Старобългаристът доц. д-р Константин Мечев е роден на 25 юли

Старобългаристът

Старобългаристът доцент доктор Константин Мечев е роден на 25 юли 1928 година в с. Долни Марян, Ловешка област. Гимназиално обучение е приключил в град Елена, а висше - българска лингвистика, в Софийския университет "Св. Климент Охридски ". Бил е преподавател в Елена и Перник, работил е като публицист в Благоевград и Перник. От 1971-а до 1983 година бе теоретичен помощник в Кирило-Методиевската комисия към Президиума на Българска академия на науките, а от 1984 година до пенсионирането си през 1988 година бе старши теоретичен помощник в Института за литература при Българска академия на науките. Журналистическите ми отговорности през тези години ме свързаха с учения, който с ненаситност пишеше публикации или ми даваше препоръки към кого да се обърна по един или различен мотив, с цел да отразим във вестника уместно едно или друго събитие, една или друга академична персона.
Литературният историк Константин Мечев бе прочут измежду медиевистите с построяването на хипотези, които изрично защитаваше, въпреки и не всеки път да бе до дъно безапелационен заради липса на доказателства. Слушал съм го на другарски диалози и на конгреси и научни конференции - натурален, открит, доста ерудиран, доброжелателен, човек, който с необятната си, добродушна усмивка завчас съкратяваше дистанцията до събеседника, само че постоянно твърдоглав и непреклонен в изводите и съжденията си!
В профилираните списания и сборници разгласява редица студии, публикации и известия по въпроси, свързани с най-ранния интервал на българската литература; по Кирило-Методиевите обичаи през Средновековието; за Кирило-Методиевите възпитаници и почитатели.
До края на земните си дни - 19 септември 1996 година, Константин Мечев отстояваше тезата си, че двамата братя произлизат от средите на българските славяни - "българи родом ". Пишеше и цитираше постоянно Кириловия житиеписец (Климент Охридски), че Кирил е изпратен в "род наш ", с цел да просвети "език наш ". Според него тези изказвания отразявали действителни исторически обстоятелства.
Мечев смяташе още, че "Азбучна молитва " и "Прогласът към евангелието " са дело на Константин-Кирил. И още: двете славянски писмености са основани от двамата братя по лична самодейност: кирилицата (855) била основана за балканските славяни, а глаголицата (863) - за моравците и панонците.
Константин Мечев е създател на книгите: "Климент Охридски. Творчески облик "; "Кирил и Методий. Исторически извори и литературни монументи "; "Григорий Цамблак. Личност и дело "; "Покровител на книжнината. Очерк за цар Иван Александър "; "Жребий на българите: Делото на Константин Кирил Философ. Очерк "; "В дни на ратни беди. Очерк за времето и личността на Презвитер Козма "; "Средновековни българи. Книжовници, държавници, борци. Студии "; "Произход на славянобългарската книжовност "; "Разказът за зографските мъченици. Българска хроника от ХV век. Културната политика на цар Иван Александър " и други.

Христопродавци и майкопродавци

Как литературният историк четеше и разясняваше "Слово за Юда предателя " от Григорий Цамблак

"Печал обзема душата ми и неразбиране стопира мислите ми! " - написа в "Слово за Юда предателя " Григорий Цамблак (ок. 1364-1420), един от най-ярките представители на старобългарското художествено слово. На четящите той е прочут като създател на поучителни и похвални слова, жития и служби. Неговото удивително литературно дело е въодушевено освен от дейното му християнско схващане, само че и от живо патриотично възприятие.
Тези горестни думи звучат в "Словото " на митрополит Киевски и Литовски Григорий от царствeния търновски жанр Цамблаковци. На Великия четвъртък - деня на Тайната вечеря, прокуденият от поруганото си родно място заточеник е счел за въпиющо нужно да се обърне към слушащите го в храма по своему:
"Моля вашата обич - никой заради скъперничество да не бъде христопредател. Ако душата на окаяния Юда не беше обхваната от тази пристрастеност, той не би дръзнал да изменничества... "
Висшият свещеник напомня ориста на жалкия Юда - от каква висина той самичък себе си хвърля и от славата на апостолския чин изпада в непочтеност, като изоставя сладостта на Христос и навлича върху себе си тъгата на сребролюбието, с цел да приключи живота си като самоубиец. Подчертава напъните на Христос да избави своя възпитаник от страшното проваляне, към което се е устремил, като измива нозете му и приканва всичките си възпитаници с порива непряко да им внуши: "Един от вас ще ме съобщи! ", с цел да провокира съмнение у самия Юда и да го насочи към положителни каузи.
Ала Юда деловито отвръща: "Какво ще ми дадете? ". Цамблак напомня постъпката на блудницата, която, надмогвайки прегрешението си, се приобщава към дамите мироносици.
Със степенувани въпросителни възклицания създателят укрепва своето неразбиране. Счита за подходящо да посочи разликата от другия деятел със същото име - Юда Яковлев.
Видимо освен поради следващото съпреживяване на евангелското събитие бележитият търновец е обзет от тежки размишления и пристрастености. Не го оставя на мира гибелта на 110-те търновски първенци, подмамени от нашественика и изклани до един в столичната църква "Св. Петър и Павел ". Цамблак е един от избавилите се, който носи в сърцето си цялостен живот великата жертва на погиналите.
Това го кара да работи в действителност до лимита на силите си за отбрана на поруганото родно място. Той се мята като ранен лъв на изток и на запад в устрема си да притегли поддръжка от страна на огромните християнски страни на тогавашна Европа.
През 1418 година на Събора в Констанц при Боденското езеро Григорий Цамблак води 300-членна делегация и в тържествена тирада на латински език пред общоевропейската среща на църковници зове за единство сред Изтока и Запада пред османското настъпление - без никакви догматически отстъпки на католическата черква. Остава неразбираем, упрекват го в измяна и скоро след завръщането му в Киев го смъкват от митрополитския трон. Едва в наши дни излиза наяве, че неговото слово пред Събора е било изопачено.
Дванадесет години по-късно на събор във Флоренция същата идея изповядва и Вселенският цариградски патриарх Йосиф II.
Уви, те не са получили тогава никакво схващане и поддръжка от себична Европа и робската нощ остава да тегне над балканските страни съвсем пет епохи.
Ала огромните изменничества са придружени и от по-малки юдински промени. В упоменатото слово Цамблак се обръща и към богатите:
"Чувате ли вие, които презирате бедните и събирате сребро, чувате ли по какъв начин Господ заради безкрайното си състрадание - безпаричен като плебей, без да има къде глава да подслони, дава лепта! А ти, който имаш три- и четириетажни къщи, не допущаш бедняка даже в двора си... "
Днешните наши сънародници, които за една нощ се разсъниха неимоверно заможни, като подвигнаха надалеч по-многоетажни къщи в жанр "мутробарок " с високи каменни огради и зли кучета зад тях и, ограбвайки труда на най-малко три генерации, осигуриха родата си за столетие напред, не са ли заслужили многократно по-голям упрек?
Майкопродавци и отцеругатели български дал Бог и преди, и в този момент... Отворили дирници за зелени пари. Само дето малко им заплащат, за гняв работа в действителност.
Никаква амнистия за такива няма - нито на този, нито на оня свят, съгласно Евангелието на Матея.
Не, не е изтляла жарта от огненото Цамблаково слово и до през днешния ден, тъй като мнозина са подготвени да предадат вярата си и я предават, с цел да заслужат даже и по-дребни облаги от тридесетте сребърника на Юда предателя, превърнати в долари...