Защо в САЩ обичат историята. И защо България е преди Германия
Статията " Съединени американски щати – 250 години, Германия – 150. Как да проумеят нашите 1300? " провокира редица рецензии.
Ето главните от тях:
Германия е антична колкото България
Напълно правилно е, че немската държавна традиция и българската държавна традиция на Балканите датират почти от едно и също време.
Разликата е, че в немската история процесите са динамични, до момента в който в българската - статични.
При нас това тук постоянно е било България, до момента в който това там не всеки път е било Германия.
Затова ние одобряваме историята си по-статично и не е редно някой да ни укорява за това.
Кралство Германия е средновековна страна в източната част на Франкската империя. Образувано е през 843 година
Кралството Германия се е състояло от пет огромни племенни херцогства - Саксония, Бавария, Франкония, Швабия и Лотарингия.
Както е видно, тук има една огромна липса - Прусия. А точно Прусия е основала актуалната Германия.
Традиционно за дата на учредяване на Германия се приема 962 година, когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим.
Това обаче е началото на Свещената Римска империя, част от която е кралство Германия.
Свещената Римска империя в никакъв случай не е изцяло обединена, включва и други днешни страни и съществува под разнообразни форми до 1806 година, когато в резултат на Наполеоновите войни се разпада.
Между 1815 и 1871 година Германия се състои от многочислени самостоятелни страни, 39 от които образуват Немския съюз.
Германската империя е основана през 1871 година във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото декор Бисмарк.
Това е обединяването на Германия и началото на днешната Германия.
И тя има своите, да ги назовем, динамични процеси. Но от Бисмарк насам Германия си е Германия.
Докато България си е България от Аспарух насам, в това число когато е била част от други империи.
Имало е в действителност един миг, когато и ние, сходно на цяла Европа по това време, тръгваме към средновековен разпад.
Този разпад обаче завършва, когато падаме под османска власт.
Да, правилно, щеше да е по-добре и при нас да е било динамично като в Европа - разпад, последван от национално обединяване. Но не е станало по този начин.
Били сме под непозната власт, за жалост азиатска, само че сме били статично единни. Всички българи са били в една страна.
Какви би трябвало да са границите на тази страна, в случай че тя беше българска, може да се види от султанския ферман от 1870 година, с който е приета църковната ни самостоятелност.
Историята няма никакво значение
Факт е, че не е хубаво историята да ти е главната национална горделивост. Редно е да има с какво да се гордееш и в сегашното, както и да си оптимист за бъдещето.
Да се твърди обаче, че историята няма никакво значение е неуместно.
Например Съединени американски щати, при цялото си великолепие и величие, при целия си принос за актуалната цивилизация, са доста чувствителни на тематика история.
Има един куп музеи и музейчета в знайни и незнайни американски градове, в които с горделивост ти демонстрират артефакти на 100-200 години.
Всеки зид и калдъръм в Копривщица има повече история.
Защо го вършат?
Защо не им е задоволително това, че са най-великата страна сега и са основатели на актуалната цивилизация?
Защо не престават да благоговеят пред Европа, от която техните предшественици преди време са избягали?
Защото са задоволително умни, с цел да знаят, че историята има своето голямо значение за всяка страна.
И макар цялото си великолепие са наясно, че в това отношение имат дефицити.
А всякакви тукашни техни фенове явно не са схванали едно от главните послания на Съединени американски щати - отбрана на самостоятелните права и самостоятелното достолепие.
И считат, че с цел да станат българите същински демократи и с цел да бъдат част от западната цивилизация, те би трябвало да се откажат всякакво свое достолепие.
Напротив, тъкмо противоположното е.
С огромна доза сигурност може да се твърди, че в случай че се появи, да речем, тексаска еднаквост, отношението на Съединени американски щати към нея ще бъде същото като нашето към македонската.
Отношението на Германия към възможна баварска еднаквост, примерно, също щеше да е същото.
Всъщност не, щеше да е друго. Защото ние въпреки всичко признаваме съществуването на македонска еднаквост.
Тексаски и баварски идентичности нямаше да имат никакъв късмет.
Нямаме с какво да се гордеем в сегашното
Ние през днешния ден можем да се гордеем освен с историята си, само че и с сегашното си.
Всъщност можем да се гордеем доста. Трябва единствено да довършим работата, която започнахме преди 25 години със свалянето на Жан Виденов от власт.
По време на ръководствата на Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ тази работа си остана незавършена. Това е смяната, която би трябвало продължим.
Трябва да бъдем членове на Европейски Съюз без никакви ангажименти, каквито сега към момента има. Да имаме европейско господство на закона, да сме в Шенген, в еврозоната.
Но въпреки всичко ние през днешния ден реализирахме фантазията на всички велики българи от Възраждането насам – да станем още веднъж част от Европа.
България е станала част от Европа, когато Борис I е наложил християнството.
България излиза от Европа, когато пада под ударите на османския ятаган. После се връща в Европа за малко, след това отново излиза, когато ни прегазва руският ботуш.
Цивилизоването на днешната Северна Македония няма нищо общо с българските национални въжделения от XIX и XX в.
Напротив - съгласно националните ни въжделения би трябвало час по-скоро да няма граница сред Черно море и Охрид по този начин, както към този момент няма граница сред Дунав и Бяло море.
Цивилизоването на Северна Македония е наше европейско обвързване.
Длъжни сме да не пускаме в Европа хора, които не си съблюдават договорите.
Хора, които величаят комунистически диктатори
Хора, за които омразата към прилежаща страна е висша форма на национализъм.
Хора, които дискриминират личните си жители, в случай че те не са възприели актуалната еднаквост и не престават да си държат на остарялата.
