Станимир Хасърджиев, НПО: Жертвите на хроничните заболявания може да са много повече от тези на COVID-19
Станимир Хасърджиев, ръководител на Националната пациентска организация (НПО), в изявление за предаването.
Водещ: Здравната система е подложена на невиждан напън през последните дни, въпреки това да беше предстоящо и да се подготвяхме. Уви, оказа се, че достъпът до здравна помощ не е безпроблемен даже в столицата. Местата в лечебните заведения за инфектирани пациенти не доближават, Спешната помощ не съумява в точния момент да отиде до пациентите. В същото време не са малко случаите на пациентите, които имат потребност от навременна хирургична намеса или планувано лекуване. За това сигнализират от Националната пациентска организация.
Г-н Хасърджиев, съдбовно ли е забавянето или отлагането на планово лекуване? Какво демонстрира опитът от първата вълна от Коронавирус пандемията, когато също бяха анулирани тези интервенции?
Станимир Хасърджиев: За страдание, опитът от първата вълна, и освен от тази зараза итази обстановка, демонстрира, че при сходни обстановки внезапно спада броят на хората, които се обръщат към доктор, даже да имат проблем. Не тъй като хората не желаят, а тъй като просто нямат
тази опция, в каквато обстановка в доста по-големи и тежки размери се намираме сега. Много хора, а и техните лекари, отсрочват във времето както планувани прегледи, по този начин и някои от процедурите и терапиите, които се постановат да се правят при пациента се отсрочват във времето. Проблемът тук е, че прекомерно дълъг стана този интервал, поради обстоятелството, че така наречен „ първа вълна " беше едвам преди няколко месеца, натрупват се голям брой пациенти и хора, при които биха могли да настъпят разнообразни болести, без те да бъдат диагностицирани в точния момент. Отлагането сега и прекъсването на плановите приеми не считаме, че е стъпка в добра посока. По-скоро трябваше да използваме тези месеци да реорганизираме системата си по метод, по който да се разреши, да е допустимо редом да върви, както грижата за инфектираните пациенти, по този начин и да не прекъсва грижата за хронично болните пациенти, тъй като за жалост резултатът ще бъде много, много неприятен в края на всичко това. От една страна, да се надяваме, че няма да са толкоз доста жертвите на Коронавирус инфекцията, само че въпреки това, жертвите на хроничните болести, които по този начин или другояче ги има с или без COVID-19, може да са доста повече като численост на финала на тази борба.
Водещ: Струва ми се, не знам до каква степен ще се съгласите с това мое чувство, че даже да не са анулирани плановите интервенции, пациентите са изправени пред решението да изберат една от двете несгоди: дали да не лекуват хроничното си заболяват или да рискуват да се заразят с COVID-19.
Станимир Хасърджиев: Абсолютно сте права. За страдание действителността в България е такава, ние не спряхме да сигнализираме цяло лято и в този момент продължаваме сериозните старания. В България системата е по този начин направена, че тя на процедура оказва помощ човек елементарно да се инфектира в една такава епидемиологична конюнктура. Нямаме електронно опазване на здравето, пациентите с разнообразни хронични болести, даже пациентите със съществени увреждания и нарушена пъргавина са задължени сами да вървят по институциите, да се редят по опашки, да взимат документи, да внасят, да се молят на някой, с цел да получат жизненоважно лекарство или някакво помощно средство, за което е ясно, че им е належащо и няма потребност да бъдат разкарвани. Системата би трябвало да бъде по този начин проведена, че да е комфортно на пациента. Тази обстановка с COVID-19 е още по-опасна за тези хора и освен за тях, рисково е и за лекарите, за хората, които се грижат за тях, тъй като излишно се основават предпоставки да се популяризира инфекцията. Призовавахме в действителност незабавно да се трансформират, да се основат някои новости и облекчения, да се електронизира, доколкото е допустимо този развой, с цел да не се постанова хората ненужно да влизат в лечебно заведения, единствено с цел да получи пай хартия с автограф и щемпел. Така че
не използвахме добре това време. Да се надяваме, че през идващите месеци страната ще извърши уговорката си най-малко рецептата да бъде в електронен вид, протоколите за лекуване от Здравната каса да могат по някакъв метод хората по облекчена процедура да получават медикаментите си и да не се подлагат на тези опасности. Ето за какво считам, че би трябвало да се реорганизира цялата система по метод, по който да разреши тези хора да продължат да имат достъп до здравна помощ, да разреши достъп до техните лекари, въпреки по електронен път или отдалечено тези хора би трябвало да могат да бъдат съветвани от техните лекари. В българския юридически мир не съществува такова понятия към момента, въпреки и ние да сме европейска страна и да живеем в XXI век, а COVID-19 не просто чука на вратата ни, той към този момент е добре установен посетител в нашата страна, единственият метод да се борим е този: посредством отдалеченост, посредством метаморфоза на всичко, което вършим в всекидневието си и най-много с метода, по който се оферират медицинските услуги в страната.
