Саша Илич: Мисля само за титла и купа с ЦСКА
Старши треньорът на ЦСКА Саша Илич даде дълго изявление в родината си. Той приказва пред сръбския Телеграф, където споделя за ЦСКА, предизвикването да смъкна Лудогорец от върха и за някои неща отвън терена.
– Да стартираме с работата в ЦСКА. Първо място пред Лудогорец! Как се отразява това?
– Със сигурност сме създали някои положителни неща за клуба неща. Ние сме първи в края на полусезона. Това не значи нищо, ние сме наясно, че имаме сериозен съперник, най-хубавият в България от много време – Лудогорец. Първото място ни дава тласък да продължим да работим още по-усърдно, може би даже по-добре, с цел да сме конкурентоспособни до края на шампионата. Не можем да мислим за купата сега, би трябвало да вървим от мач на мач, както се случат нещата. Има да играем още доста – 12 мача, по-късно плейофите, най-важното – да сме конкурентоспособни, до момента в който можем, в случай че имаме избрана опция и имаме доста шанс – всичко е допустимо.
– Беше изненадващо, че отидохте в България. Феновете на Партизан чакаха да останете и да поемете тима. Имаше ли сходно предложение?
– Вижте какво разбрах, когато станах треньор и какво ме посъветваха по-опитните хора – най-важното за един треньор е да работи. След като ме уволниха от Чукарички, доста бързо ми се обадиха от ЦСКА и ми споделиха, че би трябвало да работим допустимо най-скоро – седнахме и се разбрахме. От тази позиция – въобще не скърбя, даже се веселя, че пристигнах. Пристигнах в един добър клуб, с най-вече трофеи в България, който има огромна войска от почитатели и се стреми да бъде най-хубавият. През цялата си кариера съм играл в тим, който е подобен – в битката за титли. Това беше една от главните аргументи да приема предлагането на ЦСКА. За другото – какво в случай че, ако… В момента съм треньор на ЦСКА от София, имам още година и половина контракт, всичките ми мисли са ориентирани към онази съответна борба за трофеите – шампионата и купата.
– Може ли да сравните качеството на сръбския и българския футбол, работили сте и в двете лиги?
– Реално Лудогорец има силата на Цървена звезда и Партизан, другите тимове са идентични, няма огромна разлика, това е моето субективно мнение. В момента инфраструктурата и терените са малко по-добри в България. Говоря единствено за терените, може би не и за инфраструктурата, макар че в България има четири-пет стадиона, които се строят и ще проработят от идващия сезон. Това сигурно ще повлияе на подобряването на тяхната лига.
– Какъв е бюджета на клуба, могат ли да се изпълнят проектите за прехвърляния на футболисти?
– Тук още веднъж води Лудогорец и никой не може да им се мери. След това са ЦСКА Левски, ЦСКА 1948… клубове от Пловдив – Локомотив и Ботев. Има шест, седем тима, които непрекъснато се борят за върха на таблицата.
– Доволен ли си от това по какъв начин те одобряват в България?
– ЦСКА има проблем, уповавам се да се реши, имаше прочут фенски протест в предходния интервал. Аз не се занимавам с тези неща, тъй че в този момент нямаме поддръжката на най-запалените почитатели. Има някои подмятания, че ще се върнат, сигурно могат да ни оказват помощ доста. Това, което знам преди, гледах някои мачове в YouTube – почитателите са буйни, имат фантастични връзки с почитателите на Партизан, обичат доста клуба и основават атмосфера, която може да помогне доста на тима. Надявам се това, което чух, да се случи, тяхната поддръжка може да ни накара да дадем 10-20 % повече и да се борим за купата.
– Лудогорец е на колене, тъй като ЦСКА е първи, а те втори, по този начин ли е?
– Не знам дали им се подгъват коленете, несъмнено е, че макар че сме първи с точка преднина – разликата не е огромна. Лудогорец влага доста през последните 15 години, непрекъснато е първенец, играе в огромните европейски шампионати, има доста качествени играчи, само че ние въпреки това показахме в 18 мача в шампионата, че можем да се оправим с всички, в това число и с този Лудогорец, и че просто ще продължим да ги натискаме, доколкото можем. Сега усещат прочут напън, в предходни години не се е случвало някой да е напред в края на есенния полусезон.
– Има ли еуфория в София?
