Срещата баща-дъщеря с Емил Стойчев и Евелина Стойчева е малко

Срещата баща-дъщеря с Емил Стойчев и Евелина Стойчева е малко след грандиозното разкриване на изложбите „ Въображението е моята кръвна система “ в СГХГ и „ От ателието “ в изложба „ Академия “, които показват огромна креативна ретроспекция във връзка 90-ата годишнина на художника. Говорим си за наследствеността на дарбата, за деликатната материя на въображението, за творбите, които те следват като сянката ти, за София, Париж и Пловдив, за потребността някой да те поддържа, за илюзията на вдъхновението, за съвършената картина. Говорим си за изкуството и живота. А отговорите отварят вселени от смисли.   Eмил Стойчев (р. 1935) е една от най-значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на 20. век. Този характерен градски човек стартира пътя си в изкуството като пейзажист. Към средата на 1970-те година фигуралните персонажи стават преобладаващи в картините му и главен организиращ център, към който ще се разиграва „ сюжетът “. Емил Стойчев се трансформира в разказващ, притчов художник, образният му език е мистериозен и това качество се резервира в цялото му творчество.Евелина Стойчева продължава фамилната креативна традиция и е отдадена на изкуството. Завършва НХА в София, само че живее в Париж от 1991 година, където специализира и прави докторантура по изкуства. Работи в списание “Beaux arts ” и университетското издание “Passerelles ”. Участва в изложения и салони в Париж, отдадена е на литографията, развива сериозна преподавателска активност.  Г-н Стойчев, произлизате от остарял зографски жанр от град Кукуш, в днешна Гърция. Вярвате ли в наследствения гений? Смятате ли, че дарбата на художник е в кръвта ви, предаваща се от генерации, или е резултат от труд и поредност? Словото не е съответно да придвижи през времето традицията, по този начин както кръвта. Традицията съгласно мен се носи някъде надълбоко в човешкия организъм и в случай че тя не се съхранява, може да изчезне. Така че аз се пробвам посредством моите произведения да отдам респект на моите прадеди зографи и на моя татко, който беше човек с доста усет и постоянно ме е подкрепял в работата ми.  Как и по кое време разбрахте, че ще станете художник? Не си припомням в миналото да съм разбирал, че съм художник, даже и в този момент. Защото не желая да го схвана, това е чувство, което витае в моята глава, там където се раждат и моите хрумвания, и всичко, което се споделя Стойчев!  Евелина, вие сте художник, график, създател. Какво е вашето мнение за наследствеността на дарбите? Може би с раждането ни се дава искра, която осветява пътищата ни, резонира, „ пее “ без думи и в никакъв случай не ни напуща. А по какъв начин се оформя връзката баща-дъщеря, когато се развивате в една професионална сфера? Кой е най-големият урок, който ви е дал татко ви като създател и като татко? Семейството на художника е характерен многопластов свят. Израснах с мярка за хармония. В един сън, в една красива заблуда, в която постоянно са се разхождали цветове и форми. Връзката ни несъмнено е мощна. Интелектуалната независимост, на която моят татко ме възпита от дребна, е скъпа във време, в което преобладаващото мнение няма доста врагове.  Г-н Стойчев, въображението ли е главната движеща мощ на създателя? И на човечеството въобще. Въображението… без него ние какво ще вършим? Най-големите открития са направени посредством него, били са в някакъв необработен тип първоначално, като нещо неразбираемо и след това постепенно се добива целостта им. И в изкуството е по този начин. Въображението обаче е една доста деликатна материя и би трябвало да се пази от простаците!