Водещ: Пациенти с хронични болести, които получават медикаменти по линия на НЗОК,трябва да отидат до персоналния си доктор, с цел да им бъде публикуван протокол за приемане на медикаментите. Какво е решението тъй че пациентите да не рискуват заразяване с Коронавирус вирус при посещаване при персоналния доктор?
Станимир Хасърджиев: Решението е извънредно семпло и просто - въвеждане на отдалечен, електронен метод или автоматизирано да се преиздават тези предписания, както Касата направи по време на „ първата вълна " - удължи протоколите в границите на 2 месеца. Това обаче единствено по себе си не е решение за доста от тези пациенти, тъй като автоматизираното удължение на протоколи или предписания изрично не значи, че всички тези пациенти имат потребност от тези медикаменти, да не кажем, че при някои от тях би могло да е настъпило някакво изменение, затруднение, което се нуждае от здравна интервенция.
Водещ: От смяна.
Станимир Хасърджиев: Разбира се. Не може по този начин с лека ръка да се споделя: „ На всички ще се удължат протоколите и всичко ще е наред ". Дори една консултация по телефон с доктор би могла да бъде доста потребна за подобен пациент, стига Здравната каса и българската страна да признае, да регламентира този развой. Защото съгласете се, че не е редно и не считам, че сега с COVID-19 би трябвало да се инатим и да не вкарваме такива новости, които от дълго време са
одобрени практики по света.
Водещ: Отново стигаме до остарялата тематика за електронизация на опазването на здравето?
Станимир Хасърджиев: Така е. За страдание в този момент извънредно доста и остро се вижда огромната потребност опазването на здравето да бъде електронизирано. Има доста причини против това, не ми се влиза в детайлности, по какъв начин надали не българският народ не разбирал, доста хора нямало да могат да се ориентират. За благополучие доста хора пък ще се ориентират и това ще бъде облекчение за тях, а въпреки това ще даде опция да обърнем внимание на тези, които няма да могат да се оправят с технологиите. Как за една седмица българското обучение преструктурира цялата система, и въпреки несъвършена, тя сега действа, до момента в който българското опазване на здравето за жалост е в колапс от месеци. Очаква ни безусловно злополука през идващите месеци, в случай че не вземем някои смешни ограничения, с цел да се отпуши системата, в това число и вчерашния ни апел за плановия банкет и за това да се реорганизира системата по метод, който да разреши и хората с зараза да получат нужните грижи, и хората с други болести да не бъдат забравяни.
Водещ: От през вчерашния ден има една нова концепция, или най-малко през вчерашния ден получи гласност - откриване на пунктове пред лечебните заведения, където пациентите незабавно да бъдат диагностицирани и насочвани към съответното лекуване. Как коментирате тази концепция?