Онази, която съществува повече от 1300 години.
Ето главните от тях:
Германия е антична колкото България
Напълно правилно е, че немската държавна традиция и българската държавна традиция на Балканите датират почти от едно и също време.
Разликата е, че в немската история процесите са динамични, до момента в който в българската - статични.
При нас това тук постоянно е било България, до момента в който това там не всеки път е било Германия.
Затова ние одобряваме историята си по-статично и не е редно някой да ни укорява за това.
Кралство Германия е средновековна страна в източната част на Франкската империя. Образувано е през 843 година
Кралството Германия се е състояло от пет огромни племенни херцогства - Саксония, Бавария, Франкония, Швабия и Лотарингия.
Както е видно, тук има една огромна липса - Прусия. А точно Прусия е основала актуалната Германия.
Традиционно за дата на учредяване на Германия се приема 962 година, когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим.
Това обаче е началото на Свещената Римска империя, част от която е кралство Германия.
Свещената Римска империя в никакъв случай не е изцяло обединена, включва и други днешни страни и съществува под разнообразни форми до 1806 година, когато в резултат на Наполеоновите войни се разпада.
Между 1815 и 1871 година Германия се състои от многочислени самостоятелни страни, 39 от които образуват Немския съюз.
Германската империя е основана през 1871 година във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото декор Бисмарк.
Това е обединяването на Германия и началото на днешната Германия.
И тя има своите, да ги назовем, динамични процеси. Но от Бисмарк насам Германия си е Германия.
Докато България си е България от Аспарух насам, в това число когато е била част от други империи.
Имало е в действителност един миг, когато и ние, сходно на цяла Европа по това време, тръгваме към средновековен разпад.
Този разпад обаче завършва, когато падаме под османска власт.
Да, правилно, щеше да е по-добре и при нас да е било динамично като в Европа - разпад, последван от национално обединяване. Но не е станало по този начин.
Били сме под непозната власт, за жалост азиатска, само че сме били статично единни. Всички българи са били в една страна.
Какви би трябвало да са границите на тази страна, в случай че тя беше българска, може да се види от султанския ферман от 1870 година, с който е приета църковната ни самостоятелност.
Историята няма никакво значение
Факт е, че не е хубаво историята да ти е главната национална горделивост. Редно е да има с какво да се гордееш и в сегашното, както и да си оптимист за бъдещето.
Да се твърди обаче, че историята няма никакво значение е неуместно.
Например Съединени американски щати, при цялото си великолепие и величие, при целия си принос за актуалната цивилизация, са доста чувствителни на тематика история.
Има един куп музеи и музейчета в знайни и незнайни американски градове, в които с горделивост ти демонстрират артефакти на 100-200 години.
Всеки зид и калдъръм в Копривщица има повече история.
Защо го вършат?
Защо не им е задоволително това, че са най-великата страна сега и са основатели на актуалната цивилизация?
Защо не престават да благоговеят пред Европа, от която техните предшественици преди време са избягали?
Защото са задоволително умни, с цел да знаят, че историята има своето голямо значение за всяка страна.
И макар цялото си великолепие са наясно, че в това отношение имат дефицити.
А всякакви тукашни техни фенове явно не са схванали едно от главните послания на Съединени американски щати - отбрана на самостоятелните права и самостоятелното достолепие.
И считат, че с цел да станат българите същински демократи и с цел да бъдат част от западната цивилизация, те би трябвало да се откажат всякакво свое достолепие.
Напротив, тъкмо противоположното е.
С огромна доза сигурност може да се твърди, че в случай че се появи, да речем, тексаска еднаквост, отношението на Съединени американски щати към нея ще бъде същото като нашето към македонската.
Отношението на Германия към възможна баварска еднаквост, примерно, също щеше да е същото.
Всъщност не, щеше да е друго. Защото ние въпреки всичко признаваме съществуването на македонска еднаквост.
Тексаски и баварски идентичности нямаше да имат никакъв късмет.
Нямаме с какво да се гордеем в сегашното
Ние през днешния ден можем да се гордеем освен с историята си, само че и с сегашното си.
Всъщност можем да се гордеем доста. Трябва единствено да довършим работата, която започнахме преди 25 години със свалянето на Жан Виденов от власт.
По време на ръководствата на Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ тази работа си остана незавършена. Това е смяната, която би трябвало продължим.
Трябва да бъдем членове на Европейски Съюз без никакви ангажименти, каквито сега към момента има. Да имаме европейско господство на закона, да сме в Шенген, в еврозоната.
Но въпреки всичко ние през днешния ден реализирахме фантазията на всички велики българи от Възраждането насам – да станем още веднъж част от Европа.
България е станала част от Европа, когато Борис I е наложил християнството.
България излиза от Европа, когато пада под ударите на османския ятаган. После се връща в Европа за малко, след това отново излиза, когато ни прегазва руският ботуш.
Цивилизоването на днешната Северна Македония няма нищо общо с българските национални въжделения от XIX и XX в.
Напротив - съгласно националните ни въжделения би трябвало час по-скоро да няма граница сред Черно море и Охрид по този начин, както към този момент няма граница сред Дунав и Бяло море.
Цивилизоването на Северна Македония е наше европейско обвързване.
Длъжни сме да не пускаме в Европа хора, които не си съблюдават договорите.
Хора, които величаят комунистически диктатори
Хора, за които омразата към прилежаща страна е висша форма на национализъм.
Хора, които дискриминират личните си жители, в случай че те не са възприели актуалната еднаквост и не престават да си държат на остарялата.
Онази, която съществува повече от 1300 години.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