Европа загуби стратегическата си тежест
Старият ред се разрушава, а нов още не грее на хоризонта. В този вакуум може да се пръкне всичко
Който детайл от поддръжката за Украйна да отпадне, тя ще рухне за седмица
Подготовката за срещата сред американския президент Доналд Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин стартира още през февруари в столицата на Саудитска Арабия. Последваха редица съвещания сред високопоставени дипломати и съветници от двете страни. Все по самодейност на Вашингтон, като се споделяше, че основно се разискват проблеми настрана от този с Украйна.
Очевидно най-малко съгласно Белия дом за Съединени американски щати това е основен външнополитически въпрос. Не да пазят ползите на Украйна или Русия, Америка преследва своите лични ползи. Срещата е със международно политическо значение, само че тя съдържа и изключително важен информационно-пропаганден заряд.
Несъмнено срещата на 15 август в американската военна база Елмендорф-Ричардсън в Аляска е съгласувана до детайлностите. В Брюксел, Лондон и някои столици от Европейски Съюз политици и журналисти наскърбяват Тръмп като го показват като добряк, който в хода на срещата Путин ще баламоса с лекост. От завист, че не са поканени там - очевиден знак, че в огромната игра от тях нищо не зависи.
Преглъщат горчилката евронатовците, изобразявайки пред европейската аудитория някаква значителност. Във тип на твърда подготвеност за война с Русия и победа единствено на бойното поле. Засега прокси до последния украинец, а след някоя година и директно на съветска територия.
Без явната поддръжка от Съединени американски щати за тази тяхна линия обаче всичко би се провалило доста бързо. Затова с всички сили фонтанират истерични страсти във вътрешността в страните си и на открито към Съединени американски щати и Русия. Няма аналог в историята на Европа демонстрацията, която съставлява срещата Тръмп-Путин за еднопосочно страшна загуба на политически облик и стратегическа тежест.
Недъгав, уродлив европейски естаблишмънт лъсва пред очите на непредубедената аудитория в Европа и по-далеч. Чиито страни са пред неизбежно проваляне от нарочения за стратегически зложелател, който нито ги е нападнал, нито има желание да го стори. Сами заложиха основите на унизителното си проваляне, направиха изключително доста след ударите им той да стане по-силен.
Каква война биха водили тези смешни страшковци! Сред никоя от европейските народи, с изключение на към момента ненапълно в Украйна, не се вижда милитаристически дух. Затова западните елити са се вкопчили в нея с бледата вяра да издържи още някоя година. Но Европа е тежко подвластна от американско оръжие, нейна съществена задача е да купува такова и вероятно препродава.
Което с продължаването на войната в Украйна значи скоро да стане прокси на Съединени американски щати. А тя бяга от тази ужасна вероятност като от огън. А Украйна от средата на 2022 година освен е небоеспособна без всестранното подпомагане на Запада, тя е и нежизнеспособна стопански, обществено и политически. Който и детайл от поддръжката за нея да отпадне, тя ще рухне за седмица.
Европа в днешната геополитическа среда работи реактивно, не стратегически. В жалката роля на реактивен американски васал в периферията на световните събития. Реално отстранена от взимането на значими решения даже за самата себе си. Заета да създава и пробутва лъжливи вести, да цензурира или премълчава достоверни обстоятелства и да написа през днешния ден лъжлива история за на следващия ден.
За Тръмп „ Европейски Съюз са противник “, сподели го неотдавна в изявление. Смята да отнеме Гренландия от Дания, членка на Европейски Съюз, направи Европейски Съюз жертва в комерсиалната си международна война. Евронатовците се подхилват плашливо и скандират: „ Русия е агресор, Украйна е жертва! “ Тежка рецесия на идентичността.
Британският UnHerd от 22.7.: „ Западната народна власт е под опасност - само че не от „ непознати врагове “ или „ ултрадесни популисти “, а от страна на личния и хайлайф. Било то в Британия, Германия или Ирландия, цензурата стана нормална процедура в цяла Европа и зад нейните лимити. Целта на елитите е да запазят властта си пред лицето на колосалния крах на нейната легитимност. Но вероятностите им са прекомерно мрачни “.
Същевременно консолидацията в БРИКС се форсира видимо след тарифната експанзия на Тръмп. Светът още по-енергично се задвижи към многополярност, а Европейски Съюз зацикля в носталгия по еднополюсен ред. В който въпреки всичко се усеща на топло, въпреки в послушание на Съединени американски щати и по този начин уязвима за американския нарцисизъм. Европа е в капан.
С епизодични спазми за суверенитет, провалящи се и заради липса на единение. Провинциализмът на Европейски Съюз е избор, изработен от боязън от риска, липса на визия и взаимозависимост от комфортни, само че остарели модели. Срещата Путин-Тръмп от елитите се усеща като геополитически земетръс - ще маркира формалния завършек на европейската заблуда за „ свят на полезности и правила “.
