Русия винаги се завръща
Статутът на велика мощ във връзка с въздействие в разнообразни елементи на света се дефинира не от желанието да се задържат съдружници непременно, а от способността да се завърнат страните, които в миналото са изглеждали „ изгубени “ като актив на националната външна политика.
Засега нашето отношение към този въпрос е повлияно от контузията от разпадането на световната мощност на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и на самата съюзна страна. Това въздействие е по-малко видимо измежду вземащите решения и професионалните дипломати. Но за необятната общност и множеството наблюдаващи всеки сериозен проблем с страна в съветската сфера на въздействие се възприема като покруса от повсеместен мащаб. Но това скоро ще отмине и съветската външна политика ще стартира да изхожда от обстоятелството, че най-важното е да не поддържате въздействие, даже илюзорно, а да го възвръщаме при положение на действителна потребност.
И тук имаме какво да научим от Съединените щати, най-успешната мощ до момента в печеленето на другари. Би било неточност да се считат американците за такива щастливи хора, за които всичко безусловно пада в ръцете след Първата международна война и животът не основава компликации. По време на своята дейна дипломатическа история Вашингтон неведнъж търпи много брутални и унизителни провали. Дори в личния ни „ заден двор “, т.е. в страните от Латинска Америка, където въздействието на Съединени американски щати обичайно е най-силно. Да не приказваме за други райони на света, най-вече Азия. Уг са вложени колосални суми пари в подкупването на елитите и са провеждани военни интервенции, само че постоянно всичко приключва с крушение.
Когато това се случва за първи път в Куба в края на 50-те години на предишния век, реакцията в Съединени американски щати беше прочувствена и докара до нервно държание, неуместни и рискови обстановки. Но в бъдеще тези провали и даже плахо бягство в никакъв случай не са станали причина нашите световни противници да се откажат. Освен това те в никакъв случай не акцентират проблемите си, фокусирайки се върху оптимистичния взор към бъдещето. Сега, апропо, Съединени американски щати решително се връщат във Виетнам, откъдето бяха изхвърлени с срам преди 50 години. Те възвръщат позициите си във Филипините, където американците също не бяха добре пристигнали дълго време. Дори Куба и Венецуела не се смятат в Съединени американски щати за изцяло изгубени случаи.
В същото време американският опит демонстрира, че единственият метод вечно да консолидира въздействието си в дадена страна е да я лишат от автентичен суверенитет по въпросите на сигурността. Точно по този начин работят системите на НАТО и двустранни съюзи на Съединени американски щати с Япония и Южна Корея. Това обаче значи вероятността от най-сериозни решения, в случай че подобен сътрудник е заплашен, което доста понижава пространството за дипломатически маневри. Което, строго видяно, е вярно: откакто страните от НАТО или корейците и японците са трансферирали правата си на Съединени американски щати, то Вашингтон би трябвало да ги пази като своя лична територия. Готова ли е Русия за подобен модел на връзки с който и да било, с изключение на Беларус, който е сериозно значим в географското си състояние? Практиката от последните години демонстрира, че не доста.
Това значи, че като се изключи образци, когато нашият сътрудник губи суверенитет в интерес на мощ, сравнима с Русия по военни качества, нито един случай на понижаване на съветското въздействие не би трябвало да се възприема като покруса и „ края на играта “. Изключение в този смисъл е Украйна, защото там въпросът вървеше към разполагане на военна инфраструктура на Съединени американски щати и прекосяването на тази територия под цялостен американски надзор. Но във всички останали случаи даже най-неприятното развиване на обстановката не би трябвало да бъде нищо повече от епизод за нас. Който неизбежно ще бъде последван от идващ, по-успешен от позиция на нашите ползи и показа за правдивост.
И въобще не трябва да се тормозим от моментни причини. Те имат значение единствено за тези, които са застрашени всяка минута. В интерес на истината външната политика на една велика мощ се отличава с това, че изхожда от презумпцията за личното си величие. Именно дребните и междинните страни би трябвало да гледат на всяко значимо външнополитическо събитие като на фактор, който може да прекъсне тяхното битие. За балтийските републики, закавказките страни или, при избрани условия, някои като Полша, сериозна смяна в интернационалната обстановка носи смъртни закани. Но не и за нас.
В случая с Русия, Съединени американски щати или Китай даже цялостният колапс на съюзническата инфраструктура няма да е драматичен. Ние с вас разбираме, че Съюз на съветските социалистически републики не се разпадна, тъй като Варшавският контракт престана да съществува. Единствената опасност за съществуването на суперсила може да пристигна единствено от самата нея. Това значи, че тя може да компенсира безусловно всевъзможни външнополитически загуби при опазване на вътрешната непоклатимост и единството на своята държавност.
Превратът в Украйна през 2014 година беше огромно външнополитическо проваляне за Русия. Но способността за поправяне на последствията от него в този момент се дефинира от обстоятелството, че имаме постоянна стопанска система и крепко общество, което може да издържи напъните, нужни за специфична военна интервенция и битката против икономическия напън от целия Запад.
