Станислав Йежи Лец е полски юрист, писател и поет сатирик,

Станислав Йежи Лец е полски правист, публицист и стихотворец сатирик, занаятчия на афоризмите и епиграмите.

Предлагаме ви някои от неговите крилати мисли, въпроси, изповеди и препоръки:

Помнете: цената, с която се заплаща за свободата, се понижава при по-голямо търсене!

В дома на обесения не се приказва за въже. А в дома на палача?

Ако канибалът яде с нож и вилица – това напредък ли е?

Човекът е непряк артикул на любовта.

В пъкъла дяволът е позитивен облик.

Когато страхът побелее от боязън се нуждае от кръв.

Ние си поделихме боговете, само че по какъв начин ли са ни поделили те?

Не претърпявам мизантропите, по тази причина страня хората.

Обичам индивида. Никога не бих го основал.

Жертвата постоянно взема присъединяване в закононарушението. И то неконструктивно!

За индивида би трябвало да се жертва всичко. Но не и други хора.

Вече и в лабиринтите има окачени табелки " Блуждаенето е неразрешено! ".

Всички хора са равни. След съответна обработка.

Нека тези, които носят конски капаци, не не помнят, че към комплекта принадлежат също по този начин юздата и камшикът.

Най-страшна е моралната нечистоплътност, провокира кървави бани.

Всичко е в ръцете на индивида, по тази причина те би трябвало да се мият постоянно.

Мнозина не са се подписали в присъствената книга на света.

Как се познават историческите стихии? Дълго след тях кости се трошат.

Има времена, когато на смъртния си одър философът споделя: „ Добре, че не ме схванаха. “

Има ли право канибалът да приказва от името на тези, които е изял?

Има заводи за гении, само че не им доставят първични материали.

Имаше чиста съвест – никога не беше я употребявал.

Какво е предназначението на индивида ли? Да бъде подобен.

Който няма нищо общо с изкуството – да няма нищо общо с него! Ясно ли е?

Липсата на мисъл убива. Другите.

Любовта към Родината не признава непознати граници.

И ясновидците са черногледци.

Можем ли да вършим принудително гениални неща? Да, само че би трябвало да имаме тази мощ.

Навремето и вечността е била по-трайна.

Неосъществените каузи провокират пагубна липса на последствия.

Някои огромни думи са толкоз кухи, че в тях може да затвориш цели нации.

“Сигурно ви е доста мъчно да измисляте толкоз доста мисли с главата си " – попита ме благо тя. „ Така е – отвърнах,- само че мисля, че с краката щеше да ми е още по-трудно “.

След изчистване на Историята от лъжите не е наложително да остане истината. Може и нищо да не остане.

Той беше правилен знаменосец. Стискаше в ръце дръжката на знамето, без да отклонява вниманието си, даже не поглеждаше промяната на цветовете на платното.

Щом куца, значи върви.

Кога човек ще покори междучовешкото пространство?

Има ли право човек да се счита за създател на нежелани мисли?

Всички хора са артисти. Откъде да се вземе за всички репертоар?

Винаги се багра от тия, които упорстват за власт над душата. Какво вършат с тялото

Мисловната продукция дали съумява да настигне естествения приръст?

Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.

Иска ми се Давид да беше умъртвил Голиат с арфа.

През целия ден не можах да си спомня думата " гилотина ". Главата ми се бранеше.

Виждам хората голи, само че не постоянно издавам това, тъй като ще изискат и да ги облека.

Предпочитам надписа " Вход неразрешен " пред „ Изход няма “.

Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя какъв брой доста наподобява на моето.

Видях летящи кафези, в които имаше орли.

Мисля, че някои владетели биха отрязали ръцете на поданиците си, в случай че не им бяха потребни за ръкопляскане.

„ Поет съм на утрешния ден! “ – каза ми. „ Да поговорим за това в други ден! “ – отговорих.

Веднъж минавах нощем около склад за дървен материал. Кучето, което го пазеше, стартира да лае по мене. Вярвам, човечеството ще доближи до такова съвършенство, че кучето ще знае точната стойност на материалите, в името на които лае.

Понякога и душата би трябвало да съблюдава диета.

Светът без психопати? Би бил анормален.

Прекрасна неистина? Внимание! Това към този момент е творчество!

Трябва ли хората да бъдат от желязо? Струва ми се, че от време на време те би трябвало да бъдат от плът и кръв.