Прекъсването, въпреки и отчасти, на енергийните и търговски връзки с Русия лиши европейската промишленост от основни конкурентни преимущества - евтини енергоносители, първични материали, торове и достъп до съветския пазар. Вторичните наказания против трети страни, търгуващи с Москва, донесоха спомагателни вреди, утежниха връзките с Китай, страни от БРИКС и световния Юг. Санкциите към този момент са оръжие с противоположен резултат.
Четем в Bild: „ Допитване на Ifo през юли сподели, че всяко четвърто индустриално дружество е с понижена конкурентоспособност в съпоставяне със страни отвън Европейски Съюз. Особено зле са нещата в машиностроенето. Предизвикателствата пред немската промишленост са големи, по този начин повече не може да продължава. “ Това в икономическия локомотив на Европа...
Такива са процесите, тъй като западната надмощие се топи, отпадна в огромна степен демонстрацията на мощ по света, оттова и изсмукването на богатства. Появяват се вътре систематични неравенства, повишава се вътрешната неустойчивост, протестните настройки порастват. Тръгват хрумвания и проекти за радикални промени в икономическите и политическите системи.
„ Фигаро “: Войната към този момент е в Европа, тя опустошава Украйна повече от три години... професорът в King`s College London Дейвид Бец предизвестява за риска от цивилен войни в европейските страни и по-конкретно във Франция и Обединеното кралство. Към общественото разделяне се прибавя и надълбоко отчаяние от политическите елити, упреквани, че са се откъснали от действителността, възприятието на маргинализация и прикрит яд постепенно разяждат националното единение. “
Европейски Съюз, в който влязохме, мощно се разграничава от днешния. Условията, довели до късия интервал на съдържателна народна власт, се стопиха и виждаме стратегическата безтегловност на Европа. Старият ред се разрушава пред очите ни, а нов още не грее на хоризонта. В този вакуум може да се пръкне какво ли не. Предвоенна или следвоенна ще се окаже срещата-договор в Аляска?
Там Путин ще съставлява и Русия, само че и БРИКС. Тръмп хитро назова срещата предварителна, част от резултатите ще узнаем след време. Но международният ред към този момент в действителност не се дефинира единствено от Вашингтон, още по-малко от Брюксел. Освен че там се досещат, към този момент се постанова и да го признаят.
Който детайл от поддръжката за Украйна да отпадне, тя ще рухне за седмица
Подготовката за срещата сред американския президент Доналд Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин стартира още през февруари в столицата на Саудитска Арабия. Последваха редица съвещания сред високопоставени дипломати и съветници от двете страни. Все по самодейност на Вашингтон, като се споделяше, че основно се разискват проблеми настрана от този с Украйна.
Очевидно най-малко съгласно Белия дом за Съединени американски щати това е основен външнополитически въпрос. Не да пазят ползите на Украйна или Русия, Америка преследва своите лични ползи. Срещата е със международно политическо значение, само че тя съдържа и изключително важен информационно-пропаганден заряд.
Несъмнено срещата на 15 август в американската военна база Елмендорф-Ричардсън в Аляска е съгласувана до детайлностите. В Брюксел, Лондон и някои столици от Европейски Съюз политици и журналисти наскърбяват Тръмп като го показват като добряк, който в хода на срещата Путин ще баламоса с лекост. От завист, че не са поканени там - очевиден знак, че в огромната игра от тях нищо не зависи.
Преглъщат горчилката евронатовците, изобразявайки пред европейската аудитория някаква значителност. Във тип на твърда подготвеност за война с Русия и победа единствено на бойното поле. Засега прокси до последния украинец, а след някоя година и директно на съветска територия.
Без явната поддръжка от Съединени американски щати за тази тяхна линия обаче всичко би се провалило доста бързо. Затова с всички сили фонтанират истерични страсти във вътрешността в страните си и на открито към Съединени американски щати и Русия. Няма аналог в историята на Европа демонстрацията, която съставлява срещата Тръмп-Путин за еднопосочно страшна загуба на политически облик и стратегическа тежест.
Недъгав, уродлив европейски естаблишмънт лъсва пред очите на непредубедената аудитория в Европа и по-далеч. Чиито страни са пред неизбежно проваляне от нарочения за стратегически зложелател, който нито ги е нападнал, нито има желание да го стори. Сами заложиха основите на унизителното си проваляне, направиха изключително доста след ударите им той да стане по-силен.
Каква война биха водили тези смешни страшковци! Сред никоя от европейските народи, с изключение на към момента ненапълно в Украйна, не се вижда милитаристически дух. Затова западните елити са се вкопчили в нея с бледата вяра да издържи още някоя година. Но Европа е тежко подвластна от американско оръжие, нейна съществена задача е да купува такова и вероятно препродава.
