Статията е на Вадим Малахов. Той е нещатен кореспондент на

Статията е на Вадим Малахов. Той е нещатен сътрудник на eNews Молдова. Материалът е възложен за Факти.бг.

Стремежът за посещаване на зоната на АТО (Антитерористическата интервенция, която се организира от украинските силови структури против сепаратистите и техните съветски «приятели и помощници») в Донбас и да се види всичко това какво става там със личните очи се появи доста от дълго време. Обаче от чисто техническа позиция подобен план се осъществя относително неотдавна. Украинската страна се пробва да поддържа прецизен ред в раздрания от войната район, по тази причина не е доста елементарно да попаднеш физически в зоната на бойните дейности.

Веднага би трябвало да се означи - аз видях обстановката и развиването на събития в Донбас от украинска страна, говорейки основно с представители на украински административни структури, военни формирования, доброволчески придвижване и с локалните поданици, живеещи в следените от Киев територии. Имаше обаче и срещи с жителите от окупираните елементи на Донбас.

Разбира се, въздействието на "украинската визия " на проблемите в района не може да засегне позицията ми, само че моята задача не е да предизвиква съзнателно "украинско " пояснение на събитията, а да оповестява същността и наличието на това, което той видя и чу в връзката си с хората по време на пътуването през май 2017 година. В същото време визитата ми на конфликтната зона от украинската страна има доста безапелационна мотивация. Всъщност главните претекстове бяха два. Първо, крайната незадоволеност и ограниченост на информацията, която идва в някои страни (в това число Молдова) за природата и аргументите за спора в Донбас, за хода на военните интервенции в зоната на АТО и за методите, употребявани от една от противоположните страни.

Огромното болшинство от жителите на тези страни образуват своите възгледи

по тази тематика, разчитайки съвсем извънредно на отзиви, отразяващи позицията единствено на една от страните, а точно на съветско - сепаратистката. Не може да бъде и друго, в случай, че медиите, които се намират под въздействието на Русия (със доста допълнение под формата на РТР, OРT) са безспорни водачи за мнозина фенове и читатели, а съветските обществени мрежи поддържат водещи позиции във връзка с интензивността на визитите на избрани интернет - уеб сайтове. Тоест има обстановка, при която потребителите на рускоезичните медии (всъщност съветски или "изключително " - проруски) чуват единствено мнението на Кремъл, до момента в който други медии отделят на казуса на АТО и обстановката в Донбас прекомерно малко внимание, а отново украинската страна в реалност е "лишена от правото на глас ".



Съответно, огромната част от популацията на тези страни живее под натиска на митовете на Кремъл за "гражданската война " в източната част на Украйна, за "кръвожадните бандеровци " и "украинските фашисти ", за "провала от украинската страна " на Минските съглашения, неналичието на публични съветски войски в Донбас, и доста други такива, не са по-малко пристрастни и подправени.

Самата осведомително - пропагандна акция, стартирана от Москва във връзка със събитията в Източна Украйна,

изобилства с образци за такива груби неистини и изкривявания на обстоятелства,

че това не може да бъде подценено даже с "невъоръжено око ". Способността на съветската страна да лъже нахално е известна още от събитията от 1992 година в Приднестровието. Беше доста впечатляващо, когато след връщането ми от фронтовата линия, където бях очевидец за нарушение от сепаратистите на съглашения за прекратяването на огъня, във вечерната емисия на ОРТ виждаш ревю на събитията "точно противоположното " - времето, мястото и природата на обстрела бяха посочени вярно, единствено че виновността за тях беше стоварена върху Молдовската страна. По-възрастните още помнят «приказките на Кремъл» за изнасилените ученички и за «сринато до основи» 2-ро учебно заведение в гр. Бендери, за широкомащабно присъединяване в бойните деяние на румънските войски (обаче за дейната интервенция в спора от 14-та войска на Руската федерация настойчиво се премълчаваше) и по този начин нататък.

Естеството на съветската агитация за събитията в Донбас през цялото време на спора стартира да показва своите "генетични черти ", познати още от 1992 година Появиха «разпънати момчета» и «изнасилени баби», само че и за «побеждаващите украинската войска миньори и трактористи». Обаче неясно е за какви пари тези «трактористи» купиха тази доста скъпа военна екипировка, от кое място получиха най-новите типове въоръжение и къде по този начин майсторски се научиха да го употребяват.

Също по този начин и открити в някакви мини обособени единици на бойна техника, която я нямаше на въоръжение в украинската войска, и която както обичат да приказват московските пропагандисти «няма аналог в света».

Учудващо е, че

създателите на Кремълската агитация даже не затрудняват да подсигурят лъжите си даже с обикновена достоверност.

