Д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в НС, пред „Труд“: Нито един пациент няма да остане без лечение
Стана традиция приемането на бюджета на НЗОК да провокира неодобрение в пациентските организации. Лекарите също не са щастливи, защото парите за здраве в никакъв случай не доближават. Тази година поради мораториума върху откриване на нови лечебни заведения и действия в отделенията, както и върху нови молекули в реимбурсния лист, пациентски организации заплашиха с митинги. Ще останат ли заболели без медикаменти, ще се постанова ли на пациентите да доплащат за истински лекарства, толерират ли се генеричните компании. На тези въпроси дава отговор шефът на здравната комисия в Народно събрание доктор Даниела Дариткова .
– Г-жо Дариткова, пациентски организации заплашиха с митинги против наложения мораториум за нови молекули. Казаха, че заболели ще останат без лекуване. Наистина ли ще обречете страдащи от редки болести и онконкоболни?
– Смятам за неоснователни сходен жанр паники за нарушен достъп до медикаментозна терапия. Забраната за заплащане на нови лекарства е краткотрайна мярка. И идната година ще се заплащат всички досегашни лечения. Ще се даде опция с смяната да се заплаща за генерични и биоподобни артикули, които навлизат в положителна листа, само че краткотрайно се лимитира заплащането на скъпите лечения, които към момента не са в лекарствена приложимост. Тази мярка касае няколко медикамента, те не са първа линия на терапия и в този смисъл считам, че нито един български пациент няма да остане без обезпечено лекуване посредством НЗОК.
– Пациентските организации настояват, че за 15 медикамента, които в този момент се употребяват, няма генерици. Т.е. въпросните 15 медикамента няма да могат да се употребяват поради мораториума.
– Тези лекарства занапред навлизат в положителна листа. Те са минали оценка от комисията по здравни технологии, преценено е тяхното бюджетно влияние, само че не всички от тях са без аналог. В идната година считам, че достъпът до медикаментозна терапия ще е обезпечен, тъй като средствата, които НЗОК ще заплаща за медикаменти за домашно лекуване и за лекуване на онкологичните болести, са 1 милиарда лева Средствата по този параграф във времето са нарастнали със 100 % спрямо 2009 година И по двата параметъра за лекарствени артикули за домашно лекуване и за онкологични лекарства. Трябва да се търси ефикасното консумиране на тези средства, тъй като констатацията на анализаторите от Европейската комисия и на нашите вътрешни анализатори е, че 40 % от бюджета от НЗОК отива за медикаментозна терапия. Съотношение, което по отношение на останалите заплащания, в действителност не е дейно. В този смисъл, ние имаме потребност от тази краткотрайна мярка, с цел да проучваме и усъвършенстваме нормативната уредба, да въведем механизми като централизирания търг за онкомедикаменти да вземем за пример, които да контролират разходната част от бюджета, гарантирайки достъпа. Надявам се да открием съответните благоприятни условия за прогенерична политика, която подсигурява достъп до лекуване и да намерим салдото в границите на медикаментозната терапия в интерес на обществено значимите и всеобщи болести, които сега изрично е нарушен в интерес на редките болести.
– Не се ли опасявате, че ще ви упрекват в лобиране за фирмите, които създават генерици, включително и български фармацивтични компании?
– Ние постоянно сме заявявали, че сме за прогенерична политика. Опасенията за лобизъм могат да се насочат и в другата посока – към тези, които пазят новаторските компании. Подобен метод е непроизводителен и не е градивен. Отговорни сме и търсим решение за достъп до терапия, която подсигурява и успеваемост, и качество, и задоволителен размер пациенти, които могат да се лекуват. По-важното е, че търсим вложения в механизмите, които ще разрешат да се заплаща не за дадения медикамент и молекула, а за реализиран лечебен резултат. Необходимо е да влагаме в административен и информативен потенциал, с цел да може да се наблюдава резултата от медикаментозната терапия. Крайно време е цялото ни опазване на здравето да бъде сложено в посока на това да се заплаща за резултат.
– Пациентските организации насочиха обвиняване, че след гласуването на бюджета с рестрикции, към този момент не лекарите, а страната ще споделя на лекарите по какъв начин да ни лекуват. Това по този начин ли е?
– Това е изрично неправилна интерпретация, не зная кой го е внушил на пациентските организации, само че те би следвало, като представители на ползите на хората със болести, да познават ясно механизмите, по които се изписва лекарствената терапия. Никой държавен служител не изписва предписания.
– А в действителност ли ще се наложи на пациентите, на които им се предписват генерици, а те имат потребност от истинските медикаменти, да доплащат?
