Сретение Господне
Сретение Господне. Свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна
След като минали четиридесет дни от рождеството на нашия Господ Иисус Христос и се изпълнили дните на законното ликвидиране, Пречистата и Преблагословена Дева Майка, дружно със светия обручник Йосиф, пристигнала от Витлеем в Йерусалим в Божия храм, донасяйки четиридесетдневния Младенец Христос за осъществяване на Моисеевия закон. Според този закон било належащо, първо, след раждането майката да се очисти посредством принасяне на подобаваща жертва на Бога и иерейска молитва - и, второ, да се сложи пред Господа първородният младенец и да се даде откритият откуп за него. Така било заповядано от Господа във Ветхия Завет на Мойсей, в чиито книги за закона за очистването на майката е написано следното: „ Жена, по кое време зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дни... а на осмия ден да му обрежат крайната плът; и трийсет и три дни тя би трябвало да седи, с цел да се очисти от кървите си; тя не трябва да се допира до нищо свещено и не би трябвало да се приближава до светилището, до момента в който не изтекат дните на очистянето й. След като изтекат дните на очистянето й... тя би трябвало да донесе...едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Ако пък не бъде в положение да донесе агне, дано вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а различен за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста ". А за посвещаването на Бога на първенците от мъжки пол в закона се споделя следното: „ Посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка вътрешност ". И на друго място: „ Давай Ми първородния от синовете си ". Това се изисквало поради великото Божие милосърдие в Египет, когато Господ, избивайки египетските първенци, пощадил израилските. Затова израилтяните донасяли първородните си младенци в храма, посвещавайки ги на Бога, като полагащ се принос, открит от закона. И още веднъж ги откупвали от Бога за себе си на откритата цена, която се наричала „ сребро от откупа ", и се давала на служещите при храма Господен левити, както е написано за това в четвъртата книга на Мойсей. Установената цена на откупа се състояла от пет свещени сикли църковно тегло.
Изпълнявайки този Господен закон, Божията Майка в този момент пристигнала в храма със Законодателя. Дошла да се очисти, въпреки и да нямала потребност от ликвидиране, като нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста. Защото Тази, Която заченала без мъж и сласт, и родила без болежка и без нарушение на Своята девическа непорочност, нямала сквернотата, свойствена за дамите, раждащи съгласно естествения закон: тъй като по какъв начин би могла да се допре нечистотия до Родилата Източника на чистотата? Христос се родил от Нея, като плод от дърво; и както дървото след раждането на своя плод не се поврежда и не се осквернява, по този начин и Девата след раждането на Христос, благословения плод, останала неповредена и неосквернена. Христос произтекъл от Нея, както слънчевият лъч минава през стъкло или кристал. Преминаващият през стъкло или кристал безоблачен лъч не го счупва и не го скапва, само че още повече го освещава. Не развалило девството на Своята Майка и Слънцето на Правдата -Христос. И вратата на естественото раждане, запечатана с непорочност и охранявана от девство, не осквернил с нормалните за дамите кръвотечения, само че преминавайки свръхестествено, я направил още по-чиста, освещавайки я със Своето прекосяване и просвещавайки я с Божествената светлина на благодатта. Нямало безусловно никаква потребност от ликвидиране за Родилата нетленно Бога Слово. Но с цел да не наруши закона, а да го извърши, пристигнала да се очисти напълно чистата и нямаща никакъв недостатък. Наред с това, изпълнена със примирение, Тя не се гордеела със Своята нетленна непорочност, само че пристигнала, като че ли бидейки нечиста, да застане дружно с нечистите дами пред вратите на храма Господен - и да желае ликвидиране, без да се гнуси от нечистите и неверните. Принесла и жертва, само че не като богатите, принасящи едногодишно непорочно агне, а като бедните, принасящи две гургулици или два млади гълъба, проявявайки във всичко примирение и обич към нищетата и заобикаляйки гордостта на богатите. Защото от златото, донесено им от влъхвите, Тя взела малко и го раздала на бедните, задържайки