Станимир Хасърджиев: Това е прийом, който се употребява в доста лечебни заведения и е добре прочут като метод в Европа. Дали тъкмо „ пунктове " ще ги назоваваме или обособени входове, или обособени звена в лечебното заведение, които да отговорят за така наречен „ триаж " или в началото диагностициране и ориентиране на пациента към съответните кабинети, или за изпращането вкъщи, в случай че става въпрос за по-леки случаи, това е добре одобрена процедура в цяла Западна Европа, тъй че приветствие, че някой се сети и в България да изиска да се случват нещата по този метод. Дали тъкмо ще са полеви условия - фургони или обособен вход, обособен личен състав, който ще се грижи за това, това е учредителен въпрос. Но по този начин или другояче не може да се чака пациентът просто да нахлуе в обещано лечебно заведение, да се смеси с тълпата хора, без да знае къде да почука, дали изобщо е за там. Знаете какво се случва в този момент - води колата за спешна помощ някой някъде, нямало места, чакат да се обадят през Координационен съвет, или както го назовават там, който да каже в коя болница да бъде ориентиран пациентът. Въобще, това не е по никакъв начин ефикасна организация, да не кажем, че е цялостна анархия сега.
Водещ: Лекарите сигнализират в последните дни, че доста късно пациентите с COVID-19 търсят съдействието им. Като начало всички нормално се лекуват вкъщи, лекуват елементарни настинки. Лесен ли е достъпът на елементарните пациенти до PCR тестванията, в случай че не могат да си ги платят?
Станимир Хасърджиев: Никак не е елементарен достъпът изобщо до здравна помощ сега. От една страна несъмнено, апелът на лекарите е извънредно значим, своевременен, въпреки това обаче би трябвало да е ясно, че хората постоянно биват отпращани - не могат да се свържат с общопрактикуващия си доктор, на незабавните телефони, на които звънят, няма задоволително способени лица, които най-малко по телефон да им дадат съвет, да успокоят случаите, които са полеки, просто са паникьосани и търсят някакъв вид информация и поддръжка. Другите, които в действителност имат потребност, се лутат, до момента в който най-после, не дай си Боже, към този момент е прекомерно късно да се направи каквото и да било за този човек. Така че тук още веднъж се виждат пробойните в нашата система - на незабавните телефони явно не престават да не работят хора, които да ползват избрани логаритми. Поне на мен не ми е известно, в кои лечебни заведения може да отиде един пациент, къде има места - това би трябвало да е обществена информация. Като се твърди, че има на всички места места, за какво тази информация не е обществена, а се постанова колите за спешна помощ да обикалят от лечебно заведение в лечебно заведение и да чакат Координационен съвет да им спусне коя болница би трябвало да е идната, в която да заведат пациента. Неефективно, зле проведено, водещо до неприятни резултати, съдбовно за жалост за доста пациенти.
Водещ: Смятате ли, че има рационално зърно в концепцията, която беше стартирана от общопрактикуващите лекари - в аптечната мрежа да има задоволително проби, които да са на
търпими цени и използвани в домашни условия, тъй че пациентите сами да могат да създадат първична диагноза?
Станимир Хасърджиев: Категорично считам, че сега в условия на повсеместност на пандемия, в която има доста хиляди пациенти, всички хрумвания, които вършат по-достъпна за пациента информацията дали е възпален, дали не е, а и какво би трябвало да прави у дома, по какъв начин да следи положението си, са добре пристигнали. Това е по-добрият вид, в сравнение с неналичието на информация и изобщо човек да бъде в незнание, и надали не да чака решението на ориста по отношение на неговия живот. Националната пациентска организация нощес отвори горещите линии, с цел да се опитаме да бъдем потребни на хората да се ориентират би трябвало ли да търсят незабавна
помощ или могат да се оправят сами у дома, както и подаваме задоволително доста информация на хората какво да вършат във всяка една от тези обстановки. Дано повече хора да нямат потребност от приемане в болница, само че пък нека и да има задоволително места в лечебните заведения за тези хора, които ще се нуждаят от лекарска помощ и изобщо от здравна интервенция.