– Нуждата от медикаментозна терапия, точният медикамент за дадения пациент, се избира от неговия лекуващ доктор. Тук думата е на експертите. Всичко останало е интерпретация, която не е от изгода на доверието към специалистите, които имат думата за избора за най-подходящата медикаментозна терапия. Изборът на пациентите би трябвало да бъде насочван само от лекарите, които дават отговор за тяхното здравословно положение.
– Как ще отговорите на омбудсмана Мая Манолова, която заплашва, че ще даде въпросния мораториум на конституционния съд и ви упрекна в геноцид по отношение на избрани групи пациенти?
– Г-жа Манолова може да се възползва от пълномощията на омбудсмана. Надявам се тя в действителност кардинално да пази ползите на българските пациенти и правото им на по-добро опазване на здравето и това да е нейният претекст.
– Защо посредством администриране се пробвате да ограничите откриването на нови лечебни заведения и на нови действия? Не беше ли по-логично всичко това да стане посредством въвеждане на високи критерии и тези лечебни заведения, които не могат да ги изпълнят, да нямат контракти с НЗОК? Защо НЗОК трябваше да подписа контракти с всички новооткрити лечебни заведения?
– Парадоксално във времето е това, че болничната помощ постоянно е определяна като недофинансирана, а бележи максимален растеж на финансиране в последните години. В тази обстановка и без налична национална здравна карта, която да даде параметрите на наличните структури и да даде опция за ориентиране на бъдещите вложения, ние нямаме друга опция за обективно установяване на съотношението сред потребностите и предлаганите здравни услуги. Това беше функционалността на картата. Има една група бранители на правата в опазването на здравето, които считат, че посредством анархистичен метод и пропадане в съда на всички нормативни документи, може да се реализира резултат. Смятам, че това е непродуктивно. Ако искаш нещо просто да го няма, ти би трябвало да предложиш, в случай че си градивен, с какво да бъде заместено. Анархията никога не води до по-добра организация на системата на опазване на здравето. По тази причина беше анулирана и националната здравна карта, в този момент би трябвало софтуерно време, с цел да може тя да се сътвори още веднъж. В момента се образуват регионалните комисии, както е написано в закона. Отново ще се извърви процедурата за установяване на национална здравна карта и тя ще бъде документът, който ще разреши след това да се уточняват наличните, нужните запаси и опцията касата да подписва контракти с нови структури там, където има недостиг. Дотогава въведохме краткотрайна мярка, която ще ограничи разрастването на болнични заведения главно в центровете, в които към този момент има доста скупчване на такива действия. В същото време, направихме корекция, която дава опция там, където няма медицински действия, в областта на болничната помощ, те да могат да бъдат финансирани от фонда.
– Разговаряли ли сте с шефа на здравната каса доктор Камен Плочев за това, по какъв метод в действителност могат да спрат договорите, да ги прекратят с тези лечебни заведения, които не дават отговор на критериите?
– Още през 2010 година в закона за здравното обезпечаване, бяха заложени ясни критерии, за това при какви условия едно лечебно заведение за болнична помощ, може да подписа контракт с НЗОК. А точно – да дава отговор на медицинските стандарти, да е кадрово обезпечено, да разполага с налична работеща инсталация и да обезпечава 24-часова помощ по дейностите, за които има подписан контракт с касата. Всички тези параметри са задоволително съществени, в случай че те се съблюдават и се управляват от органите, които имат такива пълномощия, аз считам, че ще имаме в действителност една доста по-прецизна картина на договорните сътрудници, които оказват болнична помощ. А проектът ни е в действителност да се употребяват законовите пълномощия и контролните органи да влезнат във функционалностите си, като контролът е справедлив и в интерес на здравна помощ, която подсигурява качество и безопастност на българските пациенти.
– Паралелният експорт на медикаменти е сериозен проблем, тъй като наши заболели остават без лекуване, откакто търговци са изнесли скъпоструващите им лекарства. Какво ще извършите в тази посока?
– Паралелната дистрибуция е детайл на вътрешнообщностната доставка, която е обезпечена в контракта за действие на Европейски Съюз, тъй като е наложително да се обезпечи свободно придвижване на хора, артикули и услуги в границите на общността. Проблемът на паралелната дистрибуция идва тогава, когато се лимитира достъпът и се следи недостиг от животоспасяващи лекарства. Паралелната дистрибуция касае главно новаторските лекарства. В обстановката, в която се намираме в България, тя се нуждае в действителност от контролиране, а това може да стане със законова смяна. Законът за лекарствените артикули в хуманната медицина е на стадий, в който чакаме да постъпи в Народното събрание от Министерски съвет. Там се залага смяна – когато има недостиг на избрани лекарства и няма да е обезпечен достъпът на българските пациенти до тях, може да се забрани реекспорта им. Няма обаче дейно да направляваме този развой, тъй като той не може да бъде неразрешен, без налична осведомителна система. Това е проблем на здравната ни система. Единна национална здравна осведомителна система може да реши огромен % от насъбраните във времето проблеми.
