Старите породи кучета крият много изненади. Има породи, които са

Леопардова катахула

Старите породи кучета крият доста изненади. Има породи, които са получени още преди епохи, а през днешния ден за тях знаем прекомерно малко. Това не значи, че те не са забавни и не оферират своите благоприятни условия, изпитани през столетията.

Едно такова куче е порода Леопардова катахула, което е едва познато даже на феновете на екзотични породи кучета. Какво съставлява това животно и от кое място произлиза?

Произход на Леопардова катахула

Името на кучето идва от индианските езици в Америка. Думата катахула значи чиста вода. Свързано е с езерата Катахула в централната част на щата Луизиана, Съединени американски щати. Около водата живеело племето начез, което дало името на породата.

Самото пораждане обаче е обвързвано с испанските завоевания. Испанецът Де Сото пристигнал по тези места към 1540 година. Той водел със себе си мастифи. Легендата споделя, че мастифът бил пресечен с аления вълк. Създаденият хибрид по-късно бил облагороден с кръвта на Босерон, импортиран от френските заселници, които завзели щата Луизиана. По подобен метод се получила забавната петниста леопардова багра на породата.

Новото куче намерило място измежду овчарите като асистент в ръководството на стадата от говеда и прасета. То обаче има и отлични ловни качества и те били оценени от президента Рузвелт, който ходел на лов с леопардовите кучета от Катахула.

Това е първата порода за бранене на стада и лов, отглеждана в Северна Америка.

Как наподобява Леопардова катахула?

Леопардовата катахула се отличава със мощното си тяло, приблизително по мярка. Височината на кучето леопардовата катахула варира от 50 до 66 сантиметра, а тежестта им от 25 до 39 кг.

Външността му основава усещане, че това е умело и издръжливо животно, което може да бъде несъмнено като приблизително по мярка. Във фигурата не би трябвало да има остатъци, несъразмерна тежест или лекост съгласно стандарта на породата.

Физиката му е мощна, стройна, само че в умерени граници и хармонично развита. Външният тип на кучето се прави оценка съгласно въздействието върху работните му качества, защото животното е отглеждано повече поради темперамента и качествата си, а не толкоз поради типа си. Това значи, че типът може да варира в необятни граници, като мъжките постоянно са по-големи от женските.

Правилно завършеното куче е по-дълго, в сравнение с високо. Има мощен тил, а долната му част е леко извита. Гръдният му панер е умерено необятен.

Главата му е огромна, само че не прекалено, би трябвало да бъде съразмерна с тялото. Челюстите му са мощни, със захапка вид ножица.

Козината на леопародавата катахула би трябвало да бъде къса или приблизително дълга. Може да бъде гладка и мека на досег, или по-груба. Тя е единична, без подкосъм, приляга компактно към тялото.

Най-интересното при кучето са очите и погледа му. Погледът им е безусловно спиращ дъха. Те очароват наблюдаващия ги и той безусловно застива пред погледа на красивото животно.

Очите им са едно от най-интересните неща у тях. Цветът им е наследник най-често, или нюанси на цвета, само че е като мраморно синьо или стъклено синьо. Тези стъклени или мраморни очи, които приковават погледа в кучето, може да имат сенки или петна, а може да бъдат и в друг цвят. Няма непоколебим стандарт - могат да бъдат сиви, сини, зелени, кехлибарени. Може да има кафяви цветове в разнообразни комбинации.

Опашката на кучето постоянно е дълга, може да стигне до скакателните стави. Понякога е допустимо да се редуцира. Краят на опашката е увит надолу, това е отличителна линия на катахулата. Част от опашката има бял връх. Съкратените опашки са генетично завещание и са редки.

Краката на кучето са стройни, дълги, с ясно изразена мембрана сред пръстите. Това улеснява лова в блатата и прави допустимо да плуват добре. Леопардовото катахулово куче е доста красиво. Грацията, вроденото достойнство, красивият цвят и необикновените кристални очи вършат породата запаметяваща се и мечтана. Също и доста рядка.