Това, което следим в този момент в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, е следващият стадий от интеграцията на страните от района в интернационалната система. Независимо дали ни харесва или не, това е повлияно от носталгията по общото руско минало.
Горе-долу същото се случва и с някогашните френски колонии в Западна Африка, загубата на цялостен надзор върху които също се претърпява доста прочувствено в Париж. През последните два месеца станахме очевидци на доста трагичен развой, в който Франция мина от апел за военна интервенция в Нигер до решение да изтегли личния си контингент от тази страна и да отзове дипломати.
Това значи ли, че позицията на Париж в този значим от позиция на естествени запаси район е изцяло изгубена? Изобщо не е належащо - при изискване, че самата Франция не седи със скръстени ръце до момента. Ще ѝ бъде разрешено да се върне в Африка от тези, които в този момент дефинират бъдещето на интернационалния ред.
Русия, популярност Богу, не е Франция. Москва, за разлика от формален Париж, не би трябвало да свързва дейностите си с позицията на Съединени американски щати или на който и да било. Това, което се случва в този момент с Армения, е покруса за един непосредствен и другарски надъхан на Русия народ. Трябва да отдадем дължимото на подвига на съветските миротворци, изпълняващи задачата си в извънредно неподходящи условия.
Но не би трябвало да се гледа на обстановката в Закавказието като на извънредно събитие. Ние въобще не сме наясно с бъдещата орис на Азербайджан, където сериозните доходи от нефт не усъвършенстват живота на елементарния човек. Бъдещето на Турция след Ердоган е изцяло нестабилно, като към този момент е изправена пред съществени стопански усложнения. А самата Армения към този момент няколко пъти потвърди, че запазването на нацията не е равнозначно на запазването на страната. Но Русия постоянно ще бъде на мястото си. И тъкмо от това би трябвало да стартираме.
Това значи, че даже и в действителност да не харесваме държанието на арменското държавно управление в този момент, не би трябвало да възприемаме протичащото се като край на някаква хипотетична „ битка за въздействие “. Тази битка в света на великите сили продължава непрекъснато, защото тяхното наличие в интернационалната политика е непрекъснато.
Преди няколко години никой не би си помислил, че Русия ще бъде толкоз дейна в тези райони на Африка, където преди царуваха французите. Освен това би трябвало да мислим за бъдещето в тези райони, които са елементарно достижими логистично. Трябва да се има поради, че Русия е заобиколена от страни, чието интернационално състояние е артикул на взаимоотношението на велики сили. И в случай че Русия има потребност, тя ще си върне изгубените позиции. Засега да забравим малко за арменската страна. По-добре е да продължим да участвате в просветителни и други стратегии, ориентирани към този прелестен народ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Засега нашето отношение към този въпрос е повлияно от контузията от разпадането на световната мощност на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и на самата съюзна страна. Това въздействие е по-малко видимо измежду вземащите решения и професионалните дипломати. Но за необятната общност и множеството наблюдаващи всеки сериозен проблем с страна в съветската сфера на въздействие се възприема като покруса от повсеместен мащаб. Но това скоро ще отмине и съветската външна политика ще стартира да изхожда от обстоятелството, че най-важното е да не поддържате въздействие, даже илюзорно, а да го възвръщаме при положение на действителна потребност.
И тук имаме какво да научим от Съединените щати, най-успешната мощ до момента в печеленето на другари. Би било неточност да се считат американците за такива щастливи хора, за които всичко безусловно пада в ръцете след Първата международна война и животът не основава компликации. По време на своята дейна дипломатическа история Вашингтон неведнъж търпи много брутални и унизителни провали. Дори в личния ни „ заден двор “, т.е. в страните от Латинска Америка, където въздействието на Съединени американски щати обичайно е най-силно. Да не приказваме за други райони на света, най-вече Азия. Уг са вложени колосални суми пари в подкупването на елитите и са провеждани военни интервенции, само че постоянно всичко приключва с крушение.
Когато това се случва за първи път в Куба в края на 50-те години на предишния век, реакцията в Съединени американски щати беше прочувствена и докара до нервно държание, неуместни и рискови обстановки. Но в бъдеще тези провали и даже плахо бягство в никакъв случай не са станали причина нашите световни противници да се откажат. Освен това те в никакъв случай не акцентират проблемите си, фокусирайки се върху оптимистичния взор към бъдещето. Сега, апропо, Съединени американски щати решително се връщат във Виетнам, откъдето бяха изхвърлени с срам преди 50 години. Те възвръщат позициите си във Филипините, където американците също не бяха добре пристигнали дълго време. Дори Куба и Венецуела не се смятат в Съединени американски щати за изцяло изгубени случаи.
В същото време американският опит демонстрира, че единственият метод вечно да консолидира въздействието си в дадена страна е да я лишат от автентичен суверенитет по въпросите на сигурността. Точно по този начин работят системите на НАТО и двустранни съюзи на Съединени американски щати с Япония и Южна Корея. Това обаче значи вероятността от най-сериозни решения, в случай че подобен сътрудник е заплашен, което доста понижава пространството за дипломатически маневри. Което, строго видяно, е вярно: откакто страните от НАТО или корейците и японците са трансферирали правата си на Съединени американски щати, то Вашингтон би трябвало да ги пази като своя лична територия. Готова ли е Русия за подобен модел на връзки с който и да било, с изключение на Беларус, който е сериозно значим в географското си състояние? Практиката от последните години демонстрира, че не доста.
