Премиера на книгата Стълбата на тишината в столичния клуб Журналист
" Стълбата на тишината " - дебютната стихосбирка на икономиста с литературни награди Ани Николова излезе от щемпел и ще бъде показана на 6 октомври, вторник, от 18:30 в столичния клуб " Журналист ", ул. " Граф Игнатиев " № 4. 
„ Нямам лък, с цел да засвиря.
Късам струни от душата си.
Върху битието напречно ги връзвам
и изкачвам стълбата на тишината си “,
споделя Ани Николова от гърба на първата си книга. Повече за " Стълбата на тишината " ще научим, разгръщайки кориците й и несъмнено, на премиерата - персонално от създателя, издателя, критици и ценители на поезията.
За създателя
Ани Николова е родена в Златна Добруджа през 1963, зодия Лъв. До 2005-та година живее в Добрич, а по-късно в София. Работи като счетоводител. Поезия стартира да написа едвам през 2004-та година. Пише онлайн във facebook всеки ден, което ѝ дава опция да взе участие в плана „ Manu Propria ”, взела участие е в конкурс за лирика „ Любовта е пиене или пиене от обич “- гр. Силистра, където печели втора премия. Има изявления във в. “Пулс ” и “Антимовски хан ”.
“Стълбата на тишината ” е дебютната й книга.
Ани Николова бе общителна да даде за аудиторията на свои стихотворения, отвън книгата:
РИСУНКА
На прага съм на оня сън,
където мостове горят,
където дребната река - изсъхва
с цел да стигне пътя.
Вървя по дъното на любовта,
където въздух не доближава.
И нямам облекла, а студът
облича бялата си риза...
На прага съм на оня сън,
във който нямам доста време.
Опитвам се да изкреща,
само че гласът е тежко задължение.
Тогава тихичко- без глас,
с език рисувам твойто име.
Ани Николова
ПАРТИТУРА ЗА ЛЮБОВ И ЩУРЦИ
Уморени щурците замлъкват...
Серенадите техни прекъсват
щом на утрото свърши сънят.
Сред декори на есен лъчиста
изсвирват душата си чиста
и приспиват влюбен света.
Не отлитат като птици на юг.
Не ги плаши ни есен, ни мраз.
Къде ли зимуват?! Кой е техният юг?!
Поканете щурците на топло
щом вейне поли и коси Есента,
щом обрули до голо света...
Ани Николова
НАВЯРНО
Небето - пепел и сълзи,
очите му са дистанции.
Навярно доста го боли
от неналичия и от покаяния.
Навярно доста му тежи
от думи - планове...
Навярно за това мълчи
и буди съмнения.
И днеска птиците го носят
на летните криле.
Пътуват хиляди въпроси
по сивите му плещи...
Навярно някъде оттатък,
където погледът не стига
свети дъга и се разхожда
Надежда - фея...
Ани Николова
Стихотворения от включените в " Стълбата на тишината " ще бъдат показани на премиерата на книгата.
„ Нямам лък, с цел да засвиря.
Късам струни от душата си.
Върху битието напречно ги връзвам
и изкачвам стълбата на тишината си “,
споделя Ани Николова от гърба на първата си книга. Повече за " Стълбата на тишината " ще научим, разгръщайки кориците й и несъмнено, на премиерата - персонално от създателя, издателя, критици и ценители на поезията.
За създателя
Ани Николова е родена в Златна Добруджа през 1963, зодия Лъв. До 2005-та година живее в Добрич, а по-късно в София. Работи като счетоводител. Поезия стартира да написа едвам през 2004-та година. Пише онлайн във facebook всеки ден, което ѝ дава опция да взе участие в плана „ Manu Propria ”, взела участие е в конкурс за лирика „ Любовта е пиене или пиене от обич “- гр. Силистра, където печели втора премия. Има изявления във в. “Пулс ” и “Антимовски хан ”.
“Стълбата на тишината ” е дебютната й книга.
Ани Николова бе общителна да даде за аудиторията на свои стихотворения, отвън книгата:
РИСУНКА
На прага съм на оня сън,
където мостове горят,
където дребната река - изсъхва
с цел да стигне пътя.
Вървя по дъното на любовта,
където въздух не доближава.
И нямам облекла, а студът
облича бялата си риза...
На прага съм на оня сън,
във който нямам доста време.
Опитвам се да изкреща,
само че гласът е тежко задължение.
Тогава тихичко- без глас,
с език рисувам твойто име.
Ани Николова
ПАРТИТУРА ЗА ЛЮБОВ И ЩУРЦИ
Уморени щурците замлъкват...
Серенадите техни прекъсват
щом на утрото свърши сънят.
Сред декори на есен лъчиста
изсвирват душата си чиста
и приспиват влюбен света.
Не отлитат като птици на юг.
Не ги плаши ни есен, ни мраз.
Къде ли зимуват?! Кой е техният юг?!
Поканете щурците на топло
щом вейне поли и коси Есента,
щом обрули до голо света...
Ани Николова
НАВЯРНО
Небето - пепел и сълзи,
очите му са дистанции.
Навярно доста го боли
от неналичия и от покаяния.
Навярно доста му тежи
от думи - планове...
Навярно за това мълчи
и буди съмнения.
И днеска птиците го носят
на летните криле.
Пътуват хиляди въпроси
по сивите му плещи...
Навярно някъде оттатък,
където погледът не стига
свети дъга и се разхожда
Надежда - фея...
Ани Николова
Стихотворения от включените в " Стълбата на тишината " ще бъдат показани на премиерата на книгата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