Как климатичните промени влияят върху растенията
Статията разказва по какъв начин промените в концентрацията на въглероден диоксид и измененията в температурата и водата влияят върху растенията и по какъв начин те реагират на новите условия.
Нашата планета съставлява комплициран комплекс от взаимосвързани съставни елементи, сред които тече непрекъснат продан на субстанции и сила. Отделните сфери на Земята не съществуват изолирано една от друга, а непрестанно си взаимодействат. Атмосферата също е в непрекъсната връзка с останалите сфери, което значи, че всяка една смяна в нея няма по какъв начин да не повлияе и на другите. Свързаността сред атмосферата и биосферата е безспорна, като тази връзка може да бъде обрисувана с редица образци. Климатичните промени в предишното и в съвременността оказват влияние на живите организми и тази причинност ще продължи да се демонстрира и в бъдеще. Според учените Земята е на възраст от най-малко 4,5-5 милиарда години – интервал, в който е мъчно да повярваме, че не са настъпили промени. В този интервал е имало стопляния и застудявания; количеството на кислорода и въглеродния диоксид се е изменяло непрекъснато и това безспорно е оказало въздействие върху растителната завивка.
Климатичните промени водят до изменение в абиотичните фактори (част са от неживата природа), които влияят върху развиването и разпространяването на растителността. Растенията би трябвало да се приспособяват към измененията в изискванията, другояче са застрашени от изгубване.
Промените в количеството въглероден диоксид през другите ери е оказало мощно влияние върху развиването на растенията. Този газ стои в основата на процеса фотосинтеза, посредством който продуциращите организми образуват органични съединения и по този метод се изхранват. Ето за какво в интервалите с нараснало наличие на въглероден диоксид, растенията най-общо стартират да получават по-големи размери. Настоящата централизация от над 400 частици на милион не е била достигната в продължение на над 15 милиона години. Данните демонстрират повече от многократно нарастване на концентрацията на CO2 от Индустриалната гражданска война насам, довело до сегашните стойности, а това е един извънредно къс времеви интервал.
Най-общо казано, увеличеното количество въглероден диоксид кара растенията да употребяват по-малко вода в процеса на фотосинтеза. При повишението на температурите, обаче се следи и по-дълъг интервал на напредък, при който се усилва и времето за консумация на вода. В изследване, оповестено в списание „ Nature Geoscience ” се преглежда този позабравен до неотдавна резултат от увеличението на температурите и количеството въглероден диоксид. Екипът ползва 16 разнообразни климатични модела и реализира резултати, показващи, че при горепосочената смяна в изискванията, растенията ще употребяват повече вода. Това би следвало да докара до понижаване на водните количества в речни системи в Европа, Северна Америка и Централна Азия.
Измененията в температурата сами по себе си също оказват въздействие върху растенията. Ако вземем поради актуалния образ на тундрата, ще може да си представим по какъв начин е изглеждала растителността през по-студените интервали – с доминация на мъхове, лишеи, тревни съобщества и ниски шубраци. Обратно, през интервали на стопляне и повишение на влажността, тези съобщества са били измествани от горска растителност. Да вземем още веднъж образеца с тундрата – общо видяно, там равнището на растителното многообразие е много ниско, като една от аргументите за това е ниската температура. Обратно, когато насочим взор към влажните тропични гори в басейните на река Амазонка и река Конго, откриваме в пъти по-голямо разнообразие.
Все отново би трябвало да се означи, че по-високите температури оказват удобен резултат единствено до един миг и когато бъде премината границата, резултатът се трансформира в негативен. Измененията в температурите, като разследване от климатичните промени, водят до издигане на горната граница на гората в планините и изместване на растителността в посока към северния полюс. Освен това те въздействат и на виталните цикли на растенията, като да вземем за пример могат да изместят интервалите на разцвет при цветните растения.
Водата също е фактор от несъмнено значение за развиването на растителността. Наличието или отсъствието ѝ води до промени в обсега на местообитанията. Климатичните промени покачват влажността в дадени региони, а в други я лимитират, което влияе и върху растенията.
Климатичните промени водят и до увеличение на риска от растителни нашествия, които ще доведат до понижаване на видовото многообразие на локално равнище. Измененията във влажността и температурата ще основат условия за миграция на нехарактерни типове в локалните условия, които заради своята висока жизнеспособност и пригодливост ще стартират да въздействат негативно върху локалните растения.
Споменатите образци илюстрират единствено в най-общ проект въздействието, което климатичните промени имат върху растенията. Множество научни екипи по целия свят са насочили напъните си към избрани аспекти на тези въздействия. Предстои още доста работа в тази тенденция, с цел да бъдат изяснени точните механизми и промени в растителността, на които ще станем очевидци в идните години. Следвайки думите на древногръцкия мъдрец Хераклит, че единственото несъмнено нещо във Вселената е смяната, можем да бъдем уверени, че климатичните промени са имали, имат и ще продължат да имат мощно влияние върху растенията на планетата ни, а от нас се желае да се опитваме да ограничим отрицателните последствия от тях.
Автор: Борислав Григоров / Климатека
