Нова интригуваща теория за историята на Великденския остров Рапа Нуи
Статуи високи до 11 метра и с тегло 81 тона, ситуирани на Великденския остров (Рапа Нуи) са най-разпознаваемите артефакти от процъфтяваща цивилизация, която е достигнала своя връх в средата на предишното хилядолетие и по-късно е изчезнала.
В продължение на стотици години полинезийските нации са живeли на дребния остров, ситуиран на 3600 километра западно от Чили, като са развили комплицирано общество и просвета. До 1700 година, когато европейците за пръв път идват на острова, огромна част от локалното общество е било западнало и даже унищожено.
В продължение на години учените са считали, че причина за това са самоубийствените войни, причина за които е оскъдността на ресурсите, само че нови археологически доказателства са причина да се показа различна доктрина.
Изданието The Journal of Pacific Archaeology, разгласява тази седмица документ, който опонира на общоприетото разбиране, че през 1600-те жителите на Рапа Нуи са се спуснали в ерата на войни и принуждение вследствие на намаляващи запаси. Според ново проучване, популацията на острова може да не е минало към безчовечие. Вместо това, съгласно археолози, те си сътрудничат при създаването на нови и неизползвани преди този момент принадлежности.
Археологът от университета в Куинсланд Дайл Симпсън младши теоретизира, че суровините, употребявани за изработката на принадлежности, разкриват динамичността на общността. Той и сътрудниците му са намерили и събрали 17 инструмента, намиращи се наоколо до моаите (каменните статуи), в това число сечива, сходни на секира.
Използвайки всеобщ спектрометър за анализиране на химичния състав на инструментите и пробите от каменни кариери на острова, Симпсън и сътрудниците му откриват, че множеството мотериали от които са направени инструментите са добити от една кариера.
Симпсън има вяра, че това е доказателство, че хората на Рапа Нуи не са започнали насилствени спорове и войни, а вместо това са споделяли запаси – или най-малко си разрешавали едни на други достъп до кариерата за произвеждане на принадлежности. Ако островитяните бяха разграничени на фракции, малко евентуално е този, който управлява кариерата, да разреши на противниците да се възползват от нея.
Ако е точна тази доктрина, тя ще се причисли към други теории, които обрисуват ревизирана картина на цивилизацията на Рапа Нуи. Археолози разказват остатък от копиевидни предмети, които съгласно тях се употребяват за експанзия и война, само че актуалните откриватели, анализирали инструментите (наречени мата’а) през 2015 година, открили, че техните повърхности са прекомерно тъпи, с цел да пробиват кожата и да убиват, а по-вероятно са се употребявали за обработка на почвата.
Докато завладяващата доктрина, която Симпсън приема, че откритите принадлежности са за обработка, не за война, други откриватели към момента не са подготвени да пренапишат историята. Дори и съавторът на проучването Джо Ан Ван Тилбърг показва, че суровините за инструментите биха могли да бъдат конфискувани със мощ или някаква форма на насила, което по-скоро удостоверява теорията за споровете, като причина за крах на цивилизацията от остров Рапа Нуи.
Ще са нужни още проучвания, с цел да се види дали новата доктрина на Симпсън ще се удостовери, написа mentalfloss.com.
