СТАНКА НИКОЛОВА е родена през 1944 г. в с. Ивански,

СТАНКА НИКОЛОВА е родена през 1944 година в с. Ивански, Шуменска област. Завършва българска лингвистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". Работила е в областта на образованието и културата в Разград. От 2009 година живее в гр. Пърт, Западна Австралия. Автор е на стихосбирките " Спасена тишина " (1999 ), " Когато лятото отмине " (2005), " Водно огледало " (2017), " В прегръдката на залеза " (2019) и " Под Южния кръст " (2023). Носител е на първа премия в интернационалния конкурс " Изящното перо " (2024), през 2023 година е наградена с грамота и Почетен сребърен знак с печата на Симеон Велики от Министерството на културата на Република България за приноса й в националната книжовна просвета.

Новият Атлас

            " Единственото нещо, от което се нуждае
            злото, е положителните хора да не вършат нищо. "
                                   Едмънд Бърк

Когато светът се задъхва от гняв,
раздираща лудо земната гръд,
когато човешкият жанр оглупял е
и се лута по пътя - без път...
Когато бълва жарава Земята,
примесена с човешката кръв,
когато безумци облаги пресмятат
и в конкуренция са какъв да е пръв...
Тогава? Ще пристигна вълната от хора
и земята ще се нагъне от яд,
пирамидите от неистини ще събарят
и пясъчни кули на остарелия свят.
Кой споделя, че злото е постоянно на власт,
че е забравена оная, родна Итака?
Раменете гордо изправя Атлас,
повярвал, че Земята от дълго време го чака.
Ще сече гневно гнилите клони
на дървото земно, родило живот,
ще просветлява далеко небосклона
и умно ще сочи към бъдното брод.
Преродена, ще засияе Земята
със синята тога на спокойно небе,
ще търчи след облаци щурият вятър -
едно непослушно и волно дете.

-----------

Мъртво неспокойствие

Как и по кое време в душата - море -
се заражда мъртво неспокойствие.
което невидимо в мене гребе
и от вътрешната страна без звук ме завладява?
Вълна след вълна в мен се надигат
като буден прилив пенест
и незабелязано до гърлото стигат -
пропадам нейде, няма подозрение.
Няма време даже да се запитвам
накъде и по какъв начин да изплувам.
Водата - преди спокойна и тиха,
в този момент е мелница дива...
И ето ме - на брега съм удавник
и морето в мен се закотвя,
единствено гларуси над тялото постепенно
избелват със криле хоризонта.
Всъщност, осъзнавам, още съм жива,
няма очевидец мойто поражение.
Платната в мене добродушно се свиват -
душата дано мирис да поеме.

--------------

Поет

            " Истинското изкуство
            е човечността "
                   Уолт Уитман

Когато е същински плугът,
с който словесната равнища ореш,
а съвестта е развратница глуха,
изгорена в международната пещ,
ти засей стиха си изстрадан -
семе в зажаднялата пръст,
бръкни в горещата рана -
да извиси словото растеж.
Не, не чакай скорошна беритба.
Ще измине може би век,
до момента в който плода ти откъсне
и от сока му отпие Човек.

------------

Пътуване

От детството идваш
и към него се връщаш -
нали е първата, най-старата къща,
с най - ароматното, неувяхнало цвете
от родния букет на мигове светли.
Пред тебе пътеката се губи в сумрака
и не знаеш дългокосата къде те чака,
а там, зад девет планини в десета,
едно съзвездие блещука и свети.
И ти отново отваряш вълшебните врати,
към тебе се сгушва дребното коте,
излежава се дворът, в цветовете захласнат,
извира отнякъде пчелната ария.
Баба, надвесена над свойто вретено,
заприда идилично лятно безвремие,
вечерта слиза от далечното лозе,
а мама и тате - с най-сладкия привет.
Но…всички са към този момент надалеч,
политнали птици в гладната безкрайност,
където и аз, с душа изтощена,
пътувам постепенно към тебе, Вселено.

---------------

Адажио

Ех, тази музика на Албинони...
В душата ти простенва струна
и като че ли бял прашец се рони
над рози в грейнала градина.
И напоителен дъждец от ноти...
Вали ефирно - шепот гальовен -
под него мирис поема си Живота,
че път го чака - път безбрежен...
И знаеш - няма стръмнина, която
духа ти може да прекърши,
разстилат се копринени полета
и нейде в хоризонта свършват.
И с диригентска палка отново Съдбата
в душата пластове размества,
разперва птица в теб крилата,
заслушана в небесна меса.