Стъпил в Европа, коронавирусът явно не се е чувствал в

" Стъпил в Европа, коронавирусът очевидно не се е чувствал в свои води, тъй като му се постанова да мутира, с цел да се популяризира. Все отново към този момент има концепция при лекуването на COVID-19 да се употребяват и по този начин наречените бактериофаги ". Това каза проф. Радостина Александрова, която е доктор по вирусология към Българска академия на науките.

Проф. Радостина Александрова е приключила с отличие Биологическия факултет на СУ " Св. Кл. Охридски ". Притежава магистърска и докторска степен по " Вирусология " и е професор по " Морфология " в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при БАН.  

Автор и съавтор на повече 180 научни публикации в национални и интернационалните списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни конгреси, 4 глави от книги.  Член на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания. Член на Съюза на учените в България и на Ръководството на Имунологичното сдружение в България. Ето какво още показа проф. Александрова в изявление за в.  " Монитор ":

- Проф. Александрова, до неотдавна учени дискутираха въпроса за какво при някои хора COVID-19 протича безсимптомно, а при други извънредно тежко. Вярно ли е, че някои гени в човешкия организъм може да обуславят това?

- Предполага се, че инфекцията с този вирус протича безсимптомно приблизително при към 16% от инфектираните (в другите изследвания тези стойности варират). Кои са тези хора и за какво това е по този начин, ние към момента не знаем. Внимание заслужава фактът, че от 7-те известни ковид при индивида 4 провокират най-обикновени настинки, каквито огромна част от нас годишно прекарват. Тъй като това са вируси от една и съща група, не е изключено имунният отговор, който сътворяваме към тези 4 ковид, да разпознава и новия вирус. Преди единствено предполагахме това, само че към този момент има и обява в тази посока. Нужни са още изследвания, с цел да изясним дали и в каква степен това може да е едно от обясненията за безсимптомните инфекции и тези с по-лека клинична картина. В същото време не е изключено в някои случаи такива построени против родствените коронавируси антитела да изиграят и тъкмо противоположната роля.

- Защо едни хора боледуват леко, а други доста тежко?

- Отговорът на този въпрос не е еднопосочен и сигурно доста фактори имат значение. От позиция на вируса е изцяло допустимо неговите разновидности да провокират друга по тежест клинична картина. Към момента не разполагаме с изрично умозаключение по този въпрос, само че в някои публикации да вземем за пример учените разискват съществуването на избрани разновидности във вируса (в така наречен шипче) като допустима причина за другата тежест на провокираната от COVID-19 картина на източното и западното крайбрежие на Съединени американски щати. Що се отнася до индивида, значение имат възрастта, съпътстващите болести (особено сърдечносъдовите, хроничните белодробни болести, диабетът и др.), представителите на мъжкия пол наподобява демонстрират по-голяма податливост към по-тежко протичане на болестта. Всеки един от нас е неповторим, нашите гени и имунната ни система несъмнено играят основна роля. Проучване, обхванало към 4000 души в Италия и Испания, боледували от COVID-19, сподели, че е допустимо да има връзка сред особеностите в някои гени и тежестта на клиничната картина. Става дума за 4 гена, които са свързани с действието на имунната система, с навлизането на вируса в клетките. Изменения в един или повече от тези гени може да се окажат виновни за по-високата сензитивност към вируса и разгръщането на по-драматична клинична картина в някои случаи. Със сигурност има и други такива гени, следва доста сериозна работа по тяхното идентифициране и изследването на връзката им с това (а и с други) болести. Това може да е и най-малко едно от обясненията за тежко протичане на заболяването при някои млади и здрави хора. Популярност получиха образци с две двойки братя под 35-годишна възраст, болни тежко, а единият изгубил живота си в борбата с вируса. Както и човек на 52 години в положително здраве и отлична физическа подготовка, който през октомври 2019 година е пробягал маратон, а няколко месеца по-късно е в интензивно поделение на апаратно дишане. Все още не познаваме задоволително добре този вирус, както и нашата реакция по отношение на него.

- Това значи ли, че 4 гени въздействат за имунния отговор към COVID-19?

- Не, гените, които въздействат върху имунния отговор, са доста. Просто в някои гени са открити вариации, които може да се свържат с чувствителността към вируса и тежестта на клиничната картина. Както споделих, значими са и гените, имат отношение към навлизането на вируса в клетката. И освен гените, само че и степента на изявата им. Учените работят доста интензивно в тази посока. Към момента обаче не разполагаме с изрично потвърдени генетични маркери, посредством които да се ревизира дали даден човек е благоразположен към по-тежко протичане на заболяването. -

- Споменахте за разнообразни вируси, значи ли това, че COVID-19 към този момент има няколко варианта?

