ЕС лиши Украйна от европейско бъдеще
Статията на Виктор Медведчук в Известия съживи интереса към политическото бъдеще на Украйна, което сега е прикрито зад мъглата на военните дейности.
Приказките на Медведчук за хипотетична украинска партия на мира провокираха ответна реакция в част от обществото: не ни би трябвало никаква Украйна, да живее Русия чак до Киев и даже до Лвов. За разлика от тези хора, аз мисля, че след СВО въпреки всичко ще се резервира някаква Украйна, въпреки и единствено заради повода, че Русия няма да може да усвои цялата територия на Украйна нито независимо, нито дружно с другите украински съседи. Но каква ще бъде Украйна е огромен въпрос.
За страните от НАТО, разчитащи на скопен вид на интернационалното право, от който да вземем за пример е изключено правото на народите на самоопределяне, този въпрос е явен: Украйна би трябвало да бъде възобновена в границите от 2013 година Но това би било допустимо единствено в случай че беше допустимо „ да се върне каймата “ и да се възвърне политическият режим, който съществуваше в Украйна през 2013 година Това обаче Западът не може и не желае, защото сегашният режим в Киев го устройва изцяло.
Но резултатът от промяна на режима, смяна в самата същина на украинската държавност, беше прекосяването на пет украински района под съветска пълномощия в интервала 2014-2022 година Сега това е съветска земя и Русия знае по какъв начин да се бори за земята си, тъй че през днешния ден връщането към границите от 2013 година наподобява толкоз реалистично, колкото и прехвърлянето на Елзас и Лотарингия под немска пълномощия. Така че възобновяване на статуквото по този начин или другояче не е решението.
С други думи, от характерна геополитическа същина Украйна, значително по подстрекателство на същия Запад, се трансформира в поле за историческо творчество. Държавната концепция на Украйна към момента съществува, само че нейното наличие следва да бъде предефинирано. Тази концепция има две взаимосвързани проекции: географска и семантична.
Географската проекция на концепцията за страната може да бъде, наред с други неща, нула. Най-яркият образец е Кюрдистан. Идеята за страната я има, милиони хора от десетилетия желаят да я осъществят, само че няма територия, на която тази концепция да се осъществя. И не се знае по кое време ще стане това и за каква територия може да се приказва.
Географската проекция може да е нестабилна. И по този начин, през ХХ век полската страна поражда два пъти, само че вторият път като че ли „ пълзи “ от изток на запад: Полша губи украински и беларуски земи на изток и придобива Силезия на запад (както и Гданск и част на Източна Прусия на север).
В същото време в полския случай въпреки всичко беше допустимо да се отдели ядрото на страната (Варшава и земите към нея), чиято принадлежност към Полша не можеше да бъде под подозрение. Веднага откакто географската неустановеност се случи с Украйна, може да се опита да се отделят сходни локални украински земи. Но по какъв начин да стане това? Ако Одеса и Харков са съветски градове, а Киев като цяло е майката на съветските градове, тогава къде е същинската Украйна? Около Лвов ли? Но тъкмо това са земите, които елементарно биха могли още веднъж да станат полски. Може да се уточни Полтава, Уман или Конотоп като нещо типично украинско, само че и това не е доста безапелационно, защото ядрото на една модерна страна не може да бъде най-вече селско. С една дума, Украйна може да бъде непокътната и най-вероятно ще бъде непокътната по остатъчния принцип - не като набор от територии, които гравитират към несъмнено ядро, а като нещо, което не гравитира към други държавни ядра.
В последна сметка Украйна ще остане много огромна страна, смисълът на чието битие ще бъде доста по-голям за нас от нейния териториален състав - което беше очебийно при стартирането на СВО. По това време задачата изглеждаше ясна: належащо е да се докара на власт в Киев „ партията на мира “, да се възвърне режимът от 2013 година и въпросът ще бъде завършен. Сега, след извънредно оскърбление, излиза наяве, че към момента е невероятно да се откри " партия на мира " в нито едно скрито кътче на Киев. Тази партия обаче незабавно ще бъде открита в големи количества след провалянето на режима в Киев. Спомняме си образеца с Германия през 1945 година, която незабавно откри нужната маса от антифашисти, които при Хитлер не се демонстрираха по никакъв метод.
Най-вдъхновяващ образец за бъдещето на Украйна ми се коства образецът с Германска демократична република – страна, основана на територията на надвит зложелател, която десетилетия наред беше най-верният съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, без да е марионетка. Но, повтаряме, този вид е вероятен единствено след категоричен боен триумф, въпреки че в този случай не е ясно дали с изключение на „ украинската Германска демократична република “ ще има и „ украинска Федерална Република Германия “.
Ако Западът на някакъв стадий направи компромис, тогава ще има риск от опазване на сегашния семантичен съставен елемент на украинската държавност, т.е. украинската страна ще продължи да се построява към маниакална неприязън към един от съседите си. На такава територия може да се сътвори антируска опора.
