Сталин не се е зарадвал на избавлението на Георги Димитров

Сталин не се е зарадвал на избавлението на Георги Димитров след Лайпцигския развой.
Изненадващо за живота на пролетарския водач се застъпил цар Борис, до момента в който съратниците му от комунистическата партия у нас се надявали комфортно да се отърват от него.
След освобождението му Димитров идва в Москва. Радва се на международна популярност, само че Сталин изчаква цялостен месец за срещата си с него. Когато се виждат, Сталин изненадващо пита: „ Знаете ли за какво останахте жив? “ След многозначителна пауза прибавя: „ Останахте жив, тъй като фашисткият режим е още млад и некомпетентен. Първо е трябвало да ви убият, а по-късно да ви съдят! “

Тези и доста други незнайни обстоятелства разкрива в книгата си „ Георги Димитров. Една критическа биография “ Мона Фосколо, французойка с български корени.
„ Родена съм в Париж съвсем век след Георги Димитров. Родителите ми са с българска жила
и двамата са познали пандизите
на режима “, споделя авторката. „ Когато започнах да изучавам политология и социология, всякога избирах тематики, свързани с Балканите и тоталитаризма. Желанието да опозная почвата, в която са моите корени, безспорно дефинира и тематиката за бакалавърската ми дисертация:

„ Завземането на властта от комунистите в България 1944-1947 година “ По-късно дипломната ми работа за магистър е „ Образът на врага в България 1948-1953 година “
Тогава при ровенето ми в историческата и социологическа литература се сблъсках с вездесъщото наличие на Георги Димитров. Моят теоретичен началник проф. Марк Лазар, който е член на италианската и френската комунистическа партия, ми сподели: „ Би било забавно да обърнете внимание на тази персона. “
Изследователката счита, че макар краха на комунизма, личността на Димитров е значима за вярното схващане на историческите процеси.

„ За първи път пристигнах в България през 1990 година Любопитно ми беше, тъй като със срутва на Съюз на съветските социалистически републики умира и единственият свят, в който вождът
би могъл да оцелее посмъртно
Въпреки това всеки българин, и млад, и остарял, има някакво мнение за тази персона, тъй като името е емблематично. Разбира се, и аз имах мнение, само че тъкмо тъй като съм социолог и се стремя да бъда справедлива, си споделих, че би трябвало да вникна по-задълбочено кой е този човек, какви са концепциите му, дали са персонални или единствено е следвал нечии други. “

Фосколо споделя, че не се тормози от огромния брой книги за Димитров. „ Вярно е, че огромна част от тях са агиографски, хвалебствени, само че има и сериозни, да вземем за пример на Петър Семерджиев. Работих 4 години и половина по дисертацията си. Бях и 3 месеца в Москва, където
беше извънредно мъчно да употребявам информация
В България за благополучие останах една година, през която имах огромен триумф и съм доста признателна, тъй като от партийните архиви ми даваха свободен достъп до всякаква информация. Имах опцията да прегледам над 1000 архивни единици и направих стотина изявленията. “
Това не е сериозна, а критическа биография на Димитров, по тази причина не трябва да се чакат обвинителни речи или защитни пледоарии, прецизира Мона Фосколо. След като се запознае със наличието, читателят остава свободен да произнесе своята неоправдателна или оправдателна присъда, както и да се въздържи.

„ Още първоначално открих, че в България Димитров е или обожествяван, или сатанизиран. Нерядко го сочат и като основния провинен за определяне на комунистическия режим и съветизацията на България. Вярно е, че той е мечтаел и ратувал за това, само че не е решаващият фактор, а единствено заслон на Сталиновата воля. Със или без него България е била обречена да падне в прегръдката на Москва, със или без него плануваните в Кремъл репресии и чистки щяха да се проведат. Онова, за което Димитров носи директна национална отговорност, е персоналната му роля в злощастното Септемврийско въстание от 1923 година Тогава той и не крие, че
прокарва „ дълбока кървава вадичка “ измежду обществото, която в никакъв случай не ще даде мир на страната. Този завет и до през днешния ден звучи настоящо и продължава да разделя българския народ “, споделя Фосколо.

Според нея е незнайно, че в края на 20-те година Георги Димитров едвам се избавя да не бъде изключен от Централен комитет на Българска комунистическа партия, а карцерът му в Германия го избавя от физическо очистване в мазетата на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Москва. Малко прочут е и фактът, че цар Борис III пази Димитров, до момента в който другарите му от Българска комунистическа партия го ругаят. Освен това от дневника на Димитров научаваме, че Сталин е имал желание да се причисли към Тристранния пакт, до момента в който Димитров безмилостно написа срещу фашизма.
„ Най-неизвестната част от биографията му е интервалът след въстанието пюрез 1923 година до ареста. През това време е живял във Виена, в Берлин с подправени паспорти, маскира се и има малко информация. Въпреки това съумях да намеря доста следи. По документи нито Димитров, нито Васил Коларов имат директна интервенция в атентата в „ Света Неделя “. Може да се каже, че е защитавал тази акция поради революционните си идеали, само че в действителност не е бил доста склонен “, разкрива Фосколо.

През 10-те години след атентата е имало ужасни разправии сред дейците на Българска комунистическа партия в България, излиза наяве от проучването на французойката. Едната група е от по-млади комунисти, а другите са ветераните, работили с Димитър Благоев. Тогава Димитров отсъства и в разногласията си те го пренебрегват. Петър Искров дорипише до ИК на Коминтерна, че желаят Георги Димитров да бъде махнат
Този факт го няма в никоя публична биография, излизала досега.
Лайпцигският развой на процедура избавя Димитров.

