Духът на българския модернизъм и днес може да бъде открит в Казанлък, каза кметът на града по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“
В Казанлък към момента може да се усети духът на българския модернизъм, град, в който се покланят на създатели като Пенчо Славейков, Чудомир и Иван Милев. Това съобщи кметът Галина Стоянова по време на полемиката, провела се в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Казанлък, част от самодейност на Българска телеграфна агенция „ Пенчо Славейков през днешния ден “, във връзка 160-ата годишнина от рождението на тревненския стихотворец и българския модернизъм. Инициативата на Българска телеграфна агенция продължава в Националния пресклуб тъкмо в деня, когато се навършват четири години от обновлението му, а също по този начин и по време на Празниците на розата.
Според Стоянова Пенчо Славейков остава основна фигура в българската просвета, чиято работа и хрумвания не престават да въодушевяват и днешните генерации. Тя уточни, че тематиката за неговото творчество постоянно провокира терзания измежду зрелостниците.
„ Една от притеснителните тематики е да не се падне Пенчо Славейков измежду първите тематики. Това е удостоверение на обстоятелството, че той остава неразбираем в България “, добави тя.
Кметът посочи, че ориста на Славейков е отражение на отношението към хора, които са предвиждали бъдещето. „ Не единствено животът и делото на Пенчо Славейков потвърждават какъв брой доста българи остават неразпознати и непризнати от обществото – изключително в случай че търсят нововъведения или предсказват развиване, мъчно осъществимо в околните години “, изясни Стоянова.
Тя дефинира Славейков като визионер и акцентира нуждата от сходни персони през днешния ден. „ Ставаме очевидци на време, в което имаме потребност от повече визионери, тъй като като че ли сме потънали в материалистичния свят, а духовността остава на назад във времето “, заключи кметът.
Стоянова направи асоциация сред Пенчо Славейков и други популярни създатели, свързани с Казанлък. Тя подсети, че 24 години след рождението на Славейков се е родил и Чудомир, който също дефинира като незадоволително приет създател.
„ Той е освен публицист, само че и извънреден художник и журналист. Обаче даже и през днешния ден не получава задоволително самопризнание от просветителната система “, означи тя.
Кметът се спря и на художника Иван Милев, наричайки го „ събитие в българското изобразително изкуство “. Според нея неговите творби са получили самопризнание в Париж и интернационално, само че днешните българи все по-малко познават работата му.
Стоянова акцентира, че образецът на Пенчо Славейков акцентира значимостта на страната да основава условия за изявени създатели да вземат участие в културните институции. Тя подсети, че Славейков е заемал основни позиции, като шеф на Народната библиотека и Народния спектакъл, и е имал късмет да въздейства на просветата и културното развиване.
„ Можем да се поучим от времето на Пенчо Славейков, когато страната е предоставяла благоприятни условия за сходни, въпреки и спорни, персони да заемат виновни длъжности и да въздействат на развиването на културата и образованието “, съобщи тя.
Като актуален български създател, повлиял на публичните процеси, Стоянова уточни Георги Господинов. Според нея обществото би трябвало да се възползва от гения на създателите при образуването на културни и просветителни политики.
Тя разиска също образованието на младежите в чужбина, като подсети, че Пенчо Славейков приключва в Лайпциг, а доста казанлъчани през годините са търсили познание отвън страната.
„ Днес продължаваме да постъпваме като родители, изпращайки децата си в Европа. Но главната разлика е, че не ги връщаме в България “, сподели тя.
Според кмета Казанлък съчетава традицията и съвременността в културния си живот. Тя означи, че Празникът на розата е основан какво да се признае труда на розопроизводителите, само че е също по този начин и платформа за модерни създатели от България и отвън нея.
„ Празникът се основава на традицията, която продължаваме към този момент повече от 100 години. И в това време той генерира и ново изкуство. Осигурява платформа за млади създатели от страната и света да покажат своето изкуство “, сподели Стоянова.
Тя подчертава и на ролята на актуалната креативна общественост в Казанлък, в това число локалните художници и поети, които следват устрема към нематериалност и креативно развиване, напомняйки за фигури като Пенчо Славейков.
„ Когато нещата стават безредни и сложни за образуване, същинските човешки полезности въпреки всичко остават “, приключи изявлението си кметът на Казанлък.