Водещ: Здравната система е подложена на невиждан напън през последните дни, въпреки това да беше предстоящо и да се подготвяхме. Уви, оказа се, че достъпът до здравна помощ не е безпроблемен даже в столицата. Местата в лечебните заведения за инфектирани пациенти не доближават, Спешната помощ не съумява в точния момент да отиде до пациентите. В същото време не са малко случаите на пациентите, които имат потребност от навременна хирургична намеса или планувано лекуване. За това сигнализират от Националната пациентска организация.
Г-н Хасърджиев, съдбовно ли е забавянето или отлагането на планово лекуване? Какво демонстрира опитът от първата вълна от Коронавирус пандемията, когато също бяха анулирани тези интервенции?
Станимир Хасърджиев: За страдание, опитът от първата вълна, и освен от тази зараза итази обстановка, демонстрира, че при сходни обстановки внезапно спада броят на хората, които се обръщат към доктор, даже да имат проблем. Не тъй като хората не желаят, а тъй като просто нямат
тази опция, в каквато обстановка в доста по-големи и тежки размери се намираме сега. Много хора, а и техните лекари, отсрочват във времето както планувани прегледи, по този начин и някои от процедурите и терапиите, които се постановат да се правят при пациента се отсрочват във времето. Проблемът тук е, че прекомерно дълъг стана този интервал, поради обстоятелството, че така наречен „ първа вълна " беше едвам преди няколко месеца, натрупват се голям брой пациенти и хора, при които биха могли да настъпят разнообразни болести, без те да бъдат диагностицирани в точния момент. Отлагането сега и прекъсването на плановите приеми не считаме, че е стъпка в добра посока. По-скоро трябваше да използваме тези месеци да реорганизираме системата си по метод, по който да се разреши, да е допустимо редом да върви, както грижата за инфектираните пациенти, по този начин и да не прекъсва грижата за хронично болните пациенти, тъй като за жалост резултатът ще бъде много, много неприятен в края на всичко това. От една страна, да се надяваме, че няма да са толкоз доста жертвите на Коронавирус инфекцията, само че въпреки това, жертвите на хроничните болести, които по този начин или другояче ги има с или без COVID-19, може да са доста повече като численост на финала на тази борба.
Водещ: Струва ми се, не знам до каква степен ще се съгласите с това мое чувство, че даже да не са анулирани плановите интервенции, пациентите са изправени пред решението да изберат една от двете несгоди: дали да не лекуват хроничното си заболяват или да рискуват да се заразят с COVID-19.
Станимир Хасърджиев: Абсолютно сте права. За страдание действителността в България е такава, ние не спряхме да сигнализираме цяло лято и в този момент продължаваме сериозните старания. В България системата е по този начин направена, че тя на процедура оказва помощ човек елементарно да се инфектира в една такава епидемиологична конюнктура. Нямаме електронно опазване на здравето, пациентите с разнообразни хронични болести, даже пациентите със съществени увреждания и нарушена пъргавина са задължени сами да вървят по институциите, да се редят по опашки, да взимат документи, да внасят, да се молят на някой, с цел да получат жизненоважно лекарство или някакво помощно средство, за което е ясно, че им е належащо и няма потребност да бъдат разкарвани. Системата би трябвало да бъде по този начин проведена, че да е комфортно на пациента. Тази обстановка с COVID-19 е още по-опасна за тези хора и освен за тях, рисково е и за лекарите, за хората, които се грижат за тях, тъй като излишно се основават предпоставки да се популяризира инфекцията. Призовавахме в действителност незабавно да се трансформират, да се основат някои новости и облекчения, да се електронизира, доколкото е допустимо този развой, с цел да не се постанова хората ненужно да влизат в лечебно заведения, единствено с цел да получи пай хартия с автограф и щемпел. Така че
не използвахме добре това време. Да се надяваме, че през идващите месеци страната ще извърши уговорката си най-малко рецептата да бъде в електронен вид, протоколите за лекуване от Здравната каса да могат по някакъв метод хората по облекчена процедура да получават медикаментите си и да не се подлагат на тези опасности. Ето за какво считам, че би трябвало да се реорганизира цялата система по метод, по който да разреши тези хора да продължат да имат достъп до здравна помощ, да разреши достъп до техните лекари, въпреки по електронен път или отдалечено тези хора би трябвало да могат да бъдат съветвани от техните лекари. В българския юридически мир не съществува такова понятия към момента, въпреки и ние да сме европейска страна и да живеем в XXI век, а COVID-19 не просто чука на вратата ни, той към този момент е добре установен посетител в нашата страна, единственият метод да се борим е този: посредством отдалеченост, посредством метаморфоза на всичко, което вършим в всекидневието си и най-много с метода, по който се оферират медицинските услуги в страната.