Веднъж в Интернет (още през 2015 г.) открих видео от тъй наречените ДНР, предопределен да илюстрира "бруталното обстрелване от украинската страна на жилищните квартали на Донецк и ликвидиране на цивилни хора ". Въпреки това, при по-внимателно проучване - ясна неистина: лежащи в стандарта поза "ръце на шевовете " псевдоубити с нещо алено размазано по главите им, обаче няма никакви други признаци от гърмежа на мина или снаряд.

Аз бях на две войни - Приднестровието и Чечения - и добре знае по какъв начин наподобява място от гърмежа на 120-милиметровата мина или 152-милиметров снаряд: основателите на подобен "шедьовър " трябваше да помислят най-малко да показват частите или фрагментите на снаряда към автобусната спирка, да разцепят дребната дупка в асфалта като белег от артилерийски удар и да дадат на "убитите " артисти по-естествени пози и с по - натурален грим за "нараняването " им.

Руската осведомителна акция (по-точно трагикомедията на конвулсивните търсения за отбягване на отговорност) за злополуката на малайзийската Боинг през юли 2014 година от дълго време е изгубила последните хипотетични стандарти за достолепие. Измисля се една версия още по-глупава от другата, единствено и единствено, с цел да се отхвърлят явни обстоятелства: в целия свят никой не се е съмнявал и не се съмнява, че самолетът беше свален с съветската зенитна установка «Бук» от сепаратисти благодарение на съветските «военни съветници», а доказателствата към този момент са задоволителни за стотици томове от следствието, обаче в "Руския свят " нормално това се счита за "не сме ние! ".

Фалшив темперамент на съветските осведомително - пропагандистки «вкарвания» нормално доста елементарно могат да бъдат разпознати. Проста хроника на събитията: след детонацията напролет 2017 година на колата на Мониторинговата задача на ОССЕ и гибелта на нейните чиновници нужните в такива случаи служби, в това число "линейка ", в най-хубавия случай щяха да бъдат на мястото на случая след няколко часа, а екипът на една от съветски медии се появи след 3 минути. Първото каквото идва в главата - «за кой е преференциално това»? Горепосочените образци, още преди пътуването за зоната на АТО, ме убедиха, че по-нататъшното «промиване на мозъците» от страна на съветската агитация освен е рисково, само че и пагубно. Затова задачата ми беше да събере информация, която би дала различна на стандартите на Путин визия за казуса и събитията, които се развиват в Донбас.

Пътуването към зоната на АТО беше проведено от киевските ми другари, политолози и водещи на излъчвания "Блясъкът и бедността на съветския свят " Олег Лисний (заместник-председател на Аналитичния център "Политика ") и Дмитрий Левус, (директор на Центъра за обществените проучвания "Украинският меридиан "). Беше доста потребно, че Олег и Дмитрий не за пръв път бяха в зоната на конфликтната, което им разреши да се срещна с доста забавни, осведомени хора и просто гостоприемни и общителни хора. Много от нашите събеседници, които освен от Средства за масова информация доста добре знаят какво съставлява «пристигането на «руският свят» в Украйна» - елементарни хора, военни, доброволци, представители на общинските администрации – бяха запитани по какъв начин те схващат «руският мир» и какви асоциации той има за тях. Отговорите, в това число на тези руснаците с етнически генезис и други етнически не украинци, ударят със своята аналогия и еднообразно насочване:



"руският свят " значи война и кръв, доведени до украинската земя,

това е гибел, болежка, страдалчество на голям брой хора, фамилии разграничени от линията на конфликта, това са унищожените къщи и «разрушената» от сепаратистите стопанска система на района, най-после това е втълпяване в човешките души на неприязън, мразене и взаимно съмнение.

Първата точка на нашето пътешестване - година Славянск в северната част на Донецкския район, който стана прочут със събитията от пролетта - лятото 2014 година Кратко пътешестване по-на юг до гр. Краматорск към щаба на АТО. По пътя, нашият сателит, локален доброволец, духовник и представител на локалната общественост Володя очерта оперативната и тактическа обстановка по време на борбата, която се води тук преди три години, разказа по какъв начин в обсадения Славянск и покрайнините му действаха бандите на Игор Гиркин (Стрелков) и на Моторолата. В самия град е допустимо да се видят следи от борби, по-специално ужасното опустошение, породено от сепаратистите на мебелната фабрика, погребението на мирните жертви от сепаратисткия гнет. След визитата на Славянск - пътешестване до Николаевка, която бе основната точка за отбрана на бунтовниците през 2014 година. След като «Моторолата» беше изпъден от това градче при започване на юли 2014 година, беше блокиран единственият път за доставяне, който свързваше укрепените банди на Гиркин в Словянск с Русия.