Цветът на козината не е приоритет при избора на куче, защото не въздейства на качествата му. Все отново цветовете заслужават да бъдат показани, тъй като са разнородни.

Червената леопардова катахула показва разнообразни нюанси на кафявото, разнообразено от време на време с бели петна.

Синята леопардова катахула показва всички нюанси на сивото от ярко до черно, от време на време разнообразено с бели петна.

Черната леопардова катахула - е със сини или сиви петна.

Сивата или сребриста леопардова катахула - куче със наследник или сив цвят.

Трикольор - нормално се състои от три цвята -черно, сиво и бяло

Бели кучета с разнообразни петна по тях.

Характер на Леопардова катахула

Катахулата е доста мъдро и пламенно куче. То е упорито, лоялно куче, контактно, само че не се натрапва. Много интензивно и игриво животно е. Има образован и балансиран темперамент. Това е любящо, нежно, без значение и любопитно животно. Кучето ясно разделя хората на другари и непознати. Понякога е склонно на експанзия към някои непознати хора, както и към други кучета.

Тъй като леопаровата катахула е ловна порода куче, тя е склонна от време на време да нападне други животни, даже такива, с които е израснала и това би трябвало постоянно да се има поради.

Повечето кучета леопардова катахула се схващат с децата и са техен бранител във всякаква обстановка. Към непознати възрастни, които не одобряват за част от глутницата, постоянно са нащрек.

Обучение на Леопардова катахула

Въпреки многото преимущества на породата, кучетата катахула могат да бъдат упорити и своенравни и по тази причина образованието им би трябвало да стартира рано. Социализацията на кучето е доста значима. С вярно образование, само че лишено изцяло от експанзия, катахулата може да загуби множеството си дефекти. Трябва да се показва пред животното водачество и корав темперамент, без принуждение. Това куче има добра памет и самочувствие и всевъзможен вид принуждение над него ще приключи зле.

Някои от животните са подготвени за избавителни интервенции. Други за спортни цели, тъй като са доста положителни спортисти. Повечето хора обаче ги отглеждат леопардова катахула като домакински другар и сателит. Породата е универсална.

Хранене на Леопардова катахула

Диетата на Леопардовата катахула е формирана 70-80 % от постно месо. На последващо място в храната на леопардовата катахула би трябвало да бъдат зеленчуците, яйцата, зърнените и млечните артикули. Ако ще се храни кучето с естествена храна, добавката от растително олио за положително зрение е наложителна, както нормалните витамини и минерали. Може да се избере подготвена храна за дейни кучета.

Малките кученца се хранят 3-4 пъти дневно, а огромните по 2 пъти. Човешката храна се отразява отрицателно на стомаха на животното и може да докара до болести. Прясната вода е наложителна и би трябвало да бъде със свободен достъп през целия ден.

Грижи за Леопардова катахула

Поддръжката на козината им е лесна. Достатъчно е да се избърсва с влажна забрадка 2-3 пъти седмично. Може и да се масажира със специфична ръкавица, което се харесва на кучето.

Ресането е със същата периодичност, поддържат се и ноктите. То е неуместно куче за апартамент. Къщата с двор или огромно стопанство с доста пространство са положителния избор за място за развъждане на леопардова катахула.

Тази порода обича да рови в земята и е добре това да бъде отстранено при възпитанието, тъй като кучето ще трансформира градината в поредност от дупки.

Здравословни проблеми при Леопардова катахула

Глухотата е наследствено положение, особено най-много при белите на цвят кучета катахула. Това е обвързвано с съществуване на меланоцити в тялото. Затова при избор на куче е добре да се избира с по-малко бяло по тях. Белите кучета имат 80 % късмет да са глухи или с еднопосочен слух.

Тазобедрена дисплазия при кучето също е генетично заболяване и зависи от развъдника. Близо 20 % от животните имат това заболяване.