- Щамът на вируса е един, само че са разказани разнообразни негови разновидности. Мутации във вируса настъпват, освен в него, а и във всички вируси. Особено във вирусите, чийто геном е РНК молекула, каквито са коронавирусите. Причината е, че при размножаването на вируса за образуването на новото вирусно поколение са нужни нови молекули РНК. Тяхното синтезиране протича в клетката гостоприемник, а при реализирането му стават неточности – погрешно включване на нуклеотиди (нуклеотидът е структурната единица на нуклеиновите киселини). В човешките кафези няма механизъм, който да разпознае и поправи тези неточности, и по този начин във вирусите се натрупват промени (мутации). Коронавирусите са изключение измежду останалите РНК вируси, защото те сами си носят система (ензим), която да редактира РНК молекулите – по тази причина коронавирусите мутират относително по-рядко, да вземем за пример спрямо грипните вируси и с вируса на човешкия имунодефицит. Но въпреки всичко мутират. Освен това, когато вирусът се усеща " удобно ", той мутира с по-бавно движение. Когато обаче излезе от зоната си на комфорт (например под въздействие на имунния отговор против него, при използване на характерни антивирусни препарати и др.), се променя, с цел да се приспособи и оцелее. Това се отнася за вирусите въобще, освен за коронавирусите. Описани са разнообразни разновидности при SARS-CoV-2, разнообразни негови разновидности. И единствено за илюстрация на преди малко казаното – един от разновидностите (основният публикуван в гр. Ухан и Югоизточна Азия) съвсем не е мутирал по време на разпространяването си в Югоизточна Азия, което евентуално се дължи на отличната му приспособеност към хората и факторите на околната среда там. Стъпил в Европа, очевидно не се е чувствал в свои води, тъй като му се постанова да се постарае (мутира), с цел да се популяризира.

- Това слага ли въпросителни пред основаването на имунизацията - т.е. дали ще е нужна нова ваксина всяка година?

- Учените във всички случаи наблюдават изкъсо обстановката с вируса и неговата еволюция. Това е значимо и за имунизациите, и за медикаментите, и за диагностиката. За да се оправят с разновидностите, учените се насочват към тези елементи на коноравируса (става дума за структурите в него, които са виновни за предизвикването на имунен отговор), които са по-устойчиви (консервативни). Освен това много откриватели заложиха на основаването на една по-обща платформа (да я назовем базова ваксина), в която съответната част (свързана с предизвикването на имунен отговор) може да се размени с друга – т.е. концепцията е имунизацията да може да се актуализира съгласно потребностите и събитията (ако се наложи). Например не е изключено в другите региони на света да са публикувани разнообразни разновидности на вируса.

- Вие отдавате и сякаш огромно значение на лекуването с кръвна плазма, какви са изгодите?

- В момента към момента не разполагаме с ваксина. Знаем, че се работи върху много планове за ваксини, а три от тях са към този момент в трета фаза на клинични изпитвания. Това значи, че се понасят добре, подтикват имунния отговор и би трябвало да изчакаме, с цел да разберем дали ще изпълнят своето предопределение и ще обезпечат отбрана. Дори всичко да протече както би трябвало, проектите на СЗО са до края на идната година да бъде обезпечена отбрана за най-уязвимата част на популацията. А това напълно не значи на следващия ден. Така че лекуването с кръвна плазма и въобще търсенето на нови лечебни подходи е извънредно значимо и няма да загуби своето значение - нито в този момент, нито в бъдеще. Видяхте, че към този момент има два продукта, за които беше потвърдено, че оказват помощ. Единият от тях понижава смъртността при пациенти с тежка клинична картина и дихателна непълнота. И нещо забавно – неотдавна основният редактор на списание Phage насочи вниманието към опцията при лекуването на COVID-19 да се употребяват и по този начин наречените бактериофаги (или единствено фаги). Това са вируси при бактериите. Причината е, че един от огромните проблеми при COVID-19 (и освен!) са вторичните бактериални инфекции, а техните причинители постоянно са устойчиви на антибиотици. Това е голям проблем освен при ковид. Идеята за потреблението на бактериофаги не е инцидентна, защото те може да бъдат подбрани или модифицирани по подобен метод, че да разпознаят съответните болестотворни бактерии, без да засягат микробиома на организма. 

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/prof-aleksandrova-obyasni-zashcho-edni-khora-boleduvat-ot-k-19-leko-a-drugi-mnogo-tezhko_news763510.html