Урок по история: В България има стадион на 1900 години за 30 хиляди зрители
Стадионът на Филипопол е едно от най-удивителните уреди на древността на територията на модерна България.
Римският стадион на Филипопол, днешен Пловдив, е построен при започване на ІІ в., по времето на император Адриан (117 – 138). Филипопол и Тримонциум (Трихълмие) са имената на Пловдив по времето на Древния Рим.
Римският стадион е едно от най-забележителните уреди на древния Филипопол. Обявен е за национална културна полезност през 1995 година. Стадионът е една от многото непокътнати здания от времето на Древния Рим в сегашен Пловдив, измежду които са най-добре съхраненият античен театър на Балканския полуостров, фрагменти от Форума / Агората, Одеона / Булевтериона, фрагменти от два акведукта, крепостни стени, терми, малка и голяма базилика, синагога, резиденции, улици и други
Стадионът е ситуиран в северния завършек на укрепения град, сред двете крепостни стени, сред западния скат на Таксим тепе и източния скат на Сахат тепе. Днес стадионът се намира в центъра на града, под Главната улица. Северната част от него може да бъде забелязана на площад Джумая, само че по-голямата част от стадиона е под постройките по продължение на основната улица. Централният вход на стадиона се намира на днешния площад Каменица.
Стадионът има дължина 240 метра и ширина 50 метра. Дължината на пистата е един стадий – 600 гръцки (625 римски) стъпки, или 180 метра. Стадионът е побирал 30 000 фенове, някои от които са идвали особено, с цел да участват на игрите във Филипопол. Местата за феновете са на 14 реда, прекратени от стълбищни пътеки, които доближават до пистата. Седалките са направени от монолитни мраморни блокове, украсени със стилизирана лъвска лапа. Лицето на първия ред е облицовано с мраморни плочи (ортостати) с височина 1,80 м, издигнати върху базисен ред от профилирани мраморни блокове. Седалките на последния ред имат облегалки.
Карта на стадиона
На площад Джумая е експонирана северната, дъговидна част на стадиона, наречена сфендона. Под полукръглите редове седалки (кавея) е построен засводен вход, който свързва пистата с под земята проход-улица.
Над свода е построена ложа. В северната страна на коридора е разкрита част от крепостната стена на Филипопол, построена през ІІ и ремонтирана през ІІІ-ІV век. През ІV век тази зона е пресечена от античен акведукт.
Почетните зрителски места на филипополския стадион са надписани (както в множеството здания за зрелища из цялата Римска империя). Открити са седалки с гръцки надписи, доказващи, че е имало специфични места за лица с висок обществен статус.
Централният вход на стадиона е завършен от зидани стълбове – пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична декорация. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с сложени над тях наградни вази с палмови клонки, а до тях – атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.
Мраморните блокове от архитектурните елементи при входа, както и тези на първия ред, са свързани между тях посредством стоманени скоби, споени с олово. Пред входа е разкрита настилка от гранитни блокове в шестоъгълна форма.
Според открити надписи и монети в града от време на време са се организирали Питийски игри, по сходство на тези в Гърция. При визитата на император Каракала през 214 година игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 година – Кендрисийски. Игрите били проведени от Общото заседание на провинция Тракия. Специално за игрите монетарницата на Филипопол секла специфични монети с лика на властващия император и облици от спортни надпревари, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, потвърждава, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил уважаван със надпревари в стадиона на Филипопол.
Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се управлявали от агонотети (спортни организатори). Започвали със съревнование за глашатаи и тръбачи. Спортните съревнования били придружени и от музикални, поетически и артистични надпревари.
На 2 октомври 2013 година стартира вторият и заключителен стадий от реконструкцията на стадиона. Той включва построяването на ажурно стълбище на мястото на бетонната връзка към ул. „ Лейди Странгфорд “, основаване на информативен център, кафе-бар и 3D киносалон. Бетоновата стълба е реконструирана в образа на Римския стадион, а платформа за инвалиди свързва първото и второто равнище на оборудването. Информационният център и панорамният кафе-бар са ситуирани на терасата, а част от плана включва оформянето ѝ в овална форма, сходно на формата на стадиона. Кафенето и центърът за информация са разграничени от двойна експозиционна стъклена стена.
В киносалонът с близо 40 места на объл екран се прожектират филми за Пловдив, както и презентации на античния град, поръчани особено от Общината. Общата стойност на втория стадий от реконструкцията възлиза на 500 хиляди лева.
