и околната среда чисти. " Всеки човек обича да поддържа непорочност в личната си къща, а околната среда е нашата огромна къща. Колкото по-чиста я пазим, толкоз по-добре ще се усещаме ние самите ", заключаватя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