И двата разновидността не са идеални за нас, само че са на практика изпълними – и единият ни устройва доста повече от другия. Но в действителност Русия – точно Русия, а не НАТО и не Европейски Съюз – искаше единствено Украйна да стане естествена европейска страна. Страна, която почита своите съседи, пази правата на народа и е подготвена за почтено икономическо съдействие. В тази страна Медведчук, Порошенко и Зеленски биха намерили място за себе си. Но Европа със личните си ръце лиши Украйна от европейско бъдеще - за дълго, в случай че не и вечно.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Приказките на Медведчук за хипотетична украинска партия на мира провокираха ответна реакция в част от обществото: не ни би трябвало никаква Украйна, да живее Русия чак до Киев и даже до Лвов. За разлика от тези хора, аз мисля, че след СВО въпреки всичко ще се резервира някаква Украйна, въпреки и единствено заради повода, че Русия няма да може да усвои цялата територия на Украйна нито независимо, нито дружно с другите украински съседи. Но каква ще бъде Украйна е огромен въпрос.
За страните от НАТО, разчитащи на скопен вид на интернационалното право, от който да вземем за пример е изключено правото на народите на самоопределяне, този въпрос е явен: Украйна би трябвало да бъде възобновена в границите от 2013 година Но това би било допустимо единствено в случай че беше допустимо „ да се върне каймата “ и да се възвърне политическият режим, който съществуваше в Украйна през 2013 година Това обаче Западът не може и не желае, защото сегашният режим в Киев го устройва изцяло.
Но резултатът от промяна на режима, смяна в самата същина на украинската държавност, беше прекосяването на пет украински района под съветска пълномощия в интервала 2014-2022 година Сега това е съветска земя и Русия знае по какъв начин да се бори за земята си, тъй че през днешния ден връщането към границите от 2013 година наподобява толкоз реалистично, колкото и прехвърлянето на Елзас и Лотарингия под немска пълномощия. Така че възобновяване на статуквото по този начин или другояче не е решението.
С други думи, от характерна геополитическа същина Украйна, значително по подстрекателство на същия Запад, се трансформира в поле за историческо творчество. Държавната концепция на Украйна към момента съществува, само че нейното наличие следва да бъде предефинирано. Тази концепция има две взаимосвързани проекции: географска и семантична.
Географската проекция на концепцията за страната може да бъде, наред с други неща, нула. Най-яркият образец е Кюрдистан. Идеята за страната я има, милиони хора от десетилетия желаят да я осъществят, само че няма територия, на която тази концепция да се осъществя. И не се знае по кое време ще стане това и за каква територия може да се приказва.
Географската проекция може да е нестабилна. И по този начин, през ХХ век полската страна поражда два пъти, само че вторият път като че ли „ пълзи “ от изток на запад: Полша губи украински и беларуски земи на изток и придобива Силезия на запад (както и Гданск и част на Източна Прусия на север).
В същото време в полския случай въпреки всичко беше допустимо да се отдели ядрото на страната (Варшава и земите към нея), чиято принадлежност към Полша не можеше да бъде под подозрение. Веднага откакто географската неустановеност се случи с Украйна, може да се опита да се отделят сходни локални украински земи. Но по какъв начин да стане това? Ако Одеса и Харков са съветски градове, а Киев като цяло е майката на съветските градове, тогава къде е същинската Украйна? Около Лвов ли? Но тъкмо това са земите, които елементарно биха могли още веднъж да станат полски. Може да се уточни Полтава, Уман или Конотоп като нещо типично украинско, само че и това не е доста безапелационно, защото ядрото на една модерна страна не може да бъде най-вече селско. С една дума, Украйна може да бъде непокътната и най-вероятно ще бъде непокътната по остатъчния принцип - не като набор от територии, които гравитират към несъмнено ядро, а като нещо, което не гравитира към други държавни ядра.
В последна сметка Украйна ще остане много огромна страна, смисълът на чието битие ще бъде доста по-голям за нас от нейния териториален състав - което беше очебийно при стартирането на СВО. По това време задачата изглеждаше ясна: належащо е да се докара на власт в Киев „ партията на мира “, да се възвърне режимът от 2013 година и въпросът ще бъде завършен. Сега, след извънредно оскърбление, излиза наяве, че към момента е невероятно да се откри " партия на мира " в нито едно скрито кътче на Киев. Тази партия обаче незабавно ще бъде открита в големи количества след провалянето на режима в Киев. Спомняме си образеца с Германия през 1945 година, която незабавно откри нужната маса от антифашисти, които при Хитлер не се демонстрираха по никакъв метод.
Най-вдъхновяващ образец за бъдещето на Украйна ми се коства образецът с Германска демократична република – страна, основана на територията на надвит зложелател, която десетилетия наред беше най-верният съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, без да е марионетка. Но, повтаряме, този вид е вероятен единствено след категоричен боен триумф, въпреки че в този случай не е ясно дали с изключение на „ украинската Германска демократична република “ ще има и „ украинска Федерална Република Германия “.
Ако Западът на някакъв стадий направи компромис, тогава ще има риск от опазване на сегашния семантичен съставен елемент на украинската държавност, т.е. украинската страна ще продължи да се построява към маниакална неприязън към един от съседите си. На такава територия може да се сътвори антируска опора.
И двата разновидността не са идеални за нас, само че са на практика изпълними – и единият ни устройва доста повече от другия. Но в действителност Русия – точно Русия, а не НАТО и не Европейски Съюз – искаше единствено Украйна да стане естествена европейска страна. Страна, която почита своите съседи, пази правата на народа и е подготвена за почтено икономическо съдействие. В тази страна Медведчук, Порошенко и Зеленски биха намерили място за себе си. Но Европа със личните си ръце лиши Украйна от европейско бъдеще - за дълго, в случай че не и вечно.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