за Себе Си единствено най-необходимото за пътя им към Египет. Като купила упоменатите две птици, Тя ги донесла, съгласно закона, за жертва, а дружно с тях донесла и Своя първороден Младенец. „ Донесоха - споделя Евангелист Лука - (родителите на Младенеца Иисус) в Йерусалим, с цел да Го показват пред Господа " ; т. е. да върнат Божието Богу, тъй като в закона Господен е написано, че всеки младенец от мъжки пол, който отваря вътрешност, би трябвало да бъде отдаден на Господа. Държейки на ръцете Си Новородения, Светата Дева Мария преклонила колене пред Господа и с надълбоко страхопочитание, като скъпоценен подарък, възнасяла и предавала Младенеца на Бога, казвайки:
- Ето Твоя Син, Предвечни Отче, Когото Ти изпрати да се въплъти от мене за избавление на човешкия жанр! Ти Го роди преди вековете без Майка, а аз, по Твоето снизхождение, откакто се извършиха времената, Го родих без мъж; ето първородния плод на моята вътрешност, заченат в мене от Светия Дух, и неизказано, както Ти Един знаеш, произтекъл от мене: Той, моят Първенец, е първо Твой, съвечен и събезначален на Тебе, Първенец, отговарящ на Тебе Единия, тъй като Той е слязъл от Тебе, без да отстъпи от Твоето Божество. Приеми Първенеца, с Когото Ти си сътворил вековете, и дружно с Когото си заповядал да изгрее светлината: приеми въплътилото се от мене Твое Слово, с Когото Ти си утвърдил небето, основал си земята, събрал си в едно водите: приеми от мене Твоя Син, Когото Ти придавам за тези велики каузи, да устроиш за Него и за мене по този начин, както Ти е угодно, и да изкупиш човешкия жанр с Неговата плът и кръв, призната от мене.
Като произнесла тези слова, тя отдала Своето драгоцено Чедо в ръцете на архиерея, като Божий наместник, като че ли отдавайки Го на Самия Бог. След това тя го откупила, както претендирал законът, с избраната цена - пет свещени сикли, чийто брой като че ли предуказвал петте свещени язви на тялото на Христос, признати от Него на кръста, е които целият свят бил изкупен от клетвата на закона и робството па врага.
Когато Божията Майка донесла Младенеца Иисус, с цел да се извърши над Него предписаният от закона бит, в храма пристигнал, управителен от Светия Дух, старецът Симеон, човек правоверен и благоверен, очакващ утехата Израилева, която ще настъпи с идването на Месия. Той знаел, ме идването па упования Месия към този момент наближава, тъй като скиптърът е минал от Иуда към Ирод и се е изпълнило пророчеството на праотеца патриарх Иаков, предсказал, че скиптърът няма да се отнеме от Иуда, до момента в който не пристигна упованието на нации те, Христос Господ.
Също по този начин били свършили и Данииловите седмици, седемдесет на брой, след които, съгласно пророчеството, трябвало да бъде пришествието на Месия. Заедно с това и на свети Симеон от Светия Дух било дадено, че няма да види гибел, до момента в който не види Христа Господен. Праведният Симеон, като погледнал към Пречистата Дева и Младенеца, видял Божията берекет, обкръжаваща Майката с Младенеца, и като разбрал от Светия Дух, че Този е предстоящият Месия, побързал, и като Го приел с неизказана наслада и благочестив боязън, въздавал на Бога велика признателност. Той, декориран с бели коси, преди края си изпял пророческата ария:
- Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, смиром.
- Не съм имал - като че ли казвал той - мир в мислите си, през всички дни, очаквайки Тебе, и всички дни обитавах в тъга, до момента в който Ти дойдеш: в този момент, като Те видях, получих мир, и като се избавих от скръбта, си отивам отсам с радостна новина при моите отци: ще възвестя за Твоето пришествие в света на праотеца Адам и Авраам, Мойсей и Давид, Исаия и другите свети отци и пророци, ще донеса неизказана наслада на тях, пребиваващите до момента в печал; при тях ме отпусни, и те, оставили скръбта, да се развеселят за Тебе - своя Избавител. Отпусни мене, Твоя раб, след дългогодишни писания, да се успокоя в лоното Авраамово: очите ми към този момент видяха Твоето Спасение, приготвено за всички нации, очите ми видяха Светлината, приготвена за прогонването на тъмнината, за просвещение на народите, за откриването им на неведомите Божии Тайни - Светлината, възсияла за възхвала на Твоя народ Израиля, Която Ти си заречен посредством оракул Исаия, като си споделил: „ ще дам на Сион избавление, па Израиля - Своята популярност ".
