Международните издания коментират започващата днес среща на върха на БРИКС
Срещата на върха на БРИКС, която стартира през днешния ден в Йоханесбург, е измежду главните тематики на западния щемпел, осведоми Българска телеграфна агенция.
БРИКС, в които влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка(РЮА), съставляват 40% от международното население и една четвърт от международната стопанска система, написа в днешния си брой в. „ Ню Йорк таймс “. Сега блокът обмисля вероятностите да одобри нови страни членки, тъй като се стреми да бъде възприеман като надеждна противотежест на ръководените от Запада формати като Г-7.
Клубът обаче е хетерогенен и от време на време е възпрепятстван от спорни ползи и вътрешни съперничества, отбелязва американският вестник.
Китай вижда в разширението на БРИКС метод да оспори американската мощност, а Русия се стреми да покаже, че има лоялни съдружници макар изолацията си от Запада.
Индия обаче има териториални разногласия с Китай и това поражда у Делхи опасения по отношение на преобладаващата позиция на Пекин в блока.
Бразилия и РЮА желаят да поддържат положителни връзки с Китай и Русия, само че не и да се обвързват прекомерно доста с тях, тъй като се опасяват да не се отчуждят от Съединени американски щати, обобщава „ Ню Йорк таймс “.
От превъзмогването на тези разлики зависи дали БРИКС ще се трансформира в геополитическа коалиция или основният фокус на обединяването ще останат финансовите въпроси, като да вземем за пример ограничението на господстващата позиция на $ в международната стопанска система, показва изданието.
„ Китай под управлението на Си Цзинпин се стреми да употребява БРИКС за личните си цели, изключително за разширение на въздействието си в Глобалния Юг “, споделя Стив Цан, шеф на Китайския институт към Училището за ориенталски и африкански проучвания към Лондонския университет. „ Малко евентуално е Индия да се съгласи с това “, отбелязва той.
Американският в. „ Файненшъл таймс “ също се стопира на въпроса за приемането на нови страни членки в БРИКС.
Според източници на изданието Китай упорства за приемане на Аржентина, Иран, Индонезия, Саудитска Арабия и още близо 20 страни, които публично са подали молби за участие. Това дава отговор на упоритостите на Китай да развие БРИКС като сериозен противник на Г-7.
Преди срещата на БРИКС обаче Индия и Бразилия са по-скептични във връзка с присъединението на нови членки, отбелязва „ Файненшъл таймс “.
РЮА от своя страна даде знак, че опълчването на Запада не би трябвало да е водеща линия в по-нататъшното развиване на формата.
„ Разширеният формат на БРИКС ще съставлява разнообразна група от страни с разнообразни политически системи, които споделят общото предпочитание за по-балансиран международен ред “, съобщи в неделя президентът на РЮА Сирил Рамапоса. „ Ние няма да бъдем въвлечени в съревнование сред световните сили “, акцентира той, представен от „ Файненшъл таймс “.
Вестникът добавя, че високопоставеният представител на индийското външно министерство Винай Мохан Кватра е декларирал преди срещата на върха, че страната му е настроена „ позитивно “ към разширението на БРИКС, само че че има потребност от „ консенсус “ по отношение на критериите за приемане на нови членове.
Британският в. „ Гардиън “ се концентрира по-подробно върху позицията на Индия в БРИКС.
„ Индия желае да подсигурява, че БРИКС няма да се трансформира в намерено антизападен формат, само че такава заплаха съществува, защото Русия и Китай имат избран дневен ред “, споделя Харш Пант, специалист по интернационалните връзки в основаната в Делхи фондация „ Обзървър рисърч “.
„ Моди няма интерес да тласка външната политика на Индия в антизападна посока. Обединението БРИКС беше замислено като геоикономическа платформа, само че последователно стартира да се насочва към геополитиката и Индия евентуално няма да се усеща удобно от това “, акцентира Пант, представен от „ Гардиън “.
Изданието разяснява и вероятностите за присъединението на страни от Африка, откакто предишния месец Путин одобри в Санкт Петербург водачи от континента за втората среща на върха във формат „ Русия-Африка “.
Страни като Етиопия и Нигерия са привлечени от уговорката на БРИКС за промени в Организация на обединените нации, които биха дали на Африка по-силен глас на интернационалната сцена. Други считат, че уголемен формат на БРИКС ще може да прокара промени в Световната комерсиална организация, Международния валутен фонд и Световната банка, показва „ Гардиън “.
