Путин и Тръмп на масата, останалите са меню
Срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин, която се организира в Аляска, е вест сама по себе си. Въпреки че след нея не беше обявено нито че е реализирано единодушие за краткотрайно помирение сред Русия и Украйна, нито за съответни стъпки, които да обезпечат мира, реализирането на този формален контакт сред американския президент и съветския му сътрудник е дълбокосмислен факт, който трансформира параметрите на геополитическата действителност. Ще напомня, че сега Путин е с издадена заповед за арест от Международния углавен съд в Хага и е със статут на обвинен за военни закононарушения. В същото време той и страната му са подложени на голям брой наказания от страна на Европейския съюз и разнообразни страни, които принадлежат към геополитическото пространство на Запада. На този декор срещата сред него и Тръмп на практика връща на съветския президент ролята му на пълновръстен държавен началник на районна геополитическа мощ, какъвто той имаше преди войната в Украйна.
Разбира се, няма по какъв начин Европейският съюз и страните в него да бъдат удовлетворени и въодушевени нито от срещата сред Путин и Тръмп, нито от неналичието на европейско или най-малко украинско наличие на нея. Володимир Зеленски веднага беше поканен на среща във Вашингтон, само че това не е огромна вест, тъй като той към този момент няколко пъти се видя с Тръмп. Със сигурност огромната вест е наличието на Путин в Аляска, като към това би трябвало да прибавим и невижданите протоколни реверанси, които американската администрация направи пред него – от посрещането му на летището персонално от американския президент (подобно деяние не е правил нито един американски президент по отношение на началник на друга държава), през сядането му на задната седалка в един и същи автомобил с Тръмп, до комплиментите след края на диалозите.
Какви са изводите от тази нова обстановка? Първият е, че даже и най-твърдите бранители на отиващия си интернационален ред евентуално са разбрали, че той е на практика мъртъв. Срещата сред Тръмп и Путин прегази решение на Международния углавен съд, което трансформира неговите дейности от наложителни и законни в пожелателни и нелегитимни. Това е по този начин, тъй като сходни институции черпят легитимността си на първо място от склонността на другите страни да се преценяват с тях. А тя беше обезпечена на първо място от значимите геополитически фактори и най-много от Съединени американски щати, които през последните 35 години бяха главен поръчител за съблюдаване на интернационалното право. След като на избрани правила не се подчинява никой, то и тези институции, които би трябвало да ги ползват, се изчерпват от наличие. В тази група попада и основаната след края на Втората международна война Организация на обединените нации и нейният Съвет за сигурност, които от ден на ден наподобяват на декоративни и ненужни институции.
Вторият извод е, че новият интернационален ред се ражда под натиска на новия боен баланс на силите. Конфликтите в разнообразни точки на планетата са опция този баланс да бъде проявен. В случая с Русия този факт се вижда доста ясно. От повече от три години Владимир Путин води война с Украйна и макар украинската опозиция и военните помощи, която тя получава от Запада, неговата позиция там е явно печеливша. Срещу тази печеливша във военно отношение позиция Европейски Съюз и Западът са подготвени да подкрепят с разнообразни средства Украйна, само че никоя от западните страни даже и не помисля да прати лични войски против Русия. Не споделям, че пращането на западни войски в Украйна е вярно или неверно решение, а единствено регистрирам факт на безапелационния отвод на целия западен свят да води война против Русия. Затова срещата сред Путин и Тръмп може и да наподобява като скандална от морална позиция, само че е напълно разумна от позиция на действителността. Би било добре европейските политици да свикнат с този факт, който е бил годен в цялата история.
Третият извод е, че на срещи като тази сред Путин и Тръмп отиват единствено тези, от които зависи нещо. Очевидно е, че във връзка с войната сред Русия и Украйна всичко зависи от американския и съветския президент. Ако Съединени американски щати престане да подкрепя Украйна по какъвто и да било метод, то войната евентуално ще завърши за няколко седмици. Същото би се случило и в случай че Русия спре военните набези. Каквото и да решат всички останали геополитически фактори, които вземат участие в този спор, включително и Европейски Съюз, не би се случило нищо значимо. Ето по тази причина Европейски Съюз не взе участие в тази среща. Аргументът, че войната се води на територията на Европа и по тази причина договарянията не могат да се осъществят без Европейски Съюз, е недействителен както от позиция на действителността, по този начин и от позиция на историята. От позиция на действителността те освен че се случват, само че и по всичко наподобява, ще продължат да се случват, като Доналд Тръмп само ще уведомява за тях Европа. От позиция на историята, то от насам Европа в никакъв случай не е участва
Към тези заключения би трябвало да прибавим и обстоятелството на непостоянната политика на американската администрация, която, за разлика от съветската, се сменя на четири или на осем години. Важен факт, тъй като Европа е заложила геополитическото си придвижване напълно на американската карта, която освен не е идеологически константна, а е извънредно динамична, когато обрисува и пази личния си интерес. Какво е общото сред Виетнам, Афганистан, Ирак и всички спорове в Близкия изток? Това, че постоянно един американски президент подхваща военна намеса, а различен я стопира. Резултатът е, че подпомаганият от Съединени американски щати Южен Виетнам не съществува от дълго време, талибаните ръководят Афганистан, а споровете в Близкия изток не престават, само че с лимитирано американско присъединяване. Сходен е и украинският случай, при който президентът Байдън подсигурява американската поддръжка за Украйна, а президентът Тръмп я отдръпна. Резултатът евентуално ще бъде, че Украйна ще загуби териториалната си целокупност, като в това време към този момент понесе вреди от няколкостотин хиляди жертви и записва икономическа, обществена, демографска и инфраструктурна злополука.