Водещ: Пациенти с хронични болести, които получават медикаменти по линия на НЗОК,трябва да отидат до персоналния си доктор, с цел да им бъде публикуван протокол за приемане на медикаментите. Какво е решението тъй че пациентите да не рискуват заразяване с Коронавирус вирус при посещаване при персоналния доктор?
Станимир Хасърджиев: Решението е извънредно семпло и просто - въвеждане на отдалечен, електронен метод или автоматизирано да се преиздават тези предписания, както Касата направи по време на „ първата вълна " - удължи протоколите в границите на 2 месеца. Това обаче единствено по себе си не е решение за доста от тези пациенти, тъй като автоматизираното удължение на протоколи или предписания изрично не значи, че всички тези пациенти имат потребност от тези медикаменти, да не кажем, че при някои от тях би могло да е настъпило някакво изменение, затруднение, което се нуждае от здравна интервенция.
Водещ: От смяна.
Станимир Хасърджиев: Разбира се. Не може по този начин с лека ръка да се споделя: „ На всички ще се удължат протоколите и всичко ще е наред ". Дори една консултация по телефон с доктор би могла да бъде доста потребна за подобен пациент, стига Здравната каса и българската страна да признае, да регламентира този развой. Защото съгласете се, че не е редно и не считам, че сега с COVID-19 би трябвало да се инатим и да не вкарваме такива новости, които от дълго време са
одобрени практики по света.
Водещ: Отново стигаме до остарялата тематика за електронизация на опазването на здравето?
Станимир Хасърджиев: Така е. За страдание в този момент извънредно доста и остро се вижда огромната потребност опазването на здравето да бъде електронизирано. Има доста причини против това, не ми се влиза в детайлности, по какъв начин надали не българският народ не разбирал, доста хора нямало да могат да се ориентират. За благополучие доста хора пък ще се ориентират и това ще бъде облекчение за тях, а въпреки това ще даде опция да обърнем внимание на тези, които няма да могат да се оправят с технологиите. Как за една седмица българското обучение преструктурира цялата система, и въпреки несъвършена, тя сега действа, до момента в който българското опазване на здравето за жалост е в колапс от месеци. Очаква ни безусловно злополука през идващите месеци, в случай че не вземем някои смешни ограничения, с цел да се отпуши системата, в това число и вчерашния ни апел за плановия банкет и за това да се реорганизира системата по метод, който да разреши и хората с зараза да получат нужните грижи, и хората с други болести да не бъдат забравяни.
Водещ: От през вчерашния ден има една нова концепция, или най-малко през вчерашния ден получи гласност - откриване на пунктове пред лечебните заведения, където пациентите незабавно да бъдат диагностицирани и насочвани към съответното лекуване. Как коментирате тази концепция?