Свети Йосиф и Пречистата Дева, като слушали всичко, казано от праведния Симеон за Младенеца, се удивлявали; при тона те видели, че той приказва на Младенеца не като на младенец, само че като на „ Стар по дни " и молейки се, се обръща към Него не като към човек, а като към Бог, имащ власт над живота и гибелта и можещ още в този час да отпусне стареца към другия живот или да го задържи в сегашния. Свети Симеон се обърнал с благословение и към тях, възпявайки и величаейки пренепорочната Майка, родила в света Бога и индивида, и облажавайки мнимия татко свети Йосиф, удостоил се да бъде чиновник на такова свещенодействие. След това, като се обърнал към Мария, Неговата Майка, а не към Йосиф - тъй като той с очите си прозирал в Нея безмъжна Майка, - Симеон произнесъл:
- Този ще послужи за рухване и ставане на мнозина в Израиля: за рухване на тези, които не пожелаят да имат вяра в думите Му, и за ставане на тези, които с обич ще одобряват Неговата свята проповед - за рухване на книжниците и фарисеите, заслепени от завист, и за ставане на простите риболовци и немъдрите хора. Той ще избере немъдрите, мъдрите на този век ще посрами - за рухване на ветхозаветното иудейско съборище и за ставане на плодородната Божия Църква. Той ще послужи за предмет на пререкания, тъй като огромен разкол ще настъпи сред индивидите поради Него: едни ще Го назовават мил, други ще кажат, че лъже хората; и ще Го положат, - по думите на оракул Иеремия - „ като цел за стреляне ", ще Го закачат на кръстно дърво, ще Го уязвят със стрели, гвоздеи и копие. В същото време, безмъжна Майко - траял старецът, - меч на тъга и сърдечна болежка ще прониже душата Ти, когато видиш Своя Син прикрепен към кръста, когато ти с велика болежка в сърцето и ридания ще изпращаш от този свят Този, Когото в света си родила без болежка.
Тук, в храма, била и Анна пророчица, Фануилова щерка, от Асировото коляно. Тя била вдовица, към този момент доста остаряла, - на осемдесет и четири години; - тя претърпяла с мъжа си единствено седем години и откакто овдовяла, водела Богоугоден живот, като не се отделяла от храма, само че в пост и молитва служела на Бога през деня и нощем. Дошла в същия час, света Анна доста пророчествала за принесения в храма Господен Младенец, към всички, очакващи освобождение в Йерусалим.
Слушайки и виждайки всичко това, книжниците и фарисеите се разпалвали в сърцата си и негодували против Симеон и Анна поради свидетелствата им за Отрока. Те не премълчали, само че известили на цар Ирод за всичко, което се случило и било казано в храма. Той незабавно изпратил бойци със заповед да намерят Божсетвения Младенец Христа Господа и да Го убият; само че те към този момент не Го намерили: по заповед, дадена на Йосиф насън, `Гой се намирал в Египет. Свети Йосиф и Пречистата Богородица, като изпълнили в храма всичко, което повелявал законът, не се върнали във Витлеем, а отишли в Галилея, в във своя град Назарет, и отсам бързо тръгнали за Египет.
Празнуването на Сретение Господне било открито при царуването на Юстиниан; преди тона, въпреки и Сретение Господне да се споменавало в Църквата, не се чествало тържествено. Благочестивият цар Юстиниан открил да се чества този празник като Господски и Богородичен дружно с другите велики празници. Подтик за установяването на този празник дали особени условия. При царуването на Юстиниан във Византия и покрайнините й, в продължение на три месеца, като се стартира от последните дни на месец октомври, имало мощен мор, тъй че първоначално умирали по пет хиляди души дневно, а по-късно до 10 хиляди; даже телата на богатите и високопоставени хора оставали непогребани, тъй като всички прислужници и плебеи измирили и нямало кой да погрбе самите господари. А в Антиохия, поради греховете па хората, към чумата се включило и друго Божие наказване - ужасно земетресение, от което се срутили всички огромни къщи, високи здания и храмове, и под стените им починали доста хора; в цифрата на починалите бил и Евфрасий. свещеник Антиохийски, затиснат при рухването на храма. В това ужасно и гибелно време един благоверен човек имал признание да бъде открито тържественото празнуване на „ ипапанди ", т.е. на Сретение Господне, както и на другите огромни Господски и Богородични празници. И ето, при настъпването на деня на Сретение Господне, вторият ден на февруари, когато почнали да честват с всенощно бдение и излизане с кръстове, смъртоносната язва, морът и земетресението тутакси се прекратили, по Божието състрадание и по молитвите на Пречистата Богородица. На Нея и родилия се от Нея Христос Бог да бъде чест, популярност, поклонение и посредством во веки. Амин.