Следващата американска администрация може и да предприеме други дейности, които обаче още веднъж ще обслужват на първо място американския интерес. В този смисъл, в случай че Европа резервира статичната си позиция, която се основава на първо място на идеологически фикции и идолизации и въобразени реалности, то тя още веднъж ще се окаже в позицията на меню по време на договарянията сред другите геополитически фактори. А може би към този момент е в тази роля.
Тома Биков, " "
Разбира се, няма по какъв начин Европейският съюз и страните в него да бъдат удовлетворени и въодушевени нито от срещата сред Путин и Тръмп, нито от неналичието на европейско или най-малко украинско наличие на нея. Володимир Зеленски веднага беше поканен на среща във Вашингтон, само че това не е огромна вест, тъй като той към този момент няколко пъти се видя с Тръмп. Със сигурност огромната вест е наличието на Путин в Аляска, като към това би трябвало да прибавим и невижданите протоколни реверанси, които американската администрация направи пред него – от посрещането му на летището персонално от американския президент (подобно деяние не е правил нито един американски президент по отношение на началник на друга държава), през сядането му на задната седалка в един и същи автомобил с Тръмп, до комплиментите след края на диалозите.
Какви са изводите от тази нова обстановка? Първият е, че даже и най-твърдите бранители на отиващия си интернационален ред евентуално са разбрали, че той е на практика мъртъв. Срещата сред Тръмп и Путин прегази решение на Международния углавен съд, което трансформира неговите дейности от наложителни и законни в пожелателни и нелегитимни. Това е по този начин, тъй като сходни институции черпят легитимността си на първо място от склонността на другите страни да се преценяват с тях. А тя беше обезпечена на първо място от значимите геополитически фактори и най-много от Съединени американски щати, които през последните 35 години бяха главен поръчител за съблюдаване на интернационалното право. След като на избрани правила не се подчинява никой, то и тези институции, които би трябвало да ги ползват, се изчерпват от наличие. В тази група попада и основаната след края на Втората международна война Организация на обединените нации и нейният Съвет за сигурност, които от ден на ден наподобяват на декоративни и ненужни институции.
Вторият извод е, че новият интернационален ред се ражда под натиска на новия боен баланс на силите. Конфликтите в разнообразни точки на планетата са опция този баланс да бъде проявен. В случая с Русия този факт се вижда доста ясно. От повече от три години Владимир Путин води война с Украйна и макар украинската опозиция и военните помощи, която тя получава от Запада, неговата позиция там е явно печеливша. Срещу тази печеливша във военно отношение позиция Европейски Съюз и Западът са подготвени да подкрепят с разнообразни средства Украйна, само че никоя от западните страни даже и не помисля да прати лични войски против Русия. Не споделям, че пращането на западни войски в Украйна е вярно или неверно решение, а единствено регистрирам факт на безапелационния отвод на целия западен свят да води война против Русия. Затова срещата сред Путин и Тръмп може и да наподобява като скандална от морална позиция, само че е напълно разумна от позиция на действителността. Би било добре европейските политици да свикнат с този факт, който е бил годен в цялата история.
Третият извод е, че на срещи като тази сред Путин и Тръмп отиват единствено тези, от които зависи нещо. Очевидно е, че във връзка с войната сред Русия и Украйна всичко зависи от американския и съветския президент. Ако Съединени американски щати престане да подкрепя Украйна по какъвто и да било метод, то войната евентуално ще завърши за няколко седмици. Същото би се случило и в случай че Русия спре военните набези. Каквото и да решат всички останали геополитически фактори, които вземат участие в този спор, включително и Европейски Съюз, не би се случило нищо значимо. Ето по тази причина Европейски Съюз не взе участие в тази среща. Аргументът, че войната се води на територията на Европа и по тази причина договарянията не могат да се осъществят без Европейски Съюз, е недействителен както от позиция на действителността, по този начин и от позиция на историята. От позиция на действителността те освен че се случват, само че и по всичко наподобява, ще продължат да се случват, като Доналд Тръмп само ще уведомява за тях Европа. От позиция на историята, то от насам Европа в никакъв случай не е участва
Към тези заключения би трябвало да прибавим и обстоятелството на непостоянната политика на американската администрация, която, за разлика от съветската, се сменя на четири или на осем години. Важен факт, тъй като Европа е заложила геополитическото си придвижване напълно на американската карта, която освен не е идеологически константна, а е извънредно динамична, когато обрисува и пази личния си интерес. Какво е общото сред Виетнам, Афганистан, Ирак и всички спорове в Близкия изток? Това, че постоянно един американски президент подхваща военна намеса, а различен я стопира. Резултатът е, че подпомаганият от Съединени американски щати Южен Виетнам не съществува от дълго време, талибаните ръководят Афганистан, а споровете в Близкия изток не престават, само че с лимитирано американско присъединяване. Сходен е и украинският случай, при който президентът Байдън подсигурява американската поддръжка за Украйна, а президентът Тръмп я отдръпна. Резултатът евентуално ще бъде, че Украйна ще загуби териториалната си целокупност, като в това време към този момент понесе вреди от няколкостотин хиляди жертви и записва икономическа, обществена, демографска и инфраструктурна злополука.
Следващата американска администрация може и да предприеме други дейности, които обаче още веднъж ще обслужват на първо място американския интерес. В този смисъл, в случай че Европа резервира статичната си позиция, която се основава на първо място на идеологически фикции и идолизации и въобразени реалности, то тя още веднъж ще се окаже в позицията на меню по време на договарянията сред другите геополитически фактори. А може би към този момент е в тази роля.
Тома Биков, " "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