В тази обстановка, както се споделя, «коментарите не са необходими» - в случай че се запознаваш със събитията на място, а не пред тв приемника от съветските канали, незабавно ти излиза наяве каква «миротворческа мисия» беше изпълнявана от Русия и каква «хуманитарна помощ» беше пратена от нея в зоната на спора още през първите дни на неговото пораждане.

Следващата дестинация е Северодонецк,

който във връзка със завземането на Луганск от сепаратистите и техните бранители руснаци, в този момент извършва ролята на административния център на тази част на Луганския район, която се управлява от украинската страна.

В Севердонецк имаше опция да се приказва с губернатора на района Луганск Юри Гарбуз, който има заслужена известност на модернизатор, кадърен да промени живота на района. От районния център бяха направени три извънредно осведомителни и забавни пътувания. Първото - към районния център Станица Луганская, който се намира на първата отбранителна линия на украинските сили: безусловно на един километър от края на селището, върху южната страна на река Северски Донец – се намират позициите на сепаратистите, които от време на време прострелват "украинския " бряг.

Аз имах опция да приказва с представителите на локалния ръководещ актив управителен от ръководителя на администрацията Юрий Золкин, а също по този начин и с локалните доброволци. Специални усещания са за обстановката към КПВИ (Контролен пункт за влизане и излизане) намиращия се в покрайнините на районния център.

През идващия ден – пътешестване до предната отбранителна линия, в региона на населено място Трехизбенки (също по този начин се намира на брега на Северски Донец против позициите на сепаратистите на отсрещния бряг). Аз съумях да ревизира следите от 82 мм мини, изстреляни от страната на тъй наречените ЛНР - оръжие, неразрешено от Минските споразуменията.

И последното пътешестване "на място " - от гр. Севердонецк към село Золотое, което също е на линията на бойната борба.

От Севердонецк имаше пътешестване и на юг, към Приазовската зона на Донецката област, до районния център Волнаваха. Голяма помощ в запознаването с ситуацията в региона Волнаваха бе предоставена от Иван, асистент на локален народен представител на Върховната Рада на Украйна Дмитрий Лубенец. От районния център два пъти вървях до КПВИ в гр. Новотроицк и шосето в посока към гр. Донецк.

В това място шосето минава покрай фронтовата линия, в региона на гр. Докучаевск, ангажиран от сепаратистите, на първия ден от визитата в Новотроицк аз станах очевидец на обстрела, осъществен от сепаратистите против позициите на ВСУ (въоръжените сили на Украйна).

По време на пътуванията из Волнавахския регион бяха посетени също и две места, където бяха осъществени закононарушения от сепаратисти - подлата офанзива на бандата "Беса " върху спящите бойци на ВСУ през 2014 година към населено място Благодатно и бомбардировката с реактивната установка БМ-21 "Град " през 2015 година, на натрупали се цивилни транспортни средства, се намираха до КПВИ по-на юг от Новотроицк – тогава 12 души починаха в един от рейсовете.

Последната спирка по пътя е гр. Мариупол. Местните представители на Симик (специализирана организация в структурата на въоръжените сили, предопределена да прави един тип "посредничество " сред настоящите единици и звена на бойната войска и цивилното население, пребиваващи най-вече в бойни зони и разполагането на военни обединения. Името идва от британското редуциране CIMIC - Гражданско-военно съдействие. Тази организационна форма за пръв път се появи в Съединени американски щати и в този момент се употребява необятно от страните и силите на НАТО) закараха ме към населено място Бердянское, 1,5 км от обитаем пункт Широкино, където яростните борби не стопират.

Имаше посещаване и в зоната на доста тежки опустошения вследствие на осъществения от сепаратистите обстрел с артилерия на 18 май 2017 година.

Такива ужасни руини за последно бях видял при започване на 1995 година в гр. Грозний (Чечения). Когато вечерта пътувах с влака "Мариупол - Киев ", офицерът, който ме придружаваше сутринта до зоната на борбата, се обади с обръщение – окупантите старателно "вършеха " обстрел от всички вероятни калибри върху населено място Бердянское, в това число и тези кварталите, които бяха посетени преди.

Една от най-ярките страници в пътуването е връзката с представители на доброволческото придвижване.

Това необикновено събитие е и една от най-изразителните черти, които внезапно разграничават войната в източната част на Украйна от другите въоръжени спорове в постсъветското пространство, настъпили през последните 25 години. Доброволците са доказателството, че в Украйна, непринудено, без каквито и да е "топ " указания се появи мощна основа за жизнеспособно и интензивно гражданското общество.