Станимир Хасърджиев: Това е прийом, който се употребява в доста лечебни заведения и е добре прочут като метод в Европа. Дали тъкмо „ пунктове " ще ги назоваваме или обособени входове, или обособени звена в лечебното заведение, които да отговорят за така наречен „ триаж " или в началото диагностициране и ориентиране на пациента към съответните кабинети, или за изпращането вкъщи, в случай че става въпрос за по-леки случаи, това е добре одобрена процедура в цяла Западна Европа, тъй че приветствие, че някой се сети и в България да изиска да се случват нещата по този метод. Дали тъкмо ще са полеви условия - фургони или обособен вход, обособен личен състав, който ще се грижи за това, това е учредителен въпрос. Но по този начин или другояче не може да се чака пациентът просто да нахлуе в обещано лечебно заведение, да се смеси с тълпата хора, без да знае къде да почука, дали изобщо е за там. Знаете какво се случва в този момент - води колата за спешна помощ някой някъде, нямало места, чакат да се обадят през Координационен съвет, или както го назовават там, който да каже в коя болница да бъде ориентиран пациентът. Въобще, това не е по никакъв начин ефикасна организация, да не кажем, че е цялостна анархия сега.
Водещ: Лекарите сигнализират в последните дни, че доста късно пациентите с COVID-19 търсят съдействието им. Като начало всички нормално се лекуват вкъщи, лекуват елементарни настинки. Лесен ли е достъпът на елементарните пациенти до PCR тестванията, в случай че не могат да си ги платят?
Станимир Хасърджиев: Никак не е елементарен достъпът изобщо до здравна помощ сега. От една страна несъмнено, апелът на лекарите е извънредно значим, своевременен, въпреки това обаче би трябвало да е ясно, че хората постоянно биват отпращани - не могат да се свържат с общопрактикуващия си доктор, на незабавните телефони, на които звънят, няма задоволително способени лица, които най-малко по телефон да им дадат съвет, да успокоят случаите, които са полеки, просто са паникьосани и търсят някакъв вид информация и поддръжка. Другите, които в действителност имат потребност, се лутат, до момента в който най-после, не дай си Боже, към този момент е прекомерно късно да се направи каквото и да било за този човек. Така че тук още веднъж се виждат пробойните в нашата система - на незабавните телефони явно не престават да не работят хора, които да ползват избрани логаритми. Поне на мен не ми е известно, в кои лечебни заведения може да отиде един пациент, къде има места - това би трябвало да е обществена информация. Като се твърди, че има на всички места места, за какво тази информация не е обществена, а се постанова колите за спешна помощ да обикалят от лечебно заведение в лечебно заведение и да чакат Координационен съвет да им спусне коя болница би трябвало да е идната, в която да заведат пациента. Неефективно, зле проведено, водещо до неприятни резултати, съдбовно за жалост за доста пациенти.
Водещ: Смятате ли, че има рационално зърно в концепцията, която беше стартирана от общопрактикуващите лекари - в аптечната мрежа да има задоволително проби, които да са на
търпими цени и използвани в домашни условия, тъй че пациентите сами да могат да създадат първична диагноза?
Станимир Хасърджиев: Категорично считам, че сега в условия на повсеместност на пандемия, в която има доста хиляди пациенти, всички хрумвания, които вършат по-достъпна за пациента информацията дали е възпален, дали не е, а и какво би трябвало да прави у дома, по какъв начин да следи положението си, са добре пристигнали. Това е по-добрият вид, в сравнение с неналичието на информация и изобщо човек да бъде в незнание, и надали не да чака решението на ориста по отношение на неговия живот. Националната пациентска организация нощес отвори горещите линии, с цел да се опитаме да бъдем потребни на хората да се ориентират би трябвало ли да търсят незабавна
помощ или могат да се оправят сами у дома, както и подаваме задоволително доста информация на хората какво да вършат във всяка една от тези обстановки. Дано повече хора да нямат потребност от приемане в болница, само че пък нека и да има задоволително места в лечебните заведения за тези хора, които ще се нуждаят от лекарска помощ и изобщо от здравна интервенция.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