Римският стадион на Филипопол, днешен Пловдив, е построен при започване на ІІ в., по времето на император Адриан (117 – 138). Филипопол и Тримонциум (Трихълмие) са имената на Пловдив по времето на Древния Рим.
Римският стадион е едно от най-забележителните уреди на древния Филипопол. Обявен е за национална културна полезност през 1995 година. Стадионът е една от многото непокътнати здания от времето на Древния Рим в сегашен Пловдив, измежду които са най-добре съхраненият античен театър на Балканския полуостров, фрагменти от Форума / Агората, Одеона / Булевтериона, фрагменти от два акведукта, крепостни стени, терми, малка и голяма базилика, синагога, резиденции, улици и други
Стадионът е ситуиран в северния завършек на укрепения град, сред двете крепостни стени, сред западния скат на Таксим тепе и източния скат на Сахат тепе. Днес стадионът се намира в центъра на града, под Главната улица. Северната част от него може да бъде забелязана на площад Джумая, само че по-голямата част от стадиона е под постройките по продължение на основната улица. Централният вход на стадиона се намира на днешния площад Каменица.
Стадионът има дължина 240 метра и ширина 50 метра. Дължината на пистата е един стадий – 600 гръцки (625 римски) стъпки, или 180 метра. Стадионът е побирал 30 000 фенове, някои от които са идвали особено, с цел да участват на игрите във Филипопол. Местата за феновете са на 14 реда, прекратени от стълбищни пътеки, които доближават до пистата. Седалките са направени от монолитни мраморни блокове, украсени със стилизирана лъвска лапа. Лицето на първия ред е облицовано с мраморни плочи (ортостати) с височина 1,80 м, издигнати върху базисен ред от профилирани мраморни блокове. Седалките на последния ред имат облегалки.
Карта на стадиона
На площад Джумая е експонирана северната, дъговидна част на стадиона, наречена сфендона. Под полукръглите редове седалки (кавея) е построен засводен вход, който свързва пистата с под земята проход-улица.
Над свода е построена ложа. В северната страна на коридора е разкрита част от крепостната стена на Филипопол, построена през ІІ и ремонтирана през ІІІ-ІV век. През ІV век тази зона е пресечена от античен акведукт.
Почетните зрителски места на филипополския стадион са надписани (както в множеството здания за зрелища из цялата Римска империя). Открити са седалки с гръцки надписи, доказващи, че е имало специфични места за лица с висок обществен статус.
Централният вход на стадиона е завършен от зидани стълбове – пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична декорация. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с сложени над тях наградни вази с палмови клонки, а до тях – атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.
Мраморните блокове от архитектурните елементи при входа, както и тези на първия ред, са свързани между тях посредством стоманени скоби, споени с олово. Пред входа е разкрита настилка от гранитни блокове в шестоъгълна форма.
Според открити надписи и монети в града от време на време са се организирали Питийски игри, по сходство на тези в Гърция. При визитата на император Каракала през 214 година игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 година – Кендрисийски. Игрите били проведени от Общото заседание на провинция Тракия. Специално за игрите монетарницата на Филипопол секла специфични монети с лика на властващия император и облици от спортни надпревари, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, потвърждава, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил уважаван със надпревари в стадиона на Филипопол.
Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се управлявали от агонотети (спортни организатори). Започвали със съревнование за глашатаи и тръбачи. Спортните съревнования били придружени и от музикални, поетически и артистични надпревари.
На 2 октомври 2013 година стартира вторият и заключителен стадий от реконструкцията на стадиона. Той включва построяването на ажурно стълбище на мястото на бетонната връзка към ул. „ Лейди Странгфорд “, основаване на информативен център, кафе-бар и 3D киносалон. Бетоновата стълба е реконструирана в образа на Римския стадион, а платформа за инвалиди свързва първото и второто равнище на оборудването. Информационният център и панорамният кафе-бар са ситуирани на терасата, а част от плана включва оформянето ѝ в овална форма, сходно на формата на стадиона. Кафенето и центърът за информация са разграничени от двойна експозиционна стъклена стена.
В киносалонът с близо 40 места на объл екран се прожектират филми за Пловдив, както и презентации на античния град, поръчани особено от Общината. Общата стойност на втория стадий от реконструкцията възлиза на 500 хиляди лева.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