– Защо в бюджета на здравното министерство са планувани едвам 10 млн. лв. за финансови поправки. Защо са толкоз малко парите? Ако погледнем към „ Пирогов ”, там има нужда от главен ремонт. Какво ще направи здравното министерство с тези 10 млн. лева?
– За мен беше по-важно, че в бюджета на министерството се направи смяна, която да подсигурява по-високото възнаграждение на работещите в системата на районните здравни инспекции, трансфузионните хематологии и държавните психиатрични лечебни заведения. Важно е да влагаме в финансови разноски в инфраструктура и инсталация, само че по-големият проблем, който имаме сега, е кадровият. Кадровият недостиг визира освен системата на работещите в извънболничната, болничната здравна помощ, само че и структурите, които към този момент загатнах. За да задържим качествените фрагменти в тези браншове, ние наложително би трябвало да променим финансирането на техния труд. Смятам, че това е стъпка напред в потребната посока. Винаги може да се промени и аз разгадавам на финансиста в министерството на опазването на здравето да притегли средства и финансовите разноски да бъдат усъвършенствани и ориентирани в вярна посока за подсилване на структуроопределящи лечебни заведения.
– Наясно ли сте на какъв стадий е планът за незабавна помощ и има ли заплаха да загубим 163 млн. поради забавяне на този план?
– Оперативна стратегия „ Региони в напредък ” даде ход на процедури по пускане на плана за незабавна помощ през днешния ден. Бенефициент ще е здравното министерство. Очакваме сполучливата му реализация, макар забавянето, което с помощта на последния екип на министерството на опазването на здравето и работата на настоящия, е преодоляно.
– Да разбирам ли, че забавянето е пристигнало от екипа на Петър Москов?
– И на служебното държавно управление.
Нашият посетител
Д-р Даниела Анастасова Дариткова – Проданова е родена на 28 септември в Пловдив. Магистър е по медицина. Завършила е Санкт Петербургския медицински педиатричен институт, има компетентност по педиатрия, обща медицина и магистратура по здравен мениджмънт. Депутат от ГЕРБ в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Председател е на здравната комисия в четвърти парламент.
– Г-жо Дариткова, пациентски организации заплашиха с митинги против наложения мораториум за нови молекули. Казаха, че заболели ще останат без лекуване. Наистина ли ще обречете страдащи от редки болести и онконкоболни?
– Смятам за неоснователни сходен жанр паники за нарушен достъп до медикаментозна терапия. Забраната за заплащане на нови лекарства е краткотрайна мярка. И идната година ще се заплащат всички досегашни лечения. Ще се даде опция с смяната да се заплаща за генерични и биоподобни артикули, които навлизат в положителна листа, само че краткотрайно се лимитира заплащането на скъпите лечения, които към момента не са в лекарствена приложимост. Тази мярка касае няколко медикамента, те не са първа линия на терапия и в този смисъл считам, че нито един български пациент няма да остане без обезпечено лекуване посредством НЗОК.
– Пациентските организации настояват, че за 15 медикамента, които в този момент се употребяват, няма генерици. Т.е. въпросните 15 медикамента няма да могат да се употребяват поради мораториума.
– Тези лекарства занапред навлизат в положителна листа. Те са минали оценка от комисията по здравни технологии, преценено е тяхното бюджетно влияние, само че не всички от тях са без аналог. В идната година считам, че достъпът до медикаментозна терапия ще е обезпечен, тъй като средствата, които НЗОК ще заплаща за медикаменти за домашно лекуване и за лекуване на онкологичните болести, са 1 милиарда лева Средствата по този параграф във времето са нарастнали със 100 % спрямо 2009 година И по двата параметъра за лекарствени артикули за домашно лекуване и за онкологични лекарства. Трябва да се търси ефикасното консумиране на тези средства, тъй като констатацията на анализаторите от Европейската комисия и на нашите вътрешни анализатори е, че 40 % от бюджета от НЗОК отива за медикаментозна терапия. Съотношение, което по отношение на останалите заплащания, в действителност не е дейно. В този смисъл, ние имаме потребност от тази краткотрайна мярка, с цел да проучваме и усъвършенстваме нормативната уредба, да въведем механизми като централизирания търг за онкомедикаменти да вземем за пример, които да контролират разходната част от бюджета, гарантирайки достъпа. Надявам се да открием съответните благоприятни условия за прогенерична политика, която подсигурява достъп до лекуване и да намерим салдото в границите на медикаментозната терапия в интерес на обществено значимите и всеобщи болести, които сега изрично е нарушен в интерес на редките болести.