Това значи, че като се изключи образци, когато нашият сътрудник губи суверенитет в интерес на мощ, сравнима с Русия по военни качества, нито един случай на понижаване на съветското въздействие не би трябвало да се възприема като покруса и „ края на играта “. Изключение в този смисъл е Украйна, защото там въпросът вървеше към разполагане на военна инфраструктура на Съединени американски щати и прекосяването на тази територия под цялостен американски надзор. Но във всички останали случаи даже най-неприятното развиване на обстановката не би трябвало да бъде нищо повече от епизод за нас. Който неизбежно ще бъде последван от идващ, по-успешен от позиция на нашите ползи и показа за правдивост.
И въобще не трябва да се тормозим от моментни причини. Те имат значение единствено за тези, които са застрашени всяка минута. В интерес на истината външната политика на една велика мощ се отличава с това, че изхожда от презумпцията за личното си величие. Именно дребните и междинните страни би трябвало да гледат на всяко значимо външнополитическо събитие като на фактор, който може да прекъсне тяхното битие. За балтийските републики, закавказките страни или, при избрани условия, някои като Полша, сериозна смяна в интернационалната обстановка носи смъртни закани. Но не и за нас.
В случая с Русия, Съединени американски щати или Китай даже цялостният колапс на съюзническата инфраструктура няма да е драматичен. Ние с вас разбираме, че Съюз на съветските социалистически републики не се разпадна, тъй като Варшавският контракт престана да съществува. Единствената опасност за съществуването на суперсила може да пристигна единствено от самата нея. Това значи, че тя може да компенсира безусловно всевъзможни външнополитически загуби при опазване на вътрешната непоклатимост и единството на своята държавност.
Превратът в Украйна през 2014 година беше огромно външнополитическо проваляне за Русия. Но способността за поправяне на последствията от него в този момент се дефинира от обстоятелството, че имаме постоянна стопанска система и крепко общество, което може да издържи напъните, нужни за специфична военна интервенция и битката против икономическия напън от целия Запад.
Това, което следим в този момент в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, е следващият стадий от интеграцията на страните от района в интернационалната система. Независимо дали ни харесва или не, това е повлияно от носталгията по общото руско минало.
Горе-долу същото се случва и с някогашните френски колонии в Западна Африка, загубата на цялостен надзор върху които също се претърпява доста прочувствено в Париж. През последните два месеца станахме очевидци на доста трагичен развой, в който Франция мина от апел за военна интервенция в Нигер до решение да изтегли личния си контингент от тази страна и да отзове дипломати.
Това значи ли, че позицията на Париж в този значим от позиция на естествени запаси район е изцяло изгубена? Изобщо не е належащо - при изискване, че самата Франция не седи със скръстени ръце до момента. Ще ѝ бъде разрешено да се върне в Африка от тези, които в този момент дефинират бъдещето на интернационалния ред.
Русия, популярност Богу, не е Франция. Москва, за разлика от формален Париж, не би трябвало да свързва дейностите си с позицията на Съединени американски щати или на който и да било. Това, което се случва в този момент с Армения, е покруса за един непосредствен и другарски надъхан на Русия народ. Трябва да отдадем дължимото на подвига на съветските миротворци, изпълняващи задачата си в извънредно неподходящи условия.
Но не би трябвало да се гледа на обстановката в Закавказието като на извънредно събитие. Ние въобще не сме наясно с бъдещата орис на Азербайджан, където сериозните доходи от нефт не усъвършенстват живота на елементарния човек. Бъдещето на Турция след Ердоган е изцяло нестабилно, като към този момент е изправена пред съществени стопански усложнения. А самата Армения към този момент няколко пъти потвърди, че запазването на нацията не е равнозначно на запазването на страната. Но Русия постоянно ще бъде на мястото си. И тъкмо от това би трябвало да стартираме.
Това значи, че даже и в действителност да не харесваме държанието на арменското държавно управление в този момент, не би трябвало да възприемаме протичащото се като край на някаква хипотетична „ битка за въздействие “. Тази битка в света на великите сили продължава непрекъснато, защото тяхното наличие в интернационалната политика е непрекъснато.
Преди няколко години никой не би си помислил, че Русия ще бъде толкоз дейна в тези райони на Африка, където преди царуваха французите. Освен това би трябвало да мислим за бъдещето в тези райони, които са елементарно достижими логистично. Трябва да се има поради, че Русия е заобиколена от страни, чието интернационално състояние е артикул на взаимоотношението на велики сили. И в случай че Русия има потребност, тя ще си върне изгубените позиции. Засега да забравим малко за арменската страна. По-добре е да продължим да участвате в просветителни и други стратегии, ориентирани към този прелестен народ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