За разлика от заплатите на учителите има нещо, което не се увеличава, а намалява
Становище на " Заедно в час ":
" От 1 януари т.г. главните заплати на всички педагогичен експерти бяха увеличени с 8,4%. Това беше следващата стъпка от устойчивата политика на Министерството на образованието и науката през последните години за повишение на възнагражденията на учителите. Тази година нарастване имаше и за чиновниците от непедагогическия личен състав – да вземем за пример помощник-възпитателите в детските градини, чиито хонорари години наред бяха незаслужено ниски.
След нарастването стартовата минимална съществена заплата на учителите става 1853 лева Минималната съществена заплата за старши учителите и старши възпитателите към този момент е 1911 лева, а за основните учители и основните възпитатели – 1985 лева Директорите ще получават минимум 2257 лева главно заплащане, а заместник-директорите – 2088 лева
Увеличението на заплатите на педагогическия и непедагогическия личен състав несъмнено е добра вест. Работата в детските градини и учебните заведения е сложна, изисква съществени умения и непрекъснатото им надграждане. Обществото също залага високи упования към учителите. И за тези от тях, които получават високи оценки за работата си, подобряването на изискванията на труд би трябвало да продължи.
За разлика от възнагражденията в просветителната сфера обаче, има нещо, което през последните години не се усилва, даже в противен случай – понижава. Това са резултатите на учениците. Когато предишния месец бяха оповестени данните от последното издание на PISA (Програмата за интернационално оценяване на учениците на Организацията за икономическо съдействие и развитие) България се подреди на последно място по математика измежду страните в Европейски Съюз и на предпоследно по четивна просветеност и естествени науки. Резултатите на българските 15-годишни са измежду най-ниските откогато страната ни взе участие в PISA.
PISA е значим индикатор, тъй като мери умения на XXI век, от които учениците ще имат потребност в живота. Но даже и да оставим PISA настрани, резултатите от националните външни оценения (НВО) и държавните зрелостни изпити (матурите) също не дават мотив за наслада. Средният триумф на НВО след VII клас по математика в страната през 2023 година беше 35,3 т. от най-много 100 т. Средният триумф на матурата по български език и литература пък беше " Добър " 3,93 – най-ниският от 2008 година насам. Анализ на Института за пазарна стопанска система сподели, че в 80 общини междинният резултат е под " Среден " 3,00.
Отвъд просветителните достижения, детските градини и учебните заведения в огромна степен не съумяват да развият в децата и младежите социално-емоционални умения за сполучлив личностен и професионален живот в актуалния свят. Родителите, които имат финансова опция, не престават да влагат в паралелната просветителна система на частните уроци. Бизнесът страда от липса на готови фрагменти и това пречи на икономическото развиване на страната.
Затова, дружно с несъмнено нужното възстановяване на изискванията на труд на шефовете, учителите и останалите работещи в системата на образованието, има потребност и от обективна оценка на резултатите от работата им. Директорите и учителите би трябвало да станат виновни за знанията, уменията и настройките, които развиват техните възпитаници, и най-много за това времето в учебно заведение да има добавена стойност за децата и младежите. И кариерното развиване на педагогическите експерти би трябвало да зависи не от прекараните в системата години, а от това какъв прогрес са постигнали учениците, на които са преподавали.
Разбира се, това върви и със сериозна смяна на качеството на началното образование и продължаващата подготовка на педагогическите експерти, както и с същинска поддръжка в учебните заведения посредством готови наставници.
Това са реформите, които ще покачват качеството на преподаване и с това и резултатите на учениците. Заплатите са единствено инструмент ", написа Люба Йорданова от екипа на Фондацията.
" От 1 януари т.г. главните заплати на всички педагогичен експерти бяха увеличени с 8,4%. Това беше следващата стъпка от устойчивата политика на Министерството на образованието и науката през последните години за повишение на възнагражденията на учителите. Тази година нарастване имаше и за чиновниците от непедагогическия личен състав – да вземем за пример помощник-възпитателите в детските градини, чиито хонорари години наред бяха незаслужено ниски.
След нарастването стартовата минимална съществена заплата на учителите става 1853 лева Минималната съществена заплата за старши учителите и старши възпитателите към този момент е 1911 лева, а за основните учители и основните възпитатели – 1985 лева Директорите ще получават минимум 2257 лева главно заплащане, а заместник-директорите – 2088 лева
Увеличението на заплатите на педагогическия и непедагогическия личен състав несъмнено е добра вест. Работата в детските градини и учебните заведения е сложна, изисква съществени умения и непрекъснатото им надграждане. Обществото също залага високи упования към учителите. И за тези от тях, които получават високи оценки за работата си, подобряването на изискванията на труд би трябвало да продължи.
За разлика от възнагражденията в просветителната сфера обаче, има нещо, което през последните години не се усилва, даже в противен случай – понижава. Това са резултатите на учениците. Когато предишния месец бяха оповестени данните от последното издание на PISA (Програмата за интернационално оценяване на учениците на Организацията за икономическо съдействие и развитие) България се подреди на последно място по математика измежду страните в Европейски Съюз и на предпоследно по четивна просветеност и естествени науки. Резултатите на българските 15-годишни са измежду най-ниските откогато страната ни взе участие в PISA.
PISA е значим индикатор, тъй като мери умения на XXI век, от които учениците ще имат потребност в живота. Но даже и да оставим PISA настрани, резултатите от националните външни оценения (НВО) и държавните зрелостни изпити (матурите) също не дават мотив за наслада. Средният триумф на НВО след VII клас по математика в страната през 2023 година беше 35,3 т. от най-много 100 т. Средният триумф на матурата по български език и литература пък беше " Добър " 3,93 – най-ниският от 2008 година насам. Анализ на Института за пазарна стопанска система сподели, че в 80 общини междинният резултат е под " Среден " 3,00.
Отвъд просветителните достижения, детските градини и учебните заведения в огромна степен не съумяват да развият в децата и младежите социално-емоционални умения за сполучлив личностен и професионален живот в актуалния свят. Родителите, които имат финансова опция, не престават да влагат в паралелната просветителна система на частните уроци. Бизнесът страда от липса на готови фрагменти и това пречи на икономическото развиване на страната.
Затова, дружно с несъмнено нужното възстановяване на изискванията на труд на шефовете, учителите и останалите работещи в системата на образованието, има потребност и от обективна оценка на резултатите от работата им. Директорите и учителите би трябвало да станат виновни за знанията, уменията и настройките, които развиват техните възпитаници, и най-много за това времето в учебно заведение да има добавена стойност за децата и младежите. И кариерното развиване на педагогическите експерти би трябвало да зависи не от прекараните в системата години, а от това какъв прогрес са постигнали учениците, на които са преподавали.
Разбира се, това върви и със сериозна смяна на качеството на началното образование и продължаващата подготовка на педагогическите експерти, както и с същинска поддръжка в учебните заведения посредством готови наставници.
Това са реформите, които ще покачват качеството на преподаване и с това и резултатите на учениците. Заплатите са единствено инструмент ", написа Люба Йорданова от екипа на Фондацията.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