– Българите имат подобен нрав с нас: ЦСКА е с най-вече титли, дружно с Левски и и има най-вече почитатели. 11 години без купа – огромен интервал за тях, те желаят да се върнат годините, когато ЦСКА непроменяемо беше първенец. Вървим в добър, верен път, сигурно има още доста за завършване, само че играем мач за мач. Ако създадем положителни резултати и спечелим, ще окажем в допълнение напрежение на Лудогорец, тъй че ще забележим до каква степен ще стигнем.
– Взехте ли нови попълнения, укрепи ли се Лудогорец?
– Доведохме Хайнц от Норвегия, той може да ни донесе несъмнено качество, което ни липсваше. Не съм последовател на вкарването на играчи, които няма да ми донесат несъмнено качество, другояче – какъв е смисълът, имам тим, с който изкарах половината сезон. Заедно сме от седем месеца. Имам четирима нападатели, употребявам ги според от мача и всеки от тях има избрани качества, значимо е да се оправят добре и чакам доста от тях. Остават ни две седмици и половина до началото на шампионата.
– Борихте се в Европа, само че нямахте шанс?
– Може би по тази причина имахме шанс в някои предходни мачове. Преминахме Македония с Гьорче Петров, по-късно загубихме първия мач против Сейнт Патрик от Ирландия, само че спечелихме реванша с 2:0. Играхме добре против Базел, спечелихме с 1:0, на реванша – през първото полувреме претърпяхме огромен напън и на полувремето беше 0:0. Базел поведе с помощта на качествата на един състезател и по-късно се получи неточност, неприемлива за ранга на шампионата. Не разочаровахме, дадохме всичко от себе си… Хареса ми да играя в Европа, без значение че това щеше да ни сътвори избрани проблеми в шампионата. Изпадането ни разреши да имаме повече почивни дни от Лудогорец сред мачовете и ни беше по-лесно да играем в шампионата за разлика от тях.
– Какъв е живота в София и страда ли фамилията надалеч от вкъщи?
– Имам шанс, София по принцип е покрай Белград, четири часа и половина с кола, тъй че когато имам свободни дни – идваме в Белград. Като споделям – ние, имам поради помощниците и аз. От друга страна, когато фамилията има време, децата не вървят на учебно заведение или са във почивка – идват при мен. Не сме надалеч, виждаме се постоянно. Що се отнася до София – това е град, който въобще не е незанимателен, град, в който има доста положителни заведения за хранене, питейни заведения, кафенета – както имаме в Белград, единственото нещо, което ми липсва, е компанията. Не съм неудовлетворен от метода на живот в София.
– Има някогашни съотборници от Партизан, Божинов, само че освен той?
– Божинов, Бандаловски и Иван Иванов са хора, които са играли с мен в Партизан, които са в София и с които се виждам и извозвам време. Имам високо мнение и за тримата – футболисти и сега момчетата, които ми оказват помощ, изключително първоначално в София.
– Божинов желае да стане треньор, може ли да го вземете в щаба си?
– Божинов беше асистент на Славко Матич в Септември, когато пристигнах. Когато Славко си отиде, той също, записа се в учебно заведение за треньори в Италия и е на път да го приключи. В диалог с него – сигурно упоритостите му са тясно свързани с футбола. В този миг може би към момента търси себе си – дали да бъде треньор или управител, във всички случаи – желае да остане във футбола и да работи върху него.
– Люпко Петрович също се върна в България?
– Люпко е легенда и на българския футбол – ЦСКА и Литекс Ловеч, до момента в който беше треньор и на Левски. Едно от огромните имена в българския футбол, почитан – сега шеф на Литекс. Всички, с които приказвах за него, изричат суперлативи – той е човек, който е донесъл огромни титли, побеждавал е огромни тимове и има какво да се научи от него. Надявам се Люпко да пристигна в София и да се забележим.
– Наскоро се срещнахте с Христо Стоичков?
– Да, виждал съм Христо два пъти, доколкото знам – има акции в клуба, прекарва малко време в София. Приятен човек, една от най-големите митове на ЦСКА, той доста обича този клуб, пожела ни триумф и беше доста прелестно да си поговорим тези половин час. Ако бяхме останали повече, щяхме да приказваме за кариерата му, само че той трябваше да си отиде. Той остави извънредно усещане и у играчите.
– Слуша ли се сръбска музика в България?