Много анализатори обаче се отнасят скептично към очакванията, че БРИКС ще може да оказва огромно въздействие, даже и в случай че към обединяването се причислят нови членки. Амбициите на учредения през 2009 година блок за световно политическо и икономическо въздействие бяха подкопани от разликите в полезностите, ползите и политическите системи на страните членки, разяснява английският вестник.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
БРИКС, в които влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка(РЮА), съставляват 40% от международното население и една четвърт от международната стопанска система, написа в днешния си брой в. „ Ню Йорк таймс “. Сега блокът обмисля вероятностите да одобри нови страни членки, тъй като се стреми да бъде възприеман като надеждна противотежест на ръководените от Запада формати като Г-7.
Клубът обаче е хетерогенен и от време на време е възпрепятстван от спорни ползи и вътрешни съперничества, отбелязва американският вестник.
Китай вижда в разширението на БРИКС метод да оспори американската мощност, а Русия се стреми да покаже, че има лоялни съдружници макар изолацията си от Запада.
Индия обаче има териториални разногласия с Китай и това поражда у Делхи опасения по отношение на преобладаващата позиция на Пекин в блока.
Бразилия и РЮА желаят да поддържат положителни връзки с Китай и Русия, само че не и да се обвързват прекомерно доста с тях, тъй като се опасяват да не се отчуждят от Съединени американски щати, обобщава „ Ню Йорк таймс “.
От превъзмогването на тези разлики зависи дали БРИКС ще се трансформира в геополитическа коалиция или основният фокус на обединяването ще останат финансовите въпроси, като да вземем за пример ограничението на господстващата позиция на $ в международната стопанска система, показва изданието.
„ Китай под управлението на Си Цзинпин се стреми да употребява БРИКС за личните си цели, изключително за разширение на въздействието си в Глобалния Юг “, споделя Стив Цан, шеф на Китайския институт към Училището за ориенталски и африкански проучвания към Лондонския университет. „ Малко евентуално е Индия да се съгласи с това “, отбелязва той.
Американският в. „ Файненшъл таймс “ също се стопира на въпроса за приемането на нови страни членки в БРИКС.
Според източници на изданието Китай упорства за приемане на Аржентина, Иран, Индонезия, Саудитска Арабия и още близо 20 страни, които публично са подали молби за участие. Това дава отговор на упоритостите на Китай да развие БРИКС като сериозен противник на Г-7.
Преди срещата на БРИКС обаче Индия и Бразилия са по-скептични във връзка с присъединението на нови членки, отбелязва „ Файненшъл таймс “.
РЮА от своя страна даде знак, че опълчването на Запада не би трябвало да е водеща линия в по-нататъшното развиване на формата.
„ Разширеният формат на БРИКС ще съставлява разнообразна група от страни с разнообразни политически системи, които споделят общото предпочитание за по-балансиран международен ред “, съобщи в неделя президентът на РЮА Сирил Рамапоса. „ Ние няма да бъдем въвлечени в съревнование сред световните сили “, акцентира той, представен от „ Файненшъл таймс “.
Вестникът добавя, че високопоставеният представител на индийското външно министерство Винай Мохан Кватра е декларирал преди срещата на върха, че страната му е настроена „ позитивно “ към разширението на БРИКС, само че че има потребност от „ консенсус “ по отношение на критериите за приемане на нови членове.
Британският в. „ Гардиън “ се концентрира по-подробно върху позицията на Индия в БРИКС.
„ Индия желае да подсигурява, че БРИКС няма да се трансформира в намерено антизападен формат, само че такава заплаха съществува, защото Русия и Китай имат избран дневен ред “, споделя Харш Пант, специалист по интернационалните връзки в основаната в Делхи фондация „ Обзървър рисърч “.
„ Моди няма интерес да тласка външната политика на Индия в антизападна посока. Обединението БРИКС беше замислено като геоикономическа платформа, само че последователно стартира да се насочва към геополитиката и Индия евентуално няма да се усеща удобно от това “, акцентира Пант, представен от „ Гардиън “.
Изданието разяснява и вероятностите за присъединението на страни от Африка, откакто предишния месец Путин одобри в Санкт Петербург водачи от континента за втората среща на върха във формат „ Русия-Африка “.
Страни като Етиопия и Нигерия са привлечени от уговорката на БРИКС за промени в Организация на обединените нации, които биха дали на Африка по-силен глас на интернационалната сцена. Други считат, че уголемен формат на БРИКС ще може да прокара промени в Световната комерсиална организация, Международния валутен фонд и Световната банка, показва „ Гардиън “.
Много анализатори обаче се отнасят скептично към очакванията, че БРИКС ще може да оказва огромно въздействие, даже и в случай че към обединяването се причислят нови членки. Амбициите на учредения през 2009 година блок за световно политическо и икономическо въздействие бяха подкопани от разликите в полезностите, ползите и политическите системи на страните членки, разяснява английският вестник.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