Отделен въпрос са контактите с представители на религиозните общности в зоната на АТО, защото в религиозното пространство на Украйна се следи възходяща поляризация, изключително в регионите, обхванати от войната. От една страна, нараства консолидирането на най-различните вероизповедания и религиозни асоциации в реализирането на една - единствена задача - поддръжка на битката за независимост на Украйна, сливане на народа за решение на общи проблеми.

От другата страна, все по-нарастващата маргинализация и изолираност на украинската православна черква на Московската патриаршия (УПЦ-MП), която от ден на ден демонстрира подлата си роля като съизвършител на сепаратистите и окупантите.

И най-после, по време на всички стадии от пътуването аз съумях да поговоря с локалните поданици, с лица, които дойдоха от "сепаратистката зона " (чрез същите КПВИ) до следена от украинската страна територия. Наблюденията на всекидневието на Славянск, Севердонецк, Волноваха, Мариупол също предоставиха добър материал за наблюдаване и оценка на протичащото се.

Разбира се, от структурната позиция би било неправилно да се създадат някои общи преценки и изводи в самото начало, само че въпреки всичко ще обобщя главните усещания от пътуването.

Първо, огромно противоречие сред действителността и стандартите, популяризирани от съветската агитация. На първо място, това се отнася до мита за някаква "гражданска война ", за която се твърди, че е почнала напролет на 2014 година в Донбас.

Без намесата на Русия нямаше да има никаква въоръжена борба в Донбас.

А всякакво споменаване на някои "украински фашисти ", за които се твърди, че тероризират популацията в зоната на АТО, стартира да се възприема в най-хубавия случай като историята на барон Мюнхаузен.

На второ място, не е допустимо да не се следят всеобщи прояви - както измежду украински военнослужещи, по този начин и измежду елементарните цивилни хора - патриотични настроения и подготвеност да защитят отечеството си. Разбира се, трябваше и да се приказва с хора с всевъзможни настроения и позиции, в това число и тези «големи» поддръжници на "руския свят " (между другото, откритостта на последните в изразяването на техните убеждения не наподобява да се вписват в спиращите кръв картини, рисувани от съветските медии - в случай че се има вяра на тях, сякаш върху следените от Киевския режим територии се откри режимът на Гестапо, а върху популацията се прави напън от «зондеркомандите» на СБУ – украинската работа за сигурност)), а самият Донбас, съгласно настроението на популацията, към момента съставлява доста проблематична територия за Украйна. Обаче деянията на украинския национализъм са забележими на всяка крачка.

Трето, аз имах действителна опция, въз основа на диалози с очевидци, да разкрие ясно изразена асиметрия на мотивацията измежду бранителите на Украйна и нейните врагове. В първия случай съществува действителна воля за битка за свободата, независимостта и териториалната целокупност на страната (и има доста образци и потвърждения), във втория случай има "голи " егоистични ползи, интензивно подхранвани от псевдо - филантропичната помощ и пропагандиските старания на Русия. Разговорите с доста хора, които по никакъв метод не са свързани между тях, недвусмислено рисуват картина на безпорядък и безвластие на бандитите в така наречен републики ДНР и ЛНР.

Четвърто, на всяка крачка се натъквах на доказателства (както явни, по този начин и от разкази на свидетели) за огромната интервенция на Русия в събитията в Донбас. Без поддръжката на Москва сепаратистките "републики " щяха да престанат да съществуват през лятото на 2014 година - всички хора, посетили окупираните територии, свидетелстват все по-открито за общото неявяване на жизненост на нововъзникнали "държави ".

Пето, бъдейки в зоната на военни интервенции, все по-вече се убеждаваш коя от страните носи главната, в случай че не и изключителната отговорност за нарушение на използването на Минските съглашения. Има задоволително доказателства за това. Ще дадем единствено един образец: в селата към фронтовата зона "от украинската страна " даже най - огромните поддръжници на сепаратистите не упрекват поделенията на армията на Украйна за провокиране на военни интервенции и за ескалация на обстановката, само че слагат въпроса по друг метод: "Ако сте отпътували отсам, щяха да спрат да ни обстрелват. " Оказва се, че повода за обстрелите е самото наличие на украинските войски. И какво да кажем за Минск и всички съглашения за преустановяване на огъня?

Шесто, усещанията за всекидневието и изискванията на живот на елементарните жители в конфликтната зона, диалозите с цивилни хора убеждават за огромната подготвеност на украинската страна да сътвори в района естествен темп на живота, да обезпечи за популацията най-малко допустими обществени условия не говорейки за високи стандарти, тъй като в актуалната обстановка това е извънредно мъчно и скъпо.

И най-после, седмо – забележими са признаци за начална смяна в настроението на популацията "в изгода за Украйна " даже посред най-нестабилните представители, някогашните симпатизанти на сепаратистите в Донбас.

За всичко това по-детайлно в идващите материали.