– Това не го знаех, само че – да. Всички български играчи, не знам дали слушат българска музика, само че нашата и нашите артисти – да. Спомням си първото посещение – нашата музика звучеше в рейса. За тях е обикновено. Сръбската музика им е топ.
– Да стартираме с работата в ЦСКА. Първо място пред Лудогорец! Как се отразява това?
– Със сигурност сме създали някои положителни неща за клуба неща. Ние сме първи в края на полусезона. Това не значи нищо, ние сме наясно, че имаме сериозен съперник, най-хубавият в България от много време – Лудогорец. Първото място ни дава тласък да продължим да работим още по-усърдно, може би даже по-добре, с цел да сме конкурентоспособни до края на шампионата. Не можем да мислим за купата сега, би трябвало да вървим от мач на мач, както се случат нещата. Има да играем още доста – 12 мача, по-късно плейофите, най-важното – да сме конкурентоспособни, до момента в който можем, в случай че имаме избрана опция и имаме доста шанс – всичко е допустимо.
– Беше изненадващо, че отидохте в България. Феновете на Партизан чакаха да останете и да поемете тима. Имаше ли сходно предложение?
– Вижте какво разбрах, когато станах треньор и какво ме посъветваха по-опитните хора – най-важното за един треньор е да работи. След като ме уволниха от Чукарички, доста бързо ми се обадиха от ЦСКА и ми споделиха, че би трябвало да работим допустимо най-скоро – седнахме и се разбрахме. От тази позиция – въобще не скърбя, даже се веселя, че пристигнах. Пристигнах в един добър клуб, с най-вече трофеи в България, който има огромна войска от почитатели и се стреми да бъде най-хубавият. През цялата си кариера съм играл в тим, който е подобен – в битката за титли. Това беше една от главните аргументи да приема предлагането на ЦСКА. За другото – какво в случай че, ако… В момента съм треньор на ЦСКА от София, имам още година и половина контракт, всичките ми мисли са ориентирани към онази съответна борба за трофеите – шампионата и купата.
– Може ли да сравните качеството на сръбския и българския футбол, работили сте и в двете лиги?
– Реално Лудогорец има силата на Цървена звезда и Партизан, другите тимове са идентични, няма огромна разлика, това е моето субективно мнение. В момента инфраструктурата и терените са малко по-добри в България. Говоря единствено за терените, може би не и за инфраструктурата, макар че в България има четири-пет стадиона, които се строят и ще проработят от идващия сезон. Това сигурно ще повлияе на подобряването на тяхната лига.
– Какъв е бюджета на клуба, могат ли да се изпълнят проектите за прехвърляния на футболисти?
– Тук още веднъж води Лудогорец и никой не може да им се мери. След това са ЦСКА Левски, ЦСКА 1948… клубове от Пловдив – Локомотив и Ботев. Има шест, седем тима, които непрекъснато се борят за върха на таблицата.
– Доволен ли си от това по какъв начин те одобряват в България?
– ЦСКА има проблем, уповавам се да се реши, имаше прочут фенски протест в предходния интервал. Аз не се занимавам с тези неща, тъй че в този момент нямаме поддръжката на най-запалените почитатели. Има някои подмятания, че ще се върнат, сигурно могат да ни оказват помощ доста. Това, което знам преди, гледах някои мачове в YouTube – почитателите са буйни, имат фантастични връзки с почитателите на Партизан, обичат доста клуба и основават атмосфера, която може да помогне доста на тима. Надявам се това, което чух, да се случи, тяхната поддръжка може да ни накара да дадем 10-20 % повече и да се борим за купата.
– Лудогорец е на колене, тъй като ЦСКА е първи, а те втори, по този начин ли е?
– Не знам дали им се подгъват коленете, несъмнено е, че макар че сме първи с точка преднина – разликата не е огромна. Лудогорец влага доста през последните 15 години, непрекъснато е първенец, играе в огромните европейски шампионати, има доста качествени играчи, само че ние въпреки това показахме в 18 мача в шампионата, че можем да се оправим с всички, в това число и с този Лудогорец, и че просто ще продължим да ги натискаме, доколкото можем. Сега усещат прочут напън, в предходни години не се е случвало някой да е напред в края на есенния полусезон.
– Има ли еуфория в София?