– Не се ли опасявате, че ще ви упрекват в лобиране за фирмите, които създават генерици, включително и български фармацивтични компании?
– Ние постоянно сме заявявали, че сме за прогенерична политика. Опасенията за лобизъм могат да се насочат и в другата посока – към тези, които пазят новаторските компании. Подобен метод е непроизводителен и не е градивен. Отговорни сме и търсим решение за достъп до терапия, която подсигурява и успеваемост, и качество, и задоволителен размер пациенти, които могат да се лекуват. По-важното е, че търсим вложения в механизмите, които ще разрешат да се заплаща не за дадения медикамент и молекула, а за реализиран лечебен резултат. Необходимо е да влагаме в административен и информативен потенциал, с цел да може да се наблюдава резултата от медикаментозната терапия. Крайно време е цялото ни опазване на здравето да бъде сложено в посока на това да се заплаща за резултат.
– Пациентските организации насочиха обвиняване, че след гласуването на бюджета с рестрикции, към този момент не лекарите, а страната ще споделя на лекарите по какъв начин да ни лекуват. Това по този начин ли е?
– Това е изрично неправилна интерпретация, не зная кой го е внушил на пациентските организации, само че те би следвало, като представители на ползите на хората със болести, да познават ясно механизмите, по които се изписва лекарствената терапия. Никой държавен служител не изписва предписания.
– А в действителност ли ще се наложи на пациентите, на които им се предписват генерици, а те имат потребност от истинските медикаменти, да доплащат?
– Нуждата от медикаментозна терапия, точният медикамент за дадения пациент, се избира от неговия лекуващ доктор. Тук думата е на експертите. Всичко останало е интерпретация, която не е от изгода на доверието към специалистите, които имат думата за избора за най-подходящата медикаментозна терапия. Изборът на пациентите би трябвало да бъде насочван само от лекарите, които дават отговор за тяхното здравословно положение.
– Как ще отговорите на омбудсмана Мая Манолова, която заплашва, че ще даде въпросния мораториум на конституционния съд и ви упрекна в геноцид по отношение на избрани групи пациенти?
– Г-жа Манолова може да се възползва от пълномощията на омбудсмана. Надявам се тя в действителност кардинално да пази ползите на българските пациенти и правото им на по-добро опазване на здравето и това да е нейният претекст.
– Защо посредством администриране се пробвате да ограничите откриването на нови лечебни заведения и на нови действия? Не беше ли по-логично всичко това да стане посредством въвеждане на високи критерии и тези лечебни заведения, които не могат да ги изпълнят, да нямат контракти с НЗОК? Защо НЗОК трябваше да подписа контракти с всички новооткрити лечебни заведения?
– Парадоксално във времето е това, че болничната помощ постоянно е определяна като недофинансирана, а бележи максимален растеж на финансиране в последните години. В тази обстановка и без налична национална здравна карта, която да даде параметрите на наличните структури и да даде опция за ориентиране на бъдещите вложения, ние нямаме друга опция за обективно установяване на съотношението сред потребностите и предлаганите здравни услуги. Това беше функционалността на картата. Има една група бранители на правата в опазването на здравето, които считат, че посредством анархистичен метод и пропадане в съда на всички нормативни документи, може да се реализира резултат. Смятам, че това е непродуктивно. Ако искаш нещо просто да го няма, ти би трябвало да предложиш, в случай че си градивен, с какво да бъде заместено. Анархията никога не води до по-добра организация на системата на опазване на здравето. По тази причина беше анулирана и националната здравна карта, в този момент би трябвало софтуерно време, с цел да може тя да се сътвори още веднъж. В момента се образуват регионалните комисии, както е написано в закона. Отново ще се извърви процедурата за установяване на национална здравна карта и тя ще бъде документът, който ще разреши след това да се уточняват наличните, нужните запаси и опцията касата да подписва контракти с нови структури там, където има недостиг. Дотогава въведохме краткотрайна мярка, която ще ограничи разрастването на болнични заведения главно в центровете, в които към този момент има доста скупчване на такива действия. В същото време, направихме корекция, която дава опция там, където няма медицински действия, в областта на болничната помощ, те да могат да бъдат финансирани от фонда.