Преди това той има различия с Коминтерна и го викат в Москва, с цел да се разправят с него. Той не се подчинява, не отива и малко по-късно го арестуват в Германия.
„ Запознах се и с доста документи за времето на Сталиновите чистки. Те демонстрират, че Димитров се е опитвал да оказва помощ на българите в Съюз на съветските социалистически републики. Твърденията, че не е направил нищо за тях, не са правилни. Например Благой Попов, който до дъно твърди, че не му е оказал помощ, бърка. Димитров е опитал неведнъж – към 15 пъти е изпращал писма, само че след 1940 година, тъй като преди този момент е мислил, че Попов към този момент е разстрелян. Всъщност писмата, в които Попов пита: „ Защо не ми помагаш? “, Димитров не ги е получил.

Но за други е бил склонен и даже е подстрекавал, какъвто е казусът с Петър Искров “, споделя изследователката.
„ Димитров сигурно не е одобрявал тези репресии и е опитал да помогне на най-различни хора. Един от тях е Фердинанд Козовски. Димитров написа на Берия с безапелационни думи: „ Твърденията, че Фердинанд Козовски е разузнавач, нямат връзка с действителността. Бил е набеден. “ И когато Козовски е освободен през ноември 1939 година, Димитров незабавно го кани с жена му – в случай че нямаше особено отношение към този човек, надали щеше да си го разреши в тези времена.
Но в доста случаи не е могъл да помогне, даже дава отговор на доста българи, че не той взема решение. Не съумява да избави и персоналната си секретарка.

През 1938 година я поучава да си отиде, тъй като има заплаха и за нея, само че тя не го послушала и е ликвидирана. “
„ Днес е потвърдено, че Димитров няма нищо общо с подпалването на Райхстага. Вярно е, че е бил незаконен, само че сякаш германците преднамерено не са го безпокоили евентуално за да проследят контактите му в Германия. Куриозното обаче е, че Българска комунистическа партия го поздравява за сполучливото осъществяване на терористичния акт “, споделя френската изследователка.
„ Лобирането на цар Борис в негова изгода е добре документирано. Едно британско издание написа, че цар Борис споделил на Хитлер: „ Наистина ли имате желание да осъдите този човек, който, доколкото аз знам, е изцяло почтен? “

Този факт е отразен и в книгите „ Корона от тръни “ на Стефан Груев и „ Борис -ІІІ цар на българите “ на Пашанко Димитров. В дневника си Димитров цитира непознат роман:
„ Миналата година пътувах в един трен с Борис, турският пълномощен министър в София ни срещна.
Цар Борис съобщи, че: „ Ние, българите, се гордеем с Димитров
По време на процеса получих покана да посетя Германия, само че заявих, че не мога да направя публично посещаване, до момента в който Димитров не бъде освободен, и по този начин спомагах за неговото освобождение. “
За да се разбере тази персона, би трябвало добре да се обясни историческият подтекст, въздействието на Коминтерна, счита Мона Фосколо.

Според нея Димитров е същински набожен и не се подчинява на нищо, с изключение на на комунистическия блян. Това изяснява и отношението му към опозицията у нас след 1944 година За него тя е непотребна. Но би трябвало да си даваме и сметка, че в тези условия никой не е могъл да не се подчинява на Сталин.
„ Вярно е също, че някаква сянка на двоякост броди над неговата персона. Проследявайки виталния му път, се срещнах с облика на човек, посърнал от детство, само че изживял дълга, трескава и изтощителна партийна кариера. Своенравен, раздразним и твърдоглав до фанатизъм, тoй може да се покаже еластичен и прагматичен. Виждаме по какъв начин този по природа бунтовник и от време на време разколник знае да бъде порядъчен и даже конформист до раболепство.

Видният антифашист, пламенният герой против неправдата и произвола освен мълчи за репресиите в Коминтерна, само че ще насърчи кървавите чистки в България след 1944 година и персонално ще провежда обесването на съперника си Никола Петков. Това държание може да се дефинира като двуличие и нагаждачество, само че то се корени по-скоро в същността на самата комунистическата система “, разсъждава Фосколо.
„ Бил е доста непосредствен със Сталин, само че не и негова дясна ръка. Много постоянно са работели до 2 часа, даже до 5 часа сутринта. Сталин знае по какъв начин да употребява всеки човек и всички са треперели от него, само че Димитров не постоянно се е подчинявал. Много документи свидетелстват, че някои дейности и решения на Сталин не са се харесвали на Димитров. Например ден преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп той написа публикация срещу фашизма. Ако беше в действителност компактно със Сталин, нямаше да написа такива неща.

В архивите френската изследователка е намерила и данни за персоналния живот на Димитров.
„ На срещите със Сталин доста са пиели, само че кой не пие в Русия? Така престоят в Москва се отразява на навиците му. В Съюз на съветските социалистически републики стартира и да пуши. Има и много истории за Гошо Тарабата. Например по какъв начин на изборите през 1946 година отишъл пийнал в секцията и почнал да крещи
Бил е доста избухлив, хиперактивен. Когато се чете нещо от него, се вижда, че може да си промени настроението единствено за секунди. Все отново постоянно се е приспособил. “
Въпреки че доста е обичал първата си жена Люба Ивошевич и връзката им била доста мощна, е имал връзки с най-различни дами. Една от случките му е била тъкмо преди да го арестуват във влака от Мюнхен за подпалването на Райхстага. Там се срещнал с някаква немкиня и за малко толкоз се сближил, че нея я викат за свидетелка на процеса. Тя споделила в съда: „ Ама аз се познавам единствено от влака с него. “
Инфо: spomen