След като минали четиридесет дни от рождеството на нашия Господ Иисус Христос и се изпълнили дните на законното ликвидиране, Пречистата и Преблагословена Дева Майка, дружно със светия обручник Йосиф, пристигнала от Витлеем в Йерусалим в Божия храм, донасяйки четиридесетдневния Младенец Христос за осъществяване на Моисеевия закон. Според този закон било належащо, първо, след раждането майката да се очисти посредством принасяне на подобаваща жертва на Бога и иерейска молитва - и, второ, да се сложи пред Господа първородният младенец и да се даде откритият откуп за него. Така било заповядано от Господа във Ветхия Завет на Мойсей, в чиито книги за закона за очистването на майката е написано следното: „ Жена, по кое време зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дни... а на осмия ден да му обрежат крайната плът; и трийсет и три дни тя би трябвало да седи, с цел да се очисти от кървите си; тя не трябва да се допира до нищо свещено и не би трябвало да се приближава до светилището, до момента в който не изтекат дните на очистянето й. След като изтекат дните на очистянето й... тя би трябвало да донесе...едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Ако пък не бъде в положение да донесе агне, дано вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а различен за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста ". А за посвещаването на Бога на първенците от мъжки пол в закона се споделя следното: „ Посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка вътрешност ". И на друго място: „ Давай Ми първородния от синовете си ". Това се изисквало поради великото Божие милосърдие в Египет, когато Господ, избивайки египетските първенци, пощадил израилските. Затова израилтяните донасяли първородните си младенци в храма, посвещавайки ги на Бога, като полагащ се принос, открит от закона. И още веднъж ги откупвали от Бога за себе си на откритата цена, която се наричала „ сребро от откупа ", и се давала на служещите при храма Господен левити, както е написано за това в четвъртата книга на Мойсей. Установената цена на откупа се състояла от пет свещени сикли църковно тегло.
Изпълнявайки този Господен закон, Божията Майка в този момент пристигнала в храма със Законодателя. Дошла да се очисти, въпреки и да нямала потребност от ликвидиране, като нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста. Защото Тази, Която заченала без мъж и сласт, и родила без болежка и без нарушение на Своята девическа непорочност, нямала сквернотата, свойствена за дамите, раждащи съгласно естествения закон: тъй като по какъв начин би могла да се допре нечистотия до Родилата Източника на чистотата? Христос се родил от Нея, като плод от дърво; и както дървото след раждането на своя плод не се поврежда и не се осквернява, по този начин и Девата след раждането на Христос, благословения плод, останала неповредена и неосквернена. Христос произтекъл от Нея, както слънчевият лъч минава през стъкло или кристал. Преминаващият през стъкло или кристал безоблачен лъч не го счупва и не го скапва, само че още повече го освещава. Не развалило девството на Своята Майка и Слънцето на Правдата -Христос. И вратата на естественото раждане, запечатана с непорочност и охранявана от девство, не осквернил с нормалните за дамите кръвотечения, само че преминавайки свръхестествено, я направил още по-чиста, освещавайки я със Своето прекосяване и просвещавайки я с Божествената светлина на благодатта. Нямало безусловно никаква потребност от ликвидиране за Родилата нетленно Бога Слово. Но с цел да не наруши закона, а да го извърши, пристигнала да се очисти напълно чистата и нямаща никакъв недостатък. Наред с това, изпълнена със примирение, Тя не се гордеела със Своята нетленна непорочност, само че пристигнала, като че ли бидейки нечиста, да застане дружно с нечистите дами пред вратите на храма Господен - и да желае ликвидиране, без да се гнуси от нечистите и неверните. Принесла и жертва, само че не като богатите, принасящи едногодишно непорочно агне, а като бедните, принасящи две гургулици или два млади гълъба, проявявайки във всичко примирение и обич към нищетата и заобикаляйки гордостта на богатите. Защото от златото, донесено им от влъхвите, Тя взела малко и го раздала на бедните, задържайки за Себе Си единствено най-необходимото за пътя им към Египет. Като купила упоменатите две птици, Тя ги донесла, съгласно закона, за жертва, а дружно с тях донесла и Своя първороден Младенец. „ Донесоха - споделя Евангелист Лука - (родителите на Младенеца Иисус) в Йерусалим, с цел да Го показват пред Господа " ; т. е. да върнат Божието Богу, тъй като в закона Господен е написано, че всеки младенец от мъжки пол, който отваря вътрешност, би трябвало да бъде отдаден на Господа. Държейки на ръцете Си Новородения, Светата Дева Мария преклонила колене пред Господа и с надълбоко страхопочитание, като скъпоценен подарък, възнасяла и предавала Младенеца на Бога, казвайки:
- Ето Твоя Син, Предвечни Отче, Когото Ти изпрати да се въплъти от мене за избавление на човешкия жанр! Ти Го роди преди вековете без Майка, а аз, по Твоето снизхождение, откакто се извършиха времената, Го родих без мъж; ето първородния плод на моята вътрешност, заченат в мене от Светия Дух, и неизказано, както Ти Един знаеш, произтекъл от мене: Той, моят Първенец, е първо Твой, съвечен и събезначален на Тебе, Първенец, отговарящ на Тебе Единия, тъй като Той е слязъл от Тебе, без да отстъпи от Твоето Божество. Приеми Първенеца, с Когото Ти си сътворил вековете, и дружно с Когото си заповядал да изгрее светлината: приеми въплътилото се от мене Твое Слово, с Когото Ти си утвърдил небето, основал си земята, събрал си в едно водите: приеми от мене Твоя Син, Когото Ти придавам за тези велики каузи, да устроиш за Него и за мене по този начин, както Ти е угодно, и да изкупиш човешкия жанр с Неговата плът и кръв, призната от мене.
Като произнесла тези слова, тя отдала Своето драгоцено Чедо в ръцете на архиерея, като Божий наместник, като че ли отдавайки Го на Самия Бог. След това тя го откупила, както претендирал законът, с избраната цена - пет свещени сикли, чийто брой като че ли предуказвал петте свещени язви на тялото на Христос, признати от Него на кръста, е които целият свят бил изкупен от клетвата на закона и робството па врага.
Когато Божията Майка донесла Младенеца Иисус, с цел да се извърши над Него предписаният от закона бит, в храма пристигнал, управителен от Светия Дух, старецът Симеон, човек правоверен и благоверен, очакващ утехата Израилева, която ще настъпи с идването на Месия. Той знаел, ме идването па упования Месия към този момент наближава, тъй като скиптърът е минал от Иуда към Ирод и се е изпълнило пророчеството на праотеца патриарх Иаков, предсказал, че скиптърът няма да се отнеме от Иуда, до момента в който не пристигна упованието на нации те, Христос Господ.
Също по този начин били свършили и Данииловите седмици, седемдесет на брой, след които, съгласно пророчеството, трябвало да бъде пришествието на Месия. Заедно с това и на свети Симеон от Светия Дух било дадено, че няма да види гибел, до момента в който не види Христа Господен. Праведният Симеон, като погледнал към Пречистата Дева и Младенеца, видял Божията берекет, обкръжаваща Майката с Младенеца, и като разбрал от Светия Дух, че Този е предстоящият Месия, побързал, и като Го приел с неизказана наслада и благочестив боязън, въздавал на Бога велика признателност. Той, декориран с бели коси, преди края си изпял пророческата ария:
- Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, смиром.
- Не съм имал - като че ли казвал той - мир в мислите си, през всички дни, очаквайки Тебе, и всички дни обитавах в тъга, до момента в който Ти дойдеш: в този момент, като Те видях, получих мир, и като се избавих от скръбта, си отивам отсам с радостна новина при моите отци: ще възвестя за Твоето пришествие в света на праотеца Адам и Авраам, Мойсей и Давид, Исаия и другите свети отци и пророци, ще донеса неизказана наслада на тях, пребиваващите до момента в печал; при тях ме отпусни, и те, оставили скръбта, да се развеселят за Тебе - своя Избавител. Отпусни мене, Твоя раб, след дългогодишни писания, да се успокоя в лоното Авраамово: очите ми към този момент видяха Твоето Спасение, приготвено за всички нации, очите ми видяха Светлината, приготвена за прогонването на тъмнината, за просвещение на народите, за откриването им на неведомите Божии Тайни - Светлината, възсияла за възхвала на Твоя народ Израиля, Която Ти си заречен посредством оракул Исаия, като си споделил: „ ще дам на Сион избавление, па Израиля - Своята популярност ".
