Любопитно: Как се прави бизнес на един квадратен метър
Срещаме се с тях всеки ден, въпреки да не помним лицата им. Това са най-често възрастни хора, които ни обслужват с усмивка, а ние незабавно ги забравяме, увлечени в забързания си живот. А те остават там - в кутийките с размер метър на метър, в дребните железни павилиончета, и чакат идващия клиент, който да зарадват с топъл геврек или забавно четиво. Това са хората от будките, чиито дни минават под бавното цъкане на часовника. И до момента в който техните връстници от белите страни си харчат евро пенсиите по екскурзии и круизи, нашенци се пробват да свържат двата края и сами избират да прекарат последните години от живота си под изгнилите ламарини. Срещата с продавачите сподели, че пенсионерите се радват да работят тук-там с най-малък комфорт и незначително възнаграждение, от една страна, с цел да поддържат бойния дух, от друга - с цел да си оказват помощ в семейството, а постоянно и на децата, написа " Марица ".
Преди време баба Мария е ставала преди първи петли, с цел да подкара тролейбуса и да помогне на жителите да стигнат в точния момент за работа. Днес в Пловдив електрическия превоз го няма, както и вероятност за спокойни старини пред дамата, която към този момент е навършила 82, а продължава да работи. Пенсията е 180 лв., които не стигат за нищо. Простата сметка демонстрира, че съвсем всички левчета отиват за сметките и шепата медикаменти. За да се препитава, тя е избрала да работи в пространство, по-малко от един квадратен метър. Животът самичък я е подтикнал да потърси прехранване за себе си и да се озове в металната будка на Централна гара, където продава гевреци. Семейството ѝ е в Англия и тя може да разчита единствено на поддръжката на брачна половинка си.
В „ кутийката “ на баба Мария няма електричество, тъй че разчита на слънцето за топлото и светлината. Пенсионерката сама е купила за обекта лампа на акумулатори, тъй като нощта става дълга, а оборотът се върти главно рано заран. Отоплението през студените зимни месеци става само посредством спомагателни пластове от вълнени фланели, които плете сама. Работи на дневна отплата и събира към 300 лв. на месец.
Тревогите не са свързани единствено с това да изкара пари за прехранване. Мястото, на което продава, е натоварено денем, само че и ужасно в ранните утринни часове.
" Докато има кой да се хване да работи, всичко ще е същото. Аз не се окайвам, работодателят ми е правилен и изискванията ми бяха ясни още когато започнах на сергията ", изяснява баба Мария. Казва, че ще продължи да работи, до момента в който стигат силите. „ Имаме си издръжка. Други като нас карат цялостен месец с по 130 лв.. Половината отиват за медикаменти, а благите хора могат да си разрешат по един самун и една кофичка кисело мляко дневно “, споделя старата жена.
„ Преди будките за вестници бяха открити и стояхме на студа. Сега най-малко ги затвориха и сме на завет “, споделя съседката по месторабота - 68-годишната Васила. В нейния павилион има ток и осветяване. За Василка обаче е по-страшно да идва на работа, тъй като отваря по мрачно и от време на време инцидентни минувачи я тормозят и плашат.
Двете дами са извадили шанс с местоположението на работните си места, защото като пенсионерки имат право да употребяват общинската тоалетна гратис. На други места това е невероятно и продавачките излизат да търсят друга опция - да се примолят в някое учебно заведение или да си платят в някое кафене.
Тяхна колежка прекарва в сходна „ кутийка “ за гевреци в централната градска част по 10 часа дневно - от 7,30 до 17,30.
Гевреците продава по 60 стотинки, а надникът е 12,60 лв. дневно. Трудно и е, само че не мрънка, тъй като знае, че на притежателите на бизнеса също не им е елементарно.
Преди време баба Мария е ставала преди първи петли, с цел да подкара тролейбуса и да помогне на жителите да стигнат в точния момент за работа. Днес в Пловдив електрическия превоз го няма, както и вероятност за спокойни старини пред дамата, която към този момент е навършила 82, а продължава да работи. Пенсията е 180 лв., които не стигат за нищо. Простата сметка демонстрира, че съвсем всички левчета отиват за сметките и шепата медикаменти. За да се препитава, тя е избрала да работи в пространство, по-малко от един квадратен метър. Животът самичък я е подтикнал да потърси прехранване за себе си и да се озове в металната будка на Централна гара, където продава гевреци. Семейството ѝ е в Англия и тя може да разчита единствено на поддръжката на брачна половинка си.
В „ кутийката “ на баба Мария няма електричество, тъй че разчита на слънцето за топлото и светлината. Пенсионерката сама е купила за обекта лампа на акумулатори, тъй като нощта става дълга, а оборотът се върти главно рано заран. Отоплението през студените зимни месеци става само посредством спомагателни пластове от вълнени фланели, които плете сама. Работи на дневна отплата и събира към 300 лв. на месец.
Тревогите не са свързани единствено с това да изкара пари за прехранване. Мястото, на което продава, е натоварено денем, само че и ужасно в ранните утринни часове.
" Докато има кой да се хване да работи, всичко ще е същото. Аз не се окайвам, работодателят ми е правилен и изискванията ми бяха ясни още когато започнах на сергията ", изяснява баба Мария. Казва, че ще продължи да работи, до момента в който стигат силите. „ Имаме си издръжка. Други като нас карат цялостен месец с по 130 лв.. Половината отиват за медикаменти, а благите хора могат да си разрешат по един самун и една кофичка кисело мляко дневно “, споделя старата жена.
„ Преди будките за вестници бяха открити и стояхме на студа. Сега най-малко ги затвориха и сме на завет “, споделя съседката по месторабота - 68-годишната Васила. В нейния павилион има ток и осветяване. За Василка обаче е по-страшно да идва на работа, тъй като отваря по мрачно и от време на време инцидентни минувачи я тормозят и плашат.
Двете дами са извадили шанс с местоположението на работните си места, защото като пенсионерки имат право да употребяват общинската тоалетна гратис. На други места това е невероятно и продавачките излизат да търсят друга опция - да се примолят в някое учебно заведение или да си платят в някое кафене.
Тяхна колежка прекарва в сходна „ кутийка “ за гевреци в централната градска част по 10 часа дневно - от 7,30 до 17,30.
Гевреците продава по 60 стотинки, а надникът е 12,60 лв. дневно. Трудно и е, само че не мрънка, тъй като знае, че на притежателите на бизнеса също не им е елементарно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