Питаш ме по какъв начин свири оня виртуоз? В неговото осъществяване имаше нещо човешко: той сбърка.

Запомнете: позиция заема единствено ловецът, в никакъв случай дивечът.

Помнете - индивидът няма избор. Той би трябвало да бъде единствено човек.

Страшно е да плуваш против течението на нечиста река.

Помнете, когато дяволът желае да ритне някого, в никакъв случай няма да го ритне с конското си копито, а с човешки крайник.

За да бъдеш себе си, би трябвало да си някой.

Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина.

Не върви по изтъркани пътища – ще се подхлъзнеш!

Бъди собствен личен министър на вътрешните си работи!

Не вярвай на сърцето си! То желае кръвта ти.

" От един кръст могат да се създадат две бесилки " - сподели с неуважение експертът.

Марионетките са доста лесни за бесене. Въжето е постоянно на разположение.

Грешат тези, които считат, че необразованите не са в положение да реализират подлости от А до Я.

В душата на близък не се влиза с кални обуща. Изтривалките тук не оказват помощ.

Мнозина, които са напирали да се качат на сцената, са се качвали на ешафода.

Глупостта не освобождава от мислене.

Оскърбление ли е за жертвата, в случай че канибалите я изплюят с омерзение?

Да се борим за правото на изключение. Нека изключението удостоверява правилото, само че единствено в случай че желае.

Можете ли да си визиите жена, която ще остави обичания си да й споделя приказки 1001 нощ?

И по пътищата на мисълта дебнат разбойници. Разбира се, и те се усещат интелектуалци.

Може да си виртуоз на подправеното осъществяване.

Първобитният човек не е бил примитивен. Бил е на нивото на тогавашната цивилизация.

Свидетели сме на забавно събитие: мънкането като средство за съгласие сред хората.

Най-слабото звено във веригата е най-силно. То я прекъсва.

Един влъхва постоянно се кланяше на владетеля си по този начин, че в същото време да демонстрира задните си елементи на лакеите му.

Точен изстрел: да не уцелиш индивида.

Имало е и времена, когато са били длъжни да купуват робите си легално.

И хепиендът е единствено край.

Да вървиш цялостен живот праволинейно към задачата е допустимо единствено тогава, когато тя непрекъснато се отдалечава.

От една система няма да се измъкнем скоро – от слънчевата.

Няма нови направления, има единствено една: от човек към индивида.

Държах щастието за опашката. Отскубна ми се, оставяйки в ръката ми перото, с което пиша.

Собственото изтощение е толкоз рисково, колкото и непознатото принуждение.

Понякога покривът над главата не разрешава на хората да порастват.

Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си.

Побъркват се единствено хора със здрав разум.

Имат ли почтените морално право да вземат участие в подялбата на плячката?

Може ли човек да избегне злото? Да. Спомням си, един път заобиколих помощта му. И се спасих.

Народът може да има една душа, едно сърце и едни гърди, с които да поеме ударите. Но гороко му, в случай че има единствено един мозък.

Трудно е да погалиш животно, когато е в човешка кожа.

Дяволите се разделят на пропаднали ангели и на издигнали се хора.

Откакто човек се е изправил на задните си крака, все не може да възвърне равновесието си.

Канибалите избират безгръбначните.

Тоягата има два края, не принуждавай на никой от тях.

Можеше и да е по-лошо. Твоят зложелател можеше да ти бъде другар.

Костенурката би трябвало да е толкоз твърда, тъй като е толкоз мека.

Из дневника на Вечността: " Само един живя от Началото на света до Края му – Страхът. "

Той беше човек прогресивно-религиозен. Приемаше, че хората са произлезли от маймуните, само че от ония в ковчега на Ной.

Не дразнѝ идиота, че не можел да напише шедьовър. Ами в случай че успее?

С горделивост носеха на гърдите си етикета с цената, на която не могат да ги купят.

Истинският зложелател няма в никакъв случай да те изостави.

Човек превъзхожда машината и по това, че може да се продаде самичък.

На какво приличаш зависи от генетиката, на какво ще заприличаш – от политиката.

В мигове на заплаха на мнозина им се ще да изоставят даже самите себе си.

Болезнено е раждането на индивида, изключително когато се ражда самичък и в зрелост.

В битката на концепциите умират хора.

Доставките на благополучие към този момент дойдоха. Чакат се единствено формулярите.

Времето прави своето. А ти, дребосъче?

Снимки ~   Lucjan Fogiel, EAST NEWS