За него всичко е една забава, играе му се и

За него всичко е една веселба, играе му се и го прави с всичко, в това отношение няма никакви задръжки.

Всеки по-паметлив българин обаче с лекост можа да изреди няколко пределно скверни негови изречения, с които той е закичил иконостаса на българомразието си.

Някои не престават да се чудят, по какъв начин би трябвало да се държат със Соломон Паси - откакто неотдавна той разигра в студиото на Цветанка Ризова авансово квалифицирания си сценичен очерк. Аз пък се чудя, по какъв начин една най-обикновена замяна на реплики се привижда на някои хора като скандал – а Соломон даже не напсува православието, въобще не го загатна.

Само по едно време вметна, че ще си тръгне, в случай че водещата го прекъсва с въпросите си. И някои взеха решение, че заканата му е нападение против „ свободата на словото “ – в тази ситуация тази на Цветанка - вместо да се радват, че елементарно ще се отърват от един нахалник, който въобще не се свени да нервира публиката с неприличните си намеци.

Впрочем, истина е, че множеството от днешните телевизионни водещи разчитат не толкоз на въпросите си, колкото на неуместните си намеси, поради които диалозите им провокират в феновете световъртеж.
Вместо да придадат някакво качество на въпросите си, водещите непрестанно мрънкотят, че не е задоволително времето, отпуснато на рубриките им.

Зрителите пък от дълго време са наясно, че от водещите не може да се чакат някакви впечатляващи резултати, когато са захласнати от страхове – този с просрочването на времето е най-безобидният.

Повечето от тях са задръстени от надалеч по-черни интуиции – най-много какво ще им се случи, в случай че проявят някаква недосетливост към следващия политически безделник, който се е изтъпанил против им и който за разлика от тях е свободен да ръси каквито си ще нелепости.

Едно от най-важните правила в разговорния род е водещият да не губи контрола над себе си. Вместо това, много от хората, които се имат за водещи, се стремят – и то с нелепи намеци - да управляват събеседниците си. Нещо съвсем невероятно при многото ограничавания, които би трябвало да съблюдават от менюто за сервилничене с политиканите.
Не можеш да направиш запаметяващо се изявление, примерно с Паси, в случай че по някакъв метод не разкриеш още ли псува православието и какъв брой пъти дневно храни демоните си с фразата „ Майната му на православието “. Скандалът, който постоянно ще тлее край него, е подхранван основно от тези думи.

Те са значими, а не опасността му, че ще напусне студиото, в случай че водещата го прекъсва. „ Прав ти път! “ – би му споделил един първокласен водещ, и сигурно ще бъде акламиран от публиката, която е наясно със словесните мискинлици, с които я подарява от години Соломон.

Сега обаче се случи друго, макар че той въобще нямаше желание да се разкара от студиото: заваляха заявления - на малкия екран, на разнообразни организации, даже на личната му брачна половинка, а най-после и той драсна два реда, от които стана ясно, че цялата работа кънти на кухо.
Стига де – чак в този момент ли вдянахте, че Соломон похищава „ свободата на словото “, чак в този момент и едвам в този случай?

Всеки по-паметлив българин обаче с лекост можа да изреди няколко пределно скверни негови изречения, с които той е закичил иконостаса на българомразието си.
Бъдете сигурни – и за упоменатия псевдоскандал той е намислил всичко авансово и по тази причина не би трябвало да му простите. За него всичко е една веселба, играе му се и го прави с всичко, в това отношение няма никакви задръжки.
Навремето гениалният Борис Димовски го нарисува, при едно негово присъединяване във „ Всяка неделя “, като приветлив демон – лези ти се нещо, какво толкоз. Обаче почакай малко и ще видиш, какво следва след лезенето.
С този шарж Борето по-скоро се глумеше с него, като че ли подценяваше някои особености на характера му – и това при цялата си безподобна проницателност, която му позволяваше да прониква до най-скритата същина на героите си, до такава степен, докъдето те даже не се сещаха, че е допустимо.

Веднъж стана дума за „ дявола “ и Димовски го назова „ Шмекер! “ – единствено тази дума процеди през присъщата си, присвита усмивчица и я повтори, сякаш с цел да е сигурен, че си го схванал. Въпросната дума пък въобще не е груба, изключително в случай че я сравниш с псувнята по православието.
И оня си се нашмекерува – основно с думи, само че това въобще не е безобидно и постоянно ще е за ваша сметка.