– Българите имат подобен нрав с нас: ЦСКА е с най-вече титли, дружно с Левски и и има най-вече почитатели. 11 години без купа – огромен интервал за тях, те желаят да се върнат годините, когато ЦСКА непроменяемо беше първенец. Вървим в добър, верен път, сигурно има още доста за завършване, само че играем мач за мач. Ако създадем положителни резултати и спечелим, ще окажем в допълнение напрежение на Лудогорец, тъй че ще забележим до каква степен ще стигнем.
– Взехте ли нови попълнения, укрепи ли се Лудогорец?
– Доведохме Хайнц от Норвегия, той може да ни донесе несъмнено качество, което ни липсваше. Не съм последовател на вкарването на играчи, които няма да ми донесат несъмнено качество, другояче – какъв е смисълът, имам тим, с който изкарах половината сезон. Заедно сме от седем месеца. Имам четирима нападатели, употребявам ги според от мача и всеки от тях има избрани качества, значимо е да се оправят добре и чакам доста от тях. Остават ни две седмици и половина до началото на шампионата.
– Борихте се в Европа, само че нямахте шанс?
– Може би по тази причина имахме шанс в някои предходни мачове. Преминахме Македония с Гьорче Петров, по-късно загубихме първия мач против Сейнт Патрик от Ирландия, само че спечелихме реванша с 2:0. Играхме добре против Базел, спечелихме с 1:0, на реванша – през първото полувреме претърпяхме огромен напън и на полувремето беше 0:0. Базел поведе с помощта на качествата на един състезател и по-късно се получи неточност, неприемлива за ранга на шампионата. Не разочаровахме, дадохме всичко от себе си… Хареса ми да играя в Европа, без значение че това щеше да ни сътвори избрани проблеми в шампионата. Изпадането ни разреши да имаме повече почивни дни от Лудогорец сред мачовете и ни беше по-лесно да играем в шампионата за разлика от тях.
– Какъв е живота в София и страда ли фамилията надалеч от вкъщи?
– Имам шанс, София по принцип е покрай Белград, четири часа и половина с кола, тъй че когато имам свободни дни – идваме в Белград. Като споделям – ние, имам поради помощниците и аз. От друга страна, когато фамилията има време, децата не вървят на учебно заведение или са във почивка – идват при мен. Не сме надалеч, виждаме се постоянно. Що се отнася до София – това е град, който въобще не е незанимателен, град, в който има доста положителни заведения за хранене, питейни заведения, кафенета – както имаме в Белград, единственото нещо, което ми липсва, е компанията. Не съм неудовлетворен от метода на живот в София.
– Има някогашни съотборници от Партизан, Божинов, само че освен той?
– Божинов, Бандаловски и Иван Иванов са хора, които са играли с мен в Партизан, които са в София и с които се виждам и извозвам време. Имам високо мнение и за тримата – футболисти и сега момчетата, които ми оказват помощ, изключително първоначално в София.
– Божинов желае да стане треньор, може ли да го вземете в щаба си?
– Божинов беше асистент на Славко Матич в Септември, когато пристигнах. Когато Славко си отиде, той също, записа се в учебно заведение за треньори в Италия и е на път да го приключи. В диалог с него – сигурно упоритостите му са тясно свързани с футбола. В този миг може би към момента търси себе си – дали да бъде треньор или управител, във всички случаи – желае да остане във футбола и да работи върху него.
– Люпко Петрович също се върна в България?
– Люпко е легенда и на българския футбол – ЦСКА и Литекс Ловеч, до момента в който беше треньор и на Левски. Едно от огромните имена в българския футбол, почитан – сега шеф на Литекс. Всички, с които приказвах за него, изричат суперлативи – той е човек, който е донесъл огромни титли, побеждавал е огромни тимове и има какво да се научи от него. Надявам се Люпко да пристигна в София и да се забележим.
– Наскоро се срещнахте с Христо Стоичков?
– Да, виждал съм Христо два пъти, доколкото знам – има акции в клуба, прекарва малко време в София. Приятен човек, една от най-големите митове на ЦСКА, той доста обича този клуб, пожела ни триумф и беше доста прелестно да си поговорим тези половин час. Ако бяхме останали повече, щяхме да приказваме за кариерата му, само че той трябваше да си отиде. Той остави извънредно усещане и у играчите.
– Слуша ли се сръбска музика в България?
– Това не го знаех, само че – да. Всички български играчи, не знам дали слушат българска музика, само че нашата и нашите артисти – да. Спомням си първото посещение – нашата музика звучеше в рейса. За тях е обикновено. Сръбската музика им е топ.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