– Разговаряли ли сте с шефа на здравната каса доктор Камен Плочев за това, по какъв метод в действителност могат да спрат договорите, да ги прекратят с тези лечебни заведения, които не дават отговор на критериите?
– Още през 2010 година в закона за здравното обезпечаване, бяха заложени ясни критерии, за това при какви условия едно лечебно заведение за болнична помощ, може да подписа контракт с НЗОК. А точно – да дава отговор на медицинските стандарти, да е кадрово обезпечено, да разполага с налична работеща инсталация и да обезпечава 24-часова помощ по дейностите, за които има подписан контракт с касата. Всички тези параметри са задоволително съществени, в случай че те се съблюдават и се управляват от органите, които имат такива пълномощия, аз считам, че ще имаме в действителност една доста по-прецизна картина на договорните сътрудници, които оказват болнична помощ. А проектът ни е в действителност да се употребяват законовите пълномощия и контролните органи да влезнат във функционалностите си, като контролът е справедлив и в интерес на здравна помощ, която подсигурява качество и безопастност на българските пациенти.
– Паралелният експорт на медикаменти е сериозен проблем, тъй като наши заболели остават без лекуване, откакто търговци са изнесли скъпоструващите им лекарства. Какво ще извършите в тази посока?
– Паралелната дистрибуция е детайл на вътрешнообщностната доставка, която е обезпечена в контракта за действие на Европейски Съюз, тъй като е наложително да се обезпечи свободно придвижване на хора, артикули и услуги в границите на общността. Проблемът на паралелната дистрибуция идва тогава, когато се лимитира достъпът и се следи недостиг от животоспасяващи лекарства. Паралелната дистрибуция касае главно новаторските лекарства. В обстановката, в която се намираме в България, тя се нуждае в действителност от контролиране, а това може да стане със законова смяна. Законът за лекарствените артикули в хуманната медицина е на стадий, в който чакаме да постъпи в Народното събрание от Министерски съвет. Там се залага смяна – когато има недостиг на избрани лекарства и няма да е обезпечен достъпът на българските пациенти до тях, може да се забрани реекспорта им. Няма обаче дейно да направляваме този развой, тъй като той не може да бъде неразрешен, без налична осведомителна система. Това е проблем на здравната ни система. Единна национална здравна осведомителна система може да реши огромен % от насъбраните във времето проблеми.
– Защо в бюджета на здравното министерство са планувани едвам 10 млн. лв. за финансови поправки. Защо са толкоз малко парите? Ако погледнем към „ Пирогов ”, там има нужда от главен ремонт. Какво ще направи здравното министерство с тези 10 млн. лева?
– За мен беше по-важно, че в бюджета на министерството се направи смяна, която да подсигурява по-високото възнаграждение на работещите в системата на районните здравни инспекции, трансфузионните хематологии и държавните психиатрични лечебни заведения. Важно е да влагаме в финансови разноски в инфраструктура и инсталация, само че по-големият проблем, който имаме сега, е кадровият. Кадровият недостиг визира освен системата на работещите в извънболничната, болничната здравна помощ, само че и структурите, които към този момент загатнах. За да задържим качествените фрагменти в тези браншове, ние наложително би трябвало да променим финансирането на техния труд. Смятам, че това е стъпка напред в потребната посока. Винаги може да се промени и аз разгадавам на финансиста в министерството на опазването на здравето да притегли средства и финансовите разноски да бъдат усъвършенствани и ориентирани в вярна посока за подсилване на структуроопределящи лечебни заведения.
– Наясно ли сте на какъв стадий е планът за незабавна помощ и има ли заплаха да загубим 163 млн. поради забавяне на този план?
– Оперативна стратегия „ Региони в напредък ” даде ход на процедури по пускане на плана за незабавна помощ през днешния ден. Бенефициент ще е здравното министерство. Очакваме сполучливата му реализация, макар забавянето, което с помощта на последния екип на министерството на опазването на здравето и работата на настоящия, е преодоляно.
– Да разбирам ли, че забавянето е пристигнало от екипа на Петър Москов?
– И на служебното държавно управление.
Нашият посетител
Д-р Даниела Анастасова Дариткова – Проданова е родена на 28 септември в Пловдив. Магистър е по медицина. Завършила е Санкт Петербургския медицински педиатричен институт, има компетентност по педиатрия, обща медицина и магистратура по здравен мениджмънт. Депутат от ГЕРБ в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Председател е на здравната комисия в четвърти парламент.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