Свети Йосиф и Пречистата Дева, като слушали всичко, казано от праведния Симеон за Младенеца, се удивлявали; при тона те видели, че той приказва на Младенеца не като на младенец, само че като на „ Стар по дни " и молейки се, се обръща към Него не като към човек, а като към Бог, имащ власт над живота и гибелта и можещ още в този час да отпусне стареца към другия живот или да го задържи в сегашния. Свети Симеон се обърнал с благословение и към тях, възпявайки и величаейки пренепорочната Майка, родила в света Бога и индивида, и облажавайки мнимия татко свети Йосиф, удостоил се да бъде чиновник на такова свещенодействие. След това, като се обърнал към Мария, Неговата Майка, а не към Йосиф - тъй като той с очите си прозирал в Нея безмъжна Майка, - Симеон произнесъл:
- Този ще послужи за рухване и ставане на мнозина в Израиля: за рухване на тези, които не пожелаят да имат вяра в думите Му, и за ставане на тези, които с обич ще одобряват Неговата свята проповед - за рухване на книжниците и фарисеите, заслепени от завист, и за ставане на простите риболовци и немъдрите хора. Той ще избере немъдрите, мъдрите на този век ще посрами - за рухване на ветхозаветното иудейско съборище и за ставане на плодородната Божия Църква. Той ще послужи за предмет на пререкания, тъй като огромен разкол ще настъпи сред индивидите поради Него: едни ще Го назовават мил, други ще кажат, че лъже хората; и ще Го положат, - по думите на оракул Иеремия - „ като цел за стреляне ", ще Го закачат на кръстно дърво, ще Го уязвят със стрели, гвоздеи и копие. В същото време, безмъжна Майко - траял старецът, - меч на тъга и сърдечна болежка ще прониже душата Ти, когато видиш Своя Син прикрепен към кръста, когато ти с велика болежка в сърцето и ридания ще изпращаш от този свят Този, Когото в света си родила без болежка.
Тук, в храма, била и Анна пророчица, Фануилова щерка, от Асировото коляно. Тя била вдовица, към този момент доста остаряла, - на осемдесет и четири години; - тя претърпяла с мъжа си единствено седем години и откакто овдовяла, водела Богоугоден живот, като не се отделяла от храма, само че в пост и молитва служела на Бога през деня и нощем. Дошла в същия час, света Анна доста пророчествала за принесения в храма Господен Младенец, към всички, очакващи освобождение в Йерусалим.
Слушайки и виждайки всичко това, книжниците и фарисеите се разпалвали в сърцата си и негодували против Симеон и Анна поради свидетелствата им за Отрока. Те не премълчали, само че известили на цар Ирод за всичко, което се случило и било казано в храма. Той незабавно изпратил бойци със заповед да намерят Божсетвения Младенец Христа Господа и да Го убият; само че те към този момент не Го намерили: по заповед, дадена на Йосиф насън, `Гой се намирал в Египет. Свети Йосиф и Пречистата Богородица, като изпълнили в храма всичко, което повелявал законът, не се върнали във Витлеем, а отишли в Галилея, в във своя град Назарет, и отсам бързо тръгнали за Египет.
Празнуването на Сретение Господне било открито при царуването на Юстиниан; преди тона, въпреки и Сретение Господне да се споменавало в Църквата, не се чествало тържествено. Благочестивият цар Юстиниан открил да се чества този празник като Господски и Богородичен дружно с другите велики празници. Подтик за установяването на този празник дали особени условия. При царуването на Юстиниан във Византия и покрайнините й, в продължение на три месеца, като се стартира от последните дни на месец октомври, имало мощен мор, тъй че първоначално умирали по пет хиляди души дневно, а по-късно до 10 хиляди; даже телата на богатите и високопоставени хора оставали непогребани, тъй като всички прислужници и плебеи измирили и нямало кой да погрбе самите господари. А в Антиохия, поради греховете па хората, към чумата се включило и друго Божие наказване - ужасно земетресение, от което се срутили всички огромни къщи, високи здания и храмове, и под стените им починали доста хора; в цифрата на починалите бил и Евфрасий. свещеник Антиохийски, затиснат при рухването на храма. В това ужасно и гибелно време един благоверен човек имал признание да бъде открито тържественото празнуване на „ ипапанди ", т.е. на Сретение Господне, както и на другите огромни Господски и Богородични празници. И ето, при настъпването на деня на Сретение Господне, вторият ден на февруари, когато почнали да честват с всенощно бдение и излизане с кръстове, смъртоносната язва, морът и земетресението тутакси се прекратили, по Божието състрадание и по молитвите на Пречистата Богородица. На Нея и родилия се от Нея Христос Бог да бъде чест, популярност, поклонение и посредством во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