Което с продължаването на войната в Украйна значи скоро да стане прокси на Съединени американски щати. А тя бяга от тази ужасна вероятност като от огън. А Украйна от средата на 2022 година освен е небоеспособна без всестранното подпомагане на Запада, тя е и нежизнеспособна стопански, обществено и политически. Който и детайл от поддръжката за нея да отпадне, тя ще рухне за седмица.
Европа в днешната геополитическа среда работи реактивно, не стратегически. В жалката роля на реактивен американски васал в периферията на световните събития. Реално отстранена от взимането на значими решения даже за самата себе си. Заета да създава и пробутва лъжливи вести, да цензурира или премълчава достоверни обстоятелства и да написа през днешния ден лъжлива история за на следващия ден.
За Тръмп „ Европейски Съюз са противник “, сподели го неотдавна в изявление. Смята да отнеме Гренландия от Дания, членка на Европейски Съюз, направи Европейски Съюз жертва в комерсиалната си международна война. Евронатовците се подхилват плашливо и скандират: „ Русия е агресор, Украйна е жертва! “ Тежка рецесия на идентичността.
Британският UnHerd от 22.7.: „ Западната народна власт е под опасност - само че не от „ непознати врагове “ или „ ултрадесни популисти “, а от страна на личния и хайлайф. Било то в Британия, Германия или Ирландия, цензурата стана нормална процедура в цяла Европа и зад нейните лимити. Целта на елитите е да запазят властта си пред лицето на колосалния крах на нейната легитимност. Но вероятностите им са прекомерно мрачни “.
Същевременно консолидацията в БРИКС се форсира видимо след тарифната експанзия на Тръмп. Светът още по-енергично се задвижи към многополярност, а Европейски Съюз зацикля в носталгия по еднополюсен ред. В който въпреки всичко се усеща на топло, въпреки в послушание на Съединени американски щати и по този начин уязвима за американския нарцисизъм. Европа е в капан.
С епизодични спазми за суверенитет, провалящи се и заради липса на единение. Провинциализмът на Европейски Съюз е избор, изработен от боязън от риска, липса на визия и взаимозависимост от комфортни, само че остарели модели. Срещата Путин-Тръмп от елитите се усеща като геополитически земетръс - ще маркира формалния завършек на европейската заблуда за „ свят на полезности и правила “.
Прекъсването, въпреки и отчасти, на енергийните и търговски връзки с Русия лиши европейската промишленост от основни конкурентни преимущества - евтини енергоносители, първични материали, торове и достъп до съветския пазар. Вторичните наказания против трети страни, търгуващи с Москва, донесоха спомагателни вреди, утежниха връзките с Китай, страни от БРИКС и световния Юг. Санкциите към този момент са оръжие с противоположен резултат.
Четем в Bild: „ Допитване на Ifo през юли сподели, че всяко четвърто индустриално дружество е с понижена конкурентоспособност в съпоставяне със страни отвън Европейски Съюз. Особено зле са нещата в машиностроенето. Предизвикателствата пред немската промишленост са големи, по този начин повече не може да продължава. “ Това в икономическия локомотив на Европа...
Такива са процесите, тъй като западната надмощие се топи, отпадна в огромна степен демонстрацията на мощ по света, оттова и изсмукването на богатства. Появяват се вътре систематични неравенства, повишава се вътрешната неустойчивост, протестните настройки порастват. Тръгват хрумвания и проекти за радикални промени в икономическите и политическите системи.
„ Фигаро “: Войната към този момент е в Европа, тя опустошава Украйна повече от три години... професорът в King`s College London Дейвид Бец предизвестява за риска от цивилен войни в европейските страни и по-конкретно във Франция и Обединеното кралство. Към общественото разделяне се прибавя и надълбоко отчаяние от политическите елити, упреквани, че са се откъснали от действителността, възприятието на маргинализация и прикрит яд постепенно разяждат националното единение. “
Европейски Съюз, в който влязохме, мощно се разграничава от днешния. Условията, довели до късия интервал на съдържателна народна власт, се стопиха и виждаме стратегическата безтегловност на Европа. Старият ред се разрушава пред очите ни, а нов още не грее на хоризонта. В този вакуум може да се пръкне какво ли не. Предвоенна или следвоенна ще се окаже срещата-договор в Аляска?
Там Путин ще съставлява и Русия, само че и БРИКС. Тръмп хитро назова срещата предварителна, част от резултатите ще узнаем след време. Но международният ред към този момент в действителност не се дефинира единствено от Вашингтон, още по-малко от Брюксел. Освен че там се досещат, към този момент се постанова и да го признаят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