Този Езерен старец е загадка за учените
Стар дънер, който плава отвесно във вулканично езеро в Съединени американски щати, остава мистерия за учените към този момент повече от век.
Езерото Крейтър, кратерно езеро в щата Орегон в северозападната част на Съединени американски щати, е най-дълбокото езеро в страната. Но водоемът, дал названието на едноименния народен парк, притегля вниманието на учени и туристи освен поради своята дълбочина, която доближава 597 м, и чистата вода със вълнуващ наследник нюанс.
Необичаен остарял дънер, неразбираемо от кое място озовал се в деветото по дълбочина езеро в света, към този момент повече от век плава във водоема и притегля вниманието на откриватели и туристи.
Първото изложение на стърчащото от водата дърво е било направено още през 1896 година от Джоузеф Дилър. Според неговите мемоари плаващият мъртвец имал белезникав нюанс, ширината му била 60 см, а над повърхността на водата се извисявали към 130 см, като пънът бил задоволително резистентен, че да издържи тежестта на човек. Тогава Дилър видял през транспарантната вода, че са се запазили и останки от корени на дървото, които го предиздвикали неверно да счита, че той се държи за дъното.
Рейнджър театралничи върху пъна през 30-те години на предишния век. © Crater Lake Institute
При второто си посещаване на езерото откривателят разкрил пъна да плава на напълно друго място, което било на 400 метра от първото. Целият последвал век учените траяли да обясняват за какво този Езерен дъртак, както го нарекли, плава не в нормалното хоризонтално, а във отвесно състояние, по какъв начин се е озовал в езерото и на какъв брой години е.
Известно е, че 10-метровият дънер в миналото е бил дънер на канадска цуга – вечнозелено иглолистно дърво, което пораства в Северна Америка. Има догадка, че дървото е попаднало във водата на кратерното езеро дружно със свлачище, само че най-вече разногласия провокира отвесното му състояние.
Според една от версиите в началото в корените на дървото е имало тежки камъни, които са го карали да стърчи над водата. С времето долната част на ствола се е напоила с вода, станала е тежка и пънът останал да плава в това състояние към този момент без корени.
В изгода на версията с камъните в корените приказва случай с изригването на вулкана Сейнт Хелънс напролет на 1980 година. Тогава след свлачище стотици дървета плавали отвесно на повърхността на езерото Спирит. Но всички те приключили еднообразно – в началото имали огромна коренова конструкция, плавали няколко години, а по-късно отишли на дъното.
Защо Езерният дъртак остава цялостен повече от век, не потъва и се държи отвесно, остава мистерия.
Привлича внимание и способността на този дънер да се движи бързо по повърхността на езерото. Независимо от огромната маса и неналичието на платна, във прохладно време пънът е кадърен да измине 7 километра за един ден.
През 1938 година учените провели тримесечен опит по следене на придвижването му по повърхността на езерото. Оказало се, че пънът е кадърен да се придвижва по-надалече и по-бързо, в сравнение с считали учените: от 1 юли до 30 септември той преодолял разстояние над 100 километра.
„ През юли, август и първата половина на септември пънът плава съвсем извънредно в северната част на езерото. Това несъмнено сочи, че в същото време на годината тук доминират южни ветрове, които се отклоняват от стените на кратера, основават завихряне и карат дървото да плава по всички страни “, се споделя в отчета на естествениците Уейн Карчнър и Джон Дер.
Едно от наблюденията на придвижването на пъна, направено при започване на ХХ век. Впрочем, съгласно изказванията на чиновниците на националния парк, пънът не всеки път следва посоката напразно. „ Може да се намерения, че 1,2 метра над повърхността би трябвало да работят като платно. Но от време на време той се движи по езерото против вятъра “, споделя локалният еколог Марк Буктеница пред CBS News.
Единственото, което се знае за пъна с акуратност с помощта на модерни научни способи, е неговата възраст. Според локалния биолог Скот Гирднър радиовъглеродният разбор е открил, че дървесината е най-малко на 450 години.
Затова, като се регистрира, че самото езеро Крейтър е било намерено едвам в средата на XIX век, остава да се гадае какъв брой години плава загадъчният дънер в него.
Възможно е той да се е съхранил с помощта на кристално чистата вода на езерото, в което съвсем няма риба. От шест интродуцирани през 1881–1941 година типа риби тук са оживели единствено два – дъгова пъстърва и алена сьомга.
Освен това на дълбочина 120 метра се среща свободно плаващо растение – мъх фонтиналис. И единственото място край повърхността, където се среща той, е потопената част на пъна. Това може да сочи, че в миналото Езерният дъртак е плавал дълбоко, считат учените.
За чиновниците на парка Езерният дъртак е не просто дънер, който плава на повърхността. „ Той има темперамент, история и се явява част от парка “, споделя Гирднър. Смята се, че пънът е страж и предсказател на времето, и един път той посочил своя манталитет.
През 1988 година учените са провели подводно проучване на езерото и за сигурност прикрепили Стареца с котва към остров Уизард. Както настояват очевидци, в този миг небето се покрило с облаци, вдигнала се мощна стихия, която отминала чак когато пънът се откъснал от котвата и траял да плава свободно по езерото